Големина на текста:
Произход на Слънчевата система
Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да
можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система,
най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е
реконструкция, основана на наблюденията, които правим сега,
милиарди години след събитието. Тези наблюдения са обобщени
по-долу. Всяко от тях трябва да бъде обяснено от някаква
теория.
1. Слънчевата система е плоска, а планетите обикалят около
Слънцето в една посока.
2. Има два типа планети - вътрешни и външни, като скалистите
са по-близо до Слънцето, а газовите или течните по-далеч.
3. Съставът на външните планети е подобен на този на Слънцето.
4. Никой от обектите в Слънчевата система, или поне от тези,
чиято възраст е определена, не е по-стар от 4.5 милиарда
години.
Снимка на междузвезден облак, който може да е подобен на този,
от който се е образувала Слънчевата система
Споменали сме само най-важните наблюдаеми характеристики,
които нашата теория трябва да обясни. Голямо количество
допълнителна информация можем да почерпим от структурата на
астероидите, броя на кратерите по планетните и спътниковите
повърхности, и подробния химичен състав на атмосферите и
повърхностните скали.
Сега приетата теория за произхода на Слънчевата система
идва от теории предложени през 18 век от великия немски
философ Имануел Кант и френския математик Пиер Симон Лаплас.
Кант и Лаплас, независимо един от друг, предложили това, което
сега наричаме хипотеза за Слънчевата мъглявина, според която
Слънчевата система е произлязла от въртящ се плосък диск от
газ и прах като от външните части на облака са се образували
планетите, а от централната част Слънцето. Тази теория
предлага естествено обяснение за плоската форма на системата и
общата посока на движението на планетите около звездата.
Съвременната форма на теорията твърди, че Слънчевата
система се е родила преди 4.5 милиарда години от междузвезден
облак - огромно количество въртящи се газ и прах. Такива
облаци не са рядкост дори и днес, а астрономите смятат, че
всички звезди са се образували от тях. Въпреки че основната
тема на тази статия е образуването на Слънчевата система,
трябва да имаме в предвид, че нашата теория би трябвало да е
приложима за повечето звезди, които имат планети или поне
обкръжаващи дискове от газ и прах, от които могат да се
образуват планети.
Междузвездни облаци
Тъй като междузвездните облаци са суровия материал на
Слънчевата система, ще трябва да ги опишем по-подробно.
Въпреки че съществуват облаци със различни форми и размери,
диаметърът на този, от който се е образувала Слънчевата
система вероятно е бил около няколко светлинни години, а
масата му е била два пъти по-голяма от сегашната маса на
Слънцето. Ако нашия облак е бил като типичните облаци, които
наблюдаваме сега, то съставът му е бил около 71% водород, 27%
хелий и следи от малки количества други елементи като
въглерод, кислород и силиций. Освен газове, междузвездните
облаци съдържат и дребни прахови частици, наречени
междузвездни зрънца.
Междузвездните зрънца варират по размер от големи молекули
до микрометри или повече и са съставени от смес от силикати,
железни съединения, въглеродни съединения и воден лед.
Астрономите узнават за наличието на тези вещества от
спектралните линии, които се виждат в звездната светлина,
преминала през плътни прахови облаци. Освен това, наскоро, в
древни метеорити бяха открити междузвездни прахови зрънца,
включително и малки диаманти. Тези преки доказателства и
данните от спектралните линии показват, че елементите се
срещат в пропорции, подобни на тези, които наблюдаваме при
Слънцето. Това подсказва, че планетите и Слънцето може да са
се образували от междузвезден облак.
Облакът започнал да се трансформира в Слънце и планети
когато гравитационното привличане в най-плътните му части го
накарало да започне да колапсира навътре. Колапсът може да е
бил подпомогнат и от близка експлодираща звезда или сблъсък с
друг облак. Както и да е започнал колапса, материята не се е
свлякла директно към центъра. Тъй като облака се въртял, той
се сплескал.
Сплескването се получило, защото въртенето забавяло
колапса перпенидулярно на оста на въртене на облака. Подобен
ефект се наблюдава в старомодна пицария, където готвачът
подхвърля тестото със завъртане за да го оформи като диск.
Образуване на Слънчевата мъглявина
Били необходими няколко милиона години за да се превърне
облака във въртящ се диск с изпъкналост в средата. Дискът се
нарича Слънчева мъглявина, а когато се сгъстил от него се
образували планетите. Изпъкналостта пък се превърнала в
Слънцето. Това обяснява първата очевидна характеристика на
Слънчевата система - дискообразната й структура - която
споменахме в началото на статията.
Диаметърът на Слънчевата мъглявина вероятно е достигал 200
AU, а дебелината му, вероятно 10 AU. Вътрешните части били
горещи, загрявани от младото Слънце, но външните били студени,
много под точката на замръзване на водата. Доста сме сигурни
за размерите и температурите, защото наблюдаваме подобни
дискове около звезди като ss Pictoris. Въпреки че снимката е
зърнеста и подробностите са малко, можете да видите диска.
Сгъстяване на мълявината
Сгъстяване наблюдаваме когато газ се охлади и молекулите му се
слепят, образувайки течно или твърдо вещество. За да се
осъществи този процес газът трябва да се охлади под определена
критична температура (стойността на която зависи от
сгъстяващото се вещество и налягането). Например, да
предположим, че имаме облак изпарено желязо с температура 2000
К. Ако го охладим до около 1300 К, ще започнат да се образуват
дребни късчета желязо. Ако охладим газ от силикати до около
1200 К, ще започнат да се образуват дребни късчета скалист
материал.
При по-ниски температури ще се сгъстят други субстанции.
Водата, например, се сгъстява при стайна температура, както
можете да видите когато пара излиза от врящ чайник. В този
случай водните молекули в горещата пара влизат в контакт с по-
хладния въздух от стаята. С охлаждането на изпарената вода
молекулите й започват да се движат по-бавно и когато се
сблъскват една с друга електричните сили ги съединяват,
отначало по двойки, после на по-големи образувания и накрая в
малки капчици, които съставляват облака, излизащ от чучура на
чайника.
Важна характеристика на сгъстяването е, че когато се
охлажда смес от изпарена материя, веществата с най-висока
температура на изпарение се сгъстяват първи. Следователно
когато смес от газообразни желязо, силикати и вода се охлади,
първо ще се образуват железни зрънца (при около 1300 К), после
силикатни (при около 1200 К), а когато температурата спадне до
няколко стотин К ще се образуват и капки вода. Подобен ефект
можем да наблюдаваме като поставим буркан пилешка супа във
фризер. Първо замръзва мазнината, после бульона, а накрая
месото.
Процесът на сгстяване може да бъде спрян ако температурата
не спадне достатъчно ниско. Ако вземем по-горния пример, ако
температурата не спадне под 500 К, водата няма да се сгъсти и
единствените сгъстени вещества ще са желязото и силикатите.
По подобна схема протекло сгъстяването в Слънчевата
мъглявина с охлаждането й след колапса в диск. Но тъй като
температурата от покрайнините на Слънцето почти до орбитата на
Юпитер не спаднала достатъчно, водата и други вещества с
подобен строеж не могли да се сгъстят в тази част от
мъглявината. От друга страна желязото и силикатите, които се
сгъстяват дори при относително високи температури, можели да
се сгъстят навсякъде в диска. Мъглявината се разделила на две
части: вътрешна, състояща се от желязо и силикати и външна,
състояща се също от силикати и желязо, но и от ледове и
замръзнали газове . Вода, водород и други лесноизпарими
субстанции се срещали в газовата си форма и във вътрешната

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Произход на Слънчевата система

Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система, най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е реконструкция, основана на наблюденията...
Изпратен от:
poga
на 2007-07-03
Добавен в:
Доклади
по Астрономия
Статистика:
176 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Общински кръг на олимпиада по астрономия категория 5-6 клас
добавена от stefani257 13.12.2013
1
6
Подобни материали
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
853
·
3
·
641
·
250
·
2
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Планета Венера

07 май 2008
·
71
·
4
·
731

Представите за Венера като слънчева, топла и обгърната в тропическа растителност прародина на човечеството.
 

Системи от звезди. Нестационарни звезди

08 яну 2009
·
286
·
9
·
1,635
·
356
·
3

При внимателно вглеждане в звездното небе се натъкваме на близко разположени една до друга звезди. На око не може да се прецени разстоянието до звездите.
 

Големият взрив

17 юли 2007
·
242
·
2
·
322
·
32

Да предположим, че идеалният космологичен принцип не е верен и че Вселената е една и съща навсякъде, но не винаги. Това означава, че тя еволюира във времето. Но в кое време? Може би в това, което отмерват нашите часовници? Положително не.
 

Слънчевата система

28 окт 2006
·
1,629
·
4
·
296
·
333
·
1

Вторият вид планети се характеристикат с голямото си разстояние от Слънцето....
 
Онлайн тестове по Астрономия
Звезди и тяхната природа
тематичен тест по Астрономия за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен главно за студенти първи курс по дисциплината обща астрономия. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
13
26
1
3 мин
18.07.2012
Тест по астрономия
изпитен тест по Астрономия за Студенти от 2 курс
Общ тест по астрономия от Нов български университет. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
24
9
1
16 мин
10.09.2013
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Произход на Слънчевата система

Материал № 37688, от 03 юли 2007
Свален: 176 пъти
Прегледан: 245 пъти
Качен от:
Предмет: Астрономия
Тип: Доклад
Брой страници: 6
Брой думи: 1,468
Брой символи: 12,123

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Произход на Слънчевата система"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
148

Мариана Русенова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  32 години
93 13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения