Големина на текста:
"АНДРЕШКО" ОТ ЕЛИН ПЕЛИН
Никола Георгиев
web | Анализационни наблюдения
1.
Тук ще се опитаме да направим анализ на разказа "Андрешко " и да споделим някои,
извлечени от него или приложени към него, по-общи принципи на подхода към
литературната творба. Дали това са самостоятелни задачи - наистина много здраво
свързани - или две страни на една единна задача, е все още твърде спорно, но ясно и
безспорно е, че те не могат да бъдат решавани независимо една от друга. Тяхното
сложно дбуединство се отрази върху простата композиционна двуделност на
настоящата статия. впрочем, тъй като мястото ни е ограничено, нека пристъпим към
работата си без повече предварителни уговорки - вземайки за това пример от начина,
по който започва и разказът "Андрешко".
А той започва пряко и с пряка реч, без постепенно подготвително навлизане в
художествения му свят. В тоя свят повествованието буквално се врязва "ин медиас
рес", в средата на нещата; без встъпителни пояснения, къде, кога, защо, кому и дори
кой говори, разказът започва с думите на един от героите: "Ще стигнем рано,
господине. Във видело ще стигнем." Такъв тип всъпване е широко разпространен и
отдавна познат - за което говори и старото му латинско название, начало "екс абрупто".
Възможно е обаче и друго встъпване, примерно от рода на следното: "Един късен
есенен следобед по калния път между околийския град и близкото село скърцаше стара
каруца. Отпред на сандъка с камшик в ръка седеше млад селянин, а зад него..." И
вторият тип е не само възможен, за повествователната творба той изглежда дори по-
типичен. Ето защо в негласната, но неизбежна съпоставка с него "бързото" встъпление
в "Андрешко" носи наред със собствените си значения и отказа да се започне по-
плавно, по-подготвящо. Тук се натъкваме на една от важните точки в анализа на
литературната творба. В противоречията и разнообразието на художествената
литература белезите на творбата винаги носят значение на подбор - нещо е
предпочетено, друго е отхвърлено. Насочването на дадена творба към суровостта и
"прозата" на рибарския живот например носи не само собствените си значения, но и
негласния /у Вапцаров и гласния/ отпор срещу "другите ", романтизиращите тоя живот
произведения. От подбора на темата през образността, поетиката и стилистиката, та чак
до звуковите белези, примерно наличието или липсата на рима - всяко нещо в творбата
действа и се утвърждава в границата на някаква алтернатива. Така то става носител на
една особена "отрицателна семантика", защото като предпочетено и избрано неизбежно
влиза в спор с нещо противоположно или различно. В духа на своята природа
художествената литература води тоя спор предимно мълчаливо - затова и толкова
повече трябва да говори за него системният анализ на творбата.
Тоя специфичен за художествената литература смислообразуващ механизъм започва да
действа още с първите думи на творбата, с начина, по който тя започва. Погледнато
типологически, една група творби започва с пряко "врязване" в художествената
действителност, друга - с постепенно и подготвително начало, а трета - с начало,
разположено междинно сред първите две крайности. Всеки тип има свои универсални
значения, които отделната творба модифицира в кръга на собствените си особености.
"Бързото" начало например навсякъде носи значението, че читателят е сроден със света
на творбата и може да навлезе в него пряко, без дистанциращи пояснения. /И за
лириката то е наистина типичен вид начало/. Постепенното начало пък носи значение
за малка познатост и дистанцираност спрямо света на творбата-дистанцираност,чието
преодоляване заема важно място в художествената задача на произведението. /И за
природата на епоса то, без да е задължително, е родово по-адекватното/. В тези общи
рамки отделната творба внася и конкретното си своеобразие. Романът "Евгения Гранде"
например започва с пространно описание на френските провинциални градове, което
постепенно се стеснява в един град, в една улица и накрая влиза в една отделна къща -
студения дом на чудовищния скъперник. Това постепенно "телескопиране" от
столичната гледва точка към провинцията, от близкото към далечното подготвя
изображението на един свят странен, дори невероятен, с което романът ще сближи
читателя и ще му го представи като вероятен в невероятността му. Подробната начална
описателност е много адекватно всъпление към изчерпателните балзаковски картини на
бита, вещите и имуществата, проникнали в духовната и социалната същност на
буржоазния човек. В противовес на великия френски романист най-великият руски
роман започва "бързо", с пряка реч, с обърканото бъбрене на все така обърканата
френско-руска аристократическа езикова смесица, с която Ана Павловна Шерер
посреща гостите си. Нетърпение да се влезе колкото може по-бързо в трескавите
събития на Наполеоновите войни, изненада и малко комична обърканост пред вълната,
която размества мисловните и политическите граници на старата Европа - ето какво
внушава "бързото" началото на "Война и мир". Ако "Евгения Гранде"и "Война и мир"
онагледяват двете диаметрални възможности на началото, романът, който започва с
думите "Тази прохладна майска вечер чорбаджи Марко..." заема явно междинно място,
клонящо все пак поради пряко въвеждащата показателност /"тази"/ и непосредното
описание на героя, към "бързия" тип начало. Повествованието сравнително пряко
навлиза като в нещо сродно и познато в задушевната идилия, оградено от високите
зидове на стобора - над който след малко с трясък ще прескочи вестителят на нейния
край. Така отделните творби модифицират универсалните значения на своя тип начало.
Същото прави и разказът "Андрешко".
"Андрешко" е кратък, дори много кратък разказ и това придава на "бързото" му начало
значение: "Повествование, бързо напред, пестеливо и немногословно!" "Андрешко"
обаче е и противоречив в съставките си, и дълбоко ироничен разказ и в него бързината
и пестеливостта на повествованието се кръстосват със забавеност и художествено
"разточителна" повторителност. Това избързващо-забавено движение на
повествованието разказва за едно друго подобно движение - на Андрешковата каруца,
загубена в безкрайното кално поле. И тя под знака на камшика му ту се забързва, ту
отново затъва в калта. Майсторското /и иконично/ съответствие между предмета и
начина на повествование участва в изграждането на така важния в разказа конфликт
между движение и застиналост, между изход и безизходица в света на Андрешко,
"бедния Станоя" и съдия-изпълнителя.
Началото на творбата е ключова точка и казаното там "тежи" относително повече и
въвежда като музикален ключ в нейния свят. И ето че с думите "Ще стигнем рано,
господине" започва разказ, в който героите не стигат - ни рано, ни късно - до целта на
пътуването си! Към откритата хитроумна ирония на Андрешко към мастития му
"кираджия" това прибавя прикритата, но силна ирония на повествованието като цялост.
Ироничните съчетания продължават и в "съвпадението" между думите на Андрешко: в
началото той обещава, че ще стигнат "рано ", имайки наум завършека на деня, а в края,
когато изоставя съдията в блатото, пак му обещава нещо и пак със същата, дори
удвоена дума, тоя път обаче с противоположно по време значение: "Утре рано-рано аз
ще дойда... " Началните и заключителните думи на младия селянин ограждат
постоянната му ирония към неговия и силен, и слаб господар.
С началото си разказът въвежда в още едно важно и постоянно поддържано значение.
Андрешко обяснява: "Ей го селото - хе, под горичката там! Виждаш ли? Като
прехвърлим оня баир, ниския..." И той не само обяснява, той показва, но показва на
човек, за когото още нищо не е казано, и го въвлича в пространство, което за
повествованието е още съвсем непознато. Това описателно противоречие участва в
едно от основните за творбата противоречия: селото е близо, буквално "под ръка" на
чиновника и неговата власт, и далече, незнайно и загубено в калното нощно поле.
Пътят е кратък и дълъг, удължен в бавността на описанието, в нетърпението на
съдията, в търсещите размисли на Андрешко, и скъсен в обещанията на каруцаря и
рязко бързия завършек. Смислово богато натоварено, противоречието между близо и
далеч заговаря с пряка острота в края на разказа. Когато Андрешко отбива каруцата
към блатото, тоест когато целта на пътуването се отдалечава, идва следното описание
на пространството: "Далеч напред в тъмнината светеше селото. По кучешкия лай, който
идеше оттам, личеше, че то е близо." В това първо и последно "виждане " на селото то е
видяно в двойната оптика на разказа и неговите герои - първо "далеч напред", а после,
"че то е близо". Начално-крайното разполагане на думите "далеч"и "близо" също
отсенява контраста и подчертава връзката им.
Това, че разказът започва с пряка реч, а завършва с "Но тъмнината не му отговори ",
също поражда приносни значения, но на тях ще се върнем, когато дойде ред на въпроса
за разговорите и общуването в разказа. А сега да продължим с неговото развитие. След
началните думи на Андрешко повествованието постепенно навлиза в ситуацията, но не
като закъсняло пояснение, а като описание на нещо познато и определено: "И младият
каруцар, като замаха с камшика над конете..." Отговор от "господина" той не получава
и заговорва към безсловесните добичета, при което подвикването "Дий, господа"
приключва началния израз "Ще стигнем рано, господине."
Тук идва първото мудно раздвижване и първото описание на обстановката, която го
заобикаля, и сподавя:
"Четирите колела на каруцата запръскаха по-силно из рядката кал на селския път.
Разслабеният й скелет глухо затропа посред печалното, пусто и разкиснато от
дъждовете поле."
Калта, пътят, полето физически се съпротивяват на моментния "устрем" на каруцата,
така както - описателно - му се сьпротивява и темпът на повествованието. В него са
съсредоточени очебийно много определения, които наред с емоционалната си
организираност внушават забавеност, монотонност и затвореност. Всички основни
думи имат по едно, а "поле" - четири определения! Не са останали без определение и
колелата, и не с друго, а... с техния брой - "четирите". Че каруцата има четири колелета,
е пословично известно, така че от гледище на практическата реч определението
"четирите " в случая е най-малкото излишно. Но тъкмо на основата на практическата
излиишост изразът "четирите колелета" започва художествено да "значи": каруцата е
затънала дълбоко с всичките си колелета и, второ, "излишното" определение на свой
ред забавя повествованието, което следва мудния ход на конете.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 фев 2021 в 21:11 студентка на 34 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"
20 фев 2021 в 14:55 студент на 43 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Факултет по природни науки и образование, специалност - Български език и история, випуск 2020
17 фев 2021 в 19:00 потребител
15 фев 2021 в 20:07 родител на 22 години от София
07 фев 2021 в 21:35 потребител
16 яну 2021 в 16:14 студент на 43 години от София - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Обществено здраве и здравен мениджмънт, випуск 2015
16 дек 2020 в 19:35 потребител на 20 години
10 ное 2020 в 09:29 ученик на 17 години от Балчик - СОУ "Христо Ботев", випуск 2022
08 ное 2020 в 18:18 в момента не учи на 43 години от София
03 ное 2020 в 22:58 учител на 44 години от София
 
Подобни материали
 

Ангелинка - Елин Пелин

04 май 2006
·
3,192
·
1
·
405
·
285
·
21

Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония
 

Пейо Яворов - " Градушка "


Стихотворението „Градушка” е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.
 

П. К. Яворов - "Подир сенките на облаците"


Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.
 

Човекът и родината в поезията на Пейо Яворов


Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.
 

Любовната лирика на Яворов

27 май 2006
·
5,209
·
4
·
566
·
544
·
9

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс
1 2 3 4 5 » 11
 

"Андрешко" - Елин Пелин

Материал № 37608, от 02 юли 2007
Свален: 1,355 пъти
Прегледан: 534 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Елин Пелин
Тип: Анализ
Брой страници: 20
Брой думи: 5,996
Брой символи: 50,517

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Андрешко" - Елин Пелин"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
254 36


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения