Големина на текста:
Жан-Жак Русо – най - радикалният интелектуалец по време на френското
Просвещение
Появата на светския интелектуалец е основен фактор при оформянето на съвременният
свят.
През XVIII в., когато властта на църквата започва да отслабва, на сцената се появява
един нов водач, който привлича вниманието на обществото светския интелектуалец.
Той може да бъде деист, скептик или атеист. Още от самото начало интелектуалецът
заявява пълната си отдаденост на интересите на човечеството и приема своят дълг да
им служи със своите учения. Той подхожда далеч по – радикално от духовниците, тъй
като не се чувства обвързан с никакви религиозни догми. Той може изцяло да ги
отхвърли, ако така диктува неговият разум.
За първи път в човешката история определени хора се надигат, при това с нарастваща
увереност и дързост, за да докажат, че са способни да открият недостатъците на едно
общество и да ги излекуват със собствения си интелект.
Точно по това време, през XVIII в., Франция излъчва талантливи мислители, които
формулират нови идеи с общочовешко значение, а именно за равенството между хората
пред закона, за индивидуални свободи, за народа като източник на цялата власт.
Просветителите насочват цялата си критика към краля, аристокрацията и църквата,
като настояват за реформи, с които да се ограничат привилегиите и да се предоставят
политически права на третото съсловие.
Тук следва да се запознаем с един от най – радикалния просветител през XVIII в. Жан –
Жак Русо. Роден в Женева 1712 г. и умира 1778 г. Той израства в протестанско
семейство, сменя няколко професии – преподава музика, учи в семинария, но като цяло
целият му живот преминава в бедност.
В Русо се съчетават всички най – характерни черти на съвременният прометеевски дух
– заявената амбиция изцяло да се отхвърли съществуващия ред; убеждението, че човек
е способен коренно да преобрази обществото в съответствие с изградени от самия него
принципи; вярата, че това може да се постигне с политически средства, но разбира се
трябва да не се пренебрегва съзнанието за огромната роля на инстинктите, интуицията
и импулсите в структурата на човешкото поведение.
Русо вярва в своята неизмерна любов към хората и в изключителните си дарби и
прозрения, които допринасят впоследствие за благото на човечеството. Интересното
тук е, че значителен брой хора, включително и днес, приемат таи негова самооценка.
Влиянието му както върху неговото, така и върху следващите поколения е огромно.
Той умира десет години преди да избухне Френската революция от 1789 г., но голяма
част от съвременниците му смятат, че я е предизвикал и по този начин е причинил
падането на l’ancien regime в Европа. Самият Робеспиер признава, че “Русо е
единственият човек, които с възвишеността на душата си и величието на характера си
доказва, че е достоен за ролята на “учител на човечеството”.
Може да се каже, че в историческа перспектива Русо променя разбиранията на
цивилизования човек. Обхватът на неговото влияние може да се подведе под пет
основни раздела.
1
Първо всички съвременни образователни идеи са повлияни до някаква степен от
доктрината на Русо изложена в неговият трактат “Емил” написана през 1762 г.
Русо поставя началото на култа към природата, вкуса да се цени средата вън от
домовете, стремежа към свежото, непринуденото, здравословното и естественото.
На второ място Русо проповядва едно скептично отношение към постъпателния
напредък на материалната култура. Тук той отхвърля идеите на Просвещението,
въпреки, че е негов представител, и предлага по – радикални решения.
Той твърди, че способността на разума да излекува обществото е силно ограничена.
Това разбира се не означава, че човешкия мозък е негоден да породи необходимите
обществени промени. Напротив в него се крият неподозирани ресурси, които трябва да
надделеят над постулатите на разума. Следвайки тази идея Русо пише своите
“Изповеди”, които са завършени през 1770 г., но са публикувани след смъртта му.
В третата тенденция на великия французин се съдържа основното откритие и
постижение на Ренесанса интересът към човешката личност. Тук авторът се насочва
към тайните на вътрешното “аз”, като биват извадени на показ.
Четвъртата идея популяризирана от Русо е най широкообхватната. Той проследява
развитието на едно примитивно състояние към урбанистичната цивилизация, като
представя, че човека върви към упадък.
Според Русо индивида започва да се самооценява според това, което другите мислят за
него, като се старае да ги впечатли с парите, силата, разума си или пък с моралното си
превъзходство.Вроденият егоизъм се превръща в стремеж за богатство и го отчуждава
не само от другите хора, които възприема като конкуренти, но и от самия него.
Разбирането на зловредното влияние на конкуренцията, която разрушава вроденото
общностно чувство на човека и извежда на преден план най – лошите му черти, в това
число и желанието му да експлоатира другите, кара Русо да се отнася с неприязън към
частната собственост и да я разглежда като източник на недъзите на обществото.
Следователно петия исторически принос на Русо се изразява в разработването на една
критика на капитализма в самото навечерие на индустриалната революция. Тази идея
се изразява както в предговора към пиесата “Нарцис”, така и в “Разсъждения върху
неравенството”. Като той посочва собствеността и стремежа за придобиването й като
основна причина за отчуждението.
Според него “природно” е синоним на първоначалното, т.е. предкултурно.
Русо отбелязва в “Емил”: “ Духът на един човек има фатално отражение върху неговите
събратя”. Следователно културата, в която е поместен човекът, определя неговото
поведение.
Силата на френските интелектуалци започнала да се забелязва и през втората половина
на XVIII в. достигнала внушителни измерения. През 40-те и 50-те години статутът им
на критици на обществените порядки все още не бил установен. В случай, че усети
заплаха за сигурността си държавата внезапно предприемала сурови мерки спрямо тях.
През един по-късен период Русо вдига голям шум около гоненията , на които е бил
положен, но голяма част от съвременниците му са изпитали далеч по-сериозни
изпитания.
През 1749 г. Дидро бил арестуван и заточен в крепостта Венсан заради публикуването
на книга с атеистично съдържание. Русо тръгнал на свиждане и по пътя към Венсан
видял в вестника една обява на Дижонската академия на изкуствата, която
2
организирала конкурс за написване на есе на тема: “По какъв начин възраждането на
науката и изкуството допринася за извисяването на морала”.
Този момент от 1750 г. се оказал повратна точка в живота на Русо. Той решил да
изтъкне превъзходството на природата.
Публикуването на “Разсъждения върху изкуството и науката” не донася на Русо големи
парични доходи, но въпреки това книгата получила доста широко разпространение и
най-вече към аристократичните домове и имения, които били отворени към модните
интелектуалци.
Основните философско-политически възгледи на Жан Жак Русо не са оригинални, а
синтез на известни идеи. Главното в произведенията на Русо са разсъжденията му за
естественото право, в които се противопоставя на теоретиците за божествения
произход на властта и на узаконените привилегии на аристокрацията.
Започнатият през 1752 г. и публикуван десет години по-късно през 1762 г.
политически трактат “Общественият договор” в който Русо лансира смелата за XVIII в.
идеята за народния суверенитет и за народа като източник на цялата политическа власт.
Той смята, че всички граждани трябва да имат право на глас независимо от тяхното
имуществено състояние.
Политическата доктрина на Русо е изградена на принципа за народовластието, като
противопоставя народния суверенитет, който по своята същност е отрицание на
кралския абсолютизъм. Върховният принцип за идеалната държава е суверенитетът на
народа, тъй като изключва привилегиите и произвола.
Култът, чието начало поставило публикуването на награденото есе, продължил да
набира сила и се съсредоточил около две книги. Първата е романът “Новата Елоиза” с
подзаглавие “Писмата на двама любовници”. Историята е построена върху модела на
“Клариса” на Ричардсън и проследява ухажването, прелъстяването, покаянието и
наказанието на една млада жена. Сюжетът е твърде скандален за тогавашните нрави,
но крайното послание е съобразено с морала.
Култът към Русо се засилил особено през 1762 г. след публикуването на “Емил”. В това
произведение той излага цяла серия от идеи за природата и отношението на човека към
нея.
Той започва все повече да се изживява като жрец на истината и добродетелта и това
обяснява желанието му да посочи границите на разума и да отдели място за религията
в сърцата на хората. Именно с тази цел Русо включил в “Емил” една глава озаглавена
“Приемане на вярата”. В нея обвинява интелектуалците на Просвещението, най – вече
атеистите и деистите, че са арогантни, догматични. Според Русо те не си дава сметка за
пораженията им.
“Те рушат и потъпкват всичко, което хората почитат, отнемат на страдащия
утешението, което му предлага религията, и изтласкват единствената сила, която
ограничава страстите на богатите и на силните”.
Русо сметнал, че е необходимо да насочи критиката си и към църквата, по-точно към
светите тайнства и поощряването на суеверието. Тази стъпка се оказала изключително
неблагоразумна. Френските духовници го считали за двоен ренегат, тъй като Русо
приел католическата вяра, а после се обърнал към калвинизма, за да получи отново
женевско гражданство. Парламентът на Париж , в който янсенистите имали
мнозинство, осъдили строго антикатолическите настроения в “Емил”. Книгата била
изгорена пред съдебната палата, след което последвала заповед за арестуването на
Русо, той обаче успял да се измъкне на време.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Жан-Жак Русо – най-радикалният интелектуалец по време на френското Просвещение

Жан-Жак Русо - поглед към личността, идеите и епохата.
Изпратен от:
uzumaki_bla
на 2007-07-01
Добавен в:
Реферати
по История
Статистика:
372 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

1-ви ноември - Ден на народните будители

02 ное 2007
·
362
·
2
·
260
·
386

ДСлед турското робство България възвеличава подвига на възрожденските дейци и революционери, благодарение на които се е създала атмосферата, повела българският дух към борба за независимост.
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
270
·
15
·
3,439
·
388

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
334

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
188
·
60
·
27,404
·
437
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
546
·
8
·
3,650
·
504
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Първа българска държава (681-1018 г.)
тематичен тест по История за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за всеки, който желае да провери знанията си относно България през VII - XI в. Предназначен е за проверка на знанията на учениците в 11-ти клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
12
2
2 мин
05.12.2019
История и цивилизация - древният свят
изпитен тест по История за
Теста е изпитен. Обхваща световната древна история. Може да се използва както от учители, студенти, ученици и всички, които имат предпочитания към историята. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
38
3
1
15 мин
04.10.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Жан-Жак Русо – най-радикалният интелектуалец по време на френското Просвещение

Материал № 37524, от 01 юли 2007
Свален: 372 пъти
Прегледан: 184 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 1,169
Брой символи: 9,919

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Жан-Жак Русо – най-радикалният интелектуалец по ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
79

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
133 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения