Големина на текста:
Политическата пропаганда у нас или как се губят
избори?
Пропагандата по своята същност е една добре организирана лъжа. В
себе си тя може да съдържа реални факти или доза полуистина, но
интерпретацията всячески ги смила, заличава неудобното и поставя на
преден план търсения ефект. В исторически аспект пропагандата има
значение от най-древни времена, когато върху информацията и знанията
има властови и религиозен монопол и до масите стигат само официални
обяснения, често с божествена обосновка. Но истинският й разцвет
настъпва с развитието на модерните технологии, които дават шанс на
тоталитарни режими като тези в Италия, Германия, СССР и др. да
провеждат широкомащабна агитация, мощна цензура и провеждане на
политика, които поставят милиони хора в пашкула на изфабрикувани
факти и обвинения.
Да се пише за манипулацията на медиите в тоталирния печат е банално,
примерите са многопосочни и убедителни. Пропагандното замъгляване
стига до абсурдната крайност населението да вярва в точно обратното на
чутото и прочетеното.
Далеч по-завоалирана остава манипулацията на медиите в т.нар.
демократични или капиталистически държави. Всеобщите нагласи сочат,
че там пресата, радиото и телевизията са свободни и независими. Някои
изследвания обаче показват една съвсем друга картина - Ноам Чомски в
труда си „Необходими илюзии" убедително доказва с извадки от
официалния печат в САЩ чудовищните изкривявания на реалните
събития, които спокойно могат да се съпоставят с аналогичните медийни
деформации от другата страна на Желязната завеса. Чомски казва: „[В
САЩ]... медиите обслужват интересите на държавната и корпоративната
власт, които са тясно взаимосвързани, поставяйки своите репортажи и
анализи в общата рамка на подкрепа на привилегированите и съответно
ограничавайки дебата и дискусиите"[1].
По подобен начин стоят нещата и у нас. Отминалите месеци бяха
белязани от знака на двете изборни дати, на които гражданите дадоха
гласа си за европейски и национален парламент. В духа на оформилата се
след 1989 г. партийна борба без ограничения, у нас се разгоря сериозна
битка, в която пропагандата зае своето подобаващо място. Тя се
трансформира през времето на прехода у нас, включи нови черти като
интернет-агитацията, но и запази някои основни отличителни белега -
прибързаност и незрялост.
Водещите политически партии у нас използваха различни пропагандни
методи - някои от тях буквално купиха медии, други се насочиха към
агитация в интернет, трети се опитаха не да рекламират себе си, а да
очернят максимално противника си. Общото между всички тях беше
провалът им. Да, целенасочената партийна пропаганда у нас се провали
при абсолютно всички водещи политически сили и крайна сметка
изборите бяха решени от случаен медиен шум около откъс, заснет от
среща на лидера на ДПС Ахмед Доган с избиратели в с. Кочан. Неговите
думи бяха очевидно пропагандно насочени към етнически обособения
електорат на движението, но резонанса на практика доведе до изумително
повишаване на избирателната активност и огромната победа на ГЕРБ.
Това не беше победа на агитацията на последните - това беше отговор на
натрупаното недоволство от управляващата коалиция.
Ще се опитам да очертая основните стъпки в пропагандата на
различните партии, както и да маркирам медийните фронтове, където се
водеше тя. Целенасочено не ще се спирам на неморалните методи за
пропаганда - купуване на гласове, събиране на лични карти и прочие
изкривявания на демократичния процес, според мен те са спорадични
вируси, които сега изглеждат смъртоносни за демократичните принципи,
но всъщност са лечими при наличие на воля.
Управляващите БСП заложиха на една агресивна и мощна кампания,
която обаче не им донесе никакви позитиви. Оставям настрана
традиционните концерти, първи копки, срещи с електорат в зали и прочие
- те са умело дирижирани и силно се съмнявам, че на тях ходят
колебаещи се хора, които могат да бъдат убедени.
БСП съсредоточи огъня си върху основния си опонент Бойко Борисов,
опитвайки се да приравни образът му с този на демонизираният бивш
премиер Иван Костов. В началото червените се опитаха да запазят
благоприличие, използвайки услугите на едно маргинално образование,
наречено „Нова зора", от чието име се разпространяваха зловещи
послания към българските пенсионери. В интернет дори се надигна
блогърска кампания срещу тази реклама, разпространявана
повсевместно, а според езиковеда доц. Любима Йорданова, цитирана в
статия за в-к „Сега", клипът е типичен пример за политическа
манипулация - според думите й използването на малко име на единия -
Бойко, и фамилно на другия - Костов, насочва мисълта, че лидерът на
ДСБ е водещата фигура от двамата.
След фиаското с този клип последва нелепата приумица с брадвата,
тоталното омаскаряване на Костов и още по-внушаемото свързване с
Борисов, вече подписани от БСП. Когато и тази абсурдна антиреклама не
помогна и социологическите агенции сочеха нестопяема преднина за
ГЕРБ, дойде и най-грозната гледка - манипулиран запис от предизборен
митинг в Банкя показваше гора от средни пръсти (не че наличието им е
оправдано, разбира се), а насреща - несретни бабета и едно уплашено
момиченце в централен кадър. Внушенията бяха прости - с нас ви е добре,
колкото и да си мислите, че е зле, ако дойдат онези, лошите, тогава ще
видите лошо и т.н. Прости, елементарни и абсолютно лишени от логика
пропагандни действия, замислени от хора без връзка с истинския пулс на
настроенията на хората.
Тази електронна пропаганда бе гарнирана и с редица традиционни
методи - карета във вестници, изпълнени с „рапорти" за свършеното,
които бързо бяха демаскирани като манипулативни и фалшиви. На по-
заден план останаха хиляди билбордове, които заляха улици и
кръстовища[2], убеждаващи хората, че БСП са на „тяхна" страна в цялата
условност на това понятие.
Цялостно пропагандната кампания на БСП беше скъпа, хаотична,
негативна, агресивна и основно неефикасна.
На второ място ще се спра накратко на агитацията на големия победител
ГЕРБ. Те не заложиха на медийна показност и с това мисля, че направиха
верен ход. Кампанията им наблегана основно на изявления на лидера им,
а е знайно, че камери следват Борисов навсякъде. Тази умереност,
малкото билборди, както и плакати, не дразнеше и донесе само позитиви
на новите властващи. Кметът на София се възползва умело от поста си и
обиколи доста „първи копки", завършени ремонти и прочие, които сякаш
само чакаха височайшето му внимание, за да се осъществят.
Не мога да не пропусна и широкомащабната кампания на Синята
коалиция. В нея бяха наляти не по-малко пари, отколкото БСП и буквално
сините се опитаха да видиотят хората. Не стигат безбройните билбордове
(някои от които още седят), тоновете хартия и мастило за плакати,
купищата флайъри, раздавани всеки ден от десетки палатки с платени
наемници, а и медийните реклами бяха нескончаеми до втръсване,
особено с нелепия лозунг „Време е за добрите".
Но мястото, където Синята коалиция съсредоточи услията си, беше
интернет. Буквално десетки блогъри водеха дирижирана кампания в
полза на партията, което наведе на ред съмнения дали не им се плаща за
тази им дейност. В социалната мрежа svejo.net примерно в продължение
на два месеца статиите с най-висок рейтинг обезателно аплогизираха
сините и демонизираха сегашните управляващи. Това доведе до отлив на
потребители, които не понесоха довчерашното място за отмора да стане
политическа агора.
Въпреки тези неистови усилия, фактите сочат, че и пропагандата на
Синята коалиция беше неефикасна и не помогна за добри изборни
резултати.
Не можем да подминем и медийния герой Яне Янев, който буквално
живееше пред камерите. Съмнително финансиране бе налице и около
неговата партия РЗС - стотици билбордове, купища реклами в медиите,
солидни карета във вестниците. И най-важното - запазено място в
сутрешните блокове на телевизиите и особено в този на bTV, където
вездесъщия Бареков непрестанно даваше трибуна на комичния Янев.
Неспирното размахване на папки стана запазена негова марка, ако и да
остана неясно какви последствия имат неговите непрестанни разкрития и
класации.
„Атака" традиционно проведоха мощна кампания с националистически
заигравания, която обаче този път беше обезсилена, защото доста партии
поеха антитурската реторика и започнаха да отнемат силата на думите на
Сидеров - сила, която бе осезаема, когато те бяха единствените
антидепесарски гласове в България. Сега обаче изпъленияна на „Атака"
сякаш останаха в сянката на неуморимата активност на Яне Янев, което
все пак не им попречи да останат с едно забележимо присъствие в
парламента.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политическата пропаганда у нас или как се губят избори?

Пропагандата по своята същност е една добре организирана лъжа. В себе си тя може да съдържа реални факти или доза полуистина, но интерпретацията всячески ги смила, заличава неудобното и поставя на преден план търсения ефект...
Изпратен от:
saliha
на 2009-09-20
Добавен в:
Общи материали
по Политология
Статистика:
83 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политическата пропаганда у нас или как се губят избори?

Материал № 374214, от 20 сеп 2009
Свален: 83 пъти
Прегледан: 46 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Общ материал
Брой страници: 4
Брой думи: 974
Брой символи: 8,032

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политическата пропаганда у нас или как се губят ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения