Големина на текста:
ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА ОТ РАЗЛИЧНИ ЕТНОСИ ЗА АДАПТИРАНЕ
КЪМ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ
(ПРАКТИЧЕСКИ МОДЕЛ ЗА УЧЕНЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА)
Соня Г . Георгиева
EDUCATION OF CHILDREN FROM DIFFERENT ETHNIC GROUPS
IN ADAPTATION TO THE SCHOOL
(practical model for studing in preprimary group)
Sonya G. Georgieva
В България живеят голям процент хора от различни етноси. Техният
майчин език е различен от българския /турски, арменски, еврейски, цигански и др./.
Голяма част от тези хора, обединени в семейства, живеят в крайна бедност, а това
поражда социална изолация. Често едно от нейните проявления е непосещаване на
училище. Родителите принуждават подрастващите да работят от твърде ранна
детска възраст и така децата от малки растат далеч от училищното ежедневие, от
ценностите, до които връстниците им имат достъп, и остават необразовани. След
време се оказва, че единствената възможност да се препитават е да просят по
улиците или да крадат. Резултати от анкети, които са правени с ромското
население, показват, че много от семействата нито пускат децата си на училище,
нито имат желание за това. Те отрано са предопределили тяхното битие. В
традициите им влиза показът на социални модели, свързани с извличане на ползи
за себе си без полагане на труд /кражби, просене, предизвикване на съжаление,
упражняване на сугестия върху трети лица.../. Поради липсата на разбирането за
ценността на образованието, дори когато различни организации отпускат средства
за подпомагане на тези семейства, те не проявяват желание да се обучават. Друга
част от етническото население посещава училище, но среща редица пречки при
социализирането си към училищните условия като цяло и специфични трудности
при ученето и възприемането на разнообразните възпитателни идеи, които
съпътстват училищното обучение. Информацията, събрана чрез анкетата, се
обогати посредством проведени срещи и проучване на документи – главно
статистически данни от инспекторатите по образованието във връзка с
обхващането в училище на децата, които подлежат на задължително образование,
и материали от изследвания, представени на различни научни форуми /отчети,
обсъждания, конференции/. Изводите, които могат да се направят от така
получената информация и беседата с учителите, насочена към проучване на
нагласите им във връзка със специфичните им роли и функции, очертани от факта,
че те обучават твърде разнородни етноси, са:
1. Родителите са заети със себе си и осигуряване на материалния минимум за
семейството. Дори и в свободното си време те или не са с децата си, или във
времето, което им отделят, разговорите не са свързани с училищното обучение.
2. Много често родителите идентифицират собствените си житейски неудачи не с
това, че не са получили необходимото образование, като условие за подходяща
работа, а с други, независещи от тях обществени причини.
3. Повечето от учителите не живеят с нагласата, че имат специфични ангажименти,
произтичащи от разнородния етнически състав на обучаваните. Те не отчитат, че
става въпрос за трайно наследени културни традиции и ценности, които в
известна степен се налага да се променят. Същите схващат присъствието си в
училище като възможност да си осигурят доходи, като преподават учебния
материал. Те са демотивирани за полагане на усилия за социализация на децата
и подпомагането на идентификацията им като граждани на България. При
констатиране на неудачи и поява на негативи по повод ученето и
междуличностните взаимоотношения обикновено се оправдават със “системата”
и родителите, със самите ученици, които са “недисциплинирани, разглезени,
неуважителни”.
4. От своя страна децата също се чувстват неразбрани, изолирани, потиснати,
стресирани, неуверени, без самочувствие, отчаяни, отегчени и това е причина за
апатия и демотивация относно аз-а.
Тази реалност и увеличаващият се постоянно и лавинообразно брой
билингви в страната, както и липсата на специални училища за тях, насочи към
настоящата работа. Актуалността й е особена и поради факта, че за тях няма нито
специализирани училища, нито специална методика и в този смисъл е оправдано
виждането за обучението им като сериозен дидактичен проблем. Въпреки че
повечето деца живеят в сравнително еднородна в битово отношение социална
среда, първоначалното включване на децата в училищния живот е силно повлияно
от семейството. А то е наситено с разбирания, вярвания, убеждения, празници,
традиции, които са специфични. С други думи и народопсихологията, и
ежедневният бит, и фактът, че децата говорят два езика едновременно, и липсата на
специални обучителни методи, похвати, средства, затрудняват тяхната адаптация.
Независимо, че числено децата – роми преобладават, у нас има много деца от
турски, еврейски, арменски, руски произход, за които тези особености са валидни.
От тази гледна точка подпомагането на приобщаването на децата-билингви към
училищната среда би било полезно за огромен брой деца и семейства. От друга
страна средата, в която живеят, постоянно показва, че децата-билингви заслужават
не по-малко внимание, недискредитиране, а специални грижи поради повечето
трудности, които се налага да преодоляват. Не на последно място е важен и фактът,
че по такъв начин се помага и на децата, които не попадат в тази група, тъй като
всички у нас живеят, играят и учат заедно,подпомогнати биха били и на техните
учители.
В последно време са налице ред инициативи за децата в неравностойно
социално положение - проведена кръгла маса на тема: ”Превенция на деца от
ромски произход за адаптирането им към обучение и училищна среда”, срещи,
културни мероприятия, вузовско обучение и други. Както е известно, в годините
1992- 2001г. с представителна извадка деца от различен етнически произход са
апробирани петнадесет учебни планове и програми на междукултурно
образование, пакет от диагностични процедури в план- психометрия и
дидактометрия. Във връзка с постигнатото чрез тях може да се направят следните
допускания, че:
1. Работата би следвало да се съобрази с така наречените “вътрешни
фактори”, влияещи върху формирането на езика, чието развитие е в
най-тясно отношение с образованието. Най-общо това е еднаквостта
на езика между хората, принадлежащи към еднакъв етнос, и неговото
влияние върху мисленето им;
2.Влияние имат и външните фактори. Сред тях е много важно
социалното обкръжение на дадената етническа група. Влиянието му е
толкова силно, че често езикът на съседно живеещи народи се
уеднаквява, приемат се и културно- битови навици. Не случайно в
психологията се правят опити да се изследват особеностите на
възприятията в процеса на междуетническо общуване
(Солдатова,1989:111) /при интерсубектното взаимодействие, между
отделните личности, като носители на самосъзнание се наблюдава
влияние на установени култури на големи социални групи етнически
общности/;
3.Не малко влияние върху формирането на езика оказват средствата за
масова информация. Непрекъснатият контакт с радиото, телевизията,
вестниците и списанията внася в речта на етническите групи термини
и понятия, непознати или несъществуващи в техните култури.
Навлиза и международна лексика, която до момента не е
съществувала в езика на дадената група;
4.Съвместното съществуване и съжителство на няколко етнически
групи със свои специфични култури, етнически характеристики и
езици в непрекъснат контакт, са довели в много случаи до “появата”
на смесени езици или диалекти, характерни само за определен
географски район.
Според Марк Блейк [Блейк,1991] всеки език въплъщава в себе си
“съвкупност от речеви модели” или “основи от лингвистични системи”,
образуващи се от установените начини на изразяване на мисълта и опита вярно е
също така, че говорещият на своя роден език притежава “определена система от
понятия” за организация на опита.
Като разглежна проблеми на общуването, Асим Пецо [Пецо, 1987] определя
три вида междуезикови контакти:
Първият тип, миграционен, се отнася към случаите, когато носителите на
един език заемат територият на друг език и в такъв междуезиков контакт се
развива особен езиков тип. Езикът на малцинството се разтваря в езика на
болшинството и в процеса на такива междуезикови отношения езикът на
малцинството оставя следа в граматическата структура на общия език.
Вторият тип - временният, има място в тези случаи, когато при различни
обтоятелства произхожда значително сближаване на два езика, което може да
продължи с векове. Последствията от такъв контакт не водят към неутрализация на
езиковите индивидуалности на нито един от контактуващите езици, но всичките
имат място в заемания от различен род. Това в частност касае лексиката.
Третият тип, постоянен или пограничен, е предтавен в пограничните зони
на всички езици. Даденият езиков тип може да доведе до многоезичност, а също и
до заемания от друг род. Степента на такива заемания зависи от няколко фактора,
както езикови, така и извън езикови.
Работата представена в настоящата разработка е мислена за деца, живеещи
в гр. Русе, в район където от години има струпване на арменско население, а в
последно време и на ромско. По предварителни проучвания сред деца живеещи в
района установих и голям процент на турско, еврейско, а отчасти руско
присъствие. Работа в такава насока вече е провеждана и усилията са оправдани.
Поради факта, че районите, в които това е правено, са своеобразни, то опитът е
най-вече в места с преобладаващо турско население, не би могло да се предвиди
дали постигнатото е регионално- валидно само за местата, където са се
провеждали изследванията или е общовалидно за цялата страна. Допускам, че
настоящата разработка в някаква степен ще внесе яснота по така повдигнатия
въпрос и ще отрази особеностите в Русенския регион. Възможно е в последствие да

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 окт 2020 в 16:23 студент на 35 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2022
15 окт 2020 в 20:24 потребител
22 авг 2020 в 11:31 учител на 54 години
25 юни 2020 в 11:03 потребител
31 май 2020 в 13:48 студентка на 30 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, випуск 2008
 
Подобни материали
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
349
·
4
·
736
·
489

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Проблемите на ромите

21 яну 2008
·
308
·
5
·
718
·
1

Ромите са етническа общност, произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, като общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голяма ромско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия...
 

Сведения за ромите

12 мар 2008
·
254
·
6
·
1,319
·
171

Според историците, прародината на ромите се намира в Северозападна Индия в областта, наречена Пенджаб. През V – VІ век циганите напускат Индия и поемат на първото си голямо преселение към Европа...
 

Етнически общности и малцинства в България

18 май 2007
·
1,519
·
21
·
5,062
·
1,016
·
1
·
3

Етническите групи в съвременна България са езиково, културно и емоционално свързани както с други държави, така и с разселени в различни страни общности – евреите и арменците, които имат собствени национални държави, са пръснати из целия свят...
 

История на ромите

01 юни 2008
·
238
·
12
·
2,422
·
148

Произход на ромите Робство и пепиод на европейския абсолютизъм O баро порраймос (циганският холокост) Ромите при българския комунизъм Посткомунистическа България Мултимедийно шоу (високоскоростна линия Т1 или по-висока)
1 2 3 4 5 » 11
 

Обучение на деца от различни етноси

Материал № 373357, от 13 сеп 2009
Свален: 368 пъти
Прегледан: 452 пъти
Предмет: Етнология
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 2,378
Брой символи: 20,862

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обучение на деца от различни етноси"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения