Големина на текста:
Девиантно поведение
Идва от думата
“девиациа” –
означаваща отклонение.
Тук се отнасят
убийствата и всички
други действия които
нарушават законите, но
като девиантно
поведение може да се
разглежда неморалното
поведение. Тук се
отнася поведението на
обичаите, традициите.
През последните години
особено внимание се
обръща на такива
прояви като корупцията,
различните пороци, а
също така тероризма
привличаш вниманието
на много изследователи.
Трудно е да се
определят критерии в
съответствие, с които да
се разглежда едно или
друго поведение като
девиантно. Например по
време на война може да
се оправдае убийството.
Убива се врага, този
който ни е притеснил,
отнел от нашите блага.
Обикновено ДП се
разглежда като
поведение с
отрицателни
характеристики, по
отношение на
действащите в
обществото норми. В
това число и правни
норми. За това и
повечето изследователи
трябва да приемат, че
ДП е отклонение от
груповата норма. По-
сложен е проблема,
когато човек нарушава
някакви норми на
отделна група или на
дадено общество ,когато
той е с психични
проблеми. И вече
затворът и другите му
наказания, които се
налагат по юридически
път, са тези девианти ,
които са нарушили
правните норми на
обществото. Но през
последните години се
появяват възгледи на
социолози, според които
за девиациа може да се
говори и в положителен
смисъл. В него се
очертават 3 основни
елемента. На първо
място това е определен
човек или група хора
които извършват
определено действие.
На второ място това са
нормите на обществото
отнасящи се до това
действие. И на трето
място този човек или
група хора, които
реагират на
поведението. Сериозен
проблем представляват
причините според които
възниква девиациата в
обществото. Една част
от изследователите се
опитват да дадат
обяснения като
използват редица
биологически признаци
на човека, хората.
Отношение по проблема
има Чезаре Ломброзо.
Той провежда ново
изследване със
затворници и
установява, че
съществува
взаимовръзка между
някои външни черти на
затворниците и това , че
са извършили
престъпление.
Например смята, че
престъпниците има
ниско чело и открива
различни аномалии в
скулите и ушите.
Биологичните опити
определящи девиациата
са много нереалистични.
У. Шелдън разглежда от
какво зависи тялото
като предпоставка за
обяснение на
поведението в това
число и на ДП.
Ектоморфни са хората с
умерена пълнота,
сравнително закръглени
и добре изглеждащи.
Мезоморфните имат
силно атлетично
телосложение и най-
често привлекателна
фигура. Ендоморфите са
по-слаби. Наблюденията
на Шелдън сочат,че най-
склонни към девиациа
са мезоморфите. Друг
представител на
биологичното
направление е Ханц
Айзенк. Той използва
една утвърдена
типологизация на
личността – интроверти
и екстраверти.
Интровертът е насочен
към собствените си
чувства и мисли. Той е
вглъбен в себе си
Екстравердът от своя
страна е отворен са
света и обществото. Но
т.к. екстравердът е
променлив по своята
същност се променят и
нормите които той
усвоява и затова в
крайна сметка част от
екстравердната
ориентация може да не е
обвързана с желаните
норми на обществото.
Това е резултат от
изменчивите интереси
на екстраверда. Така че
при екстравердната
ориентация са налице
много връзки с
обществото , което води
до лишаване на този
човек в значителна
степен от собствено
мнение. А интроведът
след като е вглъбен в
себе си по-лесно ще си
създаде собствено
мнение. Като използва
това деление на К.Юнг
Айзенг твърди че
интровердите по-лесно
образуват условни
рефлекси. Още в
детството в ранните
ученически години този
тип личност свиква да
спазва нормите на
средата в , която се
движи. И ако по някаква
причина тази среда се
разшири след като
усвои някаква професия
този навик се запазва.
Екстраведната личност
по-трудно изработва
условни рефлекси. И
след като не притежава
навици да спазва
определени норми може
да попадне сравнително
лесно под влияние на
девиантни норми и да
стане носител на ДП.
По-късно Айзенг твърди
, че обикновено
носителите на ДП са
хора с различен
холеричен темперамент
(сангвиничен,
холеричен,
меланхоличен и
флегматичен)
Холеричният
темперамент са хора
които избухват към най-
незначителен повод.
Холерикът трябва да се
пази от голямо
напрежение.
Меланхоликът е бавен,
действа обмислено и
също издържа на
различни натоварвания.
Флегматикът по-
неустойчив, той по-
трудно се приспособява,
по-трудно понася
натоварване и също
трябва да бъде щаден.
Очевидно е , че една
част от ДП е свързана с
появата на агресия, на
известно възбудено
състояние от страна на
извършителя. Нито
медицината, нито други
научни области са дали
задоволителен отговор
на въпроса как възниква
агресията. Има няколко
теории и една от тях е
свързана с името на
Зигмунд Фройд. Той
обръща внимание на не
съзнаваната част на
психиката. Фройд
доказва, че психичният
живот на човека има и
не съзнавана страна. Не
съзнаваната страна на
човешката психика са
инстинкти ,желания,
мисли, които не са
приемливи за
обществото и за това
съзнанието не допуска
те да ръководят
човешкото поведение.
Два са инстинктите ,
които Фройд разглежда
като условни, като
влияещи на човешкото
поведение. Това са
сексуален инстинкт и
инстинкт към смъртта.
Инстинкта към смъртта
е вроден т.е. всяко
човешко същество е
родено за да загине.
Така тенденцията към
самоунищожението е
вкоренена във всеки
човек. Но т.к. личността
иска да създаде
различни блага, да
извърши различни
действия насочва този
инстинкт навън към
другите хора и така
според Фройд възниква
агресията. Фройд оставя
място и за положителна
агресия за
съревнование и
състезание, спортни и
научни състезания при
които агресията има
положителна агресия.
Има и едно друго
обяснение според което
в основата на всяка една
агресия се намира
някаква не
удовлетвореност,
разочарование и това се
означава с понятието
“Фрустрация” (не
задоволеност). Има
теория която се нарича
фрустрация – агресия.
Според нейните автори
всяка фрустрация води
до агресия. Не винаги
обаче има автоматична
връзка между двете
явления и затова те
стигат до извода, че
само в отделни случаи
фрустрациата поражда
агресия. Друг учен,
чиито възгледи дават
принос за разбирането
на причините за
девиациа това е Карен
Хорни. Тя разработва
учението за
невротичната личност.
Според нея тя се създава
още в детството и е в
резултат от
неразбирането на детето
в семейството.
Бягството не е само да
се напусне дома, а то
може да приеме и друг
характер лош успех в
училище, агресия срещу
съучениците,
наркотици. Хорни
смята, че в живота на
всеки човек има 3
насоки във
взаимоотношенията му
с други хора. Едната
насока е движение към
хората – човек търси
дружба , привързаност.
Другата ориентация на
личността е движение
срещу хората грубо и
агресивно държане, не
се съобразява с
околните. Такава
личност се стреми да
използва другите за
своите цели. Третата
ориентация на
личността е
отдалечаване от хората
затваряне в себе си ,
желание да разчита само
и единствено на своите
способности. При тази
насока личността
притежава и чувство за
превъзходство. Според
Хорни изолираността и
чувството за
превъзходство са
взаимно свързани. При
невротичната личност
главно се развива една
от ориентациите и
каквито и да са
условията в социалната
среда личността се
държи агресивно –
използва ги.
Съвременни
изследовател използват
тази типологизация на
Хорни и смятат , че
затворниците в
преобладаващата ги
част са невротични
личности. Теория за
стигматизацията – това
е теория за
заклеймяване,
оставянето на белег.
Привържениците на
тази теория се опитват
да обяснят как
обществото поставя
етикет на дадена
личност. Отначало
личността извършва
престъпление, ако не
бъде разкрита веднага
личността след време
отново извършва
престъпление.
Съответните органи го
залавят и в очите на
съседи, приятели
човекът не е същият ,а
престъпник. Така тази
личност няма друг път
освен да продължи
престъпленията си.
Теорията за
стигматизацията
поставя проблема за
това как трябва да се
постъпва с
нарушителите които са
заловени за пръв път.
ТЕРОРИЗЪМ
Тероризма е съзнателно
използване на насилие
срещи населението. За
тероризма е наистина
важно да смути хората ,
да всее паника сред тях.
А жертвите са на второ
място. За тероризма
започна да се говори
последното десетилетие.
Но това явление е
познато от дълбока
древност, само че тогава
то не е имали този масов
характер. Терористите
действат в организирани
групи. Познати са
няколко фирми на
тероризъм
индивидуален, групов,
локален, местен и масов
тероризъм. Като
индивидуална форма на
тероризъм се разглежда
убийството на Цезар в
древен Рим. В този вид
тероризъм влиза и
поръчковото убийство.
Групов тероризъм също
можем да открием в
древността. Отново този
вид тероризъм е свързан
с името на Цезар, който
е въвел основен метод
за наказание на
войските , които загубят
в битка. Подобно
отношение към
войниците има по време
на ВСВ от страна на
Сталин. Местният
тероризъм също е
познат в древността и е
свързан с името на
Сула, който управлява
Рим за кратко през 1-ви
век от н.е. Сула
използва възможности ,
които му дават законите

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 яну 2019 в 00:45 студент от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет
25 сеп 2018 в 14:46 студентка на 38 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Обществено здраве, специалност - Социални дейности, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Девиантно поведение

08 яну 2009
·
408
·
4
·
531
·
290

Етопедията е сравнително млада научно-приложна област, в която се разисква девиантното поведение. Възниква на основата на хуманитарната етология и нейните връзки с психологията, социалната психология, социологията и пр. ...
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
448
·
29
·
11,138
·
688
·
4

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Емоции и чувства

06 яну 2007
·
3,617
·
22
·
2,400
·
1,455
·
3
·
6
·

Например В.Вунд посочва 50000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции - страх, ярост, любов.
 

Психологическо изследване на личността

03 фев 2008
·
2,117
·
18
·
4,816
·
2,779
·
4
·
2

Материал, описващ основните методи за изследване на личността в клиничната психология и практика (тестове, проективни методи).
 

Стилове на поведение в конфликтни ситуации

12 яну 2007
·
1,458
·
4
·
290
·
231
·
1
·
5

Всичко за петте стила "Сова", "Акула", "Лисица", "Мече" и "Костенурка" и за поведението.
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
156
1
1 мин
25.11.2016
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Девиантно поведение

Материал № 373246, от 12 сеп 2009
Свален: 175 пъти
Прегледан: 201 пъти
Предмет: Психология
Тип: Общ материал
Брой страници: 5
Брой думи: 766
Брой символи: 6,165

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Девиантно поведение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
447 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения