Любка Богданова
преподава по История
в град София
Големина на текста:
Македонски въпрос се нарича въпросът за принадлежността на
територията, населението и историческото наследство на
Македония по време и след разпадането на Османската империя
в кр. на XIX и нач. на XXв.
Македонският въпрос е съставна част от българския национален
въпрос, условно обозначение на борбите на българския народ за
освобождение на Македония, която заедно с Одринско остава и
след освобождението на България под прякото владение на
Османска Турция по силата на Берлинския договор от 1878г. За
този договор в "Британската енциклопедия" (изданието от 1911г)
се казва:"Берлинският договор, със своето изкуствено разделение
на българската раса, създаде трудния и заплетен "македонски
въпрос". Самите вдъхновители на Берлинския договор като
германския канцлер Бисмарк и британския държавник
Биконсфийлд по-късно признават, че в Берлин е била накърнена
националната цялост на България.
Добросъвестният анализ на историческите факти показва, че
Македония никога не е била държавно-етническа или
национално обособена общност. Македония е географска област,
каквито са Тракия, Мизия, Добруджа и др. Името Македония е
географско понятие, което твърде много се е променило.
Например през Средновековието Македония се е наричала
България, днешна Северна България се е наричала Подунавия, а
земите на днешна Източна и Западна Тракия до р. Места са се
наричали Македония.
През XVIII - XIX в. сред българите, населяващи Македония
областта е известна повече като Долна Мизия (Пейчинович),
Долна България, Долната Земя, Западна България и т.н. По това
време съгласно своята "Мегали идея" гърците успяват да
наложат името Македония и започват да твърдят, че в днешните
Македония и Тракия живеят българофонни гърци, наследници
на Александър Македонски, които са забравили своя роден
гръцки език. Вселенската патриаршия и фанариотското съсловие
провеждат успешна асимилаторска политика и успяват почти
напълно да гърцизират градове като Охрид, Битоля и Пловдив.
Нещо което впоследствие ще възпламени българо-гръцките
църковни борби.
Гореспоменатата тенденция е регистрирана от Петко Рачов
Славейков през 1871г. в статията му ''Македонският въпрос'',
където за пръв път е употребен терминът ''македонизъм'' за да се
илюстрира изявата на национален сепаратизъм на част от
македонските българи било под давление на гръцката
пропаганда, или заради нежеланието на някои кръгове сред
македонските книжовници да приемат вече оформилия се
книжовен български език, поради факта, че е компромисен
вариант между двете основни български наречия и като такъв се
различава от местните говори. "Много пътя сме чували от
македонистите , че те не били българе, но македонци, потомци
на древните македонци, и всякога, сме чакали, някакви
доказателства за това, без да ги дочакаме. Македонистите никога
не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те
упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не
могат да прокарат, додето тряба... За да придадат сила на своето
произволно основание, македонистите посочват разликата на
наречията македонско и горнебългарско, от които първото било
по-близо до славенский язик, а второто било размесено с
татаризми и прочее''.
Друг важен фактор при изяснаването на Македонския въпрос е и
политиката на Сърбия спрямо областта. През 1844 е съставена
сръбската национална доктрина, станала известна като
''Начертание''. Неин автор е Илия Гарашанин, а основна цел е
възстановяване на Стефан Душановата Велика Сърбия. Този
документ, който е бил укриван до 1906 става основа за сръбската
политика на Балканите и причина за бъдещите конфликти с
българите. В XIX в. в Македония започва да прониква сръбската
пропаганда. Изпращат се агенти (Стефан Веркович) , които да
проучат ситуацията, отварят се училища и прочее.
Въпреки гореописаните колебания и изоставането на българите в
стремежа им към национално обособяване и хомогенизиране, с
успешния край на църковно-националната борба, създаването на
екзархията и дейността на ВМРО, българщината укрепва в
Македония, а гръцката и сръбска пропаганди са до голяма степен
неутрализирани към началото на XX в.
Повратен момент за македонския въпрос е подялбата на областта
между Сърбия и Гърция след междусъюзническата война 1913г. и
окончателното утвърждаване на този статут след края на I С.В.
война 1918г.
Българите във Вардарска Македония, попаднали под властта на
Сърбия са подложени на жестоки репресии. Самата област е
преименувана във Вардарска бановина, а населението е обявено
за южни сърби. Терорът над българското население е добре
отразен от френския журналист Анри Пози.
Въпреки сръбските усилия да се заличи националното
самосъзнание на македонските българи и да бъде заменено със
сръбско, българщината остава здраво вкоренена сред
населението в Македония, и това налага нов подход.
След II С.В. съдбата на македонското население попада в ръцете
на Югославската комунистическа партия.
Становището си по македонския въпрос в периода между двете
световни войни ЮКП определа съобразно обстановката в
Югославия, на Балканите и в Европа. Важна роля за нейните
позиции по националния и конкретно по македонския въпрос
играе обстоятелството, че тя се формира от сръбската
социалдемократическа партия и социалдемократическите
партии в южнославянските провинции на Австро-Унгария. По
този начин в ЮКП се пренасят двете основни тенденции,
появили се в кр. XIX - нач. XXв., относно разрешаването на
националния въпрос на Балканите: едната - за Балканска
федерация с автономен член Македония и другата - за културно-
национална, екстериториална, персонална автономия в рамките
на образуваните вече държавни общности. Освен това в края на I
С.В. ръководната част на сръбската Социалдемократическа
партия преминава на национално патриотични позиции по
македонския въпрос, а югославянската социалдемокрация като
цяло възприема националноунитаристичната теза за един народ
с различни имена. И докато социалдемокрацията в Словения,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 яну 2020 в 00:28 ученик на 24 години от София - 14 СОУ "Проф.д-р Асен Златаров", випуск 2017
19 яну 2020 в 19:11 потребител на 38 години
12 яну 2020 в 21:40 ученик на 21 години от Казанлък - ПГЛПТ, випуск 2017
16 окт 2019 в 12:18 родител
16 юни 2019 в 22:42 студент на 40 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, специалност - История, випуск 2014
09 май 2019 в 21:45 в момента не учи на 41 години
01 май 2019 в 22:57 потребител
29 яну 2019 в 14:08 студент на 21 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Международни отношения, випуск 2021
23 ное 2018 в 12:25 студент на 21 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Международни отношения, випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
Национално освободителните движения в Македония и Тракия
добавена от achikalanov 21.11.2013
1
6
Подобни материали
 

Български национален въпрос. Илинденско-преображенско въстание

09 мар 2009
·
66
·
2
·
437
·
2

Програма по националния въпрос – Българската програма по националния въпрос предвижда обединение със земи , където преобладава българското население. Тя се позовава на международни документи- решенията на Цариградската конференция от 1876г...
 

Позициите на Пеьо Яворов за македонския въпрос

19 май 2008
·
47
·
12
·
4,629

През 1901 г. Димо Хаджидимов засилва дейността си в националноосвободително движение. Той е изцяло погълнат от устната и печатна пропаганда на идеите, възприети от VII македоно-одрински конгрес. Линията на сътрудничество между Вътрешната организация...
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
855
·
8
·
1,403
·
1,902

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Обществено развитие на Княжество България (1879-1884 г. )

01 мар 2008
·
153
·
4
·
644
·
1

Съгласно член 1 от Берлинския договор,подписан от всички Велики сили на 1 юли 1878 г., в земите между река Дунав и Стара планина, заедно със Софийския санджак, но без Северна Добруджа, трябвало да се създаде трибутарно (автономно) Българско княжество...
 

Герба на България

28 юли 2007
·
240
·
6
·
149
·
197
·
1

Развитието на българския герб през годините в картинки........
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
3
1
2 мин
13.08.2019
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Труден)
19
38
1
1 мин
18.09.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Македонски въпрос

Материал № 372817, от 08 сеп 2009
Свален: 227 пъти
Прегледан: 194 пъти
Предмет: История
Тип: Доклад
Брой страници: 10
Брой думи: 1,740
Брой символи: 15,436

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Македонски въпрос"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
80

Любка Богданова
преподава по История
в град София
с опит от  6 години
202

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения