Големина на текста:
„Към брата си”, Христо Ботев
Ранното Ботево стихотворение „Към брата си” носи поетическите тези на цялата му лирика
като национална проблематика. В тази елегията се разгръщат мотивите за неразбрания и
страдащ в самота лирически герой, за омразата към робството и хората с робска психика и за
обичта към отечеството и народа.
В голяма част от Ботевите стихотворения лирическият говорител назовава своя адресат още в
заглавието. Обръщението „брате” тук не е употребено в смисъл на кръвен брат, а се възприема
като синоним на съотечественик.
Поетът следва традицията на народната песен, което е характерна особеност за първите Ботеви
лирически произведения. Душата на лирическия герой страда между любовта към родината и
омразата към всички, които са безчувствени към народното страдание. Разкрита е гнетящата
робска реалност , която провокира трагична обезвереност и отчаяност. Робското пространство на
„глупци неразбрани” задушава поривите на лирическия герой. Той е сам в страданието си и
дълбоко неразбран в желанията си. Вглеждането в себе си и в обкръжаващата го среда води до
драматични душевни страдания, заради чувството за трагична самотност сред свои. Именно
мотивите за самотност и неразбраност се открояват най-ясно в ранната Ботева поезия.
Въздействащите образи – метафори на тлеещата в огън душа и на покритото с люти рани сърце,
внушават огромното страдание на личността.
Драматичните изживявания на героя се осмислят от любовта към родината. Заявена е
позицията на едно ново патриотично агажирано мислене: „отечество мило любя,/ неговият
завет пазя”. Любовта към родината, болката и съпричастността към народното страдание са
неизменни характеристики в съзнанието на Ботевия лирически герой. Той намира смисъла на
съществуването в служене на отечеството и народа.
Създава се усещане за мъчителна вътрешна разкъсаност: „мечти мрачни, мисли бурни/ са
разпнали душа млада”. Драматизмът се задълбочава чрез въвеждането на мотива за кръстните
мъки. Лирическия герой е разпъван между любовта и омразата. Той е готов да се отдаде
безрезервно на избавлението на родината. Сърцето му играе „безумно” в отзив на народния плач.
Именно отзивчивото сърце приобщава лирическия герой към тази болка, която е много по-голяма
от личната.
Преодоляна е границата на патриархално родовото мислене и съзнанието се отваря за
съдбините на поробеното отечество. Лирическият герой дава израз на състрадателната си обич
към смазания от робското тегло народ. Той не може да бъде равнодушен зрител на народните
теглила: „Често брате скришом плача/ над народен гроб печален”. Изразен е упрек, протест и зов
да бъде разбран. Печалната народна участ е намерила въплъщение в образната метафора
„народен гроб печален”, която внушава дълбоката скръб на лирическия герой в своето безсилие
пред робския свят.
Чрез гласа на своя лирически герой Ботев определя съвременността като „мъртъв свят
коварен”. Светът е „мъртъв” , защото е застинал в една отчайваща историческа неподвиожност,
това е свят на заспалото в мъртвешки сън време. Коварството му се корени в нравствен аспект,
това е коварното мълчание, равносилно на предателство към всички мислещи и страдащи хора.
Лексикалните повторения – отрицания изразяват още по-въздействащо тежката самота на
лирическия персонаж, породени от неразбирането. Двукратните отрицания: „Никой, никой!” и
„Нищо, нищо!” подчертават абсолютната невъзможност да бъде намерен съмишленик в
любовта към народа и състраданието към робското му тегло, което засилва трагичната
обезвереност на лирическия герой. Дори най-близкият е отчужден от терзаещия се лирически Аз:
„пък и твойта и душа няма”. Драматизмът на самотата сред своите се е засилил в тъжната
констатация за липсата на отзивчивост и единомислие сред българите. Търсенето и ненамирането
на съмшленици сменя тона от елегичен в рязко изобличителен.
В поезията на Ботев говоренето: „глас искрен, благороден” се свързва с представата за
свободната и силна личност, но за да има смисъл, то трябва да бъде чуто и разбрано. Затова
мълчанието: „Отзив няма” – е безнарвствено, защото е породено от робския страх.
Съпричастието към робската участ на отечеството бележи тази ранна поетическа творба на
Ботев. В елегията „Към брата си” младият поет определя основните теми и проблеми на своето
поетическо творчество: за любовта и омразата, за самотата, за личността и народа, за пасивността
и робството. Поетът е страстно ангажиран спрямо народното страдание, поради което тъжните
настроения преливат в гневни изблици и изобличения.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Към брата си

Анализ на стихотворението "Към брата си" от Христо Ботев...
Изпратен от:
e.ly
на 2009-08-27
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
362 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Литература
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
3 мин
24.01.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
4 мин
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Към брата си

Материал № 371455, от 27 авг 2009
Свален: 362 пъти
Прегледан: 430 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Автор: Христо Ботев
Тип: Анализ
Брой страници: 1
Брой думи: 447
Брой символи: 3,706

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Към брата си"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
353 28

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
193 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения