Големина на текста:
ФУНКЦИИ НА МОРАЛА
Етиката е науката за морала. Изучава го, систематизира го, направлява
го. Моралът означава действително отнасящи се до гражданите или
организацията, макар и изтръгнати насила норми. Етиката е методично
воденото съзнание, философска рефлексия на този морал. Моралът изисква от
членовете определено поведение, а етиката пита на какво се основават тези
изисквания. Моралът са нормите, които никой не се осмелява да наруши, а
етиката само поставя въпроси. Моралът описва кои стойности, норми,
отношения важат, а етиката пита как са обосновани тези стойности.
Буквално преведено от латински понятието “морал” означава нрав,
нрави. Моралът е съвкупност от правила за поведение, изработени в
съответствие с определяните от условията на живот и възгледите за добро и
зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно в определена
социална група. Моралът включва в себе си и нравствеността.
Морал (от латински mores, moeurs) служи за изучаване на етиката,
която е по-широко философско понятие. Моралът най-общо е система от
принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията
добро и зло (или правилно и неправилно) и е тясно свързана с човешката
етика. Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към
определено общество. Други термини, свързани с морала, са начин на
поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект.
Морал – специфичен социален феномен, изпълняващ роля на социален
регулатор на човешкото поведение и взаимоотношение. В исторически план
моралът е първата духовно-регулативна система свързана със съчетаване,
хармония на индивидуалния и обществен интерес.
Трудно е да се даде едно определение за морала, което да разкрие
цялото богатство на неговите същностни характеристики и противоречия.
Множеството определения за морала условно можем да разделим на три
групи: житейско описателни, нормативни и функционално-структурни.
Житейскоописателните имат това предимство, че те са най-близо до
нашия ежедневен нравствен опит. Те отразяват преди всичко практическите
взаимоотношения, обосновават се на продължителни наблюдения и
обикновено се доказват чрез метода на “пробите и грешките”. На тази основа
моралът е общоприета представа за доброто и злото, за правилното и
неправилното, за справедливото и несправедливото, която представа следва
да се вгради в съзнанието на хората. Това единство на представа и поведение
се изразява и разкрива в и чрез единството между съзнание и поредица от
действия. Но моралът не е толкова единството на съзнание и поведение,
колкото начинът на организация и реализация на това единство, което се
разкрива най-вече във функционирането и приложението на съществени и
главни морални цели и задачи. Затова при тези определения имаме преди
всичко повърхностно изразяване на съдържателните страни на моралната
регулация. Например: “Моралът е най-дългото пътуване на човека към самия
себе си”, “Моралът - това е законът за най-доброто у нас”, “Прави на хората
това, което желаеш те да правят на теб” и т.н. В този случай кръгът като че ли
се затваря: от социалния опит към обслужване на самия социален опит.
Затова тези определения имат формата и стойността на съвети, на призиви, на
апели, адресирани преди всичко към емоционално- волевата страна на
човешката психика. В тях мъдростта на вековния социален опит стига най-
вече до едно описание, което има ценността да насочва и индивидуалното и
груповото съзнание към определено действие, предварително прието за
правилно. Така у тях липсва вътрешното напрежение, самопротиворечивостта
и критичността, защото липсва анализът.
Естествено не можем да подценяваме възпроизвеждането на социалния опит,
защото в крайна сметка този опит е гаранция за самото съществуване на
социалната действителност и на тази основа значимостта на тези житейско-
практически (описателни) определения на морала извеждат на преден план
ролята и мястото на приемствеността в нравствеността.
Разбира се не трябва и да надценяваме социалната роля и моралната ценност
на приемствеността, а да видим необикновената социална пластичност на
морала, намираща най- ярък израз в неговото възпитателно въздействие, без
което е невъзможна социализацията на личността.
Нормативните определения и по насоченост, и по изходна
предпоставка са много близки до житейскоописателните определения. Те са
определения, които насочват вниманието преди всичко към задължителния
характер на нравствените принципи, норми и правила. Изходна позиция в тях
е, че те са едновременно извод от живота на една социална общност и в
същото време признание и изискване за равенство на всички пред
предписанията и пред отговорността. Но отделните личности обикновено
тръгват към това равенство от различни разбирания и различни изходни
позиции, с диференцирани възможности и способности, с различен
индивидуален социален опит. Нормативни определения са: “Законът на
съвестта е закон на дълга”, “Бъди добър до смърт”, “изпълнявай изискванията
на нравствения закон, ако ще и светът да загине” и т.н. Както виждаме, тези
определения търсят и обосновават преди всичко синтеза едновременно и на
предписанието, и на убедеността в неговата правота.
Естествено такава нормативност за дължимото поведение и мислене най-ясно
подчертава относителната самостоятелност на морала като сложно социално
явление, защото моралът има собствена социална обусловеност и определена
психична насоченост, позволяващи да се изпълнят специфичните нравствени

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 ное 2020 в 16:05 студент на 22 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по журналистика и масови комуникации, специалност - Връзки с обществеността, випуск 2021
15 ное 2020 в 11:44 студент на 26 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по журналистика и масови комуникации, специалност - Връзки с обществеността, випуск 2021
10 окт 2020 в 17:25 в момента не учи на 26 години от София
19 яну 2019 в 17:22 студент на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по журналистика и масови комуникации, специалност - Връзки с обществеността, випуск 2020
19 юни 2018 в 20:44 студент на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по журналистика и масови комуникации, специалност - Книгоиздаване, випуск 2018
18 фев 2018 в 12:54 студент на 32 години от Велико Търново - ВТУ"Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, випуск 2017
07 юни 2017 в 19:15 учител на 22 години
16 яну 2017 в 16:59 студентка на 25 години от София - УНСС, факулетет - Икономика, специалност - Икономика, випуск 2015
20 дек 2016 в 17:53 студент на 25 години от Бургас - Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас, факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Педагогика на обучението по български език и история, випуск 2018
12 май 2016 в 13:15 потребител
 
 

Функции на морала

Материал № 371226, от 24 авг 2009
Свален: 183 пъти
Прегледан: 116 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 13
Брой думи: 1,928
Брой символи: 16,878

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Функции на морала"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения