Големина на текста:
Ранновизантийски средновековни укрепления
Още от древността малката надморска височина и големите
комуникационни възможности превръщат Айтоския проход в
удобен район за прекарване на пътища.Съществуват три пътни
артерии. ( сх. 1)
Първата - Същински Айтоски проход, в прелома на р. Луда
Камчия и южния й приток Боаз дере ( Дермен дере). През
ранновизантийската епоха в стратегически смисъл се определя
като централен – разклонява се, слива се или се пресича, като се
свързва с пътища, определящи сложната система на Айтоския
проход. Отбранява се от сравнително голям брой
ранновизантийски укрепления.
Втората - „ Лопушненски проход”, околността на с. Лопушна,
на югоизток към местността Капъ баир и на юг към околността
на с. Трънак, откъдето се свързва с пътя по прелома на р. Л.
Камчия.
Третата - „ Друма”, от с. Аспарухово и на югоизток
направление към местността Гермето при с. Топчийско, за Аетос
(Айтос) или Анхиало (Поморие).
Стратегисческо значение на Айтоския проход - На север се
осигурява удобна връзка със старата българска столица Плиска и
с Дорусторум ( Дръстър, Силистра ), на северозапад - с Шуменската
крепост и с Абритус ( при Разград ); на североизток – Марцианопол
(при гр. Девня ) и Овеч ( Провадия ). На юг от Аетос – към
Адрианопол ( Одрин) и Константинопол през крепостта
Росокастрон ( с. Русокастро) и Деултом ( с. Дебелт ). Укрепленията,
южно от местността Гермето ( при с. Топчийско), контролират и
важни пътища към големия център на Западното Черноморие
Анхиало.
През ранновизантийската епоха пътната мрежа на Айтоския
проход се защитава от 38 укрепления, някои от които са
използвани и през българското средновековие. За малка част от
тях военноисторическата наука притежава необходимите тактико –
технически характеристики на укрепяване: начин на градеж;
съобразяване на фортификацията с особеностите на терена, с цел
активна отбрана; мощност на отбраната (дебелина на куртината,
наличие на протейхизма, обсервационни пунктове, степен на
концентрация на укрепленията по прохода и по пътната мрежа и
др.)
1
I. Крепости по стария път от с. Веселиново, Шуменско
(по Байрямдеренския проход ) за Айтоското поле и
разклоненията на този път към с. Русокастро
Укрепленията, пазещи тези пътища, са: „Хасара” край с.
Звезда, „Калето” при с. Череша, „Калето” край с. Тополица,
„Градището” при с. Карагеоргиево, „Мъжки Хисар” при с.
Караново, „Калето” при с. Вратица и „Калето” при с. Русокастро.
Крепостта „Хасара” край с. Звезда ( сх. 2 )
Крепостта се намира на 7 км. север-североизток от с.
Люляково и на 1,5 км западно от с. Звезда ( дн. несъществуващо ).
Достъпна е от северозапад, по тесен скалист гребен, широк 15 -20
м. Градежът е от местен ломен камък, споен с бял хоросан с
тухлени частици. В североизточната й част има вход. Крепостта е
с площ 3,6 дка, с максимална дължина124 м и широчина 37 м,
която улеснява отбраната. Вътре в северозападната част се издига
кула, висока 8 м и според руините й с неясна форма. Чрез
напречна стена вероятно се свързва с крепостта. Около крепостта
има следи от външна стена във вид на насипи и лицеви градежи.
Нейната дебелина е 2, 83м с градеж в суха зидария. В
северозападната част пространството между външната стена и
същинската крепост е преградено със стена. Тя също е с градеж в
суха зидария с дебелина 1, 47м. Този начин на укрепяване
прегражда достъпа по гребена от северозапад и повишава
отбранителните възможности на крепостта. В южната част има
неясна конструктивна връзка на външната стена с основната
крепост. В нея и по склоновете се откриват фрагменти от
керамика от ХI – ХI и ХII – ХIV в. Сред местното население от
околните села е запазено предание за завладяването на крепостта
от османските турци. По източния склон, на 152 м от южната част
на крепостта, се намират руините на водохранилище, а на 216 м.
североизточно от крепостта е местността Араба пазар с останки
от градеж ( 7 х 8 м ). До тях се забелязва трасето на стар път,
който се изкачва до крепостта.
Съоръжението вероятно е късноримско, впоследствие
включено в ранновизантийската, както и в средновековната
българска укрепителна система.
Югоизточно, в подножието на хълма, е местността Юрт
екинлик с църква и селище, синхронно на крепостта. Отбранява
пътища от с. Веселиново, които от крепостта се разклоняват: на
изток по река Айваджик дере към пролома на р. Луда Камчия; на
юг към местността Милче баир за Айтоското поле с отклонение
към крепостта при с. Планиница.
2
Ранновизантийска крепост „Калето” ( „Рум Калеси” )
край с. Череша ( сх. 3 )
Крепостта се намира на 2 км южно от селото по поречието
на Бяла река. Разположена е на невисок хълм с полегати
склонове, достъпни от север и юг. По равната върхова част
крепостните стени затварят пространство с форма на стеснен
шестограм с максимална дължина 52 м и ширина 34 м. По
дългата си ос е ориентиран северозапад – югоизток. В ъглите има
по една квадратна кула.
На югоизточната страна е входът, широк 3 м. площта на
крепостта е 1, 5 дка. Стените са във вид на насипи, широки 3, 5 – 4
м и високи до 3, 5 м. Градежът им е с местен ломен камък и
бигор. По насипите се срещат тухли с дебелина 0, 034; 0, 036 и 0,
040 м, което предполага градеж в смесена зидария. Тухлите са с
линии, правени преди изпичането им. Спойката е бял хоросан,
обилно наситен с тухлени частици. Дебелината на куртината не е
ясна. На 13, 5 м около крепостта има следи от протейхизма,
градена в суха зидария от големи ломени камъни, подредени по
лица с пълнеж между тях. Дебелината им е 2, 25 м. Добре се
забелязва от югозапад и запад, а в останалите части е насип,
широк 1, 5 – 2, 0 м и висок 0, 50 м. От юг и югоизток се
забелязват слаби следи от защитен землен насип. В крепостта се
открива ранновизантийска керамика.
В близост е имало стар дървен мост - „Кале кюпрюси”.
Крепостта отбранява пътищата: с. Веселиново – с. Люляково
( „Малкото кале”); Веселиновски проход - крепостта „Хасара” ( с.
Звезда) - м. Милче баир - покрай с. Рупча ; от крепостта „ Асар
башъ” при с. Поляците, Варненско - укреплението в м. Кале ери
при с. Дюля - крепостта „ Хасарлък йорен” ( с. Планиница ).
Тези пътища се събират в м. Кокар су и продължават
покрай „ Калето” ( с. Череша). От последната крепост се разделят
отново за крепостта „Калето” (с.Тополица ) и „Градището” ( с.
Карагеоргиево ).
Ранновизантийската и средновековна българска
крепост ( ХII – ХIV в. ) „ Калето” край с. Тополица ( сх. 4 )
Крепостта се намира на 3 км северозападно от с. Тополица
и на 3, 5 км северно от с. Черноград ( Карасарлий ). Името на
последното село произлиза от едно от имената на крепостта –
„Кара хисар” ( „Черното градище”) или „Кара хисар калеси”. В
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ранновизантийски укрепления

Още от древността малката надморска височина и големите комуникационни възможности превръщат Айтоския проход в удобен район за прекарване на пътища....
Изпратен от:
aixo
на 1970-01-01
Добавен в:
Общи материали
по Археология
Статистика:
82 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Микенски куполни гробници

22 юли 2008
·
112
·
9
·
1,625
·
74

Географски параметри и местонахождение на толосните гробници. Хронология .....
 

Византийска култова архитектура

22 май 2018
·
6
·
13
·
2,061

Византийска култова архитектура по българските земи....
 

Тракийските гробници

27 май 2008
·
346
·
12
·
2,739
·
259

Тракийските гробници са единствените почти изцяло запазени до днес представители на монументалната култова архитектура в Тракия през периода 5-3в.пр.н.е.Проблемите на тракийската гробнична архитектура обхващат редица въпроси,при чието решаване...
 

Византийска архитектура

11 фев 2009
·
193
·
22
·
2,403
·
152

При пълното политическо отделяне на източната Римска империя от Западната (398 г.) настъпило още по-голямо изолиране на едната от другата и в културно отношение...
 

Ранновизантийски укрепления

Материал № 370162, от 01 яну 1970
Свален: 82 пъти
Прегледан: 122 пъти
Качен от:
Предмет: Археология
Тип: Общ материал
Брой страници: 46
Брой думи: 9,094
Брой символи: 76,607

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ранновизантийски укрепления"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения