Любка Богданова
преподава по География
в град София
Големина на текста:
Тропически циклони и правила за разминаване с тях
Според определението на Световната метеорологична организация тропическият циклон е район на ниско налягане с
максимална сила на вятъра в него (12 бала по скалата на Бофорт). Другите имена на тропическия циклон са: тропически
въртящ се щорм (tropical revolving storm), тайфун (typhoon)-Северозападен Тихи океан, ураган (hurricane)-Северен
Атлантик, Североизточен Тихи океан и циклон (cyclone)-Арабско море, Бенгалски залив, Южен Индийски и Южен
Тихи океан. На повърхностните синоптични карти тропическият циклон се откроява по големия брой затворени и
почти идеално близки до окръжност изобари и със свързания с тях голям баричен градиент. Картите на тропическата и
субтропическата зона понякога показват райони на ниско налягане със затворени изобари, но с по-малък баричен
градиент и оттам с по-малка скорост на вятъра от този в тропическия циклон. Тези райони на ниско налягане се
класифицират както следва: тропическа депресия (силата на вятъра не достига 7 бала); умерен тропически щорм (вятър
8-9 бала); жесток тропически щорм (вятър 10-11 бала). Развитието на тропическия циклон обикновено минава през
стадиите на тропическа депресия и щорм. Периодът на развитие от тези ранни стадии може да продължи от по-малко
от 24 часа до няколко дена. Тропическите циклони се разбиват само в няколко района: Северен Атлантик (Карибско
море и Мексикански залив), източната част на Северен Тихи океан, западната част на Северен Тихи океан, Арабско
море, Бенгалски залив, Южен Индийски океан и Южен Тихи океан. Броят на тропическите циклони е различен за
различните сезони и различните райони. Изследванията са показали. че за зараждането им е необходима най-малко
27°С температура на повърхността на океана. При тази температура наситеният въздух има голямо съдържание на
водна пара и при неговото издигане адиабатното охлаждане причинява кондензация. Скритата топлина на изпарението
е основен източник на енергия за възникването и развитието на тропическия циклон. Ако разгледаме районите на
възникване на тропическите циклони, ще установим, че те се формират между 5? северна и южна ширина. Това
показва, че нивото на геострофичната сила също е от значение. Еволюцията на тропическия циклон от тропическа
депресия, при която се появяват кумулуформите, е възможна само в район, където вертикалният градиент на вятъра
има малко значение. По тази причина районът на развитие на тропически циклон не може да бъде подложен на
директно нахлуване на струйно течение. Тропическият циклон обхваща район от около 400 мили в диаметър с
приблизително налягане в центъра 960 hРа и много голям баричен градиент. Обаче през периода на неговия живот,
чиято обичайна продължителност е 7-10 денонощия и диаметърът и налягането могат рязко да се изменят. Системата в
центъра си има ясно изразено око (вертекс) с диаметър около 30 мили. В района на окото вятър практически няма, но
веднага извън тази зона той набира сила до 12 бала по скалата на Бофорт. Окото е обикновено чисто от облаци поради
спускането на въздуха и неговото адиабатно нагряване, но отвън издигащият се въздух се охлажда и се образуват
кумулусни облаци. Тези облачни системи се открояват много добре на сателитни снимки на облачността, които са най-
доброто средство за ранно откриване на тропическите циклони. Най-често тропическите циклони се формират през
лятото и есента в райони, в които съществуват необходимите условия. По време на своята еволюция пътят на
тропическия циклон може да пресече брега, и тъй като енергията, набавяна от изпарението на водната пара, се
намалява, тропическият циклон започва бързо да се разпада. При придвижването му към високите ширини, където
температурата на повърхностния слой е по-ниска, циклонът също се разпада. Нормалният път на тропическия циклон в
ниските ширини е от изток на запад. Под въздействието на силата на Кориолис пътят му ще има направление WNW в
Северното полукълбо и WSW в Южното полукълбо. През началния период системата се придвижва със скорост около
10 възла. Когато достигнат 20-30° ширина, тропическите циклони се отправят съответно на север или на юг, като
забавят скоростта си на придвижване и за момент могат да станат стационарни. След това се насочват на североизток (в
Северното полукълбо) или на югоизток (в Южното) и скоростта им на придвижване нараства на около 20 възла или
повече. Описаният по-горе път е нормален, но се наблюдават вариации. Трябва да се отбележи, че няма два тропически
циклона, минали по един и същ път. Времето в тропическия циклон е много лошо и може да причини значителни
материални щети, включително и човешки жертви. Изключително силните щормови вълни, породени от вятъра, могат
да се усилят от астрономическия прилив и да нанесат сериозни поражения на брегови обекти. Дъждът, лек в
периферията на циклона, се усилва по честота и интензивност и достига максимума в обиколката на окото, като
предизвиква опустошителни наводнения на сушата. В окото могат да се наблюдават само стратиформи над морето и
чисто небе на сушата. Оповестяването за тропическите циклони се извършва по нормалния ред на щормовите
предупреждения с точни информации за мястото, направлението и скоростта на движение, силата на вятъра. Всеки
циклон получава име (обикновено женско) по азбучния ред за текущата година.
4.(77+78)Приливно-отливни течения. Същност. Пресмятане елементите на прилива. Задачи
Периодичните колебания на нивото на морската вода в следствие на силите на привличане на Луната и Слънцето се
наричат приливи и отливи. За удобство се приема понятието приливи. Най-високото и най-ниското положение на
нивото се наблюдава през приблизително 12,5 часа, като тези приливи се наричат полуденонощни. По своята природа
приливите се отнасят към вълните, но са “невидими” поради огромната си дължина, достигаща 2000 км. Скоростта на
приливната вълна е около 86 възла. Водните частици в приливната вълна се движат по затворени орбити с форма на
елипси и изтеглена по хоризонтала ос. Вертикалните съставящи на движението на частиците определят нивото на
прилива, а хоризонталните-теченията в прилива. По такъв начин движението на частиците по орбитите им се
възприема от наблюдателя като периодично колебание на нивото и теченията. Размерите на басейните, очертанията на
бреговете, дълбочините и островите оказват влияние върху приливите. В открития океан приливите не преминават във
височина повече от 1 метър, а в някои тесни и дълги заливи достигат 10-12 метра (заливът Фънди-18 м.).
Плитководието, атмосферното налягане и ледовете също оказват влияние върху приливите. С намаляване на
атмосферното налягане с 1 милибар нивото се покачва с 1 см и обратно. В районите, в които има лед, величината на
прилива през зимата намалява, а през лятото се увеличава. Вятърът в зависимост от посоката си може да забавя и
намалява или да ускорява и увеличава прилива. Приливите възникват в следствие на силите на привличане на Луната и
Слънцето. Според закона за всемирното притегляне и законите на механиката Луната притегля всички частици от
Земята. Тъй като тези частици са на различни места и разстояния, следва, че силата на притегляне ще бъде различна.
Освен силите за притегляне ще влияе и центробежната сила, възникваща поради въртенето на системата Земя-Луна
около общ център на тежестта. Този център се намира в Земята на разстояние от центъра й, равно на 0,73R, защото
масата на Земята е 81,5 пъти по-голяма от масата на Луната. Центробежните сили, възникващи във всяка точка на
Земята, са равни и успоредни помежду си и са насочени в посока обратна на Луната. Равнодействащата на силите на
привличане и центробежните сили се нарича приливообразуваща сила на Луната.
Статичната теория за приливите и отливите се основава на допусканията, че океан с постоянна дълбочина покрива
цялата Земя и във всеки момент от време приливообразуващата сила се уравновесява от силата на тежестта. Тя
обяснява денонощните, полумесечните и месечните неравенства на приливите и отливите, но само качествено обяснява
явлението и не може да се използва за предсказване на приливи и отливи
Приливни неравенства: отклоненията във времето на настъпване на ВВ и НВ от средните им стойности за даден район
се наричат приливни неравенства. Различават се денонощни, полумесечни и паралактични приливни неравенства.
Денонощните неравенства се характеризират с неравенство по височина на последователни високи или ниски води.
Зависят от склоненията на Луната и Слънцето и от физикогеографските условия. Поради това денонощните
неравенства се проявяват различно-от слабо забележима разлика във височината на две последователни високи или
ниски води до пълното изчезване на една висока или ниска вода. Това предизвиква преминаването от полуденонощни
към денонощни приливи. При полумесечните неравенства амплитудата на приливите в течение на лунния месец
постепенно се изменя и два пъти в месеца се наблюдават приливи с най-големи амплитуди, а два пъти с най-малки.
Тези изменения са през 14,6 денонощия и се наричат полумесечни неравенства. Дължат се на едновременните
кулминации на Луната и Слънцето (приливообразуващите сили се събират), или когато кулминациите са през 6 часа
(приливообразуващите сили са най-малки). Поради това при новолуние и пълнолуние приливите са с максимални
величини на високите и ниските води, които се наричат сизигийни. При първата и последната четвърт приливите са с
минимални величини на високите и ниски води и се наричат квадратурни. Разликата между сизигийните и
квадратурните приливи може да достигне до 50%, като фазовото неравенство е най-голямо. Практически. вследствие на
влиянието на физикогеографските условия, най-големи приливи се наблюдават малко по-късно от сизигиите. Времето
между сизигиите и най-големите приливи се нарича възраст на фазовото неравенство. Приливните неравенства зависят
от склонението на Луната. При най-голямо склонение на Луната се наблюдават най-големи величини на приливите и се
наричат тропични (Луната е най-близо до тропиците). При склонение, равно на 0°. величините на приливите са най-
малки и се наричат равноденствени (Луната се намира близо до Екватора).
Паралактичните неравенства зависят от изменението на разстоянието от Земята до Луната и Слънцето. При най-малки
разстояния приливите са най-големи и обратно. В Атлантическия океан се наблюдават най-големите приливи (залива
Фънди, Южните брегове на Аржентина-14 м., по западните брегове на Англия-до 11,5 м.). Величината на приливите по
островите е сравнително малка: например на Азорските острови -1,2-1,8 м., на Света Елена - 0,8 м. В Западна Европа
преобладават полуденонощните приливи, а в Мексиканския залив се срещат полуденонощш, денонощни и смесени
приливи. В Тихия океан най-голям прилив се наблюдава в Пенжинскя залив в Охотско море-13 м. Повечето приливи са
около 7-9 м. В Тихия океан се наблюдават повече смесени приливи. Най-голяма величина в Индийския океан имат
приливите по северните брегове на Австралия (залива Колпер - 10,4м.), в Бенгалския и Арабския залив. По южните
брегове на Африка и Австралия приливите имат стойност между 1 и 2 м. В Северния ледовит океан най-голям е
приливът в Мезенския залив-8,5 м. в Бяло море. В останалите морета приливите са между 0,5 и 4 м. и са с
полуденонощен характер.
78.Приливно-отливни течения и практическото им отчитане

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Тропически циклони и правила за разминаване с тях

Според определението на Световната метеорологична организация тропическият циклон е район на ниско налягане с максимална сила на вятъра в него (12 бала по скалата на Бофорт)...
Изпратен от:
dingochavez
на 2007-06-28
Добавен в:
Лекции
по География
Статистика:
142 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Географса карта изчисляване на мащаб
добавена от violet.lacrimosa 15.10.2012
1
110
Информация за Тихия океан
добавена от monincwy 15.02.2012
4
19
Подобни материали
 

Белоградчик

02 сеп 2007
·
123
·
4
·
561

Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западна Стара планина, на 52 км. югозападно от град Видин, 182 км. от София и 68 км. от Монтана.
 

Белоградчишки скали

14 мар 2009
·
58
·
2
·
434
·
51

Построяването на Белоградчишки скали...
 

Тест по география

24 яну 2007
·
5,860
·
3
·
377
·
27

Грешните твърдения за промени в териториалния обхват на България са...
 

Конспект по география и икономика 12 клас зип

18 дек 2010
·
52
·
4
·
388
·
467

1. Географски аспекти на взаимодействието в системата природостопанство-общество-2 часа. 2. Пространственото многообразие на планетата като...
 

Климат на Република България

19 мар 2006
·
1,170
·
8
·
3,479
·
389
·
1

Климат на България - кандидат-студентска тема.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по География
Общ географски тест (X-XII клас)
кандидат-студентски тест по География за Ученици от 12 клас
Тестът е любознателен за проверка на знанията по география. Състои от 30 въпроса, с един възможен отговор всеки.
(За отличници)
30
13.08.2019
Междинно ниво по география за 8-ми клас
изпитен тест по География за Ученици от 8 клас
Тестът е предназначен за ученици от 8. клас, 2-ри срок. Изработен е по новата учебна програма. Съдържа въпроси отворен тип само с един верен отговор.
(Труден)
13
2
1
1 мин
26.07.2019
» виж всички онлайн тестове по география

Тропически циклони и правила за разминаване с тях

Материал № 36997, от 28 юни 2007
Свален: 142 пъти
Прегледан: 169 пъти
Качен от:
Предмет: География
Тип: Лекция
Брой страници: 65
Брой думи: 16,430
Брой символи: 95,868

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тропически циклони и правила за разминаване с тях"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
183

Любка Богданова
преподава по География
в град София
с опит от  6 години
189

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения