5.Организационни структури на управление.Същност, видове и стуктуроопределящи фактори
1.Същност и предназначение - специфичните управленски подходи, механизми и методи на управление изискват
приложението на различни типове управленски структури. Управленската структура представлява съвкупност от
структурни фактори, образуващи йерархия. Факторите на всяка на управленска структура са:
Органи на управление –съвкупност от едно или повече длъжностни лица, обединени от обща, единна власт в
името на изпълнение на една или няколко управленски функции.
Видове управленски органи:
-според начина им на формиране – назначаеми и изборни;
-според броя на управленските работници – едноличностни и колективни;
-според звенността (броя на равнищата) биват: базови, при които има един ръководен орган, а всички останали са
подчинени и съвкупни, когато един ръководител упражнява власт над няколко базови формирования;
Връзки – отношения, зависимости между два и повече обекта. В управленските структури връзките ся
информационни. Могат да се разделят на следните видове:
-в зависимост от властта, която се делегира – йерархични и функционални;
-хоризонтални (между подчинените от едно йерархично ниво) и вертикални (между различните нива. Този вид
връзки определя типа на управленската структура;
-Формални – предварително определени чрез вътрешни за организацията документи, като устройствени
правилници, технологични схеми и др., или неформални, които възникват между членовете на управленските органи на
база привързаност, предпочитания, лична симпатия;
-Едностранни, когато са носители на информация, неизискваща отговор и двустранни, когато отговорът е
наложителен;
-Индивидуални (между ръководителя и всеки от подчинените) и групови;
Власт – правото на началстване. Делегирането на власт представлява предоставяне на права от по-високо
стоящи органи на органи от по-ниски йерархични нива.
Йерархично място в структурата –определя се от властта и връзките с другите управленски органи. При
делегирането на власт се получава йерархична линия, която представлява съвкупността от връзки от органа, стоящ на
върхово йерархично равнище, към по-ниските равнища.
Основни типове организационни структури
Линейна структура – исторически е възникнала най-рано, но днес не се прилага в чист вид.
Всички ръководители, на всички равнища, изпълняват еднотипни управленски функции, но по отношение на все по-
стесняващ се обект на управление. Връзките между органите са трайни. Всеки от подчинените получава разпореждания
само от един ръководител и се отчита само пред него, което укрепва чувството за отговорност. Формалните връзки се
осъществяват чрез преки контакти. Звената на едно и също равнище са независими едно от друго.
Предимства: единност на ръководството; прости комуникационни пътища; правата и задълженията на
ръководителите са ясно регламентирани, което поражда увереност и стабилност на управлението; ефективен контрол.
Недостатъци: всеки от ръководителите трябва да има универсални компетентност в сферата на управлението;
обучението във всички управленски функции е продължително и скъпо; отсъствието на някой ръководител поражда
проблеми във функционирането на системата; структурата е бюрократична, не е гъвкава и трудно се поддава на реформи.
Функционална структура - -тази структура е възникнала по-късно от линейната в резултат на разделението и
специализацията на труда в управлението. При нея към общото ръководство се създават обособени специализирани звена
за изпълнение на една или няколко близки функции, напр. финансово - счетоводен отдел, материално-техническо
снабдяване и пласмент и др. Всеки управленски работник в тези звена притежава знания и функционална власт по
отношение на съответната функция навсякъде в обекта на управление, докато линейният ръководител отговаря за всички
управленски функции, но на едно място. Предимства: намален е броят на управленските равнища и на управленските
кадри; времето за подготовка на управленски кадри е по-кратко; кадрите постигат по-задълбочена специализация, което
води до повишаване качеството на управление; лесно се създават нови функционални звена за изпълнение на нови задачи;
структурата е по-икономична и по-гъвкава от линейната; по-демократична е и създава условия за колективно решаване на
някои проблеми.
Недостатъци: няма взаимозаменяемост на кадрите нито по хоризонтала, нито по вертикала; управлението на
връзките е по-трудно и намалява отговорността за работата; нарушено е единството на разпоредителството. Затова тази
структура не се препоръчва да се прилага в чист вид.
Линейно – щабна – представлява съчетаване на линейната и функционалната структури и в практиката се среща в
много разновидности .Към всяко общо ръководство се създава щаб от специалисти по отделните функции. Те също имат
ръководни функции, но не осъществяват пряка ръководна дейност. Задачите на щаба са: събиране на информация,
консултации, планиране, подготовка на решения и др. Задачите на линейните звена са: вземане на решения и контрол и др..
Предимства: съчетава единоначалието с дейността на компетентни специалисти; спестява се време и средства за
подготовка на кадри, защото могат да се използват висококвалифицирани външни експерти; има по-голяма обективност и
безпристрастност на оценките и решенията, особено когато се ползват външни специалисти; повишава се качеството на
управлението; структурата бързо реагира на въздействията на околната среда.
Недостатъци: тези, които предлагат решенията, не са обвързани с тяхната реализация; когато щабовете са изцяло
от външни специалисти, това оскъпява управлението; понякога възниква съперничество между вътрешните и външните
специалисти поради разликата в заплащането и в отношението към тях; понякога външните експерти не познават добре
конкретната организация и при подготовката на важни решения могат да пропуснат съществени детайли.
Гъвкави управленски структури - матрични, целево ориентирани и др.
