ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ
Педагогически факултет
Магистърска програма
Групово, индивидуално и
семейно консултиране
КАЗУС
на тема:
„Непослушните деца”
Изготвил: Проверил:
Пролетина Стоянова доц. д-р Стойко Иванов
Добрева фак.№258
ШУМЕН
2009г.
Класическият пример за такива деца са пакостниците на Вилхем Буш –
Макс и Мориц. Всеки от нас познава поне едно „непослушно” дете, което не
спазва правилата в дома и училище, прекъсва, досажда, не спира да мърда и да
се движи, понякога е агресивно, често е нежелано сред връстниците си.
„Непослушните деца „ могат да бъдат нещастни, болни или зле възпитани.
Често срещано разстройство, което може да е причина за това поведение е
това с дефицит на вниманието и хиперактивност.
Това е едно от най-разпространените поведенчески разстройства в
детството и е ясно дефинирано клинично състояние. Диагностицира се, когато
децата имат абнормно високи за възрастта си равнища на невнимание (лесно
се разсейват, не довършват започнатото, обхватът на вниманието е малък,
често забравят, дезорганизирани са, избягват продължителните усилия) или
пък са хиперактивни и импулсивни (въртят се на мястото си, не могат да стоят
мирно, непрекъснато са в движение, разхождат се в час, говорят твърде много,
натрапват се на околните, прекъсват разговорите на другите, не изчакват реда
си).
Най-често Разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност се
среща между 6 и 9 год. и засяга 3 до 5% от децата в училищна възраст; по-
често е при момчета и съотношението е 4(до9) момчета на 1 момиче. Това
означава, че във всеки клас има едно или две деца с подобен проблем.
Състоянието често продължава в юношеството и в зряла възраст, като излага
засегнатия на сериозен риск от множество абнормности в личностното
развитие.
Причината за появата на това състояние не е една. Това е комбинация,
която включва генетични фактори, проблеми при раждане, ниско тегло на
плода при раждане, мозъчни заболявания или травми, употреба на алкохол,
бензодиазепини и тютюнопушене по време на бременността. Разстройството с
дефицит на вниманието и хиперактивност, например влияе върху развитието
2
на функциите, свързани с поведението – децата често имат проблеми в речта и
вербалното мислене – намалена способност да изразяват вербално идеи и
емоции, което води до трудности в свързването с връстниците (социалните
интеракции). Забелязват се проблеми с мотивацията и продуктивността, както
и в операционната памет. Всички тези дефицити влияят върху представянето
на децата в училище. Ето какво се случва с тях в класната стая – дефицитът на
вниманието и съпътстващите дефицити обуславят слабите училищни
постижения; лошото поведение в клас и неспазването на правилата често
довеждат до отпадане на децата от училище, следва попадането им в
марганализирани групи с асоциално поведение. Нарушеното социално
вграждане повишава риска от въвличане в такива групи, злоупотреба с вредни
субстанции и повишен риск от извършването на противообществени деяния –
кражби, вандализъм, насилие и притежание на оръжие.
Много чести са поведенческите разстройства с противопоставяне и
предизвикателство, бягства от училище, лъжи, кражби. За такива деца са
характерни тревожност и депресия – децата са с ниско самочувствие и
неуверени, поради провали в училище, непопулярността сред връстниците и
трудностите при създаване на приятелства.
Влиянието на Разстройството с дефицит на внимание и хиперактивност
не се изчерпва с промените върху развитието на детето. Може да се каже, че
това разстройство влияе негативно върху общуването в семейството.
Повишеното равнище на стрес в семейството често води до разногласия и
брачни конфликти. Не са редки самообвиненията, социалната изолация и
депресивни преживявания у родителите, поради несправянето с
поведенческите проблеми и училищните провали на детето.
Такъв е и случаят, с който се занимавах по молба на класния
ръководител на Боян. Като педагогически съветник се сблъсквам постоянно с
проблемни деца и се опитвам доколкото мога да помогна за преодоляването
на възникналите проблеми и конфликтни ситуации, за трудностите при
общуването в училище и в семейството.
3
113
1
88
