Големина на текста:
Т1. Произ-то на зеленчуци по нашите
земи е неразделно свързано с развитието
на земеделието. В нашата страна
зеленчукопр-то се заражда в началото на
18в. След Освобождението зеленчукопр-
то продължава да бъде
дребно,разпокъсано и служи само за
задоволяване на домакинствата. Към
1920г. зеленчукопр-то придобива стоков
характер. След 1930г за пръв път се
организира износ на пресни зеленчуци.
Започва специализация на произ-
то,създават се ТКЗС и ДЗС. Внедряват се
високи производителни машини. В
България зеленчуците за незаменима
храна и ценна суровина за консервната
промишленост и за износа на страната.
Приложение намират полското и
оранжерийно производство. По
нататъшното развитие на зеленчукопр-то
у нас се свързва с развитие на
безразсадовото отглеждане на културите.
Значението на зеленчукопр-то у нас и в
света се разделя на социално и
икономическо. При първото значение е
важно да се знае,4е зеленч-е са
незаменима храна,съдържат витамини,
минерал. соли, богати са на захари,
аромат, вещ-а, имат определена, но в
миним .колич-а калоричност. Витамините
са повече в прясно състояние, а не
толкова в преработено. Минер.соли са
необходими много за детския
организъм.Фитонцидите имат консервно
и бактерицидно действие (съдъдж-т се в
ряпа, чесън и др). Аромат. вещест-а
благоприятстват храносмилането.
Въглехид-те в зеленч-те са под формата
на моно-, ди- и полизахариди. Богати на
белтъци са картофите, спанак и др.
Съвкупността от хранит. ел-ти и тяхното
съчетание определя биолог. стойност на
зеленч-те. Второто –свързва се с
потенциала за получаване на добиви,
почвено-климат. условия и вегет. период
за отглеждане на зеленч-е. Тук от
значение са труд. ресурси за културите,
които се отглеждат целогодишно. От
значение са и зеленч-те за консерв. пром-
ст. В консерв. състояние зеленчуците
имат важен дял в износа на страната ни.
Икон. значение на отрасъла е свързано с
това, че се използват целесъоб-о слънч.
енергия и редица др. топлоизточ-и при
произ-о на разсад в култивац.
съоръжения.
Т2. Много са факторите, от които зависи
зеленчукопр-о. Те са 3 групи: природни,
икономически и субективни. При
първата група фактори най-важен е
топлиният режим. Благоприятно е
годишната сума на ефективната темп-а да
е над 3000-3500oС и безмразовият период
да е продължителен (райони с
субтропичен, континентален и преходно-
континентален климат). Вегетационният
период при някои производствени
направления се коригира с производство
на разсад, чрез растежни регулатори и др.
Нашата страна е с преходно-
континентален климат. Слънчевата
радиация влияе за развитието на
зеленчукопр-то. Важна е интензивността
и продължителността на слънчевото
греене. Съчетано с останалите фактори на
околната среда, той играе роля за
видовото и сортовото разнообразие и
технологията на отглеждане. Слънчевата
радиация у нас играе роля за получаване
на висококачествен разсад (основа за
ранно полско производство). Валежите са
предпоставка за поддържане почвената и
въздушна влажност. Друг фактор е
почвата,тя има значение за
промишленото производство. Към
втората група фактори се вкл.: вътрешен
и външен пазар,наличност на
преработвателната промишленост на
енергийни източници, на предприятия за
производство на селско-стопанска
техника. Част от нашето зеленч-во е
предназначено за износ (изнасят се
домати, пипер, краставици и др.).
Световното зеленч-во все повече зависи
от наличността на работна ръка. Към
трета група фактори се отнасят ролята на
държавата, на нейните местни органи и
представители, на специалистите и на
преките производители. Тези фактори са
във взаимодействие най-вече с
икономическите..В нашата страна
зеленчуците се отглеждат на открити
площи и на култивационни съоръжения.
Семепроизводството е самостоятелно
направление. Полското зеленч-во заема
основен дял и се отличава с малко
капиталовложение, поддава се на по-
голяма степен на механизация, а
продукцията е с висока биологична
стойност. При него се открояват 3
направления- ранно,средноранно и късно.
Ранното е предназначено за нуждите на
вътрешния пазар и на износа на пресни
зеленчуци. Култури (салати, лук, чесън,
спанак, домати, краставици, пипер,
картофи и др.) Прилага се предварително
производство на разсад. Това произв-во
се концентрира в най-топлите
микрорайони на страната. Подбират се
площи, защитени от ветрове, с леки
глинестно-песъчливи, богати на хр.в-ва
почви. При средноранното пр-во, което е
основно за полското зеленч-во е важно,че
задоволява нуждите на вътрешния пазар с
пресни зеленчуци и на консервната
промишленост. Характерно е, че за
отглеждане на култури се използва
непикиран разсад и директна сеитба.
Прилага се прибиране на културите с
промишлени технологии и методи.
Късното произв-во е предназначено за
задоволяване на нуждите от зеленчуци
през есента. Свързва се и с консервната
пром-ст. Основен начин на отглеждане на
културите е безразсадовият. Подходящи
са райони с продължително топла есен
(Черноморието). Прибирането на
продукцията започва септември, но
масово се извършва през окт-ри. и
ноември. Оранжерийното пр-во е
свързано с нуждите на вътрешния пазар
от зеленчуци през зимата,ранно през
пролетта и за износ. Отглеждат се главно
домати, краставици, пипер, дини и др.
Като уплътняващи култури се използват
листни и кореноплодни зеленчукови
видове. Изграждането на оранжерии е
свързано с големи капиталовложения,
големи разходи за отопления и др.
Зеленчуково семепроизв-во има за цел да
предостави на производителите на
зеленчуци високо качествени семена.
Добрите природно-климатични условия у
нас, предимно в Северна България,
позволяват да се получават семена от
грах, фасул, моркови и др. В райони като
Пловдивско, Хасковско, Старозагорско се
получават семена от домати, пипер,
краставици и др.
Т3.Всички жизнени п-си в живите
орг/ми, в т.ч. и в зел-те растения протичат
при опред.топлинн режим. Темп., при к
фотосинтезата при даден вид е най-
интензивна е оптим.за него.? или ? на
оптим.t
0
, нарушава повече или по-малко
п-сите, свързани с усвояването на
хран.ел.от растенията и с
трансформирането им в орган-ни съед/я
ч/з фотосинтезата. По-? t
0
засилват
дишането и дисимилационните п-си, к в
ранна фаза (разсадна) се изразяват в
изнежване и отслабване на растението, к
ги прави по-податливи на болести. По-? t
0
забавят растежа на надземната част и
понижават почвената t
0
. За п/вото е от
занч/е още да се използват с/стите на
агробиолог. мин. и маx. Мин. е долната
граница на,при к могат да протичат
физиолог.п-си(при домати 10-12
0
С),а мах.
е горната гран.,при к все още физиолог.
п-си водят до ? на боимасата и
репродуктивните органи. Съществена
роля за разв-ето на култ.има и ? на
ефект-та t
0
, к представлява сбора от не
по-ниската от агробиолог. мин. t
0
на
околната среда п/з всичките дни на
съответния период. Според изискванията
за топлината зел. култ.се делят на 4
групи: 1)Силно топлололюбиви-тук се
отнасят раст.,при к жизнен.п-си протича
най-добре при t
0
25-28
0
С, горната гран.е
35
0
, а долната 16-18. Тук спадат: бамя,
домати, дини, пъпеш.Те загиват при
отриц.t
0
. 2)Топлолюбиви-раст, при к опт.
t
0
за разв/е е 22-25
0
С, горната гран. е 30-
32, а долната 10-15. Към тази гр.
принадлежат домати, пипер, краставици,
патладжан, тиквички, тикви, фасул,
чубрица. Те също загиват при - t
0
.
3)Студоустойчиви-опт. t
0
за разв/е е 15-
18
0
С,горната граница около 20,а долната
под -10-12
0
С. Тук спадат: чесън, лук,
аспержи, къдраво и листно зеле, спанак,
лапад, хрян, пащърнак. Те загиват при:
-20
0
С. Неблагоприятни а и +20-22
0
С.
4)Полустудоустойчиви-опт. t
0
за разв/е е
18-20
0
С и понасят без да измръзната t
0
от
-6 до -8
0
С. От отглевданите у нас зел.
култ. към тази гр. спадат: салата, главесто
и цветно зеле, грах, моркови, магданоз,
ряпа, репички, праз, целина, копър,
джоджен, аришок и др. Изискаванията на
раст. към топлината не са еднакви п/з
отделните фенофази от разв/ето им. За да
се? студоуст. на зел. култ. тр да се
разработят разл. селекции и да се
прилагат разл. тех/ии на отглеждане.
Възможностите за регул. на топлинния
режим на зел. култ. отгл-ни на открито не
са мн големи, за това тр сеитбата и
засаждането да се извършат в срокове,
свързани с биолог. изисквания на
растенията.
Т4. Светлината като един от осн. ф-ри
за растежа и р-ето на всички
фотосинтезиращи растения има
комплексно знач-е в зел. п/во. Това се
отнася особено да главния й изт-к - сл.
радиация. Сл. светлина не е еднородна:
290-400 nm- ултравиолетови лъчи; 400-
760 nmвидими лъчи; 760-5000 nm-
топлинни лъчи. За фотосинтезата най-
голямо знач-е има светлината с дължина
на вълната от 380 до 710 nm. Лъчистата
енергия в този диапазон от сл. греене се
обозначава като физиолог.активна
радиация(ФАР). Зел.култ в завис. от
изискаванията им към светл. се разделят
на 3гр.: 1)Силно светлолюбиви –опт.
фотосинтеза се постига при интез. на сл.
радиация около 30 000 лукса. Тук спадат:
дините, пъпеши, пипер, бамя, домати,
патладжан, тиквички. 2)Светлолюбиви
интенз. На сл.радиация е от 20 000-
22 000 лукса. Такива са: краставици,
цветни и главесто зеле, моркови, зел.
фасул, грах, лук, чесън, салата, магданоз,
копър. 3)Невзискателни към
свелината- култ., при к продуктовата
част се ф-мира в значителна степен от
резервните пластични в-ва, натрупани в
коренището и във вегет. пъпки по време
на най-интенз. фотосинтеза. Към тази гр.
спадат: аспержи, лапад, киселец, зелен
лук, зелен чесън. Раст-ята проявяват и
фотопериодизъм- реакция към дължината
на деня. Според този ф-р те се делят на 3
гр: 1)Растения на късия ден- 8-12 часов
ден; по-бързо достигат фазите на цъвтеж
и плододаване. Тук спадат: патладжан,
краставици, бамя. 2)Раст.на дългия ден-
р/ват се по-ускорено, к денят е повече от
12 ч. ТУК се вкл: лук, зеле, спанак, ряпа,
репичка. 3)Раст,неутрални към
дължината на деня- р/ето им не се
влияе от дълж. на деня.Към тази гр
спадат: домати, диня, пъпеш, тиквички,
фасул. Регулирането на светл. режим
може да стане по време на на
разсадоп/вото в култивац. съоражения, к
става ч/з засенчване, ч/з подд. на
застъклените покривни плоскости чисти,
ч/з живачни и натриеви лампи.
Т5.Изисквания на зеленчуковите
растения към почвата и
възд.влажност.Възможности за
регулиране и опт. На поливния режим
Зел.култури се отличават с големи
изисквания към хран.вещ. в почвата. Те
се отличават с по-слабо развита коренова
система и с по-слаба усвояващта
способност на корените. Корен.с/ма при
голям брой зел.култури като лук, чесън,
домати и др е разположена в горния
почвен хоризонт, където колебанията на
почвената влажност са мн големи. По
отн. на изискванията към азота те се
разделят на четири групи-мн
взискателни- цветно и главсто зеле;
взискателни - праз, целина, моркови;
средно взискателни-краставици, домати;
слабо-взискателни-зелен фасул, зелен
грах. Изискавния към-въздушно-
газовия режим- със употребата на
големи количества оборски тор, с
прилагането на редовно поливане и
понякога с ненавременни обработки на
почвата при отглежадането им, поставя
растенията при неблагоприятен-
въздушногазов режим, в разултат, на
което се нарушава нормалния ход на
дишането и на фотосинтезата, което се
отразява неблагоприятно на растенията..
При отглеждане н ЗК на открито
недостик на CO
2
се наблюдава
независмо, че те поглъщат от въздуха
ежедневно 50-60 кг CO
2
/дка.
Благодарение на голямата циркулация на
въздуха растенията са осигурени със CO
2.
Изискавания към водния режим-водата
има голямо значение за разтежа и
развитието на земеделските култури. Тя
има комплексно действие-вкл. е в сухото
в/во, участва във всички химични
процеси,регулира температурата на
растенията, транспортира хранителн
вещества, от нея зависят пряко
качествато и кол/вото на добива. Поради
посочените причини ЗК имат високи
изисквания не само към влажността на
почвата, но и към почвата. Тези
изисквания се определят от различни
фактори: 1.вид на кореновата с/ма-.
2.Вид на надземната част- Група ЗК в
зависимост от изискванията им към
влажността: 1.силно взискателни-
салата .спанак и др.; 2.взискателни-
домати пипер; 3.слабо взискателни-
кореноплодни, бобови, 4.невзискателни-
тикви, дини, пъпеши. При плодовите ЗК
делението е следното- 1.първо
изисквания към по-висока относителна
влажност на въздуха-краставици
,тикви.Изискваниия към по-ниска
относителна влажност на почвата-дини и
пъпеши. ЗК имат различни изисквания
към влагата в различни вегетационни
периоди.. Регулиране на водния режим:
1.поливане-видове: а)гравитачно-просто
за изпълнение, ефективно, при ЗК,които
не понасят висока влажност на въздуха.
б)дъждуване-създават се усл/я за
болести;икономисва се влага,но е
необходимо осигуряване на специална
техника. Чрез дъждуване може мн бързо
да се полее за разлика от гравитачното;
в)капково-водата достига директно до
растението без никаква загуба,осигурява
се равномерна влага,икономия в
сравнение с гравитачното. Достига до 60-
80%:добивите са мн високи –не се
повишава относсителната влажност. Един
човек може да полива 30-40 дка
едновременно, по-малко плевели, не се
пречи за провеждане на други
мероприятия. Недостаъци – трудно и
скъпо за изграждане. 2.Видове поливки-
а) в зависимост от тем.на тяхното
извършване: пpeд сеитбени- 1-2 дни
преди сеитба се полива,след това почвата
се разрохва,засяват се семената и се
валира. За разсадите също е необходима
предварителна поливка;поливки по време
на вегитация- задължителни са. 3.От
голямо значение е изборът на почви за
оптимизиране на водния режим-в
зависимост от производството и вида на
ЗК. 4.Редовна обработка-тя е не само
борба срщу плевелите а и същевременно
н/н за спестяване на една поливка. 5.
ориентиане на редовете- мулчиране-
покриване на почвата с различни
материали.
Т6. Особености на напояването при
отглеждане на зеленчукови култури на
открити площи. Видове поливки и
начини на поливане. Технологични
варианти за намаляване количеството
на поливната вода.
Водата има комплексно значение –
осигурява транспорта на в-вата,
регулатор на температура зависимост от
количеството на водата – качеството и
обема на добива. Ако няма достатъчна
влага – влошава се качеството и намалява
обема на продукцията. Влага в излишък –
влошава качеството и намалява обема на
добива. От прекалената влага културата
се дави и умира, продуктовата част не
озрява добре , няма трайност. Много
големи изисквания към влажността на
въздуха:
Групи: - размер и разположение на
коренова система- такава при неполивни
условия –много дълъг корен 4-4,5 и 2- 2,5
в диаметър, домати, пипер – 30-40 см в
дълбочина – изискват повече влага, лук,
чесън – слаба коренова с-ма, нямат
коренови власинки.
- надземна част на културите – зеле,
маруля, краставица (краставицата не се
пикира) имат мн големи листа – голяма
повърхност за изпаряване, листна
нарязана повърхност или с много
власинки – слънцето не достига до
листата.
- Изисквания към водата -
4гр.Транспирационен коефициент – какво
количество вода е необходимо на
растението да изгради 1-ца сухо вещество
(картофи 636 литра за 1g сухо в-вo,
краставица 713, дини 600, грах 788,
пъпеш 621) Транспирационния
коефициент се колебае за 1 и съща
култура.Водоразход на зеленчукови
култури- количество вода изпарена от
почвата и от растенията за определен
период от време (домати 500-600 mm 3
литра за 1 вегетация). Стойностите на
водоразхода зависят – биологията на
културите, сорта, продължителността на
вегетацията, климатичните усливия,
технология на отглеждане.1.
силновзискателни – салата, краставица,
спанак, готварски целина, праз, тиквички
и воден лук2.взискателни – домати,
пипер, моркови, патладжани, фасул, грах,
бакла3.слабовзискателни- кореноплодни,
бобови4.невзискателни- тикви, дини,
пъпешиЗеленчуковите култури се
отличават по изисквания на влага във
въздуха-салати, зеле, алабаж- 70% влага
във въздуха
-плодови зеленчукови култури – 2гр 1)
по-висока относителна влажност
(краставица, готв. тиквички-70%) 2) по-
ниска относителна влажност (дини,
пъпеши)
Различно количество влага през различни
периоди на растението – семе 2/3 пъти
повече влага поема от собствения си
размер. Възможност за регулиране на
водния режим:
-поливане;-гравитачен начин на поливане
– ефективно при зеленчуковите
култури,които не понасят висока
относителна влажност на въздуха;-
дъждуване – има си предимства –когато
решим – почвената влага не се колебае в
такива граници
;-капково – водата стига директно до
растението без загуба, най- благоприятно
напояване, икономияна влага 60-70%,
става за всички култури.Видове поливки-
от времето на тяхното извършване;-
предсеитбени;- по време на засаждане;-
през вегетациятаЗа ранно производство –
по-тежки почви.Почвена повърхност –
Редовна обработка- част от технология за
запазване на влагата в почвата. Засаждане
на колистни култури ( царевица)
предпазва от вятър, молчиране- за
запазване от изпарение на влагата,слагане
на стърготини.
Т7. Зеленч. култури (ЗК) се отличават с
големи изисквания към хран.в-ва в
почвата. По-високо съдържание на ХВ в
почвата в лесноусвояема форма определя
до голяма степен срокът на постъпване,
кол-вото и кач-вото на прод-ята. ЗК в
сравнение с повечето полски култ. се
отличават с по-слабо развита кор.с-ма.
Освен това на голям бр. ЗК кор.с-ма е
повърхностно разположена (лук, чесън,
краставици). ЗК дават вискоки добиви от
ед-ца площ. При това тр да се има
впредвид, че при тях вегет.период е мн
къс.. По отношение на изискванията към
азота ЗК се разделят на 4 гр.: много
взискателни – цветно, главесто и
брюкселско зеле; взискателни – китайско
зеле, праз, целина, моркови;
средновзискателни – листно зеле,
краставици, домати, лук; и
слабовзискателни – зелен фасул, зелен
грах, зелен лук.
По изискванията към Р, К и Mg ЗК се
разделят на 2 гр.: много взискателни –
главесто, цветно зеле, моркови, тикви; и
умереновзискателни - ? ост. култури.
ЗК се отличават по t на постъпване на ХВ
и по изискванията им към тяхното кол-во.
Нуждата от ХВ при пипера и доматите е
най-голяма по време на плододаането,
при патладжана и краставицата – по
време на цъфтева и на плододаването;
при главестото зеле – при оформяне на
розетката и прод.част; при морковите в
периода на нарастване на
кореноплодите.Въпреки че ЗК извличат
най-много калий и азот, а по-малко
фосфор, те реагира най-добре на азотното
и фосфорното торене. Зелето най-добре
използва азота, а салатното цвекло-
фосфора. Доматите предявяват най-мн
изисквания към съд-ето на фосфор в
почвата, особено в млада възраст.През
разл.фази на растеж и развитие ЗК имат !=
изисквания към отд.хран.елементи. При
прорастването зародишите използват
резервните ХВ на семената. С
нарастването на кълновете и
изчерпването на резервните ХВ на
семената младите корени започват да
усвояват ХВ от почвата. В началната фаза
на растежа и развитието повечето от раст-
ята изискват по-малко ХВ и не понасят
кисела реакция на почвата, високата
концентрация на соли и диспропорцията
на ХВ. През тази фаза с изкл на
кореноплодните и луковичните ЗК
всички ост. усвояват повече азот и по-
малко фосфор и калий. През по-късните
фази – образуване на основната
вегет.маса, цъфтев и масово плододаване
– раст-ята усвояват основната част от
хран.в-ва.Из-я към реакцията на почвата
и към концентр. (солена реакция) на
почв. разтвор. Създ.на опт. режим за
раст-ята не означава внасяне на големи
кол-ва ХВ. Според из-ята към реакцията
на почвата ЗК се делят на: такива, които
се развиват най-добре при кисела реакция
(домати, диня, тиквички); такива, които
предпочитат слабо кисела почва (тикви,
моркови и брюкселско зеле и третата
група са тези ЗК, които се развиват на
неутрална почва най-добре (патладжан,
зелен фасул, цветно и главесто зеле.
Слабо устойчиви култури на солени
почви са чесън, краставици, моркови и
репички. Средноустойчиви са салатата,
лукът и ряпата. Силно устойчиви са
патладжанът, тикви, дини, салатно
цвекло и домат.В практиката съществуват
и няколко възм-ссти за подовряване на
хран.режим:1.торене с мин. и органични
торове.2.обработка на почвата преди
сеитба и засаждането и през време на
вегетацията – създ. по-добри условия за
микроорганизмите3.напояване.
Т8. Торенето е едно от важните
агротехнически мероприятия за
увеличаване на продуктивността при
зеленчуковите култури и за повишаване
качеството на продукцията. Торенето на
зеленчуковите култури трябва да
осигурява на всяка култура необходимите
хранителни елементи за пълно
проявяване на продуктивния й
потенциал. Това може да се постигне чрез
правилно използване на органичните и
минералните торове. От органичните
торове у нас най-често се използват
оборския тор и торовата течност. По
време на вегетация се тори и с размит в
поливната вода оборски тор или
т.нар.торова течност.. Компостът е също
ценен органичен тор. Неговите норми са
от 3 до 5т/дка. За компенсиране на
недостига от оборски тор се използва и
зеленото торене. Минералните торове
влияят по различен начин на растежа и
развитието на зеленчуковите куртури.
Азотът, фосфорът и калият подпомагат
или задържат развитието на едни или
други физиологични процеси.От азотните
торове се използват: амониевия сулфат,
натриевият нитрат, амониевата селитра,
течният амоняк и др. От фосфорните
торове най-подходящи за зеленчуковите
култури са-праховидният суперфосфат,
костеното брашно и др. От калиевите
торове у нас приложение намират
калевият хлорид и калевият сулфат.
Нормите на торене на зеленчуковите
култури се определят конкретно в
зависимост от биологичните изисквания
на културата,запасеността на почвата и
очоквания добив. С въвеждане на
промишлените технологии особено
внимание се обръща на срока на внасяне
на торовете.
Т9. Чрез обработка на почвата се
поддържа почвеното
плодородие,подобряват се физическите
свойства на почвата,води се борба с
плевелите, неприятелите и
причинителите на болести.
Зеленчуковите култури се отличават с
високи изисквания към обработката на
почвата, което се дължи на някои техни
специфични особености. Много от
зеленчуковите култури формират
продуктовата си част в почвата, поради
което почвата трябва да бъде рохкава и да
не представлява препятствие за
формирането й. При зеленчуковите
култури се извършват следните
обработки на почвата: 1.основна
обработка - извършва се чрез дискуване,
подравняване, дълбока оран или
продълбочаване на орния
слой,последвани от култивиране или
дискуване. Дискуване или изораване-
провежда се след освобождаване на
площта от предшественика на 10-12см.
Подравняване - осигурява условия за
нормална работа на машините при
сеитбата. Дълбока оран-извършва се на
дълбочина 25см, провежда се
перпендикулярно на поливните бразди.
Продълбочаване - извършва се през
септември- ноември на дълбочина 60-
70см. 2.Предсеитбена и предпосадъчна
обработка се съчетава с внасянето на
торове и хербициди съобразно с
изискваниятя на културите.
Профилиране на почвата-използват се
различни почвени профили. При 1 ход на
машината се оформят 3 лехи всякя с
ширина 180см,с междубраздово
разстояние 160см и дълбочина на
браздата 25-30см. 3.Междуредовата
обработка-с нея се разрушава почвената
кора. Провежда се на дълбочина 8-10см.
Броят на междуредовите обработки се
определя в зависимост от културата и от
производственото направление.
Т10.Въвеждането на правилни сиетбообр
е едно от основните мероприятия за
поддържане на поч плодородие и за
получаване на постоянно високи
добиви.Плавила:всяка култура да идва
след най-подходящ предшественик,да се
отглежда при оптимални срокове и да
попада при оптимални
условия,оработката на почвата да се
провежда по начини и
срокове,отговарящи най-пълно на
изискванията на вида.почвата да се оставя
чиста от причинители на болести и
неприятели.При изграждането на
сеитбообр тябва да се спазват следните
условия-да се определят конкретната
структура на културите и на произв
направления-има се предвид задачите
свързани със задоволяване нуждите на
пазара,консерв промишленост и
износа.Вземат се под внимание
конкретните почвено-климатични и
икономич условия.Винаги се акцентира
на 2-3 основни зеленчукови к-
ри.Успоредно се въвеждат допълнит к-ри
които дават възможност за уплътнено
използване на земята.;Да се избират
подходящи предшественици-Люцерната и
тревните смески са отлични предшесв за
зеленч к-ри.За средно-ранно произв на
домати най-добри предшеств са зел грах
и фасул.; най добри пред6ественици са –
за зелето- картофите,бобови култ.; за
краставиците – картофите ,доматите и
бобовите култ.; за картофите –
краставиците и бобовите; Да се
съобразява биолог. Самопоносимост на
зелен4ук. Култури; да се уплатняват
зелен4уковите сеиобообр. – прецяняват се
вегетац. период, сроковете за засяване
или засаждане и перидът за реализиране
на продукцията; Да се съставят правилни
схеми на зелен4укови сеитбообра6тения.
Трябва да се има впредвид броят
размерът и формата на полетата,
разположението на поливната и пътна
мрежа. Броят на полетата трябва да е по
малък 3 – 6 , а големината и формата им
трябва да създават условия за най
рационално използване на техниката и за
високопроизводит напояване.
Т11.Култ. съор-я, използвани за
отглеждане на зеленчукови разсади-
Видове, устр-во, предн-е и подготовка
За ранното и за средно ранното полско
пр-во на зеленчуци разсадът в нашата
страна се отгл. в култив. съор-я.
Използват се елементарни съоражения,
парници, пластмасови и стаклени
оранжерии. Елементарните
култивационни съоражения са най-вече
различно устроени малогабаритни
тунели, покрити с полиетиленово фолио.:
изграждат се сравнително бързо и
евтино;подвижни са и разсадната площ
може да се сменя всяка година, което е
предпоставка за по ефективна борба
срещту почвените патогени; размерите
им ги правят по-малко податливи на
деиствието на ветровете. Посочените
предимства са наи-добре изразени в
тунелите с арковидна форма.По-големите
им недостатъци са свързани с
експлоатацията им и най-вече с грижите
по поддържането на микроклимата в тях.
Малкият обем на съораженията и
голямата топлопроводимост на фолиото
създават за рязко колебание на
температурата.Тунелите се използват за
отглеждане на разсад,необходим за
средно ранното полско производство на
домати, пипер и патладжан.В по-топлите
микрорайони на страната в тях се
произвежда разсад от главесто зеле и
салата за ранно полско
производство,форсират се посеви от
репички,моркови и др.Парниците са
едноскатни,двускатни,надземни и
вкопани,а според топлинния режим –
студени, полутопли и топли.
Пластмасовите оранжерии, покрити с
полиетилеово фолио, са най-масово
използваното култивационно съоръжение
в страната ни за производство на разсад..
За намаляване на топлоизлъчването от
оранжериите, т.е. за увеличение на
”парниковия ефект” конструкциите се
покриват допълнително с пластмасово
фолио.
Широкото внедряване на пластмасовите
оранжерии в практиката се дължи на
големите им предимства пред простите
съоражения и пред парниците, а именно:
по-равномерен и благоприятен
светлинен, топлинен и въздушно-газов
режим; възможности за механизиране на
някои основни производствени процеси;
по-висока производителност на труда и
по-добри условия за работа. По-
нататъшното разширяване на
производството на разсад в пластмасови
оранжерии, в т.ч. и от по-топловите
култури (пипер, патладжан, краставици и
др.) за ранно полско производство,
изисква тези оранжерии да се съоражат
най-вече със система за
отопление.Постоянен проблем ще бъде и
устойчивостта на фолиото.Затова през
следващите години се очаква да се
внедрят нови полимерни материали,
които дават и по-висок парников ефект.
Въз основа на опита на Холандия през
последните години се утвърди и се
внедри авангардна технология за
производство на разсад с голям социален
ефект.
Най-голямо предимство на новата
технология е, че всички процеси са
механизирани и автоматизирани и се
създават предпоставки за
стандартизиране на производството на
основата на най-новите научно-
технически постижения.При
специфичните за страната ни условия
възникнаха и някои проблеми, като
снабдяване на заводите с ка4ествен торф
и семена, уплътнено използване на
оранжериите с подходящи предкултури и
втори култури и др. Разрешаването на
тези проблеми ще повиши
ефектишността на новата технология.За
късното полско зеленчукопроизводство
разсадът се отглежда на открити
площти.Оформят се лехи, широки 1-
1.2метра и дълги според нужди. На леки
и силно водопропускливи почви лехите
се правят ниски, а на тежки и влагоемни
- високи. При поливане чрез дъждужане
засяването е на равна повърхност.
Т12 При клим усл. на нашата страна
ранното, а и в мнг райони средно ранното
и късното полско производство от
главните зеленчук к/ри(ЗК) се основава
на предварително произведен расад.
Разсадовто отглеждане на ЗК в сравнение
с безрасадовото има редица предимства,
по-важно от който са: придвижване в по-
ранни срокове на плододаването поради
използването на посадъчен материал в
по-напреднала фенофаза; получаване на
по-високи добиви вседствие на по-
пълното гарниране на площите и на
удължаване на беритбения период;
намаляване на разхода на семената на
единица площ; улесняване на борбата с/у
неблагоприятни явления, болести и
неприятели поради по-ограничена площ
на разсадните лехи; създаване на
предпоставки за по-пълно прилагане на
растежни регулатори ; по-добро
използване на площите, тъй като до
засаждането на разсада може да се
използва за отглеждане на други к/ри и
т.н.
Сериозни са трудностите за произв. на
разсад – често се влага до 40% от
необходимия за отглеждането на
дадената к/ра труд; необход са средства
за изграждане на култивационни
съоражения; употребяват се специални
субстрати и компоненти за тях;
затруднява се засаждането поради обема
на разсада в сравнение на семената; по-
малка производителност.
Основни технологични моменти при
отглеждането на гъсти и пикирани
разсади.
Подготовка на култивационните
съоръжения – в зависимост от
устройството им и от сроковете на
разсадопроизводството.
Малогабаритните тунели се изграждат
в/у ветрозащитни площи с
водопропусклива почва. През есента
почвата се обработва на дълбочина 28-
30см, а през пролетта се култивира и
фрезува. Оформят се високи лехи.
Парниците се зареждат с биотопливо.
При отглеждане на гъст разсад за ранно
полско производство дебелината на
пласта с биотопливо е 30-35см., а при
отглеждане на пикиран разсад 20-25см.
След зареждането се изчаква 2-3дни,
докато се затопли биотопливото и тогава
се поставят 12-13см пласт от торово-
почвена или торфено-почвена смеска.
Оранжериите – най-съществен момент е
обеззаразяването на почвата в
оранжериите.
Подготовка на семената. с/у вирусни
болести семената се обеззаразяват чрез
загряване до 60 градуса в продължение на
24-48 часа. Комплексно в/у всички
патогени влияе обеззаразяването на
семената с перхидрол. След това се
промиват с чиста вода около 30мин.
Засяване – сроковете на засяване тр да
осигурят получаването на
висококачествен закален расад. При
ранно полско произв.(РПП) на домати,
пипер и патладжан най-високи и ранни
добиви се получават при използването на
около 60-дневен пикиран разсад, на
краставици, тиквички, дини и пъпеши –
28-30дневен. Ето защо срокът на засяване
се определя в тясна връзка с условията,
които ще позволят разсада да се изнесе на
полето. При ср. ранно полско произв.
(СРПП) обикновено се използва
непикиран разсад. При тиквовите к/ри
това става чрез засяване
в саксии. Тогава разсадния период е по-
кратък 40-50 дни при доматите и малко
повече при пипера и патладжана. При
тиквовите той е най-къс около 25 дни.
Сеитбената норма зависи от вида на
к/рата и технолог на отглеждането.
За произв. на зеленч. Разсад на открито
сеитбата се извършва механизирано за
по-големи площи и ръчно за по-малки.
Грижа за разсада – състоят се в
поддържането на необходимия топлинен,
воден, светлинен, хранителен и
въздушно-газов режим според
фенофазата, времето и биолог изисквания
на к/рата. В разсадните лехи на открито
се води борба с плевелите. При доматите,
пипера и патладжана за РПП и по-рядко
при краст и тиквите разсадът се пикира.
Тиквовите к/ри и особено дините и
пъпешите имат по-слаба възстановителна
способност и затова най-често разсадът
се отглежда без пикиране чрез директно
засяване в саксии или кубчета.Мнг важна
грижи за разсада са още закаляването му,
борбата с/у болестите и неприятелите.
При необходимост разсадът се подхранва
предимно с азотни торове.
Т13 При определяне на срока за
прибиране на ЗК в зависимост от
видовете и сортовите им особености и
насоката на производство се имат в
предвид редица обстоятелства. На първо
място се преценява нуждата на
вътрешния пазар, на консервна
промишленост и на външния пазар от
пресни зеленчуци в даден период. Важно
обстоятелство са и степентта на зрелост
на плодовете и възможностите за
запазване на тяхната хранителна и
биологична стойност по-дълго.
Някои ЗК имат най-? хранит и технолог
кач/ва, докато още са млади, крехки и
свежи. Такива са репичките, спанакът,
бамята, краставиците, тиквичките, зелен
фасул , грах и др. Затова те се берат във
фаза на най-активен растеж и натрупване
на харн в/ва. При втора група ЗК –
домати, пъпеш, дини и някои други
плодови зеленчукови к/ри – в зависимост
от насоката на използване на плодовете
прибирането на продукцията се извършва
малко преди плодовете да узреят напълно
или когато са достигнали пълна
ботаническа зрялост. Трета група ЗК –
луковични, кореноплодни,
клубеноплодни и др – се прибират когато
растенията са в период на покой и са
напълно оформили продуктовата си част.
Тази им част по време на беритбата е
покрита с по-твърда ципа или кожица и е
с типично за сорта оцветяване.
Редовните беритби имат изключително
важно знач при многократно
плододаващити (поликарпни)
ЗКЗеленчуците се берат през хладните
часове на деня или след вдигане на росата
или надвечер, когато използваемата им
част е в най-добро тургурно състояние.
Брането в много горещите часове на деня
или веднага след дъжд не се препоръчва
поради опасност от загниване на
продукцията по време на
транспортирането и съхранението. При
брането се отделят още на място всички
недоразвити, деформирани, състарени
или повредени плодове. след
прибирането, зеленчуците се сортират
мнг добре. Диференцират се следните
степени на зрелост:
Беритбена –Консумативна –Техническа –
При сортиране на зеленчуците се имат
впредвид свежестта оцветяване – едрина
или единична маса- правилна форма и
гладка повърхност –консистенция –
едрина и степен на развитие на семената
и плода За да се запази качеството на
набраната продукцията зеленчуците се
опаковат в подходящи амбалажни
единици, това ги предпазва от механични
повреди по време на транспорт.. Добре
заготвената, сортирана и с високо
качество продукция може да бъде
реализирана на пазатра на по-висока
цена. Изключително важно знач за
контрола в/у кач на зеленчуците има
тяхната санитарна оценка. Тя тр да
обхване както съдържанието на
остатъчни количества от пестициди , така
и от нитрати.. С най-висока степен на
натрупване на нитратите в продуктовата
част се отличават видивете при които се
използва лисна маса – салата, маруля,
зеле, зеллен лук и чесън. Със средна -
моркови, репички, главесто зеле,
картофи. Със слаба – домати, пипер,
патладжан, краставици, диня. Чрез
стандарти се установяват изискванията
към качеството и методите за контрол и
оценка на продукцията. Основните
задачи на стандартите са : установяване
изискванията към качеството на
зеленчуците на базата на комплексна
стандартизация.
Тенденцията е чрез БДС и ОН да се
подобрява качеството на продукцията.
Пресните зеленчуци предназначени за
външния пазар се разделят на 3 класа –
екстра, първа и втора . поради извесни
особености някои зеленчуци се
подразделят на 2 класи – първа и втора, а
някои на 4..
При контрола се проверяват опъковачни
единици, опаковката и начина на
подреждане. В зависимост от
установените изисквания на стандарта
проверяват се външния вид, оцветяването
, видими недостъци, големина, степен на
зрелост и качеството на продукцията.
Т14.За родина на Д се приема Ю.А-ка.Д
са най-важната зеленчукова култура не
само у нас,но и по света.У нас Д са
първата по площ селенч к-ра.Голяма част
от произв-то се осъществява в
Пловдивско,Пазарджишко,Плевенско,Вел
ико Търновско,а и Русенско,Ямболско…
За нашата старана Д са първата по
значение к-ра.Плодовете им имат висока
биологична стойност.Освен за
консумация в прясно състояние имат
голямо значение и за преработвателната
промишленост.Пресните и преработени Д
заемат важен дял и в износа на
страната.Коренова с-ма-добре развита с
обособен централен корен и множество
странични разклонения.Основната част
се разполага на дълбочина 10-
40см.Стъбло-тревисто,вдървесинено само
в основата.Покрито е с нежни
власинки.От пазвите на листата му
излизат разклонение-колтуци.по признак
височина Д биват високостъблени и
нискостъблени.Листа-сложни,с нарязана
периферия,овласени.Съцветия-Прости
,междинни и сложни.първото се образува
след 6-7 лист.Цветове-двуполови.Д са
типично самоупрашваща се к-ра.Плод-
ягода съставена от плацента,семена и
перокарп.Формата на плода е
овална,продълговата,плоскокръгла..Д са
топлолюбива к-ра Оптим темп за растеж-
22-25.под 10 растежът спира.Д са
типично светлолюбива к-ра.,на късия
ден,но се развиват добре и при по-дълъг
ден.Д имат големи изисквания към
водния режим.У нас ефективно дом
производство може да се осъществи само
при поливни условия.д не са мн
взискателни към почвата.Най-подходящи
са аерирани,богати на хумус глинесто-
песъчливи.От хранит елементи най-
голямо значение имат калият,азотът и
фосфорът.Ефективността от ранното
полско производство зависи много от
сорта,качеството на разсада.за
получаване на разсад се използват
висококачествени обеззаразени
семена.Засаждането трябва да започне
след като почвената темп достигне
10градуса.-края на януари за Ю.Б. а за
С.Б.-средата на февруаринай-подходящи
за отглеждане на разсада са стъклените
оранжерии.Няколко дни преди засаждане
разсадът се пръска срещу болести.За
засаждане на 1дка са необходими около
4000 пикирани разсада.Подбират се
площи,защитени от ветрове, с лека добре
запасена с хранит в-ва почва.През есента
преди дълбоката оран площите се торят
с фосфорни и калиеви торовве и с
органичен тор.През март почвата се
култивира или преорава.Разсадът се
засажда на полето когато достигне фаза
цъфтеж на първо съцветие.Дълбочината
на засаждането е 2-3 см над кореновата
шийка.Веднага се поливат..Ранните Д
могат да се отглеждат без закрепване на
стъблото.През май започват редовните
поливки-веднъж седмично.Най-добре е
да се поливат капково.Подхранването е
дву или трикратно с азотен тор.През
цялата вегетация се води борба с
плевелите и болестите.Беритбата започва
през второто десетдневие на
юни.Добивите варират в зависимост от
сорта и технологията на
отглеждане.Сортове-
Кристи,Триумф,Емона Адора
Т15. .За родина на Д се приема Ю.А-ка.Д
са най-важната зеленчукова култура не
само у нас,но и по света.У нас Д са
първата по площ селенч к-ра.Голяма част
от произв-то се осъществява в
Пловдивско,Пазарджишко,Плевенско,Вел
ико Търновско,а и Русенско,Ямболско…
За нашата старана Д са първата по
значение к-ра.Плодовете им имат висока
биологична стойност.Освен за
консумация в прясно състояние имат
голямо значение и за преработвателната
промишленост.Пресните и преработени Д
заемат важен дял и в износа на
страната.Коренова с-ма-добре развита с
обособен централен корен и множество
странични разклонения.Основната част
се разполага на дълбочина 10-
40см.Стъбло-тревисто,вдървесинено само
в основата.Покрито е с нежни
власинки.От пазвите на листата му
излизат разклонение-колтуци.по признак
височина Д биват високостъблени и
нискостъблени.Листа-сложни,с нарязана
периферия,овласени.Съцветия-Прости
,междинни и сложни.първото се образува
след 6-7 лист.Цветове-двуполови.Д са
типично самоупрашваща се к-ра.Плод-
ягода съставена от плацента,семена и
перокарп.Формата на плода е
овална,продълговата,плоскокръгла..Д са
топлолюбива к-ра Оптим темп за растеж-
22-25.под 10 растежът спира.Д са
типично светлолюбива к-ра.,на късия
ден,но се развиват добре и при по-дълъг
ден.Д имат големи изисквания към
водния режим.У нас ефективно дом
производство може да се осъществи само
при поливни условия.д не са мн
взискателни към почватаСредно ранното
полско произв. е най-масовото в
страната.Прилага се отглеждане чрез
директна сеитба и чрез разсад.Директна
сеитба-Освободената от предшественика
почва се дискува,подравнява се.През
есента почвата се разрохква,оформят се
грубо лехи.с основната обработка се
внасят 1/2 от фосфорните и калиевите
торовеПрез матр лехите се дооформят и
се внася останалото количество фосфорен
тор.Преди засяването се тори с азотен
тор.При големи масиви се сее поетапно
през 10-15 дни.Първата е в края на март,а
последната-към 20-25 април.При
засушаване се провеждат поливки за
поникване.Отглеждане чрез
разсадЗасяването започва в началото на
март.а засаждането през първата
половина на май,едновременно се
провежда и първото
поливане.Прибирането може да стане
ръчно или машинно.Ръчното прибиране
се провежда 3-4 пъти през 10-15
дни.Първата беритба при отглеждане
чрез разсад е около 20 юли,а последната в
края на септември.Когато отглеждането е
безразсадово тези срокове са с 15-20 дни
по-късно.Механизираното прибиране се
извършва еднократно.Добивите са
около4-6 до 6-7 т/дка в зависимост от
сортаПри отлеждане чрез разсад и ръчно
прибиране добивите са с 1,5-2 тона по-
големи.Сортове-
Марти,Слава,Топаз,Венера.
Т16. За родина на Д се приема Ю.А-ка.Д
са най-важната зеленчукова култура не
само у нас,но и по света.У нас Д са
първата по площ селенч к-ра.Голяма част
от произв-то се осъществява в
Пловдивско,Пазарджишко,Плевенско,Вел
ико Търновско,а и Русенско,Ямболско…
За нашата старана Д са първата по
значение к-ра.Плодовете им имат висока
биологична стойност.Освен за
консумация в прясно състояние имат
голямо значение и за преработвателната
промишленост.Пресните и преработени Д
заемат важен дял и в износа на
страната.Коренова с-ма-добре развита с
обособен централен корен и множество
странични разклонения.Основната част
се разполага на дълбочина 10-
40см.Стъбло-тревисто,вдървесинено само
в основата.Покрито е с нежни
власинки.От пазвите на листата му
излизат разклонение-колтуци.по признак
височина Д биват високостъблени и
нискостъблени.Листа-сложни,с нарязана
периферия,овласени.Съцветия-Прости
,междинни и сложни.първото се образува
след 6-7 лист.Цветове-двуполови.Д са
типично самоупрашваща се к-ра.Плод-
ягода съставена от плацента,семена и
перокарп.Формата на плода е
овална,продълговата,плоскокръгла..Д са
топлолюбива к-ра Оптим темп за растеж-
22-25.под 10 растежът спира.Д са
типично светлолюбива к-ра.,на късия
ден,но се развиват добре и при по-дълъг
ден.Д имат големи изисквания към
водния режим.У нас ефективно дом
производство може да се осъществи само
при поливни условия.д не са мн
взискателни към почвата.Отглеждане
чрез разсад-най-благоприятния срок за
засяване е началото на юни.Разсадът се
отглежда на открити площи на
лехи.Добре е след засяване лехите да се
валират.Разсада трябва редовно да се
полива.Най-добри предшественици за
късните домати за селените фасул и
грах.Тори се с азотни калиеви и
фосфорни отрове.Засаждането се
извършва в по-прохладни дни или в
късните следобедни часове.-първата
половина на юли.След засаждането се
полива,окопава се растенията се
привързват към опорна конструкция и се
провежда борба с болестите и
неприятелите.Беритбата започва през
първите дни на септември.Добивите-от
пряка беритба 2,5-3т/дка.Чрез доузряване
се постига увеличаване на общия
добив,който може да достигне 4-
5т.Сортове-Кристи,Балка,Адора,Стандарт
69.
Т17.Родина на пипера са Мексико и
Гватемала.В България по площ
производство и стопанско значение П се
нарежда на второ място м-у
зеленчуковите култури след
доматите.Основните насоки в
производството са 2 за консумация в
прясно състояние и преработка
ипроизводство на червен пипер за
мелене.Кренова система-брадест
тип.Основната част се разполага на
дълбочина 25-30см.Стъбло-в основата си
е вдървесинено.При младите растения е
тревисто, зеллено,а при възрастните-голо
или слабо овласено,гладко или
ребристо,зелено,с няколко пазклонения в
зависимост от сорта.Листо-Разположени
са последвателно поединично по
стъблото и по разклоненията.Целокрайни
са.Цветове-двуполови.Плод-лъжлива
ягода-чушка.Семе-дребни,закръглено-
бъбрековидни,силно
сплескани,бледожълти или черни.При
ранно полско производство П се
отглежда задължително чрез пикиран
разсад..Сеитбата на разсада се извършва в
края на януари и първата половина на
февруари.Поддържа се оптимален
температурен и воден режим.Пикирането
на разсада се извършва във фаза втори
лист.не трябва да се допуска прерастване
на разсада.При отглеждане на П за ранно
полско производство се избират
ветрозащитни площи, с богата на
хранителни вещества почва.През есента
се извършва орани се внасят фосфорни и
калиеви торове.За ранният пипер
подходящ профил на почвената
повърхност е лехобраздовидният или
браздовият.Към засаждане на П се
пристъпва когато е минала опасността от
късните пролетни слани.Задължително е
засаждането на подравнени почви..По
време на вегетацията П се окопава 4-5
пъти.Пиперът може да се полива чрез
дъждуване или
гравитационно.Прибирането на реколтата
при зеления пипер започва когато
плодовете достигнат характерните за
сорта едрина и маса.-втората половина на
юни и продължава до края на
септември.Добиви-В зависимост от сорта
и варират от 4-6т/дка.Сортове-
Люлин,Хебър,Албена..
Т18. Сем.Solanaceae.sp.Capsicum annuum-
Родина на пипера са Мексико и
Гватемала.В България по площ
производство и стопанско значение П се
нарежда на второ място м-у
зеленчуковите култури след
доматите.Основните насоки в
производството са 2 за консумация в
прясно състояние и преработка
ипроизводство на червен пипер за
мелене.Кренова система-брадест
тип.Основната част се разполага на
дълбочина 25-30см.Стъбло-в основата си
е вдървесинено.При младите растения е
тревисто, зеллено,а при възрастните-голо
или слабо овласено,гладко или
ребристо,зелено,с няколко пазклонения в
зависимост от сорта.Листо-Разположени
са последвателно поединично по
стъблото и по разклоненията.Целокрайни
са.Цветове-двуполови.Плод-лъжлива
ягода-чушка.Семе-дребни,закръглено-
бъбрековидни,силно
сплескани,бледожълти или черни.П за
средно-ранно полско производство се
отглежда с непикиран разсад.Основната
част от него се отглежда в пластмасови
оранжеии.За това производство се
предпочитат по-свързани,песъчливо-
глинести почви,които се характеризират с
по-стабилен воден режим през летния
период.Подходящи предшественици са
люцерната и житните култури.Площите
се дисуват,през есента се извършва
дълбока оран и грубо оформяне на
профила.Грижите след засаждането се
състоят в редовна борба с
плевелите,болестите и неприятелите,в
поддържане на оптимален воден
режим,редовна обработка на почвата и
подхранване.Прибирането на
продукцията от зелен пипер започва в
края на юли,а от пипер в пълна зрялост-в
края на август.Сортове-Куртовска
капия,Рубин,Момино сърце…
Т19. . Сем.Solanaceae.Sp.Solanum
melongena -Патладжанът се отглежда най-
много в азиатските страни.традиционна
к-ра за нашата страна.У нас се отглежда
като едногодишна к-ра.Коренова с-
ма-.Брадеста.-разположена на дълбочина
20-50см.Стъбло-Вдървесинено и здраво в
основата и меко и сочно в горния
край.Листа-Различават се по
форма,оцветяване,едрина.Цветове-
двуполови.Плод-П плододава
многократно през вегетацията.Броят на
плодовете на 1 растение е 5-12.Семе-
дребни,плоски,закръгленобъбрековидни.
Ранното полско произ-во се осъществява
чрез пикиран разсад.Семената се засяват
в отопляеми култивационни съоръжения
през първата половина на
февруари.площите се подбират в по-
топлите,запазени от ветрове
микрорайони.През есента се внасят
необходимите фосфорни и калиеви
торове.лехите се оформят грубо.напролет
се оформя окончателно почвения
профил,внасянето на хербециди и
торове.Засаждането се извършва в края на
април или началото на май,след като
мине опасността от късните пролетни
слани.5-6 дни след засаждането се
извършва подсаждане,окопава
се,загърляне и поливки.Беритба-Висока
продуктивност от патладжана се
осигурява при редовни беритби в
оптимална техническа зрелост.Берибите
започват през втората половина на юни и
продължават до падането на първите
есенни слани.Добиви-5,5-
6,6т/дка.Сортове-Коларовец
35,Патладжан 12.
Т20. . Сем.Solanaceae.Sp.Solanum
melongena -Патладжанът се отглежда най-
много в азиатските страни.традиционна
к-ра за нашата страна.У нас се отглежда
като едногодишна к-ра.Коренова с-
ма-.Брадеста.-разположена на дълбочина
20-50см.Стъбло-Вдървесинено и здраво в
основата и меко и сочно в горния
край.Листа-Различават се по
форма,оцветяване,едрина.Цветове-
двуполови.Плод-П плододава
многократно през вегетацията.Броят на
плодовете на 1 растение е 5-12.Семе-
дребни,плоски,закръгленобъбрековидни.
Средно ранно полско производствио-
осъществява се с непикиран
разсад,.Семената се засяват около средата
на март в съоръжения с пластмасови
покрития.Избират се по-
дълбоки,влагоемки,песъчливо-глинести
почви. През есента се внасят
необходимите фосфорни и калиеви
торове.лехите се оформят грубо.напролет
се оформя окончателно почвения
профил,внасянето на хербециди и торове.
Засаждането се извършва през първото
десетдневие на май.Растенията се
отглеждат на висока равна леха.Беритба-в
техническа зрялост.Започва в средата на
юли и продължава до първите
слани.Добиви-4-5 т/дка.Сортове-
Патладжан 12,Еревански дълъг.
Т21.Г има голяма стоп значение-висока
хранителна стойност,невзискателност на
растенията към почвата и климата и
азотофиксиращата им
способност.Коренова с-ма-добре
обособен централен корен и с много
странични корени.40-60 см
дълбочина.Стъбло-тревисто,ръбесто
гладко и крехко.височина 60-
250см.Листа-сложни с 2-3 двойки
яйцевидни по форма листенца.на върха
листната дръжка завършва с мустаче,а в
основата и има големи
прилистници.Цветове-образуват се в
пазвите на листата.Типично
самаопрашващо се растение.Плод-
боб,зелено оцветен прав или слабо
извит.Семе-Гладки и ъгловати… Г се
отглежда в рамките на
полскотосеитбообращение след зърнено-
житни к-ри.След прибиране на
предшественика почвата се дискува и
подравнява. Внасят се торове. Сеитбата
се извършва в края на февруари и перез
първите дни на март.Прибиране-
организира се при масовото настъпване
на технологична зрелост на
семената..Прибиране чрез окосяване, или
едновременно окосяване и
овършаване.Средния добив от декат е
около 300кг. Сортове-
Маргарит,Дунав,Деница,Фестивал. 22.К-
ра с кратък вегетационен период и с
азотофиксираща способност.Това
позволява да се отглежда като първа или
втора к-ра в сеитбообращенията.Коренова
с-ма-прониква на дълбочина около 1м,но
основнат амаса активни корени са до 50-
60см.Няма обособен централен корен,а
множество скелетни корени със
странични корени и власинки.Стъбло-
разклонено с различна височина или
влачещо.Листа-Те са съставени от 3
листчета,закрепети на обща
дръжка.Образуват се спираловидно по
стъблото и са тревисто зелени.Плод-
бобФормата.големината и цветът са в
зависимост от сорта.обособени са 2
производствени направления-ранно и
късно полско.Ранното е характерно с това
че зеления фасул е първа к-ра.Късното се
прилага след освобождаване на площите
от зърнени житни к-ри,ранни картофи и
др.Сортове-Тракийски,Ерусалимски
Райкин Майчин…Сеитба- при ранно
произв-во към сеитба се пристъпва когато
температурата на почвата се задържи над
10градуса-април-етапна сеитба..Късноо-
10 юли.осигурява се почвена влажност-
70-80%,окопаване,подхранване и борба с
вторичното заплевеляване,болестите и
неприятелите.прибиране-пристъпва се
при технологична зрелост.Средните
добиви-около2 т
Т22.К-ра с кратък вегетационен период и
с азотофиксираща способност.Това
позволява да се отглежда като първа или
втора к-ра в
сеитбообращенията.Коренова с-ма-
прониква на дълбочина около 1м,но
основнат амаса активни корени са до 50-
60см.Няма обособен централен корен,а
множество скелетни корени със
странични корени и власинки.Стъбло-
разклонено с различна височина или
влачещо.Листа-Те са съставени от 3
листчета,закрепети на обща
дръжка.Образуват се спираловидно по
стъблото и са тревисто зелени.Плод-
бобФормата.големината и цветът са в
зависимост от сорта.обособени са 2
производствени направления-ранно и
късно полско.Ранното е характерно с това
че зеления фасул е първа к-ра.Късното се
прилага след освобождаване на площите
от зърнени житни к-ри,ранни картофи и
др.Сортове-Тракийски,Ерусалимски
Райкин Майчин…Сеитба- при ранно
произв-во към сеитба се пристъпва когато
температурата на почвата се задържи над
10градуса-април-етапна сеитба..Късноо-
10 юли.осигурява се почвена влажност-
70-80%,окопаване,подхранване и борба с
вторичното заплевеляване,болестите и
неприятелите.прибиране-пристъпва се
при технологична зрелост.Средните
добиви-около2 т
Т 23 Краставици .
високите вкусови качества на плодовете
на краставицата, късият й вегетационен
период и високата й продуктивност
обуславят голямото й значение.
Краставицата произхожда от
северозападна Индия. У нас всяка година
с краставици се заемат около 55 хил.
декара. Плодовете са отлична суровина за
консервната промишленост и за
консумация в прясно състояние..
Краставицата е едногодишно растение.
Коренова система – тя е с плитко
разположена, предимно в почвения пласт
от 10 до 30 см дълбочина, и силно
разклонена.Семедели - те са удължено
елипсовидни.. Стъбло – покрито е, с
власинки и малки бодли..Оставено без
изкуствено закрепване, то поляга по
почвената по почвената повърхност.
Тогава при наличието на достатъчно
влага, топлина и хранителен субстрат по
възлите му се образуват адвентивни
корени. Дължината на стъблото варира
според сорта и начина на отглеждане.. По
стъблото се образуват разклонения от
първи и следващи разреди. Листа – те са
петделни, с дълги дръжки. Листната
петура и дръжката са покрити с нежни
власинки. Големината на листата е сортов
признак, но зависи и от условията на
отглеждане. В пазвите на листата след
третия лист се образуват мустачета.
Цветове – краставицата е типично
кръстосаноопрашващо се едногодишно
разделнополово растение. Цветовете са
разположени в пазвите на листата по
единично или по няколко.Плод – той е
лъжлива ягода, с различна големина ,
форма, оцветяване, повърхност.
Оцветяването на плодовете с ботаническа
зрелост е типично за всеки сорт. Когато
плодовете на даден сорт в техническа
зрелост имат черни шипчета по
повърхността, при узряване те са жълто-
оранжеви до кафяви. Семе – те са
белезникави до светлокремави. При
оптимални условия семената поникват 4-
5 дни след засяването.Производствени
направления и сортове – при почвено-
климатичните условия на Б-я на открита
площ краставиците може да се отглеждат
от края на април до началото на
октомври, през целия безмразен период.
У нас като традиционни са се обособили
3 произв. направления- ранно, средно-
ранно, късно-полско. Ранно полско- при
него се използва предварително отгледан
разсад. Прилагана е технология,
основаваща се на ръчния труд. Затова
независимо от някои предимства през
последните 10-15 год това произ.
направление постепенно намаля. За него
се използват изключително сортове с
едри плодове, сочна консистенция и
приятен вкус и аромат – салатен тип,
доскоро основен сорт беше
стратозагорски ланги, след това сортове
Гергана, Мизия и Зора. Продукцията от
това производство е предназначена за
консумация в прясно състояние. Средно
ранно полско производство – то е по-
широко разпространено в страната. Най-
често се осъществява чрез директно
засяване в сравнително дълъг период – от
април до май. Това дава възможност да се
механизират голяма част от произв.
процеси. Продукцията се получава през
юни-юли. Тя е предназначена както за
консумация в прясно състояние така и за
консервиране. Сортове- бистренски,
супервер, победа, ирен, надежда, кобус,
офра, трезор, ренато, колет, нанет. Късно
полско – то е традиционно за някои
райони в страната. Заема площи,
освободени от ранни картофи, зелен
фасул, зелен грах, също така от пшеница
и ечемик. Осъществява се чрез директна
сеитба. Използват се главно
дребноплодни сортове – корнишони.
Продукцията се използва за директна
консумация и за консервиране.
Технология на отглеждане. Ранно
полско производство – отглеждане на
разсад: използват се семена от ранозрели
едроплодни сортове. За да скъси
разсадният период и да се получат по-
жизнени растения, подходящо се
семената да се подложат на предсеитбена
подготовка. Срокът на засяване е тясно
свързан със срока на засаждане.
Установено е, че най-подходящо време за
засаждане на разсада на полето е, когато
почвената температура на дълбочина 10-
12 см трайно се повиши над 13-
14градуса. За да се получи качествен
разсад със здраво стъбло и формирани 2-
3 листа, засяването се извършва около
месец преди засаждането. Засява се в
края на март началото на април. Разсадът
може да се отглежда чрез пикиране или
директно засяване на семената в саксий..
На растенията се осигурява целодневно
осветление. Преди засаждането разсадът
се закалява, като постепенно се понижава
температурата. Подготовка на почвата
– подбират се места, защитени от ветрове
с лека рохкава и добре запасена с хр. в-ва.
Веднага след прибирането на
предшественика почвата се обработва
плитко. При дълбоката оран се внасят
определените въз основа на
агрохимичните анализи на почвени
проби, количества органични, фосфорни
и калиеви торове. Засаждане – извършва
се при трайно затопляне на почвата над
13-14гр, избират се тихи и топли дни. За
повечето райони в страната това е в края
на април или първата половина на май.
През първите дни се попълват местата на
растенията, които не са се хванали. Преди
окопаването се подхранва с амониева
селитра. Почвената влажност се
поддържа невисока, като се избягва
поливането на бразди. При навлизането
на растенията в плододаване влажността
на почвата се повишава, избягва се
поливането чрез дъждуване, защото се
появяват гъбни болести. Беритба
започва в началото на юни и приключва
според жизнеността на сорта в края на
юли или по-късно. Необходимо. Добиви
те варират от 4-5 до 6-7тона от
декар.Средно ранно полско
производство – избягват се места
изложени на постоянни ветрове. Изборът
на предшественика и подготовката на
почвата са както при ранното полско
производство. Сеитба – използват се
високо качествени семена предимно от
дребно плодни сортове. Затоплянето на
почвата настъпва през първото
десетдневие на април, за Южна Б-я, а за
останалите райони 10-15 дни по-късно.
Грижи след сеитбата – главна грижа е
борбата с плевелите, тя се води чрез
хербициди. За получаването на високи и
качествени добиви голямо значение има
поддържането на оптимален воден и хр.
режим. При малки площи се препоръчва
отглеждането на краставиците да става
чрез привързване на стъблото към опорна
конструкция. Беритба – на големи площи
те се прибират механизирано, тези които
са отглеждани на опорна конструкция се
берат през малък интервал. Добиви –
средните добиви варират силно, на малки
участъци, при влагане на ръчен труд се
получават над 3-4 тона корнишони, а при
еднократно механизирано прибиране
около 1 тон. Късно полско
производство – при него се използват
изключително дребноплодни сортове.
Предшественици: картофи, зелен фасул,
грах. Подготовка на почвата – тя е в
зависимост от предшественика. Много
често се налага след прибирането на
предшественика площта да се полее, след
това да се дискува и да се изоре 20-22см.
При почви с недостатъчно плодородие се
тори, най-добре се тори с
тороразпръскващи ремаркета и
центробежни тороразпръсквачки. Сеитба
начините на сеитба са както при
средноранното полско пр. Необходимо е
да се сее малко по-дълбоко 6-7см. Грижи
след сеитбата – много важно е да се
получи пълно гарниране на посевите. Ако
не е осигурено равномерно поникване се
извършва поливане по бразди или
дъждуване. След поникването посева се
полива през интервали и с поливни
норми. Беритба – започва в края на
август и приключва октомври. Масовото
плододаване е в средата на септември.
Средният добив от декар е 1300-1500кг.
Т24 Дини-.. У нас тя се отглежда
повсеместно, като обикновено полско
производство, което е основното
производствено направление. През
последните години се застъпва и ранно
полско производство., Стокс 647,
Боряна, Божура и Росица.Коренова с-ма-
силно развитаСтъбло-тънко стелещо се 3-
4м.Листа-разположени са последователно
по стъблото и разклоненията.Плод-
лъжлива ягода
Технология на отглеждане. След
предшественик житна култура включва
дискуване на 8-10см. с тежка брана за да
се запази наличната влага.Добре е ако се
извърши есенна оран. При
предшественик люцерна площта се
дискува с плуг, за да се разкъса и изсъхне
кореновата шийка на растенията.
Обикновено полско производство.-
Сеитба. Към сеитба се пристъпва, когато
температурата на почвата на дълбочина
10см е над 10-12’C. Обикновено това е
средата на април. Дълбочината на
засяване зависи от влажноста и
температурата на почвата и от прогнозата
за времето.В суха и топла почва се засява
на 5-7см дълбочина, а във влажна и
студена на 4-5см.Много подходяща е
етажната сеитба, при която половината
семена се засяват на 8 см, а останалите на
4-5см -Грижи след сеитба. Състоят се в
разрохкване на почвата, поливане ,
подхранване и борба срещу болестите и
неприятелите. Когато след сеитба паднат
валежите и се образува почвена кора,
повърхността се разрохква с лека брана за
да се ускори поникването. При
формирането на стъблата се провеждат
подхранване, повторно окопаване и
загърляне. Въпреки че дините са
сухоустойчиви растения, те са много
отзивчиви на поливане. -Беритба.
Първите беритби на дините от
обикновеното полско производство се
извършват в края на юли, а масовите-
през първата половина на август. Бере се
сутрин рано след вдигане на росата, но
преди настъпване на горещините.
-Добиви. Средните добиви от дините са
3,5-4 тона от декар.
Т25.ПЪПЕШ(CUCUMIS MELOL)
Произход.Пъпешът е стара зеленчукова
култура. Произходът й не е напълно
изяснен. Произходен център са Мала
Азия, Иран и Туркмения.
Коренова с-ма –.Основната маса от
корените е разположена на дълбочина
до 25-30см... Стъбло – Пъпeшите имат
стелещо стъбло,което достига 2-3м
дължина.. Листа – Наредени са
алтернативно и при отделните сортова
се отличават по форма, оцветяване и
големина. Цветове – Пъпешите са
еднодомни растения с разделнополови
цветове. Повечето сортове образуват
мъжки и хермафродитни цветове. Плод
– Той е лъжлива ягода. Съществува
голямо разнообразия по големина,
форма,оцветяване и дебелина на
кората.Месестата част се състои от едри
тънкостенни паренхимни клетки, в
които се натрупват основно захари.
Семе – Семената на пъпеша са
удълженоелипсоидни,двустранно
сплеснати,най-често жълти, а понякога
кремави.Кълняемостта на семената се
запазва 5-8год.
Пъпешите се отнасят към род Cucumis
той се подразделя на шест-
Средноазиатски пъпеш – Късни
неароматни пъпеши– змиевидни
пъпеши – китайски пъпеши и – диви
пъпеши. В промишленото производство
са районирани сортове Персийски 5,
Видински коравци 21, Златен нектар,
Десертен 5, медена роса, Любимец,
Нектар – алфа, Хибрид 1, Хибрид 5 и
др.В зависимост от района се засяват
м/у 15 и 20 април. При промищленото
производство сеитбата се извършва
редово, механизирано, на разстояние
150см м/у редовете, 5-7см в реда и на
дълбочина 3-4см. Механизираното
засяване се отразява благоприятно в/у
растежа, ранозрелостта и общия добив
на пъпешите.Сеитбената норма е 300-
400г семенана декар... Най-висок добив
пъпешите дават при внасяне на 3т
оборски тор на декар. Оконаването,
плевенето и др. Мероприятия се
провеждат след вдигане на росата,
защото е необходимо стъблата освен да
не се нараняват и измачкват и да се
пазят чисти. Зреенето на плодовете
започва около 15 юли. Узрелите
плодове се познават по характерното
оцветяване на кората, по специфичния
аромат и по пукнатините по
дръжките.От декар се получават средно
по 2-2,5т плодове. При пъпешите може
да се застъпи и ранно полско
производство както при дините, за
което се отглежда разсат.
Т26.Тикви-отглеждат се във всички
райони на страната.Високи хранит и
биологични качества и ценни диетични
лечебни и вкусови свойства.Кор.с-ма-
мощно развита 8-10м.Стъбло-влачещо се
силно развито.Цветове-разделно полови
еднодомни.Подготовката на почвата
зависи от предшественика-дълбока оран
предшествана от дискуване.Напролет-
култивиране.Тиквите се засяват,когато
темп на почвата достигне 13-14гр.Ю.Б-я-
второ десетдневие на април.С.Б-я-20-25
април.Мястото се маркира на разстояния
2х2 или 3х1 и се засява гнездово. За декар
са необходими около 300-500гр.Грижи
след сеитба-редовна обработка,борба с
плевелите,поливане и подхранване.
Първото окопаване се извъшва след
образуване на първия същински
лист.Посевът се прорежда и се внасят
мин торове.Второто-преди растенията да
са развили напълно страничните
разклонения.Ако е необходимо се
полива.Прибиране-края на
септември.Добиви-3-4т.
Т27.ТИКВИЧКИ.Произход. Тиквичките
принадлежат към вида Cucurbita pepo и
съставляват отделна вариететна група
към него- ser. var. Giromontia. Тиквичките
произхождат от Мала Азия. Ценните
биологични и стопански качества на
тиквичките са дали основание те бързо да
се разпространят в Южна Европа и
Средиземноморието. У нас се отглеждат
в почти цялата страна- Пловдив, Хасково,
Петрич, Сандански и Велико Търново.
Тиквичките са едни от най-ранните
зеленчуци, които се предлагат на пазара-
заедно със зеления грах, ранните картофи
и др., и служат за приготвяне на различни
ястия. В преработено състояние те са
обект на нарастващ износ.Коренова
система. Прониква до 1m и повече и е с
обособен централен корен.Стъбло. То е
влачещо, остроъгловато, покрито с
шипчета, сравнително късо- 80-100 см.
При подходящи условия от него могат да
се образуват адвентивни корени.
Разклоненията по стъблото са характерен
признак.Листа. Те са с петделна петура и
дълга куха дръжка. Покрити са с
шипчета.Цветове. Тиквичките са
еднодомни растения с разделнополови
цветове..Плод. Плодовете на тиквичките
са цилиндрични,гладки,със слабо
изразени кантове. Оцветяването им е от
млечно бяло до тъмно
зелено.вътрешността им е кремаво бяла.
В техническа зрелост средната маса на
един плод е 200-300гр.
Семе. Семената са елепсуидни, с малък
кант, белезникави. При правилно
съхраняване кълняемостта им се запазва
повече от 4 години.Производствени
направления и сортове. Като
зеленчукова култура тиквичките намират
реализация най-вече през пролетта и през
първата половина на лятото – ранно
полско направление. Отглеждането на
тиквичките като късна култура за
получаване на пресни плодове през
есента се осъществяват само от отделни
производители. Главните изисквания към
сортовете са те да са с по-ограничен
растеж и рехав хабитус, устойчиви на
гъбни и вирусни болести, с висока
ранозрелост и продуктивност.Ранно
полско производство. Ранното полско
производство на тиквички се
осъществява чрез разсад. Качествен
разсад може да се получи и без пикиране.
За да се отгледа разсад се полагат
постоянни грижи за регулиране на
топлинния,светлинния и въздушно-
газовия режим в култивационните
съоръжения. Преди изнасянето на полето
разсадът се закалява и профилактично се
пръска срещу болести и неприятели.
Подготовка на почвата. За засаждане на
тиквичките се подбират площи защитени
от ветрове със структурна, богата и
отцедлива почва. През есента площта се
изорава дълбоко – 30-35 см. Като
предварително се тори с органични
фосфорни и калиеви
торове.непосредтсвено преди
засаждането площта се набраздява и се
оформят високи лехи,широки 100-110 см
и бразди широки 50-60 см. Засаждане.
Към засаждането се пристъпва когато
температурата на почвата на 10 см
дълбочина е над 12-13 Co и е преминала
опасността от слана.. При първото
окопаване прераслите още в разсадна
фаза растения се загърлят с рохкава почва
на височина до семеделите.Грижи след
засаждането. Веднага след засаждането
тиквичките се поливат по гнезда с 2-3 л.
леко затоплена вода без да се мокрят
листата и стъблото. По-нататъшните
грижи се състоят в поливане,
подхранване, окопаване и борба срещу
плевелите и неприятелите.Беритба.
Започва в края на май и началото на
юни.през 1-2 дни. Стандартните плодове
имат характерен за сорта млечно бял или
светло резедав цвят. Бере се до 20-30
юли.
Добиви. Средният добив от декар
достига 4-5 тона.Средно ранно полско
производство . Осъществява се чрез
директна сеитба- 10-15 април върху
предварително оформени бразди през
100-120см или на двуредови ленти върху
висока равна леха. Дълбочина на засяване
4-5см.Грижи след сеитбата. С тях трябва
да се осигурят редовно поникване ,
унищожаване на плевелите,болестите и
неприятелите и нормален воден и
хранителен режим за растенията.
Окопава се 3-4 пъти като при първото и
второто окопаване растенията се
загърлят. Подхранва се неколкократно с
минерални и органични торове с превес
на азотните.Беритба и добиви. При
директната сеитба беритбата закъснява с
повече от 2-3 седмици и добивите са по-
ниски. За нуждите на консервната
промишленост огат да се използват по-
едри плодове 400-500 гр. и повече но да
не са оформили семена. При редовна
беритба,поливане, подхранване и борба
срещу плевелите и неприятелите
растенията могат да плододават до
есента.
Т28.ЛУК- Средна Азия. У нас по заета
пло6т се нарежна на 3 то място след
домати и пипер . поради високите
ьранителни , вкусови , диети4ни и
ле4ебни средства се употребява в по4ти
вси4ки български ястия. Отли4ава се с
съдържанието на ценни ве6тества необх
за 4овека. Лукут е многогоди6но
растение, но се отглежда като дву-или
тригоди6но. Коренова система- брадеста-
15-20 см. Същинско стъбло е силно
скъсено,от него се образуват
адвентивните корени, листата и
вегетативните пъпки.Лъжливото стъбло
се образува от листните влагали6та които
са вмъкнати едно в друго. Листата са
тръбести и гладки. Луковицата се състои
от сухи кожести люспи и от дебели
со4ни, които биват отворени и
затворени.Цветоносно стъбло – образува
се през втората или трета година и
завър6ва с кълбовидно съцветие Сенник.
Плод- тригнездна кутийка, СЕМЕ-
тръбести , набръ4кани,4ерни.Сортове –
Лясковски 58,Тримонциум и Конкурент.
Подходя6ти за отглеждане на арпаджик
са проветривите места с дълбоки и богати
на хр ве6тества почви. След прибиране на
пред6ественика се извър6ва оран д края
на август се прави дълбока оран, преди
нея се прави торене с фосфорни и
калиеви торове. На пролет се извър6ва
култивиране внасят се азотните торове ,
бранува се и се подравнява. Сеитба в края
на Февруари и на4лото на Март. Грижите
се състоят в мул4иране на лехите,
напояване и борба сре6ту плевели и
болести. Прибиране- сроът за прибиране
се определя от полягането на лъжливото
стъбло. Най благоприятния срок за
засаждане ан арпаджика е от края на
Февруари до на4алото на март.
Арпаджика се засажда механизирано на
дълбо4ина 2- 4 см. Прибиране – в
периода на масово полягане на
лъжливите стъбла- механизирано. Добиви
– 1,5 – 2,5 т/дка.
Т29.ЛУК- Средна Азия. У нас по заета
пло6т се нарежна на 3 то място след
домати и пипер . поради високите
ьранителни , вкусови , диети4ни и
ле4ебни средства се употребява в по4ти
вси4ки български ястия. Отли4ава се с
съдържанието на ценни ве6тества необх
за 4овека. Лукут е многогоди6но
растение, но се отглежда като дву-или
тригоди6но. Коренова система- брадеста-
15-20 см. Същинско стъбло е силно
скъсено,от него се образуват
адвентивните корени, листата и
вегетативните пъпки.Лъжливото стъбло
се образува от листните влагали6та които
са вмъкнати едно в друго. Листата са
тръбести и гладки. Луковицата се състои
от сухи кожести люспи и от дебели
со4ни, които биват отворени и
затворени.Цветоносно стъбло – образува
се през втората или трета година и
завър6ва с кълбовидно съцветие Сенник.
Плод- тригнездна кутийка. Директна
сеитба. Сортове – пионер,ран 1,рекорд 2.
Избират се плодородни и 4исти по4ви
необходимо е осигуряване на поливни
пло6ти. След прибиране на
пред6етвеника по4вата се изорава и се
внасят торове. Сеитба- средата на
Февруари до 15 март . грижите след
сеитбата се състоят борба сре6ту
плевелте подхранване и
поливане.Прибиране – прибиране края на
Юли на4алото на август. Добиви 2 – 2,5
тона.
Т30.Чесън-използва се като храна и
лечебно средство още от най-дълбока
древност. В нашата страна се отглежда на
малки площи. На по-големи площи се
отглежда във Великотърновски.
Ямболски, Шуменски, Старозагорски,
Бургаски и др, райони.Зеленчукова
култура с богато съдържание на
хранителни вещества.използва се за
консумация в прясно състояние и като
подправка на ястия. Има лечебни и
дезинфекциращи свойства. Високото
съдържание на етерично масло,
ограничава неговата консумация.
Ботанически особености - едногодишно
растение. Размножава се по вегетативен
начин. Коренова с-ма-брадеста със слаба
всмукателна способност. Корените за
разположени на дълбочина от 5 до 40-
50см. Стъбло-силно скъсено и се маира в
долната част на луковицата. В/у него се
образуват листата и лъжливото стъбло.
Листа и лъжливо стъбло. Листата се
състоят от листно влагалище и листна
петура. Луковица- сложна, обвита с
няколко общи сухи люспи. Състои се от
скилиди, които се образуват от пъпките
разположени в пазвите на листата.
Външните скилиди са по-едри от
вътрешните.Технология на отглеждане-
подготовка на почвата- за летния чесън
започва с оран на 15-18 см дълбочина. До
края на август се извършва дълбока оран
на 25-28см. Преди дълбоката оран се
прави основно торене с органични и
минерални торове. Напролет площа се
култивира на 10-12см дълбочина. Заедно
с култивирането се внася 8-10кг азот на
дка. Подготовката на почвата се
извършва веднага след прибирането на
предшественика. Изорава се на 15-18см
дълбочина. Подходящо е да се внесе 2-3 t
на дка разложен оборски тор, като по-
късно се бранува и се заравнява. Преди
засаждането се оформят лехи.
Избор и подготовка на посадъчен
материал- използват се луковици с добре
развити скилиди.За засаждане се
предпочитат външните скилиди,които са
по-едри. Засаждане-летния чесън се
засажда рано на пролет,обикновено през
втората половина на февруари и началото
на март,а зимният през октомври.
Засажда се редовно с лукосадъчна
машина или с преустроени сеялки.
Дълбочина на засаждане 4-6см. Грижи
след засаждане- окопаване, поливане и
подхранване.
Прибиране- зимния чесън се прибира в
края на юни, а летния в края на юли.
Закъсняването с прибирането не трябва
да се допуска тъй като това влошава
качеството на луковиците и тяхната
съхраняемост. Добиви-от дка от зимния
чесън от800-1000кг, от летния-600-800кг.
Производство на зелен чесън-за неговото
производство се използва зимния чесън.
Отглежда се при поливни условия.
Изважда се от края на март до края на
май.
Т31. Праз- Празът е стара зеленчукова
култура. Той е бил познат и използван от
древни народи – гърци, римляни и
египтяни. Днес празът е ширико
разпространен ж почти всички
европейски страни. У нас се отглежда в
всички райони на страната, но в по
ограничен размер в сравнение с лука и
чесъна. У нас празът се отглежда
предимно като късна култура.
Консумират се лъжливите стъбла в
прясно състояние. Поради слабо лютивия
си вкус и крехкото си стъбло намира
приложение в кухнята през зимните
месеци. Голямото му значение се
определя от добрата му съхраняемост
през зимните месеци. В праза се
съдържат много въглехидрати и
минерални соли.Ботанически
особености. Празът е двугодишно
растение. През първата година образува
лъжливо стъбло, в което се натрупват
резервните хранителни вещества, а през
втората – цветоносно стъбло, плодове и
семена. Коренова система. По
устройство тя е сходна с кореновата
система на обикновенния лук но достига
на дълбочина до 70-80 см и корените и
отмират късно през есента. Същинско
стъбло. То е силно скъсено. Достига
височина 1,5 м и диаметър 3 см. На него
има обикновено само една вегетативна
пъпка. Листа. Те са плоски широки дълги
линейни. На цвят са жълто-зелени,
зелени, сиво-зелени, със или без восъчен
налеп. Лъжливо стъбло. То е
цилиндрично с диаметър 6-8 см и
височина от 20 до 80 см. Образува се от
листните влагалища. Празът не образува
луковица. Цветоносно стъбло. То е
цилиндрично и достига на височина до
1,5 м. Съцветие. Тое кълбовидно. В
зависимост от сорта и условията на
отглеждане достига диаметър до 15 см.
Цветове. Броят им в едно съцветие
достига 2000. Разположени са върху
дръжки дълги до 5 см. Венечните листа са
зеленобелезникави или виолетови. Плод.
Той е тригнездна кутиика.Семе.
Семената са дребни тристенни черни
силно набръчкани събрани в 2-4 в плод.
Запазват кълняемостта си до 3 години.
Сортове. По дължина и дебелина на
лъжливото стъбло и по някои други
биологични особености сортовете праз се

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
pe6oni24 написа на 08 май 2010 ОТГОВОРИ
студент на 24 години
dani da svar6at raboto
elena47 написа на 05 окт 2009 ОТГОВОРИ
студент на 23 години от Пловдив , Висше училище "Земеделски колеж"
добре добре
 
 
Онлайн тестове по Агробизнес
Цени и ценообразуване в агробизнеcа
междинен тест по Агробизнес за Студенти от 5 курс
Въпроси за магистърските програми в Cвищов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
26
10
1
3 мин
12.06.2013
Биологично земеделие
изпитен тест по Агробизнес за Студенти от 2 курс
Тестът е за специалност "Управление на агробизнеса", за студенти от втори курс. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
21
3
1
3 мин
31.07.2019
» виж всички онлайн тестове по агробизнес

Зеленчукпроизводство

Материал № 369276, от 20 юли 2009
Свален: 708 пъти
Прегледан: 868 пъти
Качен от:
Предмет: Агробизнес, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 8,459
Брой символи: 73,069

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Зеленчукпроизводство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения