Големина на текста:
T ема 1 Социалната политика
вкл. широк кръг управленски
въздействия в обществото с цел
справедливо задоволяване на
разностранните индивидуални и
колективни потребности на
хората. Освен мотивиращо
значение социалната политика
има и стабилизиращ роля. При
неблагоприятни ситуации,
напромер икономическа криза,
война, граждански размирици
или природни бедствия,
социалната политика продобива
предимно защитни функции.//
Знанията по проблемите на
социалната политика имат както
теоритично значение, така и
практическо – приложна
насоченост. Може да се приеме,
че те дават положителен принос
в следните три основни
направления://1. Подобряване на
индивидуалния и колективния
начин на живот на хората.//2.
Регулация на взаимовръзката
между социалната политика и
общественото развитие, при
което все повече се налага
разбирането, че социалната
политика не е само следствие, но
е и предпоставка за
обществените процеси.//3.
Повишаване ефективността на
политическия избор. В
демократичните общества
органите на властта се формират
чрез свободнни избори, на които
политическите партии и
кандидатите се състезават за
доверието на избирателите.//
Най общо предметът на
дисциплината може да се
определи като изучаване на
елементите и процеси в
социалната сфера. Особено
място тук заемат социалните
връзки, чрез които се реализират
социалната политика.
Социалните връзки имат своите
пространствени, икономически,
политически и други изменения,
които са важни индикатори за
социалната политика. Основните
форми на проявление на
социалните връзки са действието
и взаимодействието,
отношението и зависимостта. За
нуждите на анализа те могат да
бъдат обобщени в непрекъсната
скала от следния вид: начало -
абсолютен консенсус, и край -
абсолютен конфликт.//Носители
на социалните връзки са
социалните структури, които
формират релации от вида
"индивид - колектив" или "колек-
тив - колектив". Колективните
социални структури са твърде
разнообразни. Като примери
могат да се посочат различните
видове групи от хора,
семействата и домакинствата,
териториалните общности,
социалните слоеве и класи,
кастите и дори глобалното
общество.//Предметният обхват
на науката за социалната
политика може да бъде
систематизиран по следния
начин://- Базисни проблеми -
демографски процеси, права на
човека, начин на живот, социални
аспекти на икономическата
дестабилизация, доходи и
потребление, държавно
въздействие върху социалните
процеси, социални отговорности
на бизнеса, глобализация и
евроинтеграция в контекста на
социалната политика, социални
конфликти и контрол.//-.
Секторни проблеми - социални
аспекти на регионалистиката и
урбанистиката, образованието и
квалификацията, културата и
изкуството, здравеопазването,
отдиха и туризма, физкултурата и
спорта, административното
обслужване, неправителствените
организации, социалната
патология.//- Социално
осигуряване - система на
държавното обществено
осигуряване, различните видове
обезщетения, пенсионно дело,
здравно осигуряване,
осигуряване при безработица,
социални грижи, фирмено
социално
осигуряване.//Същността на
предметния обхват на науката за
социалната политика показва, че
тя е интердисциплинарна област
на знанието. В зависимост от
конкретната ситуация и целите
на изследването тук се
синтезират такива дисциплини,
като икономика, регионалистика,
политология, социология и т. н.
Това предопределя и връзките на
дисциплината с други
обществени науки, сред които
основни са: обща теория на
икономиката, основи на
управлението, основи на
правото, демография,
управление на човешките
ресурси, организация и
управление на отраслите от
социално културната сфера и
др.//Проблеми на метода -
Знанията за социалната политика
са в системата на обществените
науки. Както за всички
обществени науки, и тук е
приложима методологическа
схема от блокове, свързани в
следната
последователност//Факти —
описателна или понякога
наричана емпирична наука, която
събира и систематизира фактите
за изучавания проблем,
съпоставя хипотезите с фактите
с оглед потвърждение или
отрицание на теоретичните
постановки.//Теория - разкрива
общите принципи, закони и
закономерности на протичането
на социалните
процеси.//Социални политики
практически регулира
общественото поведение чрез
въздействие върху формиращите
го фактори и контрол върху
социалните
последствия.//Социалната
политика като обществена
практика е част от социалното
управление и е в сферата на
компетентност на политическите
институции и на политиците,
докато емпиричната наука и
теорията са сфера на действие
на специалистите, на експертите
и на научните работници.
Добрата схема на
взаимодействие между бло-
ковете е теорията да изработва и
предлага анализи и решения за
социалната сфера, а политиците
да приемат решения в
съответствие със своята
компетентност и да носят
съответните отговорности.
Тема 2 - Демографията е наука
за населението. Под население,
понякога наричано
народонаселение, се разбира
съвкупност от хора, които живеят
в някаква териториална единица
- част от страната, цялата
страна, понякога няколко страни,
дори цялата Земя. Задача на де-
мографската наука е познанието
на законите и закономерностите
на развитието във времето и
пространството на населението,
т.е. на демографските процеси,
анализ на проблемите в тази
област и изясняване на
възможностите за тяхното
решаване.//Обектът на
демографията — населението,
не е и не бива да се разглежда
като механична съвкупност от
хора. Трябва да се има предвид,
че населението, наред с
околната среда и начина на
1
производство, лежи в основата
на човешката цивилизация и
култура. Общественият живот в
съвременния си вид може да се
осъществява само при наличието
на някакъв минимум от хора,
различен за различните
обществени функции и
удовлетворяващ изискванията за
определена концентрация на
население. Образно може да се
каже, че в демографията се
отразява цялостният обществен
живот, че тя е алфата и омегата
на изучаването му. В този смисъл
и социалната политика би
следвало да започва и да
завършва с населението и не-
говите проблеми.//Днес е
общоприето, че една от
организиращите линии на
развитие на човешката
цивилизация е представена от
демографските процеси.
Безспорна е историческата
тенденция на непрекъснато уве-
личение на числеността на
населението в света. Този брой
оценъчно се определя, че за
периода от 0 г. до 1000 г. достига
около 300 млн. души. около 1650
г. вече е около 500 млн., в 1804 г.
се оценява на 1 млрд., в 1927 г. -
2 млрд. Според информация от
световните осведомителни
агенции, възприета и от ООН,
през м. октомври 1999 г. в
Сараево се роди 6-милиардният
жител на планетата. В 2000 г.
десетте държави с най-голям
брой население са: Китай, Индия,
САЩ, Индонезия, Бразилия,
Пакистан, Русия, Япония,
Бангладеш и Нигерия.
Ежедневно се раждат 210-220
хил. души. Според прогнози на
ООН около 2050 г. населението
на света се очаква да надмине 9
млрд. души. Това население не е
и никога не е било равномерно
разпределено по територията
нито като брой, нито като
социални групи, нито като
динамика на процесите, нито
като ниво на развитие на
държавите и на
културата.//Добра илюстрация за
ключовата роля на
демографските процеси върху
обществото в развитите страни е
динамиката на т.нар. "бебешки
бум". Поколението, родено след
Втората световна война, навлезе
в най-творческата си възраст
през 80-те години, а през 90-те
години достигна висока степен на
капиталово натрупване. В нап-
редналите страни това се отрази
на развитието на система от
лични пенсионни фондове по
линията на фондовите пазари,
където инвестират предимно
хора над средна възраст.//
Илюстрираната логика за
възможното въздействие на
демографския фактор е широко
приложима. Тя би била особено
полезна в конкретната
обстановка в България, която
през последните години се
характеризира с ясно очертани
негативни тенденции, придобива-
щи характер на демографски
срив. Числеността на
населението системно намалява,
като от почти 9 млн. в края на 80-
те години на 31 декември 1999 г.
тя е 8 млн. 191 хил. души.
Според прогнозите при запазване
на сегашните тенденции в
средата на XXI в. населението на
България ще бъде около 6 млн.
души. Това се дължи, от една
страна, на отрицателния
естествен прираст, който през
последните години е в интервала
от 5 до 7 на 1000 души,
формиран от около 60-65-70 хил.
раждания за година (при 115-120
хил. аборта) и около 110-120 хил.
починали. Раждаемостта е една
от най-ниските в света при
категорично високо за края на XX
в. ниво на смъртност. До 1990 г.
детската смъртност беше около и
малко над 10 на 1000 живороде-
ни деца, а в следващия период
достигна и в някои години
надмина 16-17 на 1000
живородени деца. По смъртност
от някои заболявания, като
мозъчно-съдова болест,
исхемична болест на сърцето,
злокачествени образувания и др.,
България се нареди сред
първите няколко странив света.
Рязко намалява делът на
фертилните контингенти и равни-
щето на интегрална фертилност.
Спада и средната
продължителност на живота,
която за 1999 г. средно е 71
години, съответно за мъжете 67,9
и за жените 74,8 години.// Отри-
цателни са и тенденциите на
измененията на качествения
състав на населението по
възраст, образование, заетост и
т.н. Нацията застарява, нивото
на образование намалява,
безработицата достигна не-
виждани високи нива. При това,
за съжаление, негативните
тенденции са устойчиви. Следва
да се посочи, че аналогията
между негативната демографска
ситуация в България и
ситуациите от преди 20-30 години
в някои развити страни в Европа
например Германия, Австрия,
Белгия, е твърде повърхностна и
некоректна. Приличащите си на
пръв поглед процеси при по-
задълбочен анализ се
различават съществено както по
комплекса от формиращите ги
фактори, така и по качествените
характеристики на промените на
населението.
Най-общо факторите, които
предопределят демографското
развитие, са икономически,
социални и политически. При
определени екстремални
ситуации силно влияние може да
окаже и екологичният фактор.
През последното десетилетие в
България изключително силно
въздействие на демографските
процеси оказва икономическата
криза и по-специално високото
ниво на безработица,
обедняването на населението,
липсата на сигурност за
утрешния ден, невъзможността
за приемливо решаване на
жилищния проблем и други
подобни.// Видове демографски
процеси. Демографските
процеси са многообразни по
своята същност и форма на
проявление, те са сложни по
характер, взаимосвързани и
реализиращи прави и обратни
връзки с всички останали
процеси в обществено развитие.
Най-общо демографските
процеси отразяват естественото
възпроизводство, миграцията и
измененията на различните
структури на населението. Под
възпроизводство на населението
в широкия смисъл на това по-
нятие следва да се разбира и
възпроизводството на неговите
структури, т.е. на състава на
населението по различни
социални групи. При това
възпроизводството на отделните
групи на населението се
извършва и по пътя на
вътрешното преразпределение -
преминаване на
20хора от една социална група в
друга, което по същество също е
демографски процес. Сред
демографските процеси
основополагащи
са://Измененията в
числеността на населението,
определени от естественото
движение (раждания и умирания.
брачност и разводи) и от
механичното движение
(миграция).// Измененията на
качествения състав на
населението, на неговите
структури. Разнообразието на
тези структури е твърде голямо:
възрастово-полова. семейна,
образователна, етническа,
според заетостта, доходите,
местоживеенето по видове
населени места и много други.//
Високият относителен дял на
градското население, характе-
ризиращ степента на
урбанизация в тесния смисъл на
това понятие, е обективна
световна тенденция. В края на
XX в. над 40% от населението на
Земята живее в градовете,
ежеседмично градското
население нараства с над 1 млн.
души и понастоящем 17 града са
с население над 10 млн. души.
Няма нито факти, нито сериозни
научни мотиви, които да
2
подкрепят тезата за възможно
устойчиво преориентиране на
процесите в посока на връщане
на хората от градовете в селата.
Като траен процес в конкретната
историческа обстановка в
обозрима перспектива това е
невъзможно да се развие дори
като следствие на екстремални
явления от вида на природни
бедствия, епидемии и войни.
Подобни носталгични илюзии по-
скоро спъват общественото
развитие и намаляват
икономическата ефективност на
макрониво. Тезата за
невъзможността за
преориентиране на
урбанизационните процеси се
подкрепя категорично от
анализите на
производителността на труда и
доходите по сектори, от ефекта
от мащаба на производството, от
производственото и от
урбанистичното агломериране и
от други безспорни икономически
съображения.
Тема 3 - През последното
десетилетие в теорията, а
отчасти и в политическата
практика, постепенно се налага
една нова концепция за
същността на социалната
политика, която все повече я
приближава до постановката за
гарантирането на човешките
права. Тази концепция не отрича
основополагащото значение на
задоволяването на потреб-
ностите на човека и на
обществото. Тя интегрира
задоволяването на
потребностите в по-общата и по-
съвършена трактовка за
социалната същност на човека.
Проблемът за правата на човека
възниква и се развива с раз-
витието на човешкото общество.
Освен социален, той има и силно
изразени политически,
икономически и културен
характер. Понякога погрешно
правата се отъждествяват със
свободата или с демокрацията,
което е твърде ограничено
разбиране на проблема.
Свободата, демокрацията,
равенството и др. подобни са
много важни, но в никакъв случай
не са единствени характеристики
на обществото и в този смисъл
не могат да изчерпят
разнообразната същност на
проблематиката на правата на
човека. Освен това елементите
на сложната система на правата
на човека не са взаимно
заменяеми и това не позволява
подценяването и още по-малко,
изключването на които и да е от
тях.//Всеобщата декларация за
правата на човека, по-нататък за
краткост "Всеобщата
декларация", е приета от Общото
събрание на ООН в Париж на 10
декември 1948 г. Тя определя
основните взаим-нозависими
права на индивида, на групите и
на общностите. Ужасите на
Втората световна война
подтикван човечеството към
изграждането на ред, който да не
допусне нов световен конфликт и
да създаде предпоставки за
реализация на общочовешки
цели и идеали, към които хората
се стремят от векове. Всеобщата
декларация е уникален
исторически документ,
универсален и всеобщо
приложим. Разбирането, че всеки
човек се ползва с естествени
права, независимо от произхода
си и общественото си положение,
в съвременния смисъл на това
разбиране, се заражда в
трудовете на мислителите от
Европа преди три-четири века.
Следващ отправен момент е
приетата през 1776
г.//Необходимо е да се отбележи,
че Всеобщата декларация има
своите основания в такъв
фундаментален документ като
Устава на ООН. Уставът е
международен договор от
особено важно значение, което
се определя както от броя на
приелите го държави - вече почти
200, така и от неговите
цели.//Всеобщата декларация не
е международен договор, тя е
препоръчителен документ. Макар
и да няма пряка задължителна
юридическа сила. нейното
значение е голямо и доказано
във времето. Тя е не само общ
стандарт за народите и нациите,
но и система от принципи, която
се доразвива и конкретизира
както чрез редица международни
договори, така и чрез
вътрешнодържавни правни ак-
тове. Осемнадесет години след
приемането на Всеобщата
декларация, на 16 декември 1966
г.Общото събрание на ООН
приема два много важни
международни
договора://Международен пакт
за икономическите, социалните
и културните
права;//Международен пакт за
гражданските и политическите
права.//България ратифицира
тези два пакта през 1970 г. Те
влизат в сила през 1976 г., когато
се изпълнява изискването за 35
ратификации. Пактовете не са
препоръчителни документи, те
създават правни задължения за
държавите - страни по тях.
Досега на основата на
Всеобщата декларация са приети
над 60 документа, сред които има
такива, като Конвенция за
правата на детето. Конвенция за
правата на емигрантите, на
работниците и техните
семейства, Рамковата конвенция
за защита правата на
малцинствата и др.//От гледна
точка на проблематиката на
социалната политика от
определящо значение са
следните постановки от
Всеобщата декларация://''Чл. 1.
Всички хора се раждат свободни
и равни по достойнство и
права...//Чл. 3. Всеки човек има
право на живот, свобода и
сигурност на личността...//Чл. 8.
Всеки човек има право на
ефективно възстановяване на
правата си от компетентните
национални юрисдикции...//Чл.
20. т.1. Всеки човек има право на
свобода на мирни събрания и
сдружения и други.//Разбира се,
същността на Всеобщата
декларация не се изчерпва само
с посочените текстове. Духът на
този документ цялостно е
пронизан от идеята за правата на
човека.//2. Европейска
Конвенция за защита на
правата на човека и основните
свободи. Освен в общото
международно право, основните
права и свободи на човека се
регулират и на регионално ниво.
В съответствие с духа на
Всеобщата декларация за
правата на човека са приети и
действат Американска
декларация за правата и
задълженията на човека.
Американска конвенция за
правата на човека - т.нар. ''Пакт
Сан Хосе", и Американска харта
за правата на човека. За Европа
такъв документ е Европейската
'Конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи,
по-нататък за краткост
"Европейската Конвенция",
подписана в Рим на 4 ноември
1950 г. и влязла в сила на 3
септември 1953 г. след
ратификацията й от 10 страни.
България подписва конвенцията
на 7 май 1992 г. и я ратифицира
със закон, приет от 36-то
Народно събрание на 31 юли
1992 г. //Европейските държави
вземат решението за приемане
на Европейската Конвенция след
приемането на Всеобщата
декларация, когато става ясно, че
е необходимо твърде много
време, докато Всеобщата
декларация започне да се
реализира чрез задължителни
правни норми. С това си
действие Европа става пионер
сред континентите в
практическата реализация на
правата на човека.
Тема 4 - Проблематиката на на-
чина на живот на хората е
неотделима от проблематиката
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 юни 2021 в 18:36 студент на 35 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Стопански, специалност - Икономика на публичната сфера, випуск 2024
23 ное 2020 в 14:29 студентка на 24 години
17 ное 2020 в 23:31 студент на 40 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2015
23 юни 2020 в 12:12 потребител
21 апр 2020 в 12:18 учител
28 авг 2019 в 07:01 студент на 30 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2013
04 юли 2019 в 13:44 ученик на 22 години от Варна - ОУ "Св. Климент Охридски", випуск 2018
28 яну 2019 в 19:53 студент на 23 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - Икономика на човешките ресурси, випуск 2020
05 дек 2018 в 19:58 студент на 24 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по технически науки, специалност - Сигнално-охранителни системи и технологии, випуск 2020
21 окт 2018 в 17:13 студент на 41 години от Варна - ШУ "Епископ Константин Преславски" - гр.Варна, факулетет - Педагогически факултет, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Методи на социалната работа

12 сеп 2011
·
330
·
8
·
2,996
·
582

Методи на социалната работа - същност, специфика и класификация...
 

Насилие - проучване

09 дек 2008
·
171
·
7
·
824
·
118

Всекидневно криминалните хроники ни засипват с фрапиращо жестоки прояви на насилие...
 

Основи на социалната работа

28 ное 2009
·
59
·
8
·
885
·
140

Според Чарлз Бренър,един от основните автори в областта на психоанализата, това което наричаме психоаналитична теория,е поредица от хипотези за развитието и функционирането на човешката психика...
 

Социално осигуряване

04 юни 2011
·
163
·
2
·
1,223
·
361

Пищови на четири теми от предмета социално осигуряване...
 

Образование на деца със специални нужди в Белгия

29 ное 2007
·
410
·
9
·
2,637
·
237
·
2
·
1

Децата, чиито нужди възникват от увреждания или трудности при обучението, наричаме “деца със специални образователни потребности”.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социална политика
Тест по Корпоративна социална отговорност за 2-ри курс в УНСС
изпитен тест по Социална политика за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 39 въпроса, болшинството от които имат повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти от 2-ри курс в УНСС
(Лесен)
39
6
1
18 мин
28.08.2018
Тест по Осигурители системи и фондове за 4-ти курс
междинен тест по Социална политика за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курс, изучаващи Финанси или Социална политика.
(Лесен)
35
10
1
11 мин
15.08.2018
» виж всички онлайн тестове по социална политика

Социална политика - пищови

Материал № 36882, от 27 юни 2007
Свален: 1,442 пъти
Прегледан: 475 пъти
Качен от:
Предмет: Социална политика, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 14
Брой думи: 10,352
Брой символи: 68,622

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална политика - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения