Големина на текста:
Пл.Тонев,Св.Минчев,М.Севдалинова
Матура бълг.език и литература.Теми
за 11 клас;Персей 2007
Вазовата лирика - основа на българския национален пантеон
(Личностите и героите, родната земя и природа, езикът като национални
ценности)
Именно на патриарха на българската литература Иван Вазов се пада мисията
да издигне от бездните на вековете българския национален пантеон - духовен храм, в
който да намерят място героите и ценностите на нацията ни. Воден от своя пат-
риотичен дълг, Вазов венцехвали в лириката си всичко свято и родно. Поетът
обхожда надлъж и нашир отечеството, за да възпее родната земя. Обръща поглед към
историческото минало, за да възкреси в стиховете си победите и изригванията на
българския дух. Заклеймява чуждо поклонниците и хулителите на родния език.
В пантеона на един народ трябва да присъстват нейните герои, владетели и
апостоли, опазили народността и езика в съдбовни моменти от националната история.
С тези личности се измерва нравственото -равнище на нацията, те определят
националното самочувствие на българина. Място в историческата памет на народа
имат както великите, колосaлни личности, така и обикновените хора, защитили с
цената на живота си род и вяра. Неизменна част от този "пантеон е и култът към
българската земя - най-красивата и китна част на света за .всички родолюбци.
Личностите и героите
С цикъла "Епопея на забравените" Вазов се превръща в един от основните
създатели на новата ни национална митология, на българския пантеон. Дванайсетте
оди в цикъла са своеобразен поетичен храм, издигнат за великите личности на
българското Възраждане. Неслучайно авторът прибягва до жанра на одата - творба за
възхвала, с патетични, "високи" изразни средства. Поетът посочва духовните примери
на миналото, "забравени" от пошлата бездуховност на следосвобожденска България.
На дребните сметки и кариеризма на своите съвременници Вазов противопоставя
безкористните идеалисти от близкото минало.
Всичко започва от един "монах бледен" - Паисий, чието дело е продължено от
братя Миладинови. "Караджата" и "Братя Жекови" възпяват четничеството. Един
"мечтател тревожен" - Раковски, тласка националното развитие напред. Вазов
акцентира на Априлското въстание като върховна точка на народния порив към
свободата и му посвещава няколко оди: "Кочо", "Каблешков", "Бенковски", "Волов",
"1876". Финалът закономерно е с Освободителната война и сбъдването на мечтата за
свобода ("Опълченците на Шипка"). Но над всички се извисява фигурата на Левски.
Всички тези личности влизат в българския национален пантеон. Но място в
него имат и обикновените хора, които с делата си заслужават безсмъртие в паметта на
нацията. Затова част от одите, макар назовани на значими личности, разказват за
колективния народен героизъм. В "Каблешков", "Кочо", "1876" и "Опълченците на
1
Шипка" "русите главички и белите власи" на Перущица, шепата храбри опълченци
достигат по величие апостолите със своята храброст и себеотдаване.
Вазов умишлено пропуска в "Епопея"-та една гениална личност - Христо
Ботев. Той неведнъж е споделял, че не разбира напълно личността на поета и не
желае да я ощети откъм изображение в своите интерпретации. Но чрез стихотворения
като "Радецки" и "Той не умира" го поставя в пантеона на великите българи. Със
стегнат маршов ритъм в "Радецки" поетът възпява подвига на Ботевата чета и нейния
славен войвода, поели пътя към своя връх - Околчица. "Той не умира" е творба,
включена в по-късната стихосбирка "Скитнишки песни", Дистанцията на времето
очертава допълнителен романтичен ореол на личността на Ботев. Застанал на
заветния връх, при лобното място на "певеца горди" поетът още по-ясно усеща
границата между смъртта и вечния живот, между спомена и безсмъртието:
"Умря! ", "Умря!" - все таз вървеше реч
наоколо, а някаква си лира
изпращаше на мене отдалеч
.друг вик: "Той"не умира!”
В стихосбирката "Сливница" Вазов прославя стотиците безименни български
воини, тези "деца бурливи", съкрушили мощта на нашественика. В "Новото гробище
на Сливница" времето и историята повтарят своя урок по безсмъртие. Творецът
издига в култ подвига на воините, дали живота си за България и запазили нейната
независимост. Те са жертвали младостта си не "за трон" или "кумир", а в името на
Родината::
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко бяха!
Затова гибелта за святата кауза ги нарежда в пантеона на великите. Те
маршируват "към вечността" на славата, към безвремието на легендата.
Тържествената бранна патетика и дълбоката, чисто човешка скръб в стиха на Вазов се
сливат естествено й непринудено чрез персонификацията на родината- майка.
В „Само ти солдатино чудесни” авторът доразвива образа на българския воин
като мъченик и герой."Дрипави и прости", воините знаят как и за какво да умират
("как се мре научи") и се извисяват до "лъвове безстрашни". В кратки, императивни
стихове с ударение върху възклицанието "само ти" Вазов въздига "неизвестния" воин
до блясъка на неувяхващия подвиг да "спаси" и "прослави" България, до висотата на
нетленния паметник в народната памет.
Със сборника "Легенди при Царевец" Вазов обръща поглед към далечното
минало, за да отдаде дължимото на ключови личности в историята на българската
държава. В тези поеми и балади поетът се стреми, спазвайки историческата
хронология, да представи с поетически средства сюблимните моменти в българската
памет. В галерията на българските владетели са Асен ("Свети Димитрий
Чудотворец"), Калоян, Иван Асен ІІ, Ивайло, Светослав Тертер, Михаил Шишман,
Иван Александър. Поетът не пропуска и личността на Патриарх Евтимий, който също
има място в националния пантеон. Славата на великите царе контрастира на позора за
предателите И враговете на националната кауза ("Проклятие връз Иванка", "Чоки",
2
"Жидов гроб"). В "Минарето" въпреки трагичните трели на поражението се очертава
и увереността в бъдещото освобождение на родината.
Родната земя и природа
За Вазов България е най-красивата земя на света. Той се опитва да възпее в
лириката си всяко нейно кътче, всички неподражаеми гледки, прелести,
забележителности. Родолюбието на поета се излива в поетични откровения,
посветени на Балкана, Витоша, Рила. Стиховете, които посвещава на природата,
надрастват значението на красив и вълнуващ поетичен пътепис. Много от творбите
му достигат величините на философска равносметка за взаимоотношенията изобщо
между човека и природата.
Редица от стихосбирките на поета са посветени на неповторимите изгледи от
България и жанрово много от стихотворенията в тях съвпадат с определението за
пейзажна лирика. Показателни са названията на сборниците: "Поля и гори", "Под
нашето небе", "Скитнишки песни", "Какво пее планината". Поетът не е чужд за
красотата на света (стихосбирката "Италия"). Но и най-грандиозните "чужбински"
чудеса бледнеят пред величието и неповторимостта на българската природа. Вазов я
възпява в цялото и разнолика многообразие. Едва ли има кът от Отечеството, където
той не е бил, не е оценил естетически неговата неповторимост и не я е въплътил в
стихове: "Витоша", "Въз Кадиин връх", ,"В Илина река", "Екът на Лакатнишките
скали", "Под Амбарица", "В лоното на Рила", "На Ком". Истински химни на
преклонението пред България и нейната красива природа са христоматийни
стихотворения като "Де е България?" и "Отечество любезно".
В "Отечество любезно, как хубаво си ти" Вазов възпява непреходната красота
на родната природа. Лирическият герой я издига до национална ценност и значимо
богатство в българския свят. Тя е красива, божествена, истински земен рай. Но само
за този, който може да го види - този, който не е прекъснал духовната си връзка с нея.
Лирическият герой се прехласва по нейните красоти, изпитва обич, гордост и
привързаност към тях.- Повторението на първия стих като последен във всяка строфа
създава усещането за рамка, в която се вмества и получава завършен израз идеята за
прелестта на родната природа.
Красотата на отечеството е очертана с предметни образи ("весели долини",
"планини гиганти"), изпълнени с поетичност метафорични изрази ("земята пълна с
цвете, небето със брилянти") и изброявания. Дори и чужденецът не може да си тръгне
без да отрони въздишка, сбогувайки се с тази красота. Лирическият герой заклеймява
с патос, достоен за Паисий, сънародниците си, които са безразлични към тази красота.
Той ги нарича "чужденци" в собствената си родина. Животните и птиците обичат и
познават България повече от хората, защото не са прекъснали връзката си с нея.
Човек е насочил вниманието си към "покривката и хляба", към материалното си
благополучие и това го е .откъснало от природата. Загубил е вековната си, изконна
духовна връзка с природата и Бога. Ако това продължава, ако не направим нещо, за
да възстановим тази връзка,. ние ще живеем и умрем като чужденци в нея. А тя е
нашата майка - внушава, обръщението във финалния стих.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Вазова лирика

Именно на патриарха на българската литература Иван Вазов се пада мисията да издигне от бездните на вековете българския национален пантеон - духовен храм, в който да намерят място героите и ценностите на нацията ни...
Изпратен от:
Petyr
на 2009-07-13
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
156 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
ПОМОЩ! по литература
добавена от nikiqnkova5 22.05.2018
0
12
съчинение Любен Каравелов
добавена от pavlina.stoencheva 04.05.2017
0
12
"Човешка слепота" в Дамата с рентгеновите очи. Теза и доказателствен параграф.
добавена от ivankahadzhieva 20.02.2017
0
2
Вечното в образа на Дон Кихот (есе)
добавена от iioanna.kraleva 08.05.2018
1
11
спешно за утре!!!!!
добавена от star_stoqn95_95 25.04.2016
1
3
Подобни материали
 

Пенчо Славейков и народното творчество

02 май 2006
·
1,503
·
4
·
1,523
·
843
·
2

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.
 

Пенчо Славейков - биография и творчество

28 фев 2006
·
1,203
·
3
·
1,327
·
858
·
1
·
1

Пенчо Славейков - жизнен път и творческо дело.
 

Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

29 мар 2006
·
3,502
·
1
·
457
·
610
·
1
·
2

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,044
·
2
·
732
·
862
·
3
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Изворът на белоногата - анализ

30 апр 2006
·
9,213
·
3
·
921
·
979
·
2
·
4

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Входно равнище за 11. клас
входен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на придобитите знания върху учебния материал от предходната учебна година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
16
5
1
3 мин
16.08.2019
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
9
1
7 мин
24.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Вазова лирика

Материал № 368593, от 13 юли 2009
Свален: 156 пъти
Прегледан: 161 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 1,361
Брой символи: 11,214

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Вазова лирика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения