Таня Тодорова
преподава по Други
в град Пловдив
Големина на текста:
Съдържание:
1. Великден – празникът на празниците стр.2
2. Страстната седмица стр.5
3. Великденски яйца стр.7
4. Великденски хлябове стр.14
5. Библиография стр.19
Великден – празникът на празниците
Великден заедно с Рождество Христово е най-значимият празник в християнския
свят. За някои християнски изповедания, като евангелските и католицизма например,
Великден е дори по-важният ден в годината, защото се свързва с мистичните понятия
"Възкресение" и "Избавление от греховете". Синът Божи е умрял на кръста за нас
1
грешниците, за да може да възкръсне за вечен живот и по този начин да покаже пътя на
душите ни към покой в Рая.
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят в който християните празнуват
възкресението на Сина Господен Иисус Христос. Великден е празникът на празниците за
всички православни християни, който прославя прехода към вечността. Денят на празника
е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в
дните между 22 март и 25 април, като ползват Грегорианския календар, а православните –
между 4 април и 8 май, като ползват Юлианския календар. Протестантите честват
Великден в зависимост от местните традиции - на Запад с католиците, на Изток с
православните.
В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос
нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И,
когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в
гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била
древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресението е повод за
грандиозни тържества в целия християнски свят .
Обвинен в богохулство от първосвещениците и религиозните водачи в Йерусалим
и по заповед на римския прокуратор в Палестина – Пилат, Исус е разпънат на кръст точно
по време на празнуването на Пасха през 30 г.
Ранните християни, повечето от които са евреи, смятат Великден като нов и още
по-ясен смисъл на Пасха, където Христос е истинският Божи Агнец, изпратен за
спасението на света.
По този начин християнското празнуване на Пасха много скоро се превръща в
прогласяване на страданията, смъртта и възкресението на Господ Исус Христос.
Тъй като събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около
еврейския празник Пасха, самото начало на честването на Великден е свързано с този
празник. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник,
съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се
празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на
пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има
пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен
принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след
пролетното равноденствие.
През втори век Великден е вече установен християнски празник. Възниква обаче
несъгласие между източните и западните църкви по отношение на точната дата за
празнуване на възкресението на Христос. Източните църкви искат Великден да се празнува
в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-о число от
еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува
винаги в неделя независимо от датата.
Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски
събор. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието
след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и
със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на
пролетното равноденствие. Датата за празнуването на Великден започва да се определя от
неделята, която следва пълнолунието на или веднага след пролетното равноденствие.
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския
календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите честват
2
Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.
Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо
астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на
действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет
дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното
равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но
ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много
по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Друга
причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако
неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха,
докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.
През четвърти век Разпети петък е установен като отделен празник, докато пасхалната
неделя е изцяло посветена на славното възкресение на Господ Исус Христос. В същото
време с навлизането на все по-голям брой обращеници измежду езичниците и особено
след узаконяването на християнството в Римската империя все по-голям брой езически
ритуали се превръщат в част от празнуването на Великден. Отчасти това се дължи на
факта, че някои от новоповярвалите не могат напълно да се откъснат и разграничат от
езическата култура, в която са израснали. От друга страна, това е следствие и от
насилственото на някои места налагане на християнството, при което отсъства вътрешната
промяна на покаяние и искрено обръщане от езичество към Бога.
Някои историци виждат в празнуването на Великден смесване на юдаизъм,
християнствоиезичество.
Според св. Беде (673–735 г.), английски средновековен историк, англосаксонското
название на Великден – Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска
митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта. На нея е посветен месец
април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие.
В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците,
англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй
като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на
настъпващата пролет. В същото време обаче те посочват, че Великден е по-скоро свързан с
еврейския празник Пасха. Под това име Великден се празнува и днес в повечето
латиноговорещи страни. Пасхата се празнува по време на първия в еврейската лунна
година месец Нисан. Празникът Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от
300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на
Моисей.
С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват
и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според
някои християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според
други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов и
християнски смисъл.
Например зайката, която е част от тевтонския езически култ като символ на
плодородие, на Запад постепенно е заменена от нейното представяне като символ на
погребение, възкресение и съвършено нов начин на живот. По същия начин на Изток това
е представено чрез традицията на боядисани в червено яйца.
Това е подобно на съвременното представяне на Благата вест, като тя се постави в
контекст и предаде чрез изразни средства, които са разбираеми за хората в определена
култура.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Великден. Страстна седмица. Великденски яйца и хлябове

Великден заедно с Рождество Христово е най-значимият празник в християнския свят...
Изпратен от:
Ваня Читакова
на 2009-06-27
Добавен в:
Курсови работи
по Други
Статистика:
213 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Есе за утре.. Спешно!!!
добавена от gabii924 28.04.2013
0
16
Техническо чертане Изгелeди- разрези- Сечения
добавена от fichocharmed 17.10.2012
0
50
Влияние на глобализацията на системата на данъчния и митнически контрол
добавена от nkiryakova 12.10.2019
1
4
План- конспект на педагогическа ситуация
добавена от karamella.18 23.02.2017
1
13
Подобни материали
 

Време и календар

19 май 2009
·
37
·
6
·
2,418
·
66

Време и календар Календарът е една от най-ранните придобивки на хората. Веднъж изобретен, той е способствал за културния растеж на човечеството. Прабългарите, когато са дошли по нашите земи, са донесли....
 

Коледа, Нова година и обичаите

18 дек 2012
·
103
·
12
·
399
·
153

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят...
 

Великден. Страстна седмица. Великденски яйца и хлябове

Материал № 366806, от 27 юни 2009
Свален: 213 пъти
Прегледан: 449 пъти
Качен от:
Предмет: Други
Тип: Курсова работа
Брой страници: 19
Брой думи: 5,589
Брой символи: 47,696

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Великден. Страстна седмица. Великденски яйца и  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Тодорова
преподава по Други
в град Пловдив
с опит от  2 години
211 50

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения