Методът на интервюто се използва най-вече в социалната
психология.Свежда се до разговор между изследователя и обекта на
изследване,който знае ,че ще бъде изследван.Интервюто представлява
метод за събиране на емпирична информация,при който в диалогична
форма изследователят поставя своите въпроси ,а интервюираните
лица им дават съответните отговори.Съдържанието на разговора се
определя от проблема,който интересува изследователя и е предмет на
конкретното изследване.То е съобразна форма на социално
психологично изследване между интервюиращия и
лицето.Спецификата на това между лично изследване се състои е
диференцирането на ролите между двамата .На интервюиращия се
пада ролята на инициатор в организирането и провеждането на
разговор,докато респондента се явява податен на търсената
информация.
Участието в интервюто трябва да бъде доброволно . Ако
изследователят получи отказ за интервюто ,прови опит да получи
съгласие.Ако причината за отказа е страх от некомпетентност се
обяснява,че няма верни и неверни отговори и че мнението на всеки
човек е от съществено значение за пълнотата на експерименталния
материал.В тази връзка понякога възниква необходимост от
маскиране на истинската цел на изследването,за да се избегнат
различните предположения на интервюираните за самото изследване
и избягване на изкривявания в отговорите.По време на интервюто
изследователят не трябва да разкрива собствената си позиция по
поставените проблеми,за да не повлияе върху отговорите на
изследователя .Допуска се стимулиране на изследвания с буферни
фази,като: „Това е интересно”, „Да ,това е много интересно”, „Това
наистина е много интересно..”и т.н. Въпросите могат да се задават
като се четат или се задават по памет.Този проблем предизвиква
известни спорове .По-добрият подход изисква наличието на опорен
текстов материал,който интервюиращият следи за да не пропусне
определен въпрос.Времето за даване на отговорите има отношение
към тяхната откровеност.При кратко време се постига спонтанност и
отговорите са по –адекватни на истинската позиция.При
продължително време на обмисляне се избягват отговори от рода на
„ не зная”,но е възможно да се дават повече социално желателни
отговори,които не разкриват споцификата на индивидуалното
отношение.Когато изследователят има съмнение дали е разбран
правилно въпросът,е възможно да задава допълнителни такива,докато
се получи нужната информация.Това изисква определена гъвкавост в
мисленето на интервюиращия и предварителна подготовка по всеки
въпрос.Възможно е при задаването на допълнителните въпроси да
сработят защитни механизми,да се проецира нарастващо
безпокойство,напрежение у интервюирания.Тогава изследователят
следва да прекрати сондажите по този проблем или цялото интервю.
При получаване на противорвчия в отговорите тактично следва да се
посочи противоречието и да се изяснява причината.Понякога
противоречията са израз на недоверието към изследователя.Ето защо е
важно създаването на доверие,а то се залага с началните обяснения и
първите въпроси.Често е възможно да се чуят отговори от типа на „не
зная”.Най-честите причини за това са отклоняването то въпроса и
осигуряване на време за размисъл,липсата на мнение,нежелание да се
разсъждава или страх да се изрази собствена мнение,не разбиране на
въпроса.Препоръчва се задаването на такива въпроси да започне със
следните реплики: „Много хора не са мислили по този въпрос, но моля
за вашетп мнение...”, „Разбирам,че това е труден въпрос, интересно е
обаче вашето мнение по него....”След задаването на всички въпроси се
изискват благодарности и извинения за притесненията.Ако е налице
напрежение у интервюирания,раздялата не следва да е
моментална.При спадането на напрежението е възможно същият да
каже съществени неща,не споменати в интервюто.Регистрацията на
отговорите е най-добре да бъде със скрити средства и по възможност
да се води по време на интервюто,но така,че да не се губи контакт с
интервюирания.Възможно е и описването на отговорите
непосредствено след края на интервюто.Тогава обаче,е възможно да се
пропуснат много подробности.При съвременната аудио-визуална
техника е възможно да се прави пълен запис на интервюто,след което
да се снемат отговорите в писмен вид.
Интервютата могат да бъдат различни.То може да бъде основен
метод или допълнителен за набиране на информация.Може да се
прави успоредно с други методи като наблюдението.Според целта
различаваме 2 вида интервю :интервю за мнение и документално
интервю.
С интервюто за мнение целим да разберем мнението на другия или
неговата цел според някакви събития в социалната действителност.
Целта на документалното интервю е възпроизвеждане на минали
факти и социални събития чрез разпитване на свидетели или
непосредствени участници.
Според техниката различаваме формализирано и неформализирано
интервю.
При нефомализираното интервю нито въпросите ,нито
предполагаемите отговори на респондентите се определят преди
интервюто.Неформализираното интервю е беседа ,в която
интервюиращия имайки в себе само общата беседа ,подавайки я на
респондента му позволява във входа на интервюто да създава
последователни вербални ситоации на взаимодействието.Ролята на
интевюиращия се свежда главно до това умело да стимулира
отговарянето на респондента на въпросите без да предържа на
последователност.Формулировката на въпросите се определя от
кореспондента на беседата.Във входа въпросите могат да се
задълбочават или разширяват,но не трябва да се излиза от
темата.Формата на записване е произволна.Това е дискусия между
двете лица,в която и двамата съвместно обсъждат
въпросите.Неформализираното интервю е гъвкаво,поради неговото
провеждане изисква от интервюора голямо
майсторство.Взаимодействието между двамата е съвсем
естествено.Разговорът има характер на свободен разговор за мненията
на двама души.На респондента се дава пълна свобода да развива
собствените си мисли.Отговорите са конкретни и личностни и това
благоприятства за получаване на пълна информация.Недостатъците
на този вид интервю ,е че резултатите зависят от професионалните
качества на интервюиращия и очевидно ,е че двамаинтервюиращи
при еднакви целеви теми в неформализирано интервю могат да
получат различни отговори.
При формализираното интервю процесът на задаване на въпроси
и регистриране на отговорите е стандартизирано в най-висока
степен.Тук предварително се формулират випросите ,при което
интервюиращият е длъжен да ги задава
последователно.Предварително са формулирани отговорите и
респондента избира най-близкия донегови отговор.Изследователят
лесно контролира допитването на въпросите.Степента на
формализация може да бъде различна.Интервюора трябва да бъде с
подходящо образование.Определя се дали да е мъж или жена
.Понякога се определят външните условия и как да се появят на
мястото.Формализирането на интервю дава добра възможност на
изследователя ,бързо да квантифицира отговорите на респондента за
обработка или анализ.
Полустандартизирано интервю- частична стандартизация.Една част
от въпросите са стандартизирани,а другата не.
Според процедурата интервютата биват: групово,панелно,фокус-
интервю и клинично.
Клиничното интервю е насочено към получаване на най-пълна и
дълбока информация за мотивите на респондентите.То е
неформализирано.
При груповото интервю едновременно се допитват определен брой
лица.Това е планирана беседа във входа, на която изследователя се
стреми да организира дискусия.Обикновено се прави запис на
разговора на основата,на които се осъществява анализ на мненията
като се отчита постигането на консенсос или оставянето на
различията.
Фокусираното интервю обикновено се изпозва за изучаване на
реакциит на изследваните лица на някакви стимули в определена
ситоативна обстановка и се подлага на въздействието на различни
стимули.Премер: гледа телевизия,слуша музика и т.н.Във входа на
осъществяване на интервюто изследователя се стреми да установи
как индивида възприема въздействието на стимула в дадена ситоация.
Панелно интервю се използва за изучаване на еволюцията,за
отношенията на група в течение на определен отрязък от време от
няколко месеца до няколко години.Интервюирането се извършва по
един и същи план и лица.Честотата на повтаряемост зависи от целта
на изследването.