Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Образът на родното в поемата "Изворът на Белоногата"
Петко Рачев Славейков е изявен представител на българската възрожденска
литература. Той откликва успешно и адекватно на повелите на своето време не само с
дейността си на учител, книжовник и борец за църковна независимост, но и с
неоспоримите си завоевания като поет, писател, публицист, преводач и фолклорист.
Цял живот Славейков черпи и се възхищава от богатството, красотата и мъдростта на
народната песен, а нейната образна система, поетика и свеж език слагат отпечатък
върху цялото му творчество. Най-хубавата и най-популярната му творба е поемата
"Изворът на Белоногата".
Славейков използва лиро-епичния разказ, издьржан в духа на народната песен, за да
възпее красотата и добродетелите на българката и силата на любовта, надмогнала дори
смъртта, за да изкаже своята концепция относно конфликта свое-чухдо. Поемата
сьдьржа и предупреждение, и пример за достойно поведение, и насока за бъдещето,
скрити зад изобилието от фолклорни елементи, които носят и иносказателния й
характер.
"Изворът на Белоногата" е изградена от две основни части: фолклорно-
митологична(завистта на черната веда и вграждането) и диалога мехду Гергана и
Везира. Главна особеност на поемата е липсата на сюжетна връзка между двете части.
Единството на творбата се осъществява чрез принципа на монтажа, на механичното
налагане на няколко композиционни плана един върху друг.
В първата част на поемата си Славейков се стреми към фолклорна автентичност. В
центъра на изображението е образьт на Гергана и на извора, наречен на нейно име.
Недвусмислено прозвучава мотивът от поверието за вграждането. В следващите седем
стиха разказва за Гергана и Никола, като ги сравнява с околните изцяло в духа на
народнопесенната традиция: Гергана е "пиле шарено", "кротко агънце", "кат бисер
мехду мъниста", а Никола-"вакло агънце сред стадо". Тези сравнения разкриват
физическата красота, но имат и друг, митологичен смисъл. И агнето, и пилето са
жертвени животни в обредната практика. По този начин е подсказан трагичният финал.
Любовта мехду Гергана и Никола е честна, възвишена и вярна, разгърната на фона
на идилични картини - тлаки, седенки, кладенци, но и под бдящото око на зли сили.
Омаяни от щастие, двамата млади предизвикват негативното отношение на митичните
същества, защото нощта е тяхна, а човешкото пространство е домьт. Като остават до
късно под небето, двамата млади вече са нарушили покоя на тъмните сили и Гергана
усеща тяхното присъствие. Нарушенията на митологичния мироглед са разбудили
злото. Гергана и Никола вече са набелязани като жертви:(цитат,стр.308-синьото).
Втората част на поемата - диалогът мехду Гергана и Везира, е далеч от митологично-
фолклорното. Тя е изградена в напълно реалистичен план и поставя актуални
общочовешки проблеми.
В началото й стои битова картина, разкриваща Гергана като обикновено българско,
селско момиче. Но красотата на Гергана поразява не кого да е, а турския везир. Между
него и Гергана се разиграва истински драматичен двубой, макар и словесен, който
всеки момент заплашва да се превърне в познатата от векове трагедия.
Гергана и везирьт много точно персонифицират опозицията свое-чуждо.
Драматизмът на този сблъсък идва и от факта, че двамата се изправят един срещу друг
от неравностойните позиции на поробител и поробен. Гергана застава пред Везира без
страх и още в първата й реплика проличава, че разговаря с него като с равен. По нищо
не личи тя да се чувства робиня. По-различен от обичайната представа за поробител е и
везирьт - първият му опит да подмами хубавицата е чрез ласкателство и обещание,
които според него звучат примамливо. За турчина това "лице снежано" и тези "ръце
нежани" могат да бъдат само украса на харема му. Мисълта му е груба, но завоалирана
като доброжелателно предложение. Предаността на момичето към родния дом, към
родителите и Никола, към моминската градинка и заедно с нея - към родната земя,
устоява на всички словесни атаки на везира. Гергана е силна, защото я крепят вярата на
предците й, синовният дълг към престарелите родители, представите й за чест и
щастие, които нямат нищо общо с това, което й предлага везирьт. Аргументите, с които
отхвърля едно по едно все по-настойчивите му увещания да го последва, са истински
апотеоз на "своето", което с нищо не може да бъде изместено от сърцето и от
съзнанието й, защото е смисълът на нейния хивот. Гергана е една невероятно силна по
дух личност с изградена ценностна система, която осъзнава своята принадлежност -
национална и духовна, и никакви богатства и блага не могат да я прелъстят. Момичето
не се страхува да заяви пред Везира:(цитат,27maj2008).
Славейков проявява забележително умение да предаде вярно и убедително
преживяванията на своята героиня. Драматизмът в словесния двубой мехду нея и
Везира постъпателно нараства. На неговата настойчивост Гергана отговаря с още по-
голяма твърдост, отколкото в началото на срещата им. Когато властникьт заявява
сърдито, че тя, простата селянка, няма своя воля, че макар и насила, той "ще й стане
стопанин", Гергана не се уплашва. В думите й проличава вековната твърдост на нашия
народ, неговият стоицизъм пред упоритите опити за потурчвания:(цитат,31май2005).
Преживяванията на Гергана в тази изключително напрегната сцена са предадени с
дълбоко психологическо проникновение. Обаянието на нейния образ расте заедно с
напрежението при драматичния словесен двубой. Твърдостта в дьржанието на
девойката изненадва и дори поразява Везира, който се отказва от намерението си да я
потурчи насила. Този негов жест засилва още повече значимостта на постъпката й.
Образът на Гергана добива плътност благодарение на изключителното умение на поета
да използва както портретната и речевата характеристика, така и изображението на
героинята чрез нейните действия и чрез отношението на другите към нея. С
оригиналните и намясто употребени сравнения и епитети, с вълнуващия, изпълнен с
драматизъм диалог и с колоритния свеж език нейният физически и духовен портрет
става особено близък до читателя.
Финалът на поемата е достоен за сериозността на посланието, което P.Р.Славейков
косвено отправя към своите сънародници. Не всеки ден се случва такова чудо, каквото
Гергана постига със смелото си дьржание пред Везира. Даровете, с които той я обсипва,
и заповедта да бъде построена мраморна чешма за спомен от случилото се, не са
достатъчни за нравствения подвиг на девойката и нейната морална победа. Изборът
точно Гергана да бъде вградена има своята аргументация - тя е най-хубавата, най-
смелата мома от село Бисерча. В митологическите представи връзката мехду земния и
небесния свят се осъществява чрез принасяне в жертва на най-добрите, на идеалните
герои. Вграждането на Гергана само по себе си е трагично, но то е и акт на
обезсмъртяване на личността, на ценностите, които носи.
Баладичната сцена с вграждането и безсмъртието на любовта на двамата млади
затваря композиционната рамка на поемата. Славейков опоетизира мрачната легенда,
като увенчава навеки нравствения подвиг на Гергана и отправя и най-важното си
послание към читателя - пьтят към свободата, щастието и защитата на своето е
немислим без жертви и най-вече - без готовност за тях.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 юни 2019 в 20:11 потребител
 
Домашни по темата на материала
домашно по литература
добавена от donito.dobreva 03.12.2015
0
6
Спешно,в понеделник ми е класната!Някой да ми помогне за литературно интерпретативно съчинение!
добавена от geri_petrovaa 29.04.2015
0
6
Фолклорни елементи в Ботевата поезия(ЛИС)
добавена от diana.atanasova.104 10.01.2015
0
3
с какво родното пространство въздейства на героя
добавена от ivandoda 12.10.2017
1
6
литература за 9 клас
добавена от ivankarpachev 04.01.2016
1
6
Подобни материали
 

Везирът и Гергана – една невъзможна любов – Галина Лечева

21 апр 2006
·
3,419
·
4
·
596

Смая се везир с Гергана, Вярност в любов и почете, Пусна момата свободна И надари я богато...
 

Образът на гергана - въплъщение на народния идеал за красота

27 дек 2006
·
5,122
·
2
·
361
·
20

Гергана е описана като обикновено момиче от народа. На нея са й присъщи привързаност към дом и родина , към близки и роден бит.
 

Фолклорното звучене на поемата "Извора на белоногата"

23 май 2007
·
2,020
·
2
·
296
·
1

Индивидуалната житейска криза на поета, оказва влияние на неговото творчество. Той решава да създаде поема, в която главната героиня е изправена пред житейски избор. Тази своя идея той въплащава в образа на Гергана.
 

Националният отговор на други цивилизационни съблазни в Образа на Гергана ("Изворът на белоногата")

18 май 2007
·
1,289
·
2
·
412
·
259
·

...Именно чрез нейният образ е даден националният отговор на други цивилизационни съблазни, отказвайки всичко материално и чуждо пред силата на любовта, родината, и духовната свобода....
 

Образът на Гергана - идеалът на народа за съвършенство

07 мар 2008
·
734
·
1
·
321
·
1

Петко Рачов Славейков е бележит поет, общественик и публицист. В произведенията му тупти едно чисто сърце и напира един несъмнен талант. В тях цъфти красотата на много поетични образи и идеали на народа за съвършенство. Една такава негова творба е...
 
Онлайн тестове по Литература
"Робинзон Крузо"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тест за текущ контрол след изучаването на романа на Даниел Дефо. Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
14
6
1
5 мин
05.04.2019
Тест по Литература за 11-ти клас върху Димчо Дебелянов
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тест върху произведенията на Димчо Дебелянов. Съдържа 18 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
18
2
1
23 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Образът на родното в поемата "Изворът на Белоногата"

Материал № 366034, от 25 юни 2009
Свален: 348 пъти
Прегледан: 722 пъти
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 642
Брой символи: 5,299

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Образът на родното в поемата "Изворът на Белоно ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
41

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
28

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения