ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ
БИЗНЕС-ПЛАНИРАНЕ
И
КОНТРОЛ
:'
ВАРНА
2001 год.
Глава 1 ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛАНИРАНЕТО
Тази глава въвежда основните понятия, подходи и принципи на
фирменото планиране. Тя започва с разглеждането на главните елементи
на планирането (цели, дейности, ресурси, изпълнение), основаващи се на
анализа и прогнозирането. Последователно се дискутират различните
видове планиране, като се акцентира върху съдържанието и хоризонта на
планирането. Обсъждат се принципите на фирменото планиране.
Разглеждат се основните подходи и методи на планиране. Специално
внимание е отделено на информационното осигуряване на планирането.
След изучаването на материала, изложен в тази глава. Вие ще
усвоите следните понятия на фирменото планиране:
-планиране, план и бюджет
-анализ и прогнозиране
-елементи на планирането (цели, дейности, ресурси, изпълнение)
-видове планиране
-бизнес-планиране
-принципи на планирането
-подходи и методи на планиране
-информационно осигуряване на планирането
1.1. ПОНЯТИЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА
ПЛАНИРАНЕТО
Според класическия процесен подход [Мескон,с.71] , който
разглежда управлението като непрекъсната последователност от
взаимносвързани специфични действия, наречени управленски функции,
последните могат да се обединят в няколко категории: (а)планиране,
(б)организиране, (в)мотивиране и (г)контрол. Планирането представлява
основна функция на управлението, то е негова сърцевина, защото всички
други функции водят началото си от планирането и са органично
свързани с него. Планирането е ориентирано към бъдещето на фирмата и
има за главна задача да я приспособи към промените на външната и
вътрешна среда, да определи какво трябва да се направи, кога, как и от
кого да се извърши.
Всички фирми, независимо от големината си, се нуждаят от
планиране, за да могат да оцелеят.
Съвременната управленска наука и практика разглеждат
планирането като важен инструмент на фирменото управление, който
служи за: (1)Разкриване перспективите за развитие на фирмата,
рисковете и опасностите, които я заплашват, препятствията пред нея;
(2)Избор на път за развитие на фирмата, т.е. определяне на целите и
избор на стратегии за тяхното достигане; (З)Оценка , подготовка и
осъществяване на необходимите промени във фирмата; (4)Координиране
на действията и насочване на поведението на отделните структурни
поделения на фирмата за постигане на общите (корпоративните) цели;
(5)Установяване на критерии за контрол и оценка на работата на
структурните звена, мениджърите и персонала на фирмата;
(б)Повишаване способността на фирмения мениджмънт да взема
решения в обстановка на неопределеност, риск и изненади;
(7)Целенасочено развитие, разпределение, използуване и контрол на
ресурсите на фирмата.
Практиката недвусмислено показва, че в планирането до голяма
степен са заложени успехът или провалът на една фирма и на нейния
мениджмънт. В днешната динамична и труднопредсказуема обстановка
прогнозата и планът са нужни повече от всякога, за да се определят
реалистични цели, да се изберат подходящи стратегии за действие, да се
употребят по най-подходящ начин ресурсите и се използуват
целенасочено възможностите на фирмата.
Планирането не е еднократен акт, а непрекъснат широкообхватен
процес, който не свършва и не се изчерпва със съставянето на плановете,
а продължава с тяхното изпълнение, с измерването и анализа на
постигнатите резултати, с извършване на необходимите корекции. Ето
защо планирането се разглежда като итеративен процес, при който върху
основата на непрекъснатото изучаване на миналото и настоящото се
вземат решения за бъдещето, като се дава конкретен и обоснован отговор
на основния проблем на бизнеса - за кого, какво, колко и как да се
произвежда.
Следователно чрез планирането се очертава желаното бъдеще и се
проектират пътищата и действията за неговото постигане.
Планирането изисква от мениджърите с помощта на анализа и
прогнозирането да вземат решения по 4 фундаментални елемента
[Д.Донели, с. 114]: (1)Цели; (2)Действия; (З)Ресурси; (4)Подготовка за
изпълнение, като разработват планове и бюджети за осъществяване на
своите намерения (фиг.1.1):
7
8
Целите определят желаните бъдещи резултати, които
мениджърите се стремят да постигнат. Например целта на фирмата може
да бъде в следващата година да постигне 14 % възвращаемост на
инвестициите си. Действията представляват средствата и начините, чрез
които се планира да се постигнат целите. Например постигането на
такава възвращаемост може да се осъществи чрез въвеждането и
предлагането на 6 нови продукта на пазара.
Анализ Прогнозиране
1V
Цели
Действия
(начини)
Ресурси
Подготовка за
изпълнение
ww
/ /
ПлановеБюджетиРезултати
Фиг.1.1
Определянето на целите и избирането на действия изисква да се
анализира миналото и настоящето, както и да се прогнозира бъдещето.
Мениджърът не може да планира, без да отдели нужното внимание на
миналите и бъдещите събития и фактори, които са повлияли или биха
могли да повлияят върху това, което може да се направи.
Ресурсите представляват ограничители на поредицата от действия
за постигане на целите. Например сумата от разходите за разработване на
6-те нови продукта не може да надвиши 3 млн.лв. Планът като писмен
документ - резултат от процеса на планиране, трябва да определи точно
видовете и размерите на ресурсите, които са необходими, а също така
потенциалните им източници и разпределението на тези ресурси.
Уточняването на ограниченията, свърани с ресурсите, включва и
съставянето на бюджета, т.е. определянето на източниците и равнището
на ресурсите, които могат да бъдат отделени във времето за действията
по постигане на целите.
Най-накрая планът трябва да включва начините и средствата за
изпълнение на предвидените действия. Подготовката за изпълнението
включва възлагането на задачите и управлението на персонала, за да се
осъществи плана.
Основните елементи на планирането са свързани помежду си.
1.2. ВИДОВЕ ПЛАНИРАНЕ.
Според управленското ниво, на което се разработват плановете и
според техния обхват и предназначение различаваме: стратегичеко,
тактическо и оперативно планиране.
Стратегическото планиране се осъществява от висшето
ръководство на фирмата. То определя общите и дългосрочни цели на
фирмата и е част от стратегическото управление. Тактическото
планиране се осъществява от подразделенията на фирмата или по-
ниските нива на управление, като конкретизира стратегическия план за по-
кратки периоди от време, декомпозира общите фирмени цели и
определя дейностите за тяхното постигане, изпълнителите и сроковете за
изпълнение. Оперативното планиране се осъществява на най-ниското
управленско равнище за определени дейности, структурни единици,
работни места , като дава отговор на конкретни въпроси - какво, как, от
кого и до кога да се извърши.
Според обекта на управленска дейност планирането се разделя на
комплексно и функционално.
Комплексното планиране обхваща цялостната дейност на
фирмата и съгласува в целево и ресурсно отношение отделните
направления от дейността й като например производството с продажбите
и финансите.
Функционалното планиране решава специфични и конкретни
управленски проблеми на функционално ниво, като например маркетинг,
производство, персонал, финанси, инвестиции и иновации и др.
Функционалните планове произтичат от комплексния фирмен план и са
негова съставна част, чрез която се доразвиват и конкретизират целите,
задачите и действията в отделните направления.
Според периода, който обхваща, планирането се разделя на
дългосрочно, средносрочно и краткосрочно.
Дългосрочното планиране обхваща период от 5-10 години и се
осъществява от висшето ръководство на фирмата с помощта на експерти.
То отразява в общ вид най-важните за фирмата дългосрочни проблеми,
9
10
