Големина на текста:
ВТОРО СГОВОРИСТКО ПРАВИТЕЛСТВО 1926-1931 Г.
Бурното време, в което управлява Демократическият сговор, не
допринася за укрепването му като мощна политическа сила, като е планиран. В
края на 1923 г. и началото на 1924 г. от неговите редове излизат повечето от
демократите и радикалдемократите, които възстановяват самостоятелното си
партийно съществувание. В онова, което оцелява от Демократическия сговор,
продължават да съжителстват групи с различен политически произход и
възгледи. Самите те се наричат “племена”. Проф. Цанков води племето на
“чистите” сговористи(дошлите от Народния сговор). Племето на Андрей Ляпчев
се състои главно от останалите в Сговора демократи, а това на Атанас Буров
съставляват т.нар. “партийни среди” в Сговора. Те още отначало не позволяват
на Цанков да стане “шеф” на партията, като му връзват ръцете с разнородно по
състав Централно бюро. Независимо от това, докъм средата на 1925 г. тон в
държавата и в партията дават “чистите” сговористи, свързани тясно с Военния
съюз.
От лятото на 1925 г. “партийните среди” в Сговора започват да
придобиват по-голямо влияние и да изместват компрометиралите се с
репресивния си стил привърженици на Цанков. Заедно с това “партийните”
присъединяват усилията си към тези на опозицията за извършване на
правителствена промяна. Вън от страната Цанков също не се радва на
популярност. Специално Англия оказва значителен натиск за неговата смяна.
На 4 януари 1926 г. проф. Ал. Цанков подава оставка на правителството си.
Новото, второ поред сговористко правителство, е съставено то “партийните
среди” с министър-председател А. Ляпчев и външен министър Ат. Буров.
“Чистите” сговористи и свързаните с Военния съюз не губят напълно позициите
си. Проф. Цанков става председател на Народното събрание, а военен министър
е ген. Иван Вълков.
В областта на стопанската и социалната политика второто сговористко
правителство продължава насоките на предшестващото го. Издадени са редица
законодателни актове за закрила и насърчение на местната индустрия.
Резултатна е енергичната политика на министъра на земеделието Димитър
Христов за модернизирането на селското стопанство. Чрез закона за държавен
контрол върху частните индустриални предприятия правителството
потвърждава предпочитанието си към повишена роля на държавата в
стопанския живот. Усилията на Сговора не остават без резултат, още повече че
първите няколко години от управлението му съвпадат с най-значителното
следвоенно стопанско съживяване и с благоприятна международна
икономическа конюнктура. Скромни, но видими са усилията за насърчаване на
науката и образованието. Най-значителни и най-плодотворни са усилията на
правителството за нормализиране на вътрешнополитическия живот.
През февруари 1926 г. е гласувана амнистия. Тя е частична и условна. От
освободените 7 000 затворници само 1157 по ЗЗД и освен това условието е в
срок от 3 г. да не се извършват политически престъпления. В противен случай
плюс новата присъда те трябва да доизлежават и старата.
ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ 1926-1931
Отказът на правителството от бруталните методи на предишния режим и
стопанското стабилизиране на страната постепенно водят до успокояване на
1
политическия климат. БКП, намираща се извън закона, също намира
възможности за изява. Тя разполага със свои печатни органи. Още през лятото
на 1925 г. са възстановени нейните профсъюзи под наименованието Независими
работнически професионални съюзи. Върви и процес за изнамиране на легални
форми на проявление на БКП. През февруари 1927 г. се ражда и легалната
Българска работническа партия, ръководена фактически от БКП. На
парламентарните избори през май 1927 г. комунистите успяват да вкарат
четирима свои представители в парламента.
В края на 20-те години БКП и БРП в страната са оглавени от
сравнително млади хора. Между тях и задграничното представителство
възникват разногласия, които прерастват в конфликт. Впоследствие
вътрешните комунистически ръководители са наречени “леви сектанти”.
Всъщност обаче идейни различия между “вътрешни” и “външни” по същество
няма. Задграничните са също толкова “леви” и също толкова “сектанти”,
колкото и цялото коминтерновско движение тогава. Шестият конгрес на
Коминтерна от 1928 г. и последвалите го през 1929 и 1930 г. пленуми на ИККИ
обявяват за главен враг на комунистите социалдемократическите и селските
движения, които съответно са наречени социалфашистки и агрофашистки.
Тази линия с прилежащите й клишета е следвана от българските комунисти и
в страната, и вън от нея. Противопоставяне на другите леви сили чертае
перспективата на самоизолация на комунистите в страната.
Нормализирането на политическата атмосфера в България по различен
начин се отразявана другите политически сили. Като цяло политическата
картина се отличава с разпокъсаност, боричкания, ежби между партиите и вътре
в самите партии. Търсят се и се сключват нетрайни, а често и безпринципни
коалиции. Характерно за времето е възвръщането на БЗНС в легалния
политически живот. Опитите в това отношение до времето на втория
сговористки режим са безуспешни. През Цанковия терор по-дейните участници
от комитетите за селска диктатура и левите земеделци са физически
унищожавани. Онези, които оцеляват, са ориентирани към по-традиционни
възгледи от буржоазнодемократически вид. Фрагментарността не отминава и
БЗНС. До края на 1926 г. се оформят БЗНС “Врабча !” и БЗНС “Оранжев”.
Скоро в ръководството на БЗНС “Врабча 1” се налага Димитър Гичев, към
когото се присъединява Константин Муравиев. Това е най-масовата
организация на земеделците.
От останалите опозиционни сили с най-значителен авторитет се ползва
Демократическата партия. Нейните ръководители Ал. Малинов, Никола
Мушанов и др. се смятат за бъдещ резерв и най-вероятен наследник на
сговористите във властта. Очевидно е обаче, че собствените сили на тази партия
са недостатъчни и че тя трябва да търси съюзници.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
По времето на второто сговористко правителство международното
положение на България продължава да бъде много сложно. Общото
стабилизиране в Европа е ознаменувано с настъпването на нов етап във
външнополитическите отношения на континента.
През октомври 1925 г. се подписват Локарнските споразумения между
Франция, Англия, Италия и Германия. Договорите гарантират границите на
Западна Европа ( преди всичко френско-германската чрез Рейнския пакт) и
привързват по-сигурно Англия към Франция в случай на война. Всъщност чрез
Рейнския пакт Англия добива ролята на арбитър в германо-френските
2
отношения. Германия пък за пръв път се третира като равна с победителите
от войната. Липсата на гаранции за източните германски граници подкопава
сигурността на малките страни в Централна и Югоизточна Европа.
Промяната в общия европейски климат и дипломатическата активност на
Балканите леко повишава значението на България в международен план.
Единствената практическа изгода, която страната може да извлече от това, е да
се издейства външен заем за уреждане проблема с българските бежанци.
В края на 1926 г. въпреки противодействието на съседите заемът е
отпуснат. За да се установи контрол по употребата на заема, в България
пристига френския финансист Рьоне Шарон. Заемът е използван по
предназначение. Със средствата от него бежанците са снабдени с жилища и
инвентар, отводняват се 132 000 ха заблатена земя, която също се предоставя на
бежанците.
През 1928 г. правителството иска нов заем, наречен стабилизационен.
Значителна част от него се изразходва за поправяне на щетите, причинени от
разрушителното земетресение в Пловдивско и в Чирпанско, разразило се през
същата година. Получените заеми имат общо взето оздравително за българското
стопанство значение.
От 1929 г. се разразява световна криза на свръхпроизводство, която
особено зле се отразява на земеделските страни като България. Земеделското
производство тук не намалява, а дори се увеличава, но цените на земеделските
произведения спадат близо два пъти само за една година. Намалената
покупателна способност на селското население довежда до стагнация в
промишлеността и трикратно намаляване на външната търговия на страната.
Националният доход на страната от 46, 6 млн. лв през 1926 г. спада на 26, 3
млн. лв. през 1932 г., а доходите на глава от населението – повече от два пъти.
броят на безработните достига 100 000 души.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Второ сговористко правителство 1926-1931 г.

Бурното време, в което управлява Демократическият сговор, не допринася за укрепването му като мощна политическа сила, като е планиран...
Изпратен от:
energito
на 2009-06-24
Добавен в:
Курсови работи
по История
Статистика:
73 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
8
1
2 мин
13.08.2019
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
77
16
3 мин
04.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Второ сговористко правителство 1926-1931 г.

Материал № 365392, от 24 юни 2009
Свален: 73 пъти
Прегледан: 152 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 3
Брой думи: 690
Брой символи: 6,184

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Второ сговористко правителство 1926-1931 г."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
111

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
139 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения