Големина на текста:
1.Обществена значимост на труда
– икономически и социални
измерения
Трудът е основа на общественото
производство, безспорен фактор на
икономически и социален прогрес,
генератор на социален интегритет и
социална солидарност, процес на
културна и цивилизационна
промяна. И днес от социална гледна
точка трудът за хората е не „само
траектория на доходи. Той е
детерминанта на социална
идентичност, на социален статус и
житейски смисъл.” Социалната
значимост на труда го превръща в
индикатор на отношението на
обществото към човека и на човека
към обществото. Трудът в
съвременния свят се разбира и
оценява като обществена
потребност и значимост. До тези
представи се стига обаче след
вековни социални промени.
Еволюцията на възгледите за труда
преминават от неговото обществено
отрицание и пренебрежение до
неговата обществена оценка и
признание. Реалното му признание
се постига през втората половина на
18век с установяването на
капиталистическия начин на
производство.
2.Основни етапи в историческото
утвърждаване на възгледите за
труда
Античен аристократизъм
Аристотел разглежда труда като
работа по принуда с цел
осигуряване на човешкото
съществуване. Принудителният
труд се отрича и отхвърля като
достояние на свободния човек.
Свободният гражданин следва да
изпълнява такава дейност
(физическа и умствена), която той
сам си избира, която може да
изпълнява както той сам пожелае,
която му носи собствено
удовлетворение и развитие.
Средновековните църковни догми
налагат ново отношение към труда.
Първоначално трудът се е
представял като имитация на
божественото сътворение на света,
чрез него е разкриван живота на
Исус като обикновен дърводелец,
който се противопоставя на
богатите и силните. Впоследствие
Църквата препоръчва налагането на
регулярен труд (в съответствие с
християнските догми – смирение и
послушание). Нещо повече при
определени случаи на
грехопадение, Църквата е налагала
занимание с труд като наказателна
и поправителна мярка.
Протестантското начало и новото
разбиране за труда в зараждащата
се индустриална епоха внася обрат
в християнското разбиране за труда.
Протестантската църква започва да
търси ролята и мястото на работата
в живота на отделния човек и в
обществото като цяло. Жак Калвин
дели хората на избрни и
прокълнати, в зависимост от
постиженията им още на земния
свят.
С индустриализиращото се
производство труда е разбиран като
основен фактор на производството
и източник на печалба. Човекът
вече се третира не само като
мислещо, но и като работещо
същество. Индустриалната епоха
превръща труда в основна
характеристика на човешкия
4.Съвременни характеристики на
трудовата дейност: технико-
технологичният прогрес и
промените в труда и неговото
съдържание.
Няколко групи фактори трайно и
интензивно променят труда, а
именно: техническият прогрес и
технологичната промяна;
социалното развитие и социалната
промяна; интернационализацията на
капитала и глобализацията на
икономиката.
Технико-технологичният прогрес
оказва всестранно, пряко и косвено
влияние върху съдържанието на
труда и неговата организация. По-
значимите ефекти са в следните
направления:
1.Възникват нов тип производства и
нов тип технологии.
2.На етапа на механизацията на
труда се постига редуциране на
физическите усилия и засилване на
аналитико-оценъчните функции при
изпълнение на трудовите дейности.
На етапа на автоматизацията и
въвеждането на автоматизираните
производствени системи, трудовите
функции на работника се свеждат
до наблюдение, контрол и
оперативно
управление на производствения
процес. На етапа на високите
информационни технологии
трудовите функции се обогатяват и
усложняват. Човекът се „оттегля” от
прякото участие в производствения
процес и заема позицията на
управляващ този процес чрез
подаване на информационни
команди.
Днес участието в труда се
утвърждава като синоним на
професионализъм. Технологичната
промяна непрекъснато променя и
динамизира професионалните
изисквания.
Не бива да се пренебрегват и
неизбежните противоречия и
последици от технологичната
промяна. Под нейно въздействие
протича интензивен процес на
обогатяване на съдържанието на
труда, на засилване на творческото
начало в труда.
Съвременното високо-технологично
производство води до силна
поляризация в разделението на
труда (функционално и
технологично).
Технико-технологичният прогрес
дълбоко променя професионалната
структура и професионалната
подготовка. Едновременно отмират
стари и възникват нови професии.
Технико-технологичният прогрес
преструктурира организационните
форми и организационните мащаби
на труда като съвместна трудова
дейност. В днешно време в
развитите страни, малките и средни
предприятия дават облика на
организационната структура на
техните икономики и формират
значим дял от БВП. Сложни
интегрални системи за
компютъризирано управление на
всички производствени и
управленски процеси. Работното
място придобива не само ново
трудово съдържание, но и друг тип
пространствено организационен
дизайн, нови организационно-
информационни връзки и
зависимости. Интензифицират се
информационите връзки за сметка
на преките личностни отношения.
Преодолява се традиционната
5.Съвременни характеристики на
труда: трудът, социалната
промяна, социалните
предизвикателства и социални
последици
Социалното развитие и социалния
прогрес обуславят нарастващата
обществена значимост на труда.
Нейните измерения се проявяват в:
1.Разрастване на мащабите на
трудовата дейност. Днес
практически не съществува човешка
дейност, която да не е обект и
предмет на труд.
2.Социалното съзряване на
обществените отношения
преодолява социалната съпротива,
снема социалните бариери пред
технико-технологичния прогрес. В
миналото на него се е гледало като
на фактор, който „убива заетостта”
и застрашава трудовата реализиция.
Поради тази причина във Франция
машините са били забранени до към
края на 17век. От социална гледна
точка
техническият прогрес винаги се е
представял с две лица. Едното,
което се е свързвало с идеите за
растежа, с качеството на живот и
другото, което се асоциира с
преструктурирането на труда, с
мобилността на труда, с
безработицата- днес за безспорна се
приема тезата, че „машините не
убиват заетостта”, а я
„принуждават” да се „премества,
рекомпозира и реструктурира”.
3.Трудът е и основен източник на
доходи на населението. Около 85 на
сто от заетите в света осигуряват
своето съществуване чрез доходи от
наемен труд. У нас доходите само
от работна заплата за
1998г.възлизат приблизително
около 40 на сто от общия доход на
населението.
4. трудът се утвърждава в основна
ценност на човешката цивилизация.
Трудът се разглежда вече не само
като въпрос на икономическа
принуда, като източник на доходи
за човешко съществуване. Трудът е
сфера на социална реализация, на
социална идентичност и социална
принадлежност.
5.Формира се и ново обществено
отношение и признание на труда.
Днес в цивилизования свят, а и у
нас, трудът е изведен в основно
конституционно право на
гражданите. Правото на труд пряко
кореспондира със свободата на
избор на социален статус, на
професия, на работно място.
Пазарният тип трудово отношение
предполага не само доброволно,
мотивирано с интереса участие в
труда, но и равнопоставеност на
участниците в тези отношения,
равнопоставеност в пазарната
конкуренция.
6.Трудът е източник на специфичен
социален статус, който произтича
от релацията професия – заетост –
доходи социални гаранции
професионална и социална
реализация.
7.Настъпват и дълбоки промени в
статуса на хората на труда. От
средата на 70-те години в развитите
страни, с появата на безработицата
и рухването на системите на пълна
заетост, трудовият статус е
подложен на дълбока
трансформация. Имаме
диференциране на унитарния до
скоро трудов статус. Появява се
6.Човешки ресурси: същност,
проявление, качествена
идентичност
С работната сила се идентифицира
специфичния ресурс, който
индивида притежава и, с който той
участва в производствения процес.
„Ресурсът” е понятие на пазарната
теория и практика. И то се въвежда,
когато производствените фактори се
включат в икономическия оборот, в
производително използване, в
резултат на което получават
определена пазарна оценка – цена.
Човешкият ресурс представлява
функционираща работна сила, с
която се произвеждат стоки и
услуги за пазара.
Качествена определеност на
човешкия ресурс.
Работната сила включва няколко
компонента: физическа и
интелектуална енергия; социален
опит; придобити знания и умения;
професионален опит.
С професионалната квалификация
се идентифицира човешкия ресурс
на индивида, с който той участва в
производствената дейност. В
съвременното общество
притежанието на професия се
превръща образно казано, в
„допуск” за участие в труда.
Образованието с неговите степени
предпоставя усвояването на
определени професии и
специалности. Професията визират
по-широко специализирани по своя
обхват знания и умения,
необходими за полагане на
конкретна по съдържание трудова
дейност. Докато специалността се
свързва с определено по-тясно
специализирано направление на
професионалната подготовка.
Квалификацията по своята същност
разкрива степента на усвояване на
съответна професия.
Професионалната компетентност
акцентира на полезния ефект на
професионалната квалификация.
Професионалната квалификация
може да се ситуира на пресечната
точка между индивидуалната,
субективната пригодност и
социалната потребност от една или
друга професия. Тоест
професионалната квалификация
като индивидуална характеристика
на човешкия ресурс има смисъл и
значение, дотолкова доколкото
получава обществена приложимост,
признание и оценка. Навлизането на
информационните технологии във
всички сфери на труди бит дълбоко
реструктурират професионалната
квалификация, поставят на
преоценка потребността от редица,
съществували десетилетия
професии- в резултат на това
множество класически професии
отмират и се появяват нови,
непознати до скоро професии.
Професионалната квалификация,
нейното формиране и поддържане е
силно инвестиционен процес.
Практически „производството” на
човешки ресурс е най-скъпо
струващия производствен фактор.
Професионалната квалификация
кореспондира с определено
равнище на образование; превръща
се в един непрекъснат процес през
целия трудов живот на индивида;
формирането и поддържането и в
зависимост от потребностите, се
реализира чрез разнообразни
организационни форми и
механизми.
9.Труд и трудови отношения:
видове и основни инструменти за
техното регулиране
Цялата съвкупност от отношения по
повод на разпределението и
наемането, използването и
освобождаването на работната сила,
оценката на резултатите и
условията на труда се обособява в
самостоятелна област, наречена
трудови отношения. В основата на
този процес стои разделението на
труда и възникналия на негова
основа пазарен обмен. Между
хората възникват организационно-
технологичните връзки,
зависимости и отношения в процеса
на тяхната трудова дейност.
Резултатите от труда получават
обществена оценка и признание
чрез пазарния обмен. Пазарната
организация на стоковия обмен
обуславя обществено-
икономическия характер на
отношенията по повод на
използването на труда. Трудовите
отношения възникват с акта на
включване на притежателите на
работната сила в процеса на труда.
Или това са отношенията между
работника и организациите, които
наемат работна сила за реализиране
на тяхната дейност. Логиката на
възникване и функциониране на
трудовите отношения дава
основание да се откроят две
равнища на тяхното типологизиране
– като индивидуални и като
колективни. Или индивидуалните
отношения, това са отношенията
между всеки един работник и
работодател по повод на техните
двустранни права и задължения.
Докато колективните трудови
отношения са отношения между
организации на работници и
работодател, или организация(ии)
на работодатели по повод на
интересите на общностите, които
представляват. Адекватният
механизъм за тяхното легитимиране
и регулиране е договарянето.
Отношенията между работника и
работодателя се регулират с трудов
договор, а отношенията между
организациите на работниците и
работодателите и техните
работодателски организации с
колективен трудов договор.
Трудовият договор се дефинира
като договор за оползотворяване на
права и задължения по повод на
труда, докато колективният трудов
договор е по повод на интереси.
нов социален слой на хора без
социален статус, обречени на
временна и несигурна заетост, без
социална сигурност и перспектива.
8.Производителността на труда
доведе до коренна промяна на
структурата на заетост и
структурата на производствените
разходи. Заетостта във високо
развитите страни е концентрирана в
сферата на услугите. Разходите за
труд непрекъснато намаляват в
общата структура на
производствените разходи.
9.Интернационализацията на
капитала и глобализацията на
икономиката, съчетани със
съвременните информационни
технологии провокират непознати
явления и процеси в труда.
Реструктурират се по нов начин
движението на капиталите и хората.
Налице е изключителна
диверсификация – демографска,
икономическа, социална – на
населението не само в планетарен
мащаб, но и във всяка отделна
страна. Липсва унитарна трудова
култура, единен начин на живот,
общи ценностни критерии. Расте
подоходната поляризация на
населението както в световен
мащаб, така и в отделни страни.
Затова и не случайно се възраждат
идеи и предложения за връщане към
пълна заетост в условия на
конкурентна пазарна среда, разбира
се като се използват адекватни
регулативни механизми.
управленска йерархична структура
и се преминава към хоризонтално
структуриране на управлението на
производствените единици с
подчертата автономност и екипност
на управлението
7.Източници на човешки ресурси
и основни социодемографски
групи
Работната сила като специфичен
производствен ресурс е неотделима
от човека. Тя е притежание на
индивида, което предопределя
населението на една страна в
иманентна форма, в непосредствен
източник на работна сила.
Отправното начало в изследването
на този проблем се съдържа в
теорията за жизнения цикъл на
населението, който включва фазите
на детство, младост, зрялост,
старост. На фазата на детството
всеки индивид израства и укрепва
своите физически и умствени
способности. През този период
полагането на труд се оценява от
обществото като вредно и опасно,
застрашаващо здравния статус на
индивида. Долната възрастова
граница за придобиване на правото
на труд е 16 години. Фазите на
младост и зрялост обхващат този
период от жизнения цикъл на
човека, през който той е в разцвета
на своите физически и умствени
способности. Тези фази от гледна
точка на възрастта се лимитират в
рамките между 16г. и пенсионната
възраст, определена за всяка страна.
На фазата на старостта, човек губи
своите физически и умствени
способности, респективно своята
трудоспособност. С навършването
на пенсионната възраст, индивидът
има право да се оттегли от сферата
на заетостта. населението в
трудоспособна възраст се
подразделя на две основни групи:
на икономически активно население
и на икономически неактивно
население. Към икономически
активното население се включват
заетите, самонаетите и незаетите, но
желаещи да работят и активно
търсят работа. Тази категория
формира пределния, реалния
потенциал от работна сила.
Качеството на трудовия потенциал
на една нация се оценяав чрез
такива социодемографски
характеристики на населението и
като: равнище на грамотност;
образователно равнище на
населението; образователна
структура на населението.
живот. Ето защо трудът с епоставя
не само в центъра на човешкото
битие, но и в центъра на
историческото развитие.
Индустриалната революция поставя
труда на върха ва икономическата
значимост.
3.Основни и непреходни
характеристики на труда като
човешка дейност
1.Трудът е целенасочена, осъзната и
рационална човешка дойност,
присъща единствено на човешкия
род.
2.Възникването на труда се свързва,
дори се отъждествява с
разделението на труда. Процеса на
разрастване на човешките
потребности и разделението на
труда ражда и друг тип механизми
за удовлетворяване на човешките
потребности – стоковата размяна.
3.Пазарният обмен провокира
двустранно взаимодействие между
човешките потребности и стоковото
производство.
4.Трудът е дейност, предназначена
за другите. Трудът се опредметява в
стоки, предназначени за пазара.
5.Специализирана дейност,
свързана с изпълнението на
конкретни трудови функции и
операции по създаването на
продукти и услуги за пазара.
6.Технологизирана, инструментална
дейност, която протича при
определена технология и
организация.
7.В процеса на труда се „потребява”
специфична човешка способност –
работна сила, която се проявява в
съвкупността от общи и
професионални знания, умения и
професионален опит.
8.Съвместна и организирана
човешка дейност.
Систематизираните до тук общи и
непреходни характеристики на
труда разкриват неговата
двустранна природа и значение. От
една страна, трудът се проявява
като конкретна човешка дейност, с
конкретно съдържание, характер и
индивидуална значимост. От друга
страна – като социално обусловена,
социално организирана и социално
значима дейност на хората.
8.Социално-демографски
фактори при формирането на
работната сила като трудов
ресурс
Количествените и качествени
характеристики на работната сила
се формират под комбинативното
въздействие на множество
демографски, икономически,
социални и културни фактори. Сред
демографските фактори се откроява
прякото влияние на :
1.Прирастът на населението върху
мащабите на трудовия потенциал.
Величината на този показател се
формира като разлика между
раждаемостта и смъртността на
населението.
2.Друг значим фактор това е
средната продължителност на
живот. Този демографски фактор от
средата на 20 век бележи
чувствително увеличение за
страните от европейския континент
за разлика от страните от Африка,
Южна Америка, където средната
продължителност на живот е далеч
от европейските стандарти. У нас
средната продължителност на
живот е на равнище 70.48 години.
3.Застаряване на населението е друг
важен демографски фактор, който
оказва нееднозначно влияние върху
потенциала на капацитета на
човешките ресурси.
На второ място, разбира се не по
значимост се откроява действието
на социално-икономически
фактори. По – значимите сред тях
са:
1.Типа на икономическата система
и възможностите, които създава за
избор на социален статус.
Пазарните икономики, които
функционират на основата на
развита частна собственост,
създават предпоставки за
формиране на така наречената
рентиерска прослойка.
2.Равнище на заплащане, което
следва да осигурява поне нормално
възпроизводство на работната сила
на работника за да разполага една
икономика с качествен трудов
потенциал.
3.Образователната политика и
система на образование и
професионална подготовка.
Нейното отражение върху
човешките ресурси се проявява най-
малко в две направления. От една
страна колкото по-развита е
образователната система и колкото
по-широк е достъпа до образование
и професионална подготовка,
толкова по-голяма част от
населението в трудоспособна
възраст е ангажирано в различни
образователни форми. От друга
страна една развита образователна
система осигурява високо качество
на работната сила.
4.Условията на труд и бит, начина
на живот коригират в позитивен или
негативен план характеристиките на
работната сила.
5.Системата на социално
осигуряване и социална защита
също така мотивира или
демотивира трудовата активност на
населението в трудоспособна
възраст.
6.Пенсионната възраст, която
обществото оценява и приема за
горна възрастова граница на
трудовия живот, оказва
изключително силно влияние върху
величината на работната сила.
колкото пенсионната възраст е по-
10.Пазарна природа на труда.
Специфика на трудовия пазар –
основни характеристики
Пазарът е безалтернативна,
универсална и ефективна форма на
организация на икономическия
обмен. Като форма на обществена
организация пазарът на труда е
механизъм за разпределение на
един от производствените фактори
– труда. Според съвременните
теории на класическата и
неокласическата школа новата,
добавената стойност се създава не
само от труда, а от стойността на
всички производствени фактори. На
трудовия пазар се разменя
специфична „стока” – работна сила.
на пазара на труда възникват и се
реализират специфични пазарни
отношения – наемане на работна
сила. трудовите отношения, които
възникват и функционират на
пазарна основа се дефинират като
наемни отношения. Пазарните
отношения се реализират на или
при определена цена. Форма на
проявление на цената на наемането
на работната сила е работната
заплата. Цената на труда освен
работната заплата включва и
пазарната оценка на условията, при
които се използва работната сила.
При изясняване на връзката
стойност – цена, ще се спрем на
основните положения на
неокласическа икономическа
теория, на която се основава
съвременната икономическа теория
и практика. Според Алфред
Маршал стойността на стоката,
която той приема за цена, зависи
както от факторите на
предлагането, така също и от
факторите на търсенето. Стойността
на работната сила се формира на
основата на разходите по нейното
създаване, поддържане и
възпроизводство. За отправна
позиция за определяне на тези
разходи се използва социалния
минимум, чието удовлетворяване
осигурява съществуване на
индивида на минимално, но
дъстатъчно потребление за
поддържане и възпроизводство на
неговия жизнен, трудов и социален
потенциал. Теорията за пределната
полезност на работната сила намира
проявление в процеса на нейното
производително използване.
В сравнение с другите пазари, на
пазара на труда търсенето „идва” от
производството, от предприятията и
организациите, а предлагането от
населението, по конкретно от
икономически активното население.
Трудовият пазар не е капсулиран и
изолиран от конюнктурата на
стоковите и другите пазари на
производствени фактори. Пазарните
отношения, тоест наемането и
използването на работна сила се
реализират чрез адекватни пазарни
механизми, каквито са договорите –
индивидуални и колективни.
Конкуренцията е друг фактор или
движеща сила на пазара на труда,
чиито механизми на реализация
отразяват както неговата
специфика, така също и степента на
съвършенство на пазарните
отношения. Една съвършена
конкуренция на пазара на труда
означава да се осигури
равнопоставеност на участниците,
равен достъп, обективна оценка и
т.н.
На пазар на труда действат и редица
неикономически фактори. Тяхното
нарастващо влияние се свързва със
11.Микроикономически анализ
на труда. Търсене на труд:
същност, параметри за оценка,
фактори-детерминанти,
факториални зависимости.
В неокласическата икономическа
теория изследването на пазарното
равновесие протича по следната
логика:
На първо място като фактор
детерминатор се извежда цената
(цената на труда).
На второ място или като втори етап
от анализа се откроява изследването
на влиянието на цените на другите
стоки върху търсенето и
предлагането на дадена стока.
На трето място или третата фаза се
свързва с изследването на дохода
върху търсенето.
На четвърто място се отчита
влиянието на времевия фактор
върху търсенето и предлагането на
труд.
Търсенето на труд се възприема
като платежоспособна, фактически
реализирана и потенциална
готовност на работодателя да
направи разходи за наемането и
използването на работна сила за
целите на своята предприемаческа
дейност. Количествените параметри
на търсенето а труд се
идентифицира с показатели,
разкриващи трудовата заетост в
предприятието като: численост на
заетите към определен момент или
за определен период; броя на
свободните работни места, за които
работодателят има
платежоспособна готовност да
наеме работна сила; масата на
работното време на заетите към
определен момент или за определен
период; масата на потенциално
необходимото работно време.
Фирменото решение за търсенето на
труд се формира под въздействието
на множество фактори. В
микроикономическия анализ в
съответствие със закона за
търсенето и предлагането е
изследвано действието на такива
фактори – детерминанти, като
цената на труда, цените на другите
производствени фактори, ефекта на
мащаба, ефекта на субституцията. В
краткосрочен план фирмата влага
такова количество труд, което
максимизира печалба при
технологичното равнище на
техниката, с която разполага. Върху
равнището на печалбата пряко
влияние оказват следните фактори:
равнище на приходите от продажби;
масата на разходите за труд; масата
на разходите за капитал. Фирмата
може да реализира печалба и да
осигурява нейното нарастване при
положение, че минимизира
производствените разходи. Тяхното
равнище се определя от действието
на следните фактори: цена на труда;
количеството на вложения труд;
цената на капитала или на
материалните активи; количеството
вложен капитал под формата на
материални активи. Известно е, че в
краткосрочен план оптимизирането
на производствените разходи
означава:
Първо, определяне на цената на
наемане и използване на труда. Ако
стоковият пазар на фирмата
функционира при съвършен тип
конкуренция и еластичност на
търсенето на стоката от нейната
цена, то при тези условия
равнището на заплащане на труда е
12.Микроикономически анализ
на труда. Предлагане на труд:
същност, параметри за оценка,
фактори-детерминанти,
факториални зависимости.
Предлагането на пазара на труда се
характеризира като фактически
реализирана и заявена потенциална
готовност на индивида в
трудоспособна възраст да
предостави срещу заплащане своята
работна сила на работодател, който
да я използва при определени
условия в интерес на своята
предприемаческа дейност. В една
хипотетична пазарна среда
предлагането на труд нараства при
нарастване на цената на труда и
обратно, или е налице
правопропорционална зависимост
между предлагане на труд и цената
на труда.
Предлагането на труд като функция
на отношението пазарно – желано
заплащане.
Решението, което взема всеки
индивид зависи от цената на труда
на единица работно време и от
полезната стойност на единица
работно време (час, ден, месец).
Ако пределната полза на единица
свободно време е сравнително по-
висока от добавъчната полза от
консумирането на единица
потребителска стока, то тогава
предлагането на труд намалява и
обратно. Ако на потребителските
пазари увеличението на цените на
стоките води до намаляване на
тяхната полезност, то на трудовите
пазари увеличението на цената на
труда води до нарастване на
неговата полезност. Ефектът от
увеличението на дохода от труд
върху предлагането на труд не е
еднозначен, защото на
положителния ефект на
заместването (на свободно време с
работно време) отговаря
отрицателен ефект на дохода.
Максимална полза на заетостта.
Влиянието на дохода от труд върху
предлагането на труд се моделира
от действието на ограничеността на
работното време. Работодателите
търсят труд с различна
продължителност на работното
време – дневна, седмична, месечна.
В този случай решението за
предлагане на труд се свежда не
само до избор на предпочитан,
желан обем работно време в
рамките на отделно предприятие, но
и до избор на алтернатива между
една или друга възможност или на
комбинации от възможности –
работа на две или три работни
места.
Разходи за трудова дейност.
Съществува тясна зависимост
между предлагането на труд и
влиянието на разходите, свързани с
упражняването на трудовата
дейност, върху доходите от труд.
Тези разходи имат твърд характер в
повечето случаи. Това са
транспортни разходи, облекло,
време за пътуване до работата и др.
При минимално предлагане на труд
ползата от него не може да
компенсира фиксираните разходи,
необходими за упражнямането на
труд. В този случай индивидът по-
скоро ще се откаже от участие в
труда, при такова минимално
равнище на полезност

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови(лекции) по Икономика на труда

Темите са писани по учебника на доц.Сотирова, ПУ "Паисий Хилендарски", можете спокойно да си спестите четенето на горепосочения. :):)...
Изпратен от:
Румяна Янева
на 2009-06-22
Добавен в:
Лекции
по Икономика на труда
Статистика:
1,147 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
За или против горна граница на брутната заплата
добавена от woad 04.11.2012
0
10
Фактори и равнище на безработицата в Република България.
добавена от qniii7o 12.10.2015
1
13
Подобни материали
 

Трудът. Икономика на труда

19 мар 2006
·
1,709
·
38
·
161
·
151

Трудът. Икономика на труда - същност, функции, особености, възпроизводсто и т.н.
 

Пазар на труда- характеристика, търсене, предлагане, работна заплата

11 яну 2007
·
3,138
·
2
·
513
·
517
·
2

Търсенето на труд обаче е свързано с услугата на труда, а не със самата стока - работната сила. Работникът може да е много квалифициран, но да бъде без работа, ако на пазара не е търсена неговата услуга.
 

Задачи по икономика на труда

27 ное 2007
·
142
·
8
·
355
·
57

Задача 1: Да се изчисли индивидуалната потребност от калории /ИПК/ на всеки член от семейството...
 

Икономика на труда

30 юни 2008
·
176
·
7
·
1,795

Трудът е решаващия фактор във всеки производствен процес. Човекът като работна сила става обект на покупко-продажба на пазара на труда.
 

Въведение в предмета и теорията на дисциплината икономика на труда

19 мар 2006
·
427
·
24
·
5,964
·
97

Въведение в предмета и теорията на дисциплината икономика на труда - същност и видове трудови пазари, специфични особености, фактори за търсене и предлагане на РС, организация и др.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Икономика на труда
Тест икономика на труда
междинен тест по Икономика на труда за Студенти от 2 курс
Теста е междинен и е предназначен за студенти по предмета "Икономика на труда". Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
93
1
04.10.2013
Тест по икономика на труда за 1-ви курс
изпитен тест по Икономика на труда за Студенти от 1 курс
Тест по Икономика на труда за студенти от 1-ви курс при Лалко Дулевски. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
20
648
1
1 мин
13.03.2014
» виж всички онлайн тестове по икономика на труда

Пищови(лекции) по Икономика на труда

Материал № 364249, от 22 юни 2009
Свален: 1,147 пъти
Прегледан: 903 пъти
Качен от:
Предмет: Икономика на труда, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 17
Брой думи: 12,099
Брой символи: 112,661

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови(лекции) по Икономика на труда"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения