Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
Големина на текста:
Платон и Аристотел
Периодът, в гръцката история, наречен днес „ Висока класика“
дължи името си на великите постижения на изкуството и философската
мисъл, създадени сред образованите прослойки на тогавашното атинско
общество. С оглед на филосфското творчество през периода 490 – 323 г. пр.
Хр. най – известните образци принадлежат на философите Платон и
Аристотел.
Платон произхожда от един от първите родове на Атина. Роден е на
седмия ден от месец Таргелион( май или юни) през 88 олимпиада , 428
г.пр.Хр. Завършил е живота си на 81 или 84 годишна възраст на един сватбен
обед през 347 г. пр.Хр. Получава добро за времето си образование – четене,
смятане, писане, изучавал още борба и живопис, писал поезия. Сближава се
със Сократ и става негов ученик. След екзекуцията на Сократ, Платон
прекарва дните си в скитане и пътуване от град на град, попада за кратко в
робски плен, а след освобождаването си основава Академията, спечелила му
голяма слава.
Филосфското му творчество е огромно. То се дели на четири периода:
Ранен период, който започва след смъртта на Сократ и завършва с първото
пътуване на Платон до Сицилия( 90 – те) години на ?V в. Най - известни
произведения от него са: „ Апология“, „ Критон“, „ Евтифрон“, „ Лахес“,
„ Лизий“, „Хармид“, ? книга на „Държавата“ . Характерен за тези произведения
е Сократовия метод чрез анализ на отделни понятия да се намери родовата
им същност.
Преходен период, към който се отнасят произведенията от 80 години:
„ Горгий“, „ Менон“, „Евтидем“, „ Кратил“, „ Малкият Хипий“, „ Йон“, „ Големият
Хипий“ и Менекесен“. В този период става видима концепцията за
субстанциалното схващане на идеите. От тази позиция Платн критикува
релативизмът на софистите, тяхното празнодумство – („ Горий“) .Забелязва
се и отношение към орфико – питагорейското учение за предсъществуването
и безсъртието на душата – („ Горий“, „Менон“). Наред с рационализацията на
идеите в тези произведения се преплитат поетически, митлогични и мистични
мотиви.
Зрял период, обхващащ 60 – те и 70 – те години на ?Vв. Тук диалозите на
Платон се делят на две групи . Към първата се отнасят „ Федон“, „ Пир“,
„ Федър“ и ?? – X книга на „Държавата“ . В тези диалози най – вече се набляга
на учението за идеите като съществуващи самостоятелно, като
субстанциална действителност, определяща материалната. В „ Федон“ това
учение преминава почти границата на метафизическия дуализъм, стига до
пълно отричане на човешкото тяло, до пренасянето му в жертва на духовното.
В „Държавата“ този дуализъм почти се заличава, като на преден план излиза
идеята за хармонията на тяло и душа, за хармонията на душевните
способности помежду им , за хармония на душата и обществено плитическия
живот и накрая хармония между обществено политическите съсловия.
Последен( късен период). Към него принадлежат „ Законите“, (писани през
50 – те години ), „ Послесказание( ,за което се смята, че може би е дело на
негов ученик). Законите описват вече не идеалната, а реалната за човешките
възможности държава, но наред с това съдържат доста противоречива
1
концептуална терминология, затруднила не един от Платоновите
изследователи.
Платон познавал и йонийската натурфилософия, независимо дали приемал
или не нейните влияния върху концепциите си.Познавал Хераклитовото
учение за света като сблъсък на противоположности под ръководството на
Необходимостта и пораждащото се от този конфликт вечно движение. Той
познавал и елейската философия, чийто истински основател Парменид
създал материалистичния монизъм. Според това учение съществува само
битие без небитие, вселената е едно цяло, няма начало и край, ограничена
сфера, в която, противно на схващането на Хераклит не съществуват
множеството и промяната.Този елеат, придружен от своя прочут ученик
Зенон, довел тези идеи до схващането, че една летяща стрела всъщност е в
покой, имено води беседа със Сократ в диалога „Парменид“.
Но Платон бил особено близак на учението на Питагор, дошъл от Самос в
Южна Италия около 531 г. В основата на това течение стои идеята за
метапсихозата: душата, чийто гроб е тялото ще се слее с божественото след
дъллги превръщания напред и назад в по – нисши и по – висши същества и
растения, изкупвайки греховете си. На много места в произведенията на
Платон се откриват и споменават питагорейски идеи – „ Горий“ и „ Федон“ . В
последния диалог питагорееца Федон разказва на Екхарт( също питагореец)
за смъртта на Сократ, за разговора му с приятели и ученици преди да изпие
отровата. Сред учениците се намират и двамата питагорейци от Тива – Симий
и Кибет. Те поставят на Сократ въпросите за безсмъртието на душата и той
разказва орфическо – питагореиския мит за преселението на душата в
задгробния съд кадето тя бива възнаградена или осъдена.
Платон бил запознат с Анаксагоровото учение за върховния Разум, който
ръководи света и с атомизма на Демокрит. Като учения обаче тези схващания
се явявали коренно противопложни на неговите метафизични идеи.
Те приемат израз в учението за ейдосите – идея, която има свой ракурс,
първообраз, прототип. Идеята е нещо абстрактно.т.е ейдосите са същностите
на нещата. От тук произхожда и учението на Платон за душата: нашите души са
били в началото в света на ейдосите, но в един миг са паднали на земята.
Душата е изобразена като колесница с два коня – белият( гневливият дух) и
черният( желанието, възделението). Конете биват теглени от кочяш, който
олицетворява разума. Единственото, от което човек се нуждае в този случаи е
анамнезис( да си припомни това, което вече знае).Тази представа за душата е
олицетворение на класическия гръчки идеал за уравновесеност и спокойствие.
Важни са и така наречените естетически идеи на Платон( идеята за красотата и
мисията на изкуството). В диалогът „ Пирът“ е застъпена идеята, че истинското
знание предполага любов, а Ерос е единствения зрящ, чрез който може да се
достигне до истинското знание, той е раждане в телесна и духовна красота във
вечността. За Платон изкутвото е техне (умение и сръчност на ръцете). Той се
проивопоставя на фантастичното изкуство като на опасно за идеалната
държава, защото то подтиква към емоции, които нарушават човешкото
спокойствие. За него мисията на изкуството е чисто възпитателна.
Платон е сложна личност със сложна философия. Влияел е различно през
Античността, Средновековието и Новото Време. Като цяло Неоплатонизмът
с неговата мистика има малко общо с първоначалното учение на Платон,
християните виждат в него предтеча за монотеизма, а през Ренесанса е бил
противопоставен на средновековната схоластика.Днес историческата роля
2
на Платон във философията не се отрича, защото това, което е оставил
след себе си е непреходно.
Редом с Платон застава и другият велик мислител на античността -
Аристотел. Но той не вървял сляпо по стъпките на своя учител Платон, в чиято
Академия учел. Най – добре разликата в мисленето на двамата философи
изразява картината на Рафаел „ Атинската школа“, която изобразява титаните
на античната мисъл, вървейки един до друг.Но докато основоположника на
Академията сочи отвъдното, то погледът на неговия ученик смирено е наведен
към земята, към природата и реалния свят.
Аристотел е роден през 348 г. пр.Хр. в град Стагира на халкидическия
полоустров. Оттук получил прозвището си Стагирит. Баща му Никомах бил
лекар в двора на македонския владетел Аминт ІІ. На 15 години останал сирак и
продължил образованието си под настойничеството на Проксен. Престоял 20
години в Академията на Платон, а след смъртта на Платон през 347 година
живял в Мала Азия в двора на тиранина Хермий и на остров Лесбос от 344 до
343, където продължил и задълбочил научните си занимания. През 343 – 342
година става учител на Александър Македонски, а след като ученикът му поема
власта, Аристотел се завръща в Атина.След смъртта на Александър
Македонски в Атина се засилват антимакедонските настроения и Аристотел,
който бил смятан за промакденски човек се заселил на остров Евбея.
Намеквайки за Сократ Аристотел мотивира напускането си на Атина с
желанието си да предпази гражданите й от второ престъпление. През 322
година той умира на 62 – годишна възраст.
Философът е автор на поредица от съчинения, третиращи фундаменталните
въпроси на знанието. Съчиненията му по логика „Категории“, „ За тълкуването“,
„Първа Аналитика“, „ Втора Аналитика“, „Топика“, „Опровержение на
софистическите доказателства“ образуват така наречения органон, който
столетия наред е главното „ логическо оръдие“ на науката. Неговите естествено
научни( натурфилософски) трактати „физика“, „За небето“, „Описание на
животните“ третират проблеми на физиката, метереологията, биологията,
философията и други области на научното познание. Историческите, социално
политическите и етико естетическите му произведения „Политика“,
„Поетика“, „Никомахова етика“, „Атинска политика“ поставят важни въпроси на
плитическото и общественото устройство , на естетиката, философията и
морала. Най – основните проблеми на философията му се съдържат в
известния трактат „Метафизика“, а психологическите и гносеологическите
въпроси са застъпени главно в произведението „ За Душата“.
Най – съществената черта във философията на Аристотел е хилеморфизмът.
Неговите принципи предлагат дефиниции на материята и формата, като
определят основната насоченост на цялата философия а древния мислител.
Неудовлетворен от натурфилософските учения на първите древно гръцки
мислители, Аристотел обоснавава и значението на формалния принцип.
Против крайния идеализъм от своя страна философът звема предвид и ролята
на материята. Чрез хилеморфизмът той цели дапремахне едностранчивостта
на механизма и динамизма. Аристотел представя и ново схавщане за
материята като субстракт от всичко съществуващо; тя е възможност, не
действителност. Наред с това, преодолял емпиричиния подход на част от
предшествениоците си Аристотел формулира понятието форма. То
представлява основните характеристики движение, активност, вечност,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Платон и Аристотел

Платон и Аристотел Периодът, в гръцката история, наречен днес „ Висока класика“ дължи името си на великите постижения на изкуството и философската мисъл, създадени сред образованите прослойки на тогавашното атинско общество. С оглед на филосфското тво...
Изпратен от:
sudoku_02
на 2009-06-16
Добавен в:
Теми
по Философия
Статистика:
201 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Философско есе на тема върху Л. Фойербах
добавена от monzis 16.01.2012
0
16
идеите на Платон и Аристотел за познанието
добавена от m0rqch370 26.05.2013
1
29
Науките се делят на две: физика и колекциониране на пощенски марки
добавена от katrin_nikolaewa 29.03.2012
1
28
Подобни материали
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
684
·
2
·
357
·
841
·
1
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Философята като наука (пищов)

15 ное 2007
·
440
·
1
·
321
·
111
·
1

Философията възниква през 9-8 век преди новата ера в Египет, Вавилон, Китай, Индия, Гърция и Рим.
 

Етическа проблематика във философията

02 яну 2008
·
587
·
1
·
340
·
111

Етиката е толкова стара, колкото философията. Ученията в етиката се разбират в зависимост от етичните идеали, оформят се няколко направления...
 

Аристотел за началата на знанието

12 мар 2006
·
1,299
·
2
·
384
·
81
·
1

Аристотел за началата на знанието - доклад по философия.
 

Проблемите, които разисква философията

10 яну 2007
·
965
·
2
·
229
·
156
·
3

Философията е експеримент и затова всеки който иска да философства, трябва да започва от самото начало.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
5 мин
19.08.2014
Философски цикъл
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа 25 въпроса с цел подготовка за матура по философия. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
25
196
1
08.12.2014
» виж всички онлайн тестове по философия

Платон и Аристотел

Материал № 360707, от 16 юни 2009
Свален: 201 пъти
Прегледан: 220 пъти
Предмет: Философия
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 1,296
Брой символи: 11,180

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Платон и Аристотел"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
151

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
394

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения