Големина на текста:
1.Полит.маркетинг се разбира като опреде
лена научна дисциплина с помощта, на
която се изследват и изучават различни яв
ления и процеси, развиващи се на интерес
ния и атрактивен пазар на полит.идеи.
Полит.маркетинг има собствена история,
генетически корени и различни форми на
приложение в отделните епохи. Днешното
развитие на съвременния полит.маркетинг
носи белезите на модерния 20век.Първите
наченки на полит.маркетинг могат да се
намерят още преди новата ера, когато по
литиката възниква като соц.феномен заед
но с появата на формите и средствата за
водене на полит.борба. Чрез полит.комуни
кация между гражданите и властващия
елит още в античността се зараждат кръго
вете на маркетинговата полит.дейност. В
Древна Атина на почит е било полит.сло
во. Голямата известност на Александър
Македонски по време на походите му се
дължи на Калисфен, който е имал грижата
да създава положителен образ на своя по
велител чрез непрекъснато възхваляване.
Това на съвременен полит.език означава
формиране на полит.имидж. Оригинални
форми на полит.комуникация е имало и в
соц.живот на античния Рим. Те датират от
полит.дейност на Цезар. Използвали са се
няколко основни елемента на предизбор
ните кампании като полит.реч, рекламни
плакати и полит.надписи, които днес съ
що са важни средства на съвременната по
лит.комуникация. В античните общества
започва да се обособява една еволюцион
на линия на полит.маркетинг: от полит.ин
формация, през полик.комуникация до (и
към) полит.манипулация. В съвременната
епоха няма значими постижения в разви
тието на полит.маркетинг. Това се дължи
на факта, че приматът на църковно-теоло
гическата доктрина е господствал във
всички соц.сфери и е било недопустимо
да се извършва полит.дейност и агитация.
И все пак самата Римокатолическа църква
първа въвежда думата “пропаганда” за
нуждите на своята богословска идеология.
За разлика от Европа през 18век в САЩ
видимо се забелязва едно първоначално и
ускорено развитие на полит.маркетинг,
което се налага поетапно по линия на по
лит.реклама, предизборните комуникации
и полит.имидж. Началните разновидности
на някакъв организиран полит.маркетинг
са възникнали преди всичко и най-напред
в САЩ, благодарение на по-ранното фор
миране и развитие на полит.партии. В Ев
ропейските държави маркетинговата по
лит.дейност се заражда значително по-къс
но, поради забавената еволюция на парто
образувателния процес в тях. Развитието
на елитарните доктрини до края на 19век
и началото на 20век оказват значително
въздействие върху цялостната еволюция
на полит.маркетинг. Обобщените насоки и
приноси прозиращи от творчеството на не
омакелиавистите Моска, Парето и
2.Водещите постулати на теорията за об
ществения избор са формулирани от швед
ския икономист Виксел, но основния ав
тор на тази съвременна концепция днес е
Нобеловия лауреат Бюкенън. В своите тео
ретични разработки той извежда на пре
ден план един основополагащ принцип, а
именно, че и в политиката хората винаги,
навсякъде и във всичко се ръководят и на
правляват от личната си изгода. Друг ва
жен момент в теоретичните размишления
на Бюкенън е виждането му за същността
на политиката в рамките на теорията за об
ществения избор на базата, на който той
формулира и друг преносен момент в сво
ята концепция: въвеждането на еднакви
“правила на полит.игра” за абсолютно вси
чки хора. Такива правила единствено дава
само конституцията на всяка страна. В то
ва си качество тя може да осигури глоба
лен, национален и социален консенсус.
Същностен момент в теорията за соц.из
бор са механизмите за реализация на прин
ципа на личната изгода в демократическа
та полит.система, т.е.реалните проявления
на обществения избор в условията на два
та основни модела на съвременната демок
рация-пряка и непряка демокрация. Соц.
избор при пряката демокрация се опреде
ля от самите избиратели защото те вземат
решенията относно важни обществени
проблеми, гласувайки пряко на общи съб
рания. По този начин директно елимини
рат пряката лична заинтересованост на по
литиците. Соц.избор в условията на непря
ката демокрация се отличава с три опреде
лящи за него черти: 1.Самата непряка де
мокрация дава възможност наболели соц.
проблеми да се решават в интерес на мал
цинството, позволявайки му да получава
изгодна полит.рента от мнозинството;
2.Втората черта се отнася до популярната
практика за търгуване и купуване на гла
сове в парламента. Този фундаментален
факт на теорията за соц.избор е анализи
ран от америк.икономист Тълок, който до
развива тезата, че между политиците и
партиите съществува потребността от ока
зване на взаимни услуги, т.е.така нарече
ния “логролинг”; 3.Третата черта се изра
зява в тенденцията от дейността на различ
ните парламенти, при която депутатите
стават “съюзници и с дявола” в разрез с
интересите на техните избиратели, само за
да удовлетворят личните си интереси.
Соц.избор е естествен резултат от т.н.
”икон.империализъм” в обществените нау
ки или от приложението на редица икон.
подходи в сферата на други соц.науки. От
гледна точка на фундаменталното значе
ние за полит.маркетинг на теорията за об
ществения избор могат да се формулират
няколко извода: 1.Всички главни компо
ненти на тази теория представляват по съ
щество един успешен опит за обосновка
на нова концепция за функционирането на
полит.пазар с присъщите му закономер
3.Полит.маркетинг в структурно отноше
ние притежава свои собствен строеж, еле
менти и организиранот, които са подчи
нени на определена вътрешна логика и
субординация. Това изисква въпроса за
структурния обхват на полит.маркетинг да
се разглежда по-глобално и то от глед на
точка на различните степени и равнища на
неговите проявления в полит.система. Ето
защо основните моменти, съдържащи се в
структурния обхват на полит.марке тинг
се извеждат в зависимост от две съ
ществени равнища-глобано и конкретно.
І.Структурния обхват на полит.маркетинг
на глобално равнище може да се обособи
в пет основни видове, а именно: 1.Предиз
борен полит.маркетинг-той е сърцевината
на полит.маркетинг, защото в и през него
практически се реализират почти всички
елементи, техники и механизми, познати и
използвани в политиката и маркетинга;
2.Текущ полит.маркетинг-той е частичен,
периодичен и функцията му се изразява в
грижа за полит.имидж, в набирането на но
ви партийни членове, в налагането на не
познати полит.лидери и т.н.; 3.Перманен
тен полит.маркетинг-той се прилага по раз
нообразни конкретни проблеми от всички
соц.сфери, чиито резултати обслужват раз
личните полит.партии, независимо дали
съответните проучвания са поръчани или
не от партиите; 4.Маркетинг на полит.инс
титуции и организации-той е преди всич
ко и повече от всичко полит.маркетинг,
който се провежда периодично и дава въз
можност на властните институции и пар
тии да сверяват правилността на своята
политика с обществените мнения; 5.Мар
кетинг на групите за натиск-те също изпо
лзват механизмите на полит.маркетинг за
реализация на своите цели и намериния.
Текущият и перманентния маркетинг имат
помощен характер спрямо предизборния,
но не трябва да се омаловажават, тъй като
имат важна роля в структурата на полит.
маркетинг като цяло. Общото между всич
ки видове маркетинг на глобално равнище
е, че те стъпват върху политиката, марке
тинга, както и унифицираните форми, из
ползвани чрез и от този маркетинг. ІІ.Стру
ктурен обхват на конкретно равнище-
включва следните структурни направле
ния: 1.Полит.комуникация; 2.Предизборна
кампания; 3.Полит.пропаганда; 4.Полит.
реклама; 5.Психологически аспекти по
лит.маркетинг; 6.Полит.стил; 7.Полит.
език; 8.Полит.имидж; 9.Фиксиране на пре
дизборни кампании; 10.Управление и орга
низация на полит.маркетинг. Всички еле
менти, взети като цяло или като отделни
самостоятелни звена, не могат да функ
ционират независимо от установените пра
вила на “полит.игра”. Това положение оба
че се проявява различно, защото се опре
деля от съответното равнище на приложе
ние, в което действат едни или други стру
ктурни елементи. На ниво глобално равни
1
Михелс, представляват едни от най-ефи
касните теории през 20век, допринесли
твърде много за появата и формирането на
полит.маркетинг като съвременна научна
дисциплина. В широк научен смисъл по
лит.маркетинг е приложна соц.дисципли
на и специфичен “пазар на идейте”, на кой
то полит.партии и техните кандидати чрез
своите целенасочени прогреси, посредст
вом маркетингови техники и полит.под
ходи се конкурират за спечелване на избо
рите в целия междуизборен цикъл и особе
но в предизборната кампания за властта
според установените правила на полит.
игра.
ност, особености и разновидности; 2.”По
лит.пазар” притежава своя собствена стру
ктура, която съдържа в себе си един осно
вен елемент-правилата на полит.игра; 3.В
теоретично отношение концепцията за
соц.избор притежава същностни икон.из
мерения и важни полит.стойности; 4.Тео
рията за обществения избор има почти съ
щия предмет на изследване както и поли
тологията. Развитието на полит.маркетинг
е логичен продукт от еволюцията на поре
дица соц.теории (иконом.,политически,
социологически и др.), първото място
след които заема теорията за обществения
избор.
ще, такива ключови компоненти като фи
нансирането, управлението на предизбор
ните кампании не са постоянна грижа от
дневния ред на парламентарните центра
ли. На ниво конкретно равнище обаче в
повечето случаи и десетте структурни ком
понента действат и се прилагат едновре
менно.
2
4.Изборите в съвременните общества са
основен механизъм за делигиране на по
лит.власт, без които нито една демократич
на полит.система изобщо не би могла да
функционира рационално, ефективно и
оптимално. Изборите заемат водещо мяс
то при реализацията на избирателния про
цес и се наложиха като полит.и соц.акт,
при който по силата на всенародната
власт на гласоподавателите се делигират
правомощията на властта относно управ
лението на държавата от страна на съот
ветните полит.субекти. Изборите се отли
чат с редица характерни черни и белези,
които са от полит.естество: те реализират
полит.равенство в държавата; те са конку
рентен широкообхватен и решаващ поли
тико-юридически акт; правата, делигира
ни на съответните управници, са фиксира
ни за строго определен период; те са всеоб
хватни, т.е.всеобщото, пряко и равно изби
рателно право, носители на което са всич
ки пълнолетни граждани. Универсалните
функции на изборите в демократическите
полит.системи са: *сигуряване на възмож
ността за приемане и предаване на властта
по легитимен и законен път; *те са основ
но средство за реално осъществяване на
полит.равенство в обществото; *полит.
действия на управляващите могат да бъ
дат повлияни от управляваните; *избори
те са демократичен начин за контрол над
властимащите; *те са израз на цивилизова
на, демократична и конкурентна полит.
борба; *чрез тях се постига интеграция
между гражданите и държавата; *чрез тях
народа дава своята оценка и осъществява
подбор на полит.лидери; *тясна взаимна
зависимост между партиините и избирате
лни системи; *с произвеждането на избо
рите се осъществява рационализация на
демократичния полит.процес. Във всички
страни по света изборите се правят по оп
ределени избирателни системи, които
включват конкретен набор от правила и
механизми. Избирателните системи се де
лят на два основни типа: мажоритарна и
пропорционална. А.Същност на мажори
тарната избирателна система-състои се в
това, че бюлетината, събрала най-много
гласове, респективно печели всички де
путатски мандати. Тази система си служи
с два вида мнозинство-абсолютно и отно
сително. Двата вида се съчетават с бало
таж на втория тур на изборите, при които
участват двамата кандидати, спечелили
най-много гласове от първия тур и не ва
жи правилото “50+1”. Мажоритарните из
бирателни системи от своя страна биват:
*обикновена мажоритарна система-избира
се само един кандидат или получилият
най-много гласове, независимо от общия
брой гласове, подадени за конкурентите;
*мажоритарна система в два и повече тура
-гласува се с блокирана листа, в която има
толкова кандидати, колкото са мандатите
за района; *мажоритарна система на еди
5.Появата и еволюцията на идеята за мо
дерния полит.пазар е продукт на цивилизо
вания 20век. Той е породен от динамично
то развитие на пазарната икономика и на
демокрацията в напредналите страни, къ
дето предизборната система за властта пос
тепенно се превръща в неразделна част от
доминиращата пазарна система. Полит.па
зар също се подчинява на пазарния крите
рии и се отличава със собствени законо
мерности и специфични мерти, които у
нас все още слабо се познават. Според
проф.Трендафилов пазарът представлява
цялостна система от модерни пазари то би
трябвало категорично да се приеме, че по
лит.пазар е важна съставка от неговата
структура, независимо от специфичните
му особености. Характерни черти на по
лит.пазар са: 1.Като неделима част от гло
балния пазар на консумативни блага и ус
луги “полит.пазар” представлява един сво
еобразен пазар на полит.духовност (идеи,
ценности, ориентации, идеологии), на кои
то се предлагат колективни стоки. 2.По
лит.пазар е пазар, регулиран и подвластен
на законите на полит.игра. 3.Субекти на
полит.пазар са партиите, лидерите и поли
тиците. Обекти на полит.пазар са милио
ните избиратели. 4.Полит.конкуренция.
5.Политикът като предприемач. 6.По
лит.печалба. 7.Качество на полит.пазар:
цикличност, податливост (на промени),
динамичност и еластичност. 8.”Свръхли
берален” и манипулиран пазар. Специфич
ните особености на полит.пазар са: 1.Па
зар, при който идеите са “първоначалната
цена” за покупката на кандидата от изби
рателите; 2.Предлагане на нематериални
продукти (политически); 3.Цена социална,
политическа, лобистка, индивидуална;
4.Нехомогенен пазар, т.е.извънредно рис
ков, непридвидим и непредсказуем; 5.Ко
херентен тип пазар; 6.Нелоялност в полит.
конкуренция (в повечето случаи); 7.Осо
бен характер на полит.услуга-полуплате
на, полубезплатна; 8.Държавата няма ефек
тивен механизъм за регулиране на “полит.
пазар”.
6.Проблемът за “сенчестите” страни на
полит.пазар не се радва на особена теоре
тична почит. Този проблем в специализи
раната литература не само че не е изяснен,
но дори съзнателно се избягва и потулма,
защото пряко засяга дейности на полит.
елит, както разбира се и множество корпо
ративни и частни интереси. Преди всичко
“сенчестите” аспекти на полит.маркетинг
намират своите обективни основания за
съществуване в плуралистичната демокра
ция, модерната политика и пазарната ико
номика. Действителните проявления на
“сенчестия” пазар в политиката намират
своите естествени корени и мотивация
най-вече в съществуващите недъзи, нега
тиви и дори жестокостта на съвременния
икон.пазар. Полит.пазар пряко се “захран
ва” от нелегалната (незаконна) икономи
ка, която традиционна се нарича “сива”,
“черна”, “в сянка”. Една от най-ярно изра
зените страни на сенчестия пазар в полити
ката може да се намери в границите на ко
релацията “публично-частно”, където
преплитането на разнообразните интереси
рефлектира върху нормалното функциони
ране на полит.пазар. Това става възможно,
когато между публичния и частния сектор
се вмъкват отделни представители на сен
честата икономика, които преследвайки
своите цели се стремят към реализация на
собствени тайни и корпоративни интере
си. Тази сенчеста страна на полит.пазар
“кодирана” дълго преди всяка преизборна
кампания най-често намира израз в прив
личането на височайши държавни персо
ни и организационни полит.сили, за да бъ
дат включени в различни видове дейности
(политическа, икономическа) със съмни
телен произход и характер. Това се извър
шва с помощта на специално разработени
за целта механизми, действащи на верти
кално и хоризонтално равнище, а проявле
нието й се разгръща по веригата полити
ци-лобисти-частен бизнес-сфери на влия
ние. Тук не става въпрос за законно лоби
ране, а до потайни схеми и механизми,
които се използват за придобиване на не
легитично влияние спрямо политико-ико
номически структури от взаимна за власт
та и бизнеса изгода. Друга важна страна
на “сенчестия” полит.пазар е полит.ко
рупция, която най-естествено се размножа
ва по време на предизборните кампании.
Полит.корупция има следните форми: не
потизъм, патронаж, нелегитимен лобизъм,
търговия с политическо или електорално
влияние, полит.протекция, легитимиране
на полит.привилегии и осигуряване на пре
ференциален статут заради участие в по
лит.процес, нерегламентирано партийно
финансиране. “Кумуването” и откупува
нето на политиците по време на избори
също следва да се пречисли към разпрост
ранените “сенчести” страни на полит.па
зар. Това обикновено става по два начина:
цивилизационен (законен, нормален) и не
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 юни 2019 в 15:51 потребител
12 юни 2019 в 14:52 студентка на 29 години от Пловдив - Колеж по икономика и администрация, факулетет - Икономика, специалност - Бизнес администрация, випуск 2015
14 май 2019 в 20:55 студентка на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - факултет "Икономически и социални науки", специалност - Стопанско управление, випуск 2018
 
Подобни материали
 

Маркетингова стратегия на фирма

15 дек 2009
·
2,425
·
81
·
11,448
·
2,989
·
3

Маркетингова стратегия на фирма Сателит ...
 

Реклама, маркетинг и връзки с обществеността

21 апр 2007
·
2,891
·
8
·
2,755
·
1,258
·
3

Същност на рекламата. Прилики и разлики между реклама и ВО. Взаимодействие между реклама и ВО...
 

Маркетингова стратегия

17 ное 2011
·
99
·
3
·
426
·
283

За да бъде един бизнес успешен, несъмнено има нужда от правилна маркетингова стратегия...
 

Избор на маркетингова стратегия

28 мар 2009
·
395
·
8
·
725
·
290

Маркетингова стратегия.Защо е необходимо разработването на такъв вид стратегия? Видове стратегии. Кратка характеристика...
 

Политически маркетинг

12 ное 2008
·
341
·
6
·
804
·
246

Какво е политическия маркетинг, структура и обхват, политически пазар...
 
Онлайн тестове по Маркетинг
Тест по Маркетинг за 2-ри курс. Процеси за разработване на пазара
изпитен тест по Маркетинг за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 10 въпроса от темата "Процеси за разработване на пазара". Всички въпроси имат само един верен отговор. Предназначени са за студенти по Маркетинг от 2-ри курс.
(Труден)
10
135
1
06.10.2016
Тест по Маркетингови изследвания за студенти от 4-ти курс
изпитен тест по Маркетинг за Студенти от 4 курс
Изпит по дисциплина Маркетингови изследвания. Тестът съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Маркетинг в 4-ти курс.
(Труден)
30
65
1
4 мин
02.11.2016
» виж всички онлайн тестове по маркетинг

Политически маркетинг - въпроси

Материал № 360133, от 15 юни 2009
Свален: 467 пъти
Прегледан: 348 пъти
Качен от:
Предмет: Маркетинг, Икономика
Брой страници: 11
Брой думи: 4,053
Брой символи: 34,103

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически маркетинг - въпроси"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения