Големина на текста:
„Страст”- анализ
Алеко Константинов
В своето творчество Алеко Константинов обхваща сравнително най-пълно и точно
проблемите и стремленията на времето, в което живее. Умело дистанцирайки се от
заобикалящата го действителност, той отразява спецификата и контрастите в
нравствения лик на българското общество от 90-те години на ХIХ век. Същевременно
всичко, до което се докосва перото му, е пречупено през поглед, изцяло обърнат напред
- в бъдещето. Ето защо творчеството на писателя съхранява своята актуалност през
годините и въздейства на читателя силно и всепоглъщащо. Изтъкани от омайна поезия,
смях, скръб, хумор, ирония и сарказъм, фейлетоните на Алеко Константинов -
включително “Страст” (1895) - разкриват и гражданската позиция на автора,
ценностните му критерии, представата му за добро и правилно.
Ревниво пазейки своята неподкупност, Щастливецът се надсмива над пороците на
съвремието, като си позволява и дързостта да обвинява опонентите в липса на идеали.
Надмогнал “страстта” да служи на парите, писателят вижда в себе си един щастлив
човек, а посредством способността да се самоиронизира, постига най-силно изразената
критика над “унижението и лакейството” в обществото. Веднага трябва да се отбележи,
че той не просто изобличава негативното, но и търси основополагащите морални
принципи, нравствените устои за човека и обществото - нещо, което се превръща във
водеща “страст” на Алеко Константинов.
За тази негова страст “знае цяла България”, но това, което не знаят предприемачът,
висшият чиновник, министърът и князът, е, че той гледа “на богатството почти с
презрение”, понеже то “не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента на
унижението и лакейството”. И заради това незнание България плаща твърде висока
цена - не е ли наистина “глупава страст” да прикриеш низката си душица с убийството
на единствения човек, осъзнал щастието си като превъзходство над общество и време,
единственият, осмелил се да разкрие подмолните страсти, криещи се зад привидното
благоденствие!
Авторът и съвременниците му възприемат категорията “щастие” по различен начин.
Творецът е осъзнал, че не парите правят човека щастлив; напротив - те имат
способността да рушат истински хуманното. По този повод той въздъхва: ”И защо му
са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо?” И все пак, наред с
иронията, в душата на Щастливеца остава и болката от непостигнатата хармония между
него и “глупавата страст” на обществото да измерва своето фалшиво “щастие“ с
недостигащите на Алеко четиридесет и пет стотинки за тютюн.
Гражданската съвест на фейлетониста е в криза, но извоювал си правото да бъде
духовно свободен и независещ от никого, той гледа на света и хората тъй, като че може
да натъпче “милион Ротшилдовци и Вандербилтовци... в джеба на жилетката си“.
Представата му за реалното човешко щастие е тясно свързана и обусловена с
нравствената почтеност и личностното достойнство. Въпреки че трагизмът се
задълбочава, Алеко с присмех изповядва: “Че аз съм щастливец, това го знае цяла
България... Вървя из улицата и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и
всяка фигура още повече укрепява съзнанието ми, че аз съм щастливец... и като
сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на
убеждението си, че съм щастливец...“
Самоопределянето “щастливец”, в сравнение с богатите, носи на Алеко Константинов
истинска наслада и радост, че той не е като тях, че е нравствено по-извисен от тях.
Докато, в сравнение с ощетените и страдащите, на фона на най-безпомощните
(“дечица”, простиращи ръце към майките си за “корица хлебец”, или “коварно излъгани
моми”, “изхвърлени на произвола на съдбата”), усещането, че е по-щастлив, провокира
у писателя горчивина и болка. Използваният контраст като композиционен елемент
излъчва характерна сила на внушението. Тук вече определението “щастливец” се
превръща в знак на протест и човешко състрадание. Но в крайна сметка обръщането на
фейлетониста към човека и човешкото среща най-вече неприемане и отрицание от
страна на обществото на “глупавата” Алекова страст към високата нравственост и
духовното. Може би това е една от причините, които карат твореца чрез самоиронията
като художествен похват да изведе кулминационния момент в своята критика. При това
той разгръща отрицанието тристепенно:
1) “Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава
страст!”
2) ”Добре, ама тютюн няма, да го вземе дяволът! Па ми се пуши, страшно ми се пуши.
Глупава страст!”
3) ”Успокоя се и натопя перото в мастилницата с намерение да почна да пиша... Не
мога, не мога да пиша! Чудна привичка!”
Този модел, който е налице в три фрагмента от фейлетона, не е нищо друго, освен
прикрита авторова ирония, изразяваща интелектуалното превъзходство на писателя над
обществото и криворазбраното щастие.
В “Страст” Алеко Константинов гледа и съди света, в който живее, от позицията на
страничен наблюдател. Взрял се в себе си, но и успял да се види отстрани, чрез
самоирония и на места - сарказъм, той открива пред читателя истинския невидим свят,
скрит зад маската на видимото. Срещу цялата, затънала в егоизъм и дребнави сметки
политика, срещу всички, за които принципите са овехтяла дреха, той се възправя сам.
Не се бои да противопостави собствената си личност на всички онези, които носят
нечисти помисли и гузна съвест, защото сам е високо извисен и морално чист човек.
Или, както той заявява: ”...за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и
всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое
съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че
доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост.”
Колцина биха могли да се подпишат под тази декларация, колцина биха я изстрадали с
такава страст, за да не звучи в устата им фалшиво и нескромно!
АЛЕКО - ФЕЙЛЕТОНИ
„ПО ИЗБОРИТЕ В СВИЩОВ”
Анализ
Фейлетоните на Алеко визират обществените, нравствени
и културни проблеми на 90-те години. Жанрът сам по себе си изисква да се информира
и тази амбивалентна функционалност е осъществена от Алеко в емоционалния
резонанс, който преодолява обективността в едно субективно чувство, което
полемизира с конкретната действителност и по този начин превръща фактическата
истина в етическа. Субективността изобщо се превръща в конкретна субективност.
фейлетоните на Алеко актуализират проблема за опорочената институционалност.
Извоюваната национална независимост се превръща от акт на сакрализиране на
обществения живот в акт на неговото профанизиране и зареденият с морална чистота
Алеко не може да остане безучастен към тази пародийна трансформираност.
Амбивалентната функционалност на Алековите фейлетони, веднъж, като обективно
изобразяване на действителността и после, като произведения, които преодоляват
пряката си връзка с конкретни лица и събития и получават своята универсална
художествена значимост, е открил още Пенчо Славейков, който пише в предговора към
събраните съчинения на Алеко: „фейлетоните на Алеко освен от литературна страна,
представят голям интерес и като произведения, в които се огледва отвратителният
образ на цяла една епоха от нашия обществен живот.” Ако пряката връзка с
действителността е изискване на жанра, то естетическата стойност на фейлетоните е
породена от авторовия талант, който синтезира художественото майсторство и
обществената отговорност. По-нататък в своя предговор Славейков продължава:
„фейлетонистът е лирически поет, чието изконно гледище за живота е аза. Ако има
разлика между фейлетониста и лирическия поет, тя е чисто външна наглед.” Тези думи
отговарят точно на идейно естетическите разбирания и изисквания на Славейков, но в
същото време са вярна характеристика на Алековия субективно-обективен подход към
фактите на действителността.
Още първият фейлетон „По „изборите” в Свищов” е свързан с конкретно събитие -
изборите за Осмото обикновено народно събрание през 1894 година. Алеко за пръв път
се сблъсква пряко със „своите екземпляри от екзотични животни”, за пръв път изпитва
облагите на демократичните избори. Затова не е случаен фактът, че той започва с
политически фейлетони, в които изобразява галерия от образи. символ на моралната
деградация и политическите безчинства. Божан Ангелов смята, че в този първи
фейлетон Алеко „още не се е освободил от горчивото настроение на лично пострадал,
пропаднал кандидат и не може да полети на крилата на своята гротескна фантазия”.
Разбира се, това едва ли е най-значимият в художествено отношение фейлетон на
Алеко, но безспорно е мястото, от което тръгва не само един критик на обществените
нрави, но и един майстор на словото.
Още самото начало показва диалогичната насоченост на текста, който ще бъде
осъществен като антитетични провокации към обществения ред. Отговорът на писмото

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми и анализи за матура

Текстовият документ съдържа произведения и анализи, включени в матурата по литература след 12 клас...
Изпратен от:
evangilia
на 2009-06-13
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
1,316 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Необикновено приятелство разказ
добавена от atila74 04.06.2020
0
18
Как присъства изкуството в моя дом?
добавена от nikirena7777 02.12.2019
0
13
Трябва ми помощ с домашната работа спешно
добавена от rositsa.sn 17.03.2019
0
21
Домашно по литература за 7 клас
добавена от martinstoianov10 25.11.2019
1
52
Как изглежда долнатаземя- кои са обитателите и, какви растения и животни се срещат там.Опишете как изглежда дървото на което са свили гнездо орлите
добавена от masha1953 14.12.2016
1
7
Подобни материали
 

Граф Монте Кристо – типичен романтически герой

04 май 2010
·
384
·
2
·
621
·
957

Интерпретативно съчинение, разкриващо характерните направления на романтизма, въплътени в главния герой на романа "Граф Монте Кристо"...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
650
·
7
·
1,379
·
575
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,876
·
2
·
267
·
1,265
·
5

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Есе върху "Граф Монте Кристо" на Александар Дюма

23 апр 2009
·
172
·
1
·
249

Едмон Дантес и Граф Монте Кристо една двоинна история разказваща за двата живота на един окаяник имал дързоста да излезе преизподнята на затвора и да наказва с помоща на провидението...
 

"Неразделни" - Пенчо Славейков

09 май 2011
·
237
·
2
·
472
·
1,073

Пенчо Славейков винаги е намирал вдъхновение в мотивите на българското народно творчество. Добър пример за това са голяма част от стихотворенията от сборника му ,,Епически песни’’. Темата и стила на неговото произведение ,,Неразделни’’ също...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
25
1
7 мин
17.08.2020
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(Труден)
42
2
1
4 мин
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Теми и анализи за матура

Материал № 358610, от 13 юни 2009
Свален: 1,316 пъти
Прегледан: 1,894 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 61
Брой думи: 13,094
Брой символи: 108,826

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми и анализи за матура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
258 11

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
134 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала