Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
Големина на текста:
ИСТОРИЯ НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ:
АНТИЧНОСТ (475-325 ПР.Н.Е.)
ЕЛИНИЗЪМ (325-30 ПР.Н.Е.)
РИМСКА ФИЛОСОФИЯ (0-330 СЛ.Н.Е.)
СРЕДНОВЕКОВИЕ (500-1500)
ФИЛОСОФИЯ НА НОВОТО ВРЕМЕ (1500-1700)
ФИЛОСОФИЯ НА ХVІІІ ВЕК
ФИЛОСОФИЯ НА ХІХ ВЕК
ФИЛОСОФИЯ НА ХХ ВЕК
СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ
Философията в антична Гърция
Исторически периоди на развитие на Древна Гърция:
?III-II хилядолетие пр.н.е. — критско-микенски период. Основни центрове — остров Крит и Източен
Пелопонес; възникват първите държави в Пелопонес.
?Около 12 в. пр.н.е. — преселение на дорийците.
?11–9 в. пр.н.е. — „Омирова епоха“.
?8–6 в. пр.н.е. — създават се полиси с демократично (Атина) или олигархично (Спарта, остров Крит)
управление. В икономически развитите полиси — Атина, Коринт, се разпространява робството.
?7 в. пр.н.е. — начало на гръцката колонизация по крайбрежието на Средиземно море, Протоците и
Черно море.
?500–449 пр.н.е. — Гръко-персийски войни; издигане на Атина след победата на гърците.
?5–4 в. пр.н.е. — разцвет на полисите.
?478–477 пр.н.е. — основан Делоският морски съюз.
?443–429 пр.н.е. — разцвет на Атина при Перикъл.
?431–404 пр.н.е. — Пелопонески войни между Атина и Спарта за хегемония, завършват с победа на
Спарта.
?II половина на 4 в. пр.н.е. — издига се Древна Македония.
?338 пр.н.е. — Филип II Македонски подчинява Гърция.
?От 323 пр.н.е. — период на елинизма; започва след разпадането на държавата на Александър III
Македонски; държави и съюзи от военизиран тип (Македония, Ахейски съюз, Етолийски съюз). * 146
пр.н.е. — Гърция пада под римска власт.
?27 пр.н.е. — образувана провинция Ахая.
?От 395 сл. Хр. Гърция е в Източната Римска империя.
?Племена населявали древна Гърция: ахеи, данаи, елини, дорийци, еолийци, йонийци.
Античността като епоха в европейската философия се простира от времето на Талес (585 г.пр.н.е.) и зараждането
на философията в учението му, до 529 година от нашето летоброене, когато император Юстиниан I забранил
философските школи във Византия.
Европейската антична философия заема източната половина на средиземноморската културна сцена: земите на
най-Близкия изток, Йония (югозападното крайбрежие на Мала Азия), днешна Гърция и Южна Италия (Рим, заедно
с о-в Сицилия). Други центрове, където е възникнала философията – Ефес / един от най важните и древни
гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция на около 50 км южно от Измир/
1
Първи период
Милетска школа
Източници:
Повечето източници на информация за милетските философи (Талес, Анаксимандър и Анаксимен) са от
много по-късен период. Основен източник за философията на Талес е Аристотел, който му приписва
заслугата за първите изследвания на причините на нещата. Самият Аристотел, обаче, не е имал достъп до
произведения на Талес, а на свой ред е ползвал други източници. Макар че историческото значение на
Талес е безспорно, няма голяма сигурност за неговите теории. Негова мисъл е “Кое е трудното - да
познаваш себе си, а кое е лесното – да даваш съвети”.
Талес (ок. 635 пр.н.е. - 543 пр.н.е.) от Милет /днешна Турция/ е древногръцки философ, смятан за първия
философ в гръцката традиция. Той е и един от седемте мъдреци на Гърция.Талес е роден в йонийския град
Милет /най-могъщия и богат йонийски град/ и според Херодот има финикийски произход. Вероятно поради
пребиваването си в Египет като млад, той има познания по египетска митология, астрономия и математика.
Идеи:
Той е първият в Древна Гърция, който се опитва да даде натуралистични обяснения на света без да прибягва до
свръхестественото. Той обяснява земетресенията, като си представя, че Земята плава върху вода, в която
понякога се появяват вълни. Според Херодот Талес предвижда слънчевото затъмнение от 585 пр.н.е. Според
неговата космологическа теория светът произлиза от първоначална водна субстанция.
Според Талес водата е в основата на всички неща, т.е. тя е първоосновата („архе” на старогръцки) на света.
Защото от влажното се хранят нещата, а сухото означава смърт. По този начин философите започват да
обясняват света чрез елементи на природата, а не чрез намесата на боговете. Така възниква философското
обяснение за света.
Цитати:
„Блаженството на тялото е в здравето, блаженството на ума — в знанието.“
„Кое е лесно ли? Да даваш съвети на другите.“
„Бъди умерен.“ (на входа на Аполоновия храм в Делфи)
„Трябва да помним приятелите си, не само когато присъстват, но и в тяхно отсъствие.“
„Времето е най-големият мъдрец, защото разкрива всичко.“
Анаксимандър (610 пр.н.е. – ок. 546 пр.н.е.) от Милет е древногръцки философ, ученик на Талес. Сведенията за
живота и работата му са оскъдни. Античните източници го представят като успешен ученик по астрономия и
география и първия, въвел в Древна Гърция астрономически уреди като слънчевия часовник и гномона.
Според Анаксимандър Земята била кълбовидна, луната не греела със собствена светлина, а отразявала тази на
Слънцето. Слънцето било по-малко от Земята и представлявало най-чист огън. Анаксимандър е представител на
школата на натурфилософите.
Според него в основата на нещата стои не въздухът (Анаксимен) или водата (Талес), а едно неопределено
вещество, което той нарича «апейрон». Анаксимандър, вторият философ от милетската школа, е много по-
интересен от Талес. Датите на живота му са неопределени, но казват, че през 546 г. е бил на 54 години. Има
основание да се предполага, че това е близо до истината. Анаксимандър твърдял, че всички неща са произлезли
от една първична субстанция, но не водата, както мислел Талес, а някаква напълно неизвестна ни субстанция.
Първосубстанцията е безкрайна, вечна, намира се извън времето и "обхваща всичките светове", защото
Анаксимандър смятал нашия свят само за един от множество светове. Първосубстанцията се превръща в
различните известни ни субстанции, а те преминават от една в друга. По този повод Анаксимандър прави важна и
значителна забележка:
"А от каквото възникват нещата, в същото свършват според необходимостта. Защото търпят за нечестивостта си
наказание и получават възмездие едно от друго в установеното време."
2
Идеята както за космическа, така и за човешка справедливост играе такава роля в гръцката религия и
философия, каквато е трудно да бъде разбрана напълно от нашия съвременник. Наистина, самата наша дума
"справедливост" едва ли изразява нейното значение, но е трудно да се намери някаква друга дума, която да бъде
предпочетена. Явно Анаксимандър изразява следната мисъл:
Необходимо е водата, огънят и земята да съществуват на света в определени пропорции, но всеки елемент
(разбиран като Бог) се стреми вечно да разшири своите владения. Съществува обаче някакъв вид необходимост,
иначе казано - естествен закон, който постоянно възстановява равновесието.
Там, където например е имало огън, остава пепел, с други думи - земя. Това понятие за справедливост - да не се
престъпват установените от векове граници - е едно от най-дълбоките гръцки убеждения. Както хората, така и
боговете са подчинени на справедливостта, но тази висша сила не е лична сила, не е някакъв върховен Бог.
Анаксимандър полага доказателството на своята идея, според която първосубстванцията не може да бъде нито
вода, нито който и да е друг известен елемент, върху следния довод: ако един от елементите е основен, той би
погълнал всички останали елементи. Аристотел ни съобщава, че Анаксимандър е разглеждал известните му
елементи като стихии, намиращи се помежду си в отношение на противоположност. "Въздухът е студен, водата
влажна, огънят горещ". Затова "ако един от тях е безкраен, останалите отдавна биха загинали". Следователно
първичната субстанция трябва де е неутрална в космическата борба.
Анаксимен (585 пр.н.е. – 525 пр.н.е.) от Милет е древногръцки философ от втората половина на 6 век пр.н.е.,
вероятно по-млад съвременник на Анаксимандър, смятан за негов учител или приятел. Третият (след Талес и
Анаксимандър) и последен представител на Милетската школа, стихиен диалектик.
Смята се за един от първите философи на западния свят.
Той смята, че в основата на всичко стои въздухът, който по величина е безграничен и вечен, и му приписвал
божествени свойства. Смятал, че въздухът води свой собствен живот. Според него всичко произлиза от
първоматерията – въздухът и се връща обратно в нея. Анаксимен не отричал и не премълчавал съществуването
на боговете, но твърдял, че въздухът не е създаден от боговете, а че те самите са произлезли от въздуха.
Според него чрез разредяването му се получавал огън, а чрез сгъстяването на въздуха се е получил вътъра,
след това мъглата, водата, земята, камъните, а от тяк пък - всички други неща. Всичко във вселената е съставено
от въздух, сгъстен в различни степени (включително и душата). Топлината го разширява, а студът го сгъстява.
Пръв в древногръцката философия стига до идеята за преминаването от количествени към качествени
изменения. Според него въздухът е невидим за нашите очи, но студеното и топлото, влагата и движението го
правят видим. Анаксимен счита движението за вечно, благодарение на което всички неща се превръщат едно в
друго. Той обединява в едно сетивността на водата и безпределността на апейрона.
Той бил пръв от гърците, които разграничил планетите ,като Марс и Венера от звездите, създава хипотеза за
слънчевите и лунните затъмнения, също така и за лунните фази. Звездите, според него, са се породили от
Земята, чрез изпаряващата се от нея влага, която, като се разредява, поражда огъня, а пък от огъня, който се
издига нагоре се образуват звездите. Твърдял, че дъгата,която се получава от попадането на сълчевите лъчи
върху облаците, не е нещо божествено, а природен феномен. Светкавиците и гръмотевиците се дължат на вятър
излизащ от облаците, описва правилно градушката и снеговалежът като замръзнала дъждовна вода. Анаксимен
твърди, че Земята е плоска, като диск, и, че се носи по въздуха и по подобен начин и Слънцето, и Луната, и
всички огнени светила брагодарение на плоската си форма се поддържат и носят във въздуха. Според него и
Слънцето и Луната, и всички останали светила водят началото на своето пораждане от Земята.
Според него Слънцето е земя, която се е възпламенила впоследствие на своето извънредно бързо движение и
нагряване, огнената природа на звездите включва в себе си и някакви подобни на Земята тела, които се въртят
заедно с тях и са невидими.
Анаксимандър смята, че не усещаме топлината от звездите, защото те са много отдалечени. Луната получава
своята светлина от Слънцето. Според Анаксимен звездите са зоковани подобно на гвоздеите на
кристалоподобния небосвод.
Автор на трактата «За природата», който според древните източници бил написан на прост и разбираем език.
След завладяването на Милет от персите(494 г. пр.н.е.) научно-философския живот се съсредоточава по на
север в Мала Азия. Много малка част от трудовете му е запазена.
Критикуван от Аристотел и други филисофи. Една от най-старите класификации на ораторските изяви
принадлежи на Анаксимен, който разделя речите на две основни групи - в съда и на събрание. Във включените
към втория род: насърчаваща, възпитаваща, хвалеща и порицаваща, можем да открием и педагогически
моменти. Класификация на ораторските изяви според Анаксимен - род на речта: Реч в съда; Реч на събрание, и
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 4)
gotika133 написа на 16 дек 2009 ОТГОВОРИ
ученик на 18 години от Пазарджик , ПГ по икономика и мениджмънт
много е хубаво
mariaone написа на 13 дек 2009 ОТГОВОРИ
студент на 17 години от Варна , Икономически университет
andjivolll написа на 03 ное 2009 ОТГОВОРИ
ученичка на 18 години
ralicadb написа на 12 май 2009 ОТГОВОРИ
ученичка на 27 години от София , 004 Сменно-вечерна гимназия " Отец Паисий "
 
Домашни по темата на материала
Бог човек и свят в Средновековната християнска философия
добавена от beatris1989 08.11.2013
0
39
как и защо да живеем с интернет
добавена от kloning2004 23.10.2017
1
12
Какво е мястото на философията в съвременният живот ?
добавена от atanaskaj00 11.10.2017
2
11
Подобни материали
 

Албер Камю

18 апр 2008
·
231
·
5
·
643
·
246

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битка през 1914 г. по време на Първата световна война и е отгледан от майка си, която е от испански произход...
 

Семиотиката, науката, нейната истина и образованието

17 яну 2009
·
308
·
49
·
12,183
·
315
·
1

В тази малка книжка са събрани няколко уводни лекции по семиотика, изнасяни в Нов български университет от 1996 г. насам.
 

Дзен и традиционната логика

24 яну 2009
·
26
·
5
·
721
·
67

Софийски Университет „Свети Климент Охридски” Философски Всяко определение е ограничение. А всяка граница е в голяма степен робство за духа. И все пак определянето на нещата е насъщна потребност на стремящият се към разбирането на истината ум.
 

Анализ на текста "Млади и стари в общността" от Джон Пристли

26 май 2009
·
10
·
2
·
489
·
9

В този текст философът Джон Пристли излага свои мисли, които от-разяват общовалидни и вечни човешки ценности...
 

Човешката уникалност

01 юни 2009
·
27
·
2
·
556
·
28
·
1

Човешкият живот е нещо уникално за всеки роден под небето. Той е истинската реална проява на Замисъла на Великото Съзнание...
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
4 мин
19.08.2014
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по философия за студенти. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
30
49
1
1 мин
08.08.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

История на западната философия

Материал № 35795, от 19 юни 2007
Свален: 1,231 пъти
Прегледан: 1,070 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 36
Брой думи: 13,097
Брой символи: 108,057

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на западната философия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
112 10

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
37 10

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения