Големина на текста:
ОБЩЕСТВОТО В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ДЖОРДЖ ОРУЕЛ И ЕВГЕНИЙ ЗАМЯТИН
За утопиите и антиутопиите
Утопизмът е радикален подход и метод в мисленето за политиката и
обществото, търсещ най-добрата, съвършената, идеалната форма на обществено
и политическо устройство.
Най-известните литературни произведения, описващи утопични
обществени модели са “Държавата” на Платон, “Утопия” на Томас Мор (1516 г.),
“Новата Атлантида” на Френсиз Бейкън (1627 г.), “Градът на слънцето” на
Томазо Кампанела (1602 г.), френските и английските комуни на утопистите
Робърт Оуен, Сен Симон, Шарл Фурие, Етиен Кабе, “Поглед назад” на Едуард
Белами (1888 г.), описващ социалистическите САЩ през 2000 г., “Новини
отникъде” на Уилям Морис (1891 г.).
Известните ни утопии са няколко хиляди, класифицирани според
постоянните теми и структури, които се съдържат в тях. Частната собственост и
неравномерното разпределение на благата са основната причина за повечето
злини. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и
мъдреци, или пък идеално демократично управление “от всички”.
През 20 век създаването на нови утопии силно намалява. Известният
философ и социолог, автор на книгата "Идеология и утопия" (1929 г.) - Карл
Манхайм смята, че извоюването на политически права от работниците е
задушило страстта към утопия. Но утопиите обикновено се създават от
интелектуалци, от хора, които са част от привилегированите слоеве. Със
специализацията на социалните науки в университетите става неприемливо да
се представя политическата и социалната философия в литературна или чисто
умозрителна форма, вместо като строги научни тези – формулирани и
аргументирани на чисто рационално научно равнище. Отклоняващите се от него
форми на политическо теоретизиране не биват допускани в полето на
академичните спорове.
След ужасите на Първата световна война и Руската революция се
появяват най-известните антиутопии или “дистопии” – изображения не на най-
добрите, а на най-лошите възможни общества. Това са романите антиутопии
“Ние” (1922 г.) от Евгений Замятин, “Великолепният нов свят” на Олдъс Хъксли
(1932 г.) и “1984” на Джордж Оруел (1949 г.).
Антиутопия (също Дистопия) е общество, което е нежелано по ред
причини. Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва
за описване на въображаемо общество, където сегашните обществени тенденции
се превръщат в кошмарни крайности.
Литературната форма е често използвана от авторите на утопии, защото
радикалните твърдения или искания ще бъдат веднага безцеремонно
отхвърлени, ако са изразени в друга – политическа или теоретична форма, тъй
като заплашват интересите на влиятелни и господстващи социални групи. Някои
хипотези и/или истини се изразяват най-добре символично или в художествени
образи и примери.
1
За Евгений Замятин
Първият анти-утопичен роман в Европа - „Ние” е написан в 1920 г. от
руския писател Евгени Замятин.
Евгений Иванович Замятин (1884–1937). е роден в г. Лебедян в
семейството на небогат дворянин. Освен впечатленията от природната красота
на родното му място, с която са били свързани много руски писатели – Толстой,
Тургенев, и др., голямо влияние върху Замятин е оказало домашното възпитание
– майка му е била добър музикант, научила го е да чете от много малък (на
четиригодишна възраст е четял Гогол), а в детството му приятелите са били
заместени от книгите. През 1886 г. постъпва във Воронежката гимназия и след
като я завършва със златен медал продължава образованието си в Санкт-
Петербургския политехнически институт, във факултета по корабостроене.
Лятната практика дава възможност на бъдещия писател да пътешества и да
обогати впечатленията си. През 1905 г. намирайки се в Одеса, той става
свидетел на въстанието на броненосеца „Потьомкин”, а завръщайки се в
Петербург взема дейно участие в болшевишката революция, за което бива
арестуван. Няколкомесечният си престой в единична килия Замятин използва, за
да научи английски език. Изселват го от Петербург обратно в родния му град
Лебедян, но той се връща нелегално в Петербург, откъдето пак го изселват през
1911 г. след като завършва образованието си.
По професия Замятин е морски офицер и като такъв е командирован през
1916 г. във Англия за участие в строителството на руски ледоразбивачи, той е
един от главните проектанти на ледоразбивача „Св. Александър Невски”
преименуван след Октомврийската революция на „Ленин”.
Може да се твърди, че Великобритания е родината на Индустриалния
преврат в неговата начална фаза. Там индустриализацията започва още от края
на 18 век, като там стават и основните технически открития на първата вълна на
Индустриалния преврат. До средата на 19 век в Англия и Шотландия се налага
фабричното производството и страната става първия символ на новата
индустрия – „фабриката на света”. В социален план там за първи път съсловното
деление на обществото и привилегиите на аристокрацията са премахнати и
третото съсловие напълно се освобождава за стопанска и политическа дейност,
така от него се откроява търговската, промишлената и финансовата класа, а
основната маса се превръща в наемна работна ръка.
Английските впечатления на Замятин са в основата на много очерци и две
повести, като в едната от тях Островитяни (1917) е изобразено еснафството в
технократичното общество. Уважението към хората, обезпечаващи високо
развитата индустриализация, не е попречило на Замятин да види недостатъците
на общественото устройство в технократичното общество. През 1917 г. Замятин
се връща в Пероград и става една от забележимите фигури в руския литературен
живот, преподава в Политехническия институт, чете лекции по нова руска
литература в Педагогическия институт, работи, пътува и пише. В разказите си от
1920 и 1921 г. сравнява военния комунизъм в болшевишка Русия с
доисторическия пещерен период на развитие на човечеството.
През 1920 г. Замятин написва фантастичния роман антиутопия „Ние” като
замисълът му е бил да пародира утопиите, написани от идеолозите на
Пролеткултурата. Замятин изпраща ръкописа в Берлин и след превод на
английски книгата е публикувана в Ню Йорк. Въпреки, че няма публикация в
СССР романа е подложен на идеологически разгром от съветските критици,
които четат ръкописа. Квалифициран е като „зъл памфлет-утопия за царството
на комунизма, където всчко е изравнено и скопено”. През 1931 г. разбирайки
безперективността на своето по-нататъшно съществуване в СССР, Замятин се
2
обръща към Сталин с писмо, в което моли за разрешение да напусне страната,
мотивирайки молбата си с това, че за него „като за писател именно смъртна
присъда се явява лишаването от възможността да пише”. Благодарение на
помощта на Максим Горки през 1932 г. и въпреки трудностите разрешават на
Замятин да замине за Франция. Имало е голяма вероятност или да го изпратят да
строи актуалния точно по това време Беломорски канал (един от най-абсурдните
и безмислени мегаломански проекти на Сталин, строен от затворниците на
ГУЛАГ, за който се твърди, че на всеки метър бетон от над 200 км. му дължина е
загивал и вграждан по един човек, т.е. около 200 хил.души) или да го осъдят на
смърт, като друг известен руски писател и негов съвременик Борис Пилняк.
Замятин силно тъгува за Русия, той умира пет години след като е
напуснал родината си и е погребан в Париж.
През 1932 г. Замятин разказва спомени за това, което се е случило с него
след написването на романа „Ние”. В Кавказ му разказали басня за един петел,
който имал лошата привичка да кукурига един час по рано от другите.
Собственикът му попадал, заради това в такива неудобни ситуации, че му се
наложило да отреже главата на петела. „Романът „Ние”, казва писателят, се
оказа като този петел, беше още твърде рано да се повдига този въпрос
поднесен във такава форма и за това след отпечатването на романа и превода
му на различни езици, съветската критика много искаше да ми отреже главата.”
Изобразеното в романа е тоталитарна държава. Любовта, етиката,
щастието са организирани и математизирани, периодически всички номера
/обитателите на тази държава са номерирани/ правят Велика операция по
отделяне на фантазиите. Главният герой е номер Д-503, който изпитва
привличане към момиче номер 1-330, влюбването обаче се счита за
предателство.
Във всеобщата държава красиво е само това, което може да се изчисли и
моделира с математически формули. Всичко останало е нелепа отживелица.
Източникът на душата е открит - той е само едно варолиево мостче, малка
частица от човешкия мозък. Душата се оказала болестно състояние на мозъка и
в името на Великия Благодетел трябва да се "излекува" чрез задължителна
операция. В държавата, изградена под стъклен похлупак сред дивата природа,
хората с глобални идентификатори вместо имена, живеят в блокове изцяло от
стъкло, за да няма какво да крият. Семейства не съществуват, децата се
възпитават в заводи, а любовта се осигурява чрез билет. Целта на
съществуването на Всеобщата Държава е изграждането на машина наречена
ИНТЕГРАЛ, с която хората са призвани и длъжни да излетят в Космоса и да
интегрират инопланетяните към техния машинен строй.
Редовият функционер на режима, инженера-строител на Интеграла Д-503
се заема със съчиняването на поема, имаща за цел да възпее красотата и
величието на Всеобщата Държава (утопичното място, където Замятин поставя
героите си), като опише хармонията и щастието, в които са потопени жителите
й. Главният герой Д-305 стимулиран от заповедта на Благодетеля да се пишат
"похвални слова" за постигнатото и от идеята за силата на Словото, чрез която
сила осъщественото вече тук може да се приложи и другаде, представя замисъла
си като проекция на собствения си живот-съзнание.
"Само ще се опитам да запиша онова, което виждам, което мисля - по-
скоро онова, което ние мислим...", това си обещава героя и вярва, че от това ще
излезе "музика от асонанси и рими", защото, според него, техният живот е
съвършен. И ще го напишат те, тоест "ние", а "ние" сме едно, "ние" съм аз. И
"Ние" става заглавие на пожеланата поема. Д-503 преживява раздвоение, което
счита за повреда, и се подлага на операция - оперирана е фантазията му,
фантазията породила душата и личното Аз. Аз вече няма, героят спира да пише.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 яну 2019 в 11:17 студент на 24 години от Варна - Медицински колеж към МУ Варна, факулетет - зъботехника, специалност - Зъботехника, випуск 2021
07 юни 2018 в 08:43 студент на 34 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Българска филология, випуск 2018
06 юни 2018 в 18:24 студент на 25 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - Политическа икономия, випуск 2017
27 май 2018 в 16:54 ученик на 24 години от София - СМГ "Паисий Хилендарски", випуск 2015
13 яну 2018 в 12:57 студентка на 25 години от София - УНСС, факулетет - Стопанска логистика, специалност - Стопанска логистика, випуск 2019
 
Подобни материали
 

Методи за набиране на първична информация при изследване на голям брой случаи – интервю и анкета

17 дек 2008
·
799
·
10
·
1,081
·
773
·
1

1.Увод 2.Интервю 3.Видове интервю 4.Анкета 5.Видове анкети 6.Заключение
 

Анализ и оценка на състоянието на мотивацията на човешките ресурси на основата на анкетно проучване

22 ное 2008
·
222
·
12
·
2,446
·
136

Обект на извършеното проучване са човешките ресурси в "АЛФА" АД. За да бъдат постигнати дефинираните цели, а именно изясняване на основните опорни точки на политиката на мениджмънта на фирмата, установяване на мотивиращите...
 

Тероризмът

02 окт 2008
·
161
·
6
·
1,574
·
59

Тероризъм - какво представлява, как можем да се справим с него, какви щети нанася.
 

Методи за набиране на първична информация

03 сеп 2008
·
190
·
2
·
395
·
86

Използването на един или друг метод зависи от характера на търсената информация (поведенческа или самосъзнателна), възрастовата структура на изследваните...
 

Маркетингови изследвания

30 окт 2008
·
262
·
12
·
2,894

МИ система от методологически инструменти за събиране обработка, интерпретация на маркетингови данни имаща за задача да подпомага изработването на управленски решения за разрешаване на възникнали маркетингови проблеми и откриване на нови перспективи.
1 2 3 4 5 » 9
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Обществото в произведенията на Джордж Оруел и Евгений Замятин

Материал № 35785, от 19 юни 2007
Свален: 234 пъти
Прегледан: 161 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 16
Брой думи: 5,221
Брой символи: 43,466

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обществото в произведенията на Джордж Оруел и Е ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения