Големина на текста:
Руска литература – преподавател Галина Петкова, 129 кабинет
Сравнителна характеристика между литературата от ХІХ и ХХ век:
ХІХ век: доминиращ жанр: роман
Худ. Свят: хаоса и безсмислицата са временни състояния; философия на надеждата. Триада – истина, добро, красота.
Християнската идея. Злото е безсилно пред доброто.
Сюжет и фабула: продъбжителност на разказа, последователност, ясна изразена сюжетност, причинно-следствена
връзка, завършеност – смърт или сватба. Митологическият сюжет на възкресението присъства. Сюжет на топоса на
пътя.
Място: град-село или град-град.
Персонажна система: излишният човек, жената-свещен храм (силната), малкият човек (типология на персонажите);
положително-прекрасният човек, мислещ персонаж.
Повествование: доминация на всезнаещия повествовател.
ХХ век: доминиращ жанр: разказ, новела, повест – отказ от големите, епични текстове.
Худ. Свят: Човешкото съществуване е безсмислено, катастрофичност на битието, изначална невъзможност за
щастие, предизвикана от самата същност на човека. Боготърсачество, богостроителство. (Поглед към източните
култури и религии.)
Сюжет и фабула: разказът получава статута на фрагмент, важна е промяната на героя, отстранена е експозицията
(при Бунин), фабулна незавършеност (отворени финали), отсъства линейният ход на действието, монтажна
структура, сглобяване на отделни блокове; сюжетът се движи не във времето, а за сметка на скоци, пропуски,
времеви връщания.
Персонажна система: разрушаване на типовете (този процес започва още при Толстой и завършва при Чехов),
неотделими от ситуацията, в която са вписани („Той” или „Тя”); психологизъм на героите; преплетени мисли и
чувства, възприятия и памет, съзнателно и несъзнателно; Мисленето – стихийно, не е подвластно на съзнателното
волево усилие, ето защо в текста присъстват различни потоци и мисли – онерични (сънищни) състояния – измерения,
които се мислят, за по-истински, разкриващи по-дълбоки пластове в човешкото състояние (лудост, сън, видение,
бълнуване, халюцинации). Търсене на метафизичния човек (умопостигаемия) -> Той, Тя, жена, мъж, брат ... Изчезва
антропоцентризма. Човекът е жалък и несъвършен, с неразбираема душа и несъвършена мисъл. Незначителен,
аморфен човек.
Повествование: отслабват позициите на повествователя; доминира „АЗ”-повествованието; субективното възприятие
на действителността се оказва единственото вярно. Творецът не обяснява живота, а се опитва да го разбере и ни
показва света такъв, какъвто той го вижда.
Леонид Андреев
(1871 - 1919)
Дописва експерименталната проблематика на Толстой и Достоевски. Отчужденост на човека от хода на
идторията. Краен трагичен изход на всичките му дела.
Героят на Леонид Андреев: антигерой, близък до героя демиург (модел на Ницше); търси умопостигаемия;
герой на ужаса, предела; положен е в крайни трагични ситуации, мъчителни философски дилеми, песимизъм и
разочарование от духовните ценности. Катастрофичност на битието. Патология, инстинкт – близко до модернизма.
Езикът: напрежение, риторични елементи, реалистична, експресионистична образност.
„Червеният смях” с подзаглавие: „Откъси от намерен ръкопис.” – няма преки детайли. 19 откъса, разказани от
двама братя. Отговор на въпроса: „Как се чувства един човек на фронта.” Доминиращи образи на червено и жълто.
І ва част: чувствата, разкази на големия брат (9 откъса) – мелодични, живописни картини на безсмислената война,
описани от ръката на малкия брат, от името на големия.
ІІ ра част: съжденията на малкия брат (9 + 1 откъса) – от името на малкия брат.
Метатекст -> фантазия на тема: Бъдещата война и бъдещият човек. Войната по принцип.
Мотиви: Ужас и безумие, цветя и рози.
Военните действия – алогични.
Народни картини – театрални.
Лудостта в творбата – форма на протест срещу войната. Начин на самоотстояване на достойнството,
самоуважението.
Фабула – емоц. Състояние на героите.
Последният откъс играе ролята на епилог. -> разкъсаност (откъси, а не глави), механично съединяване. Между
откъсите има слаба връзка. Те са относително самостоятелни.
Има поне четирима разказвачи, разказващи в „АЗ”-форма.
„Юда Искариотски” – 1907 година – етика и тактика на предателството. Придържа се към евангелския текст, но
сакралността е разколебана. Предателството като мисия.
Юда – двойнствена физика. Мъчително влюбен в Христос. Добър манипулатор. Общува с жените.
Дионис се разглежда като предтеча на Христос. (апология на стихиите).
- 1 –
Иван Бунин
(1870 – 1953)
Първият руски нобелист. Продължава екзистенциалната тематика. Дописва Тургенев и Толстой.
1890 – 1900 г. – ранни разкази – „Ябълки антоновки”
Разкази-епитафии, доминираща тъга по миналото и залезът на „дворянските гнезда” с поетизация на дворянския бит.
Характерна безфабулност, разкази градени върху спомена, паметта. Следване на възприятия в спомена. Вечното,
неподвластното на времето. Похвати на поезията. Синестезия – възпроизвеждане на съвкупност от различни
възприятия: зрителни, фонични, тактилни и др. Опит чрез синестезията да се открие свръхчувствителността.
Един лир. Герой – образ на повествователя.
След 1900 г. – „Село” 1910 г., „Суходол” – 1912 г.
„Село” – с. Дорновка (от дорак – глупак, малоумен, полудяващ) Сюжет: Тихон и Козма Красови – двама братя
Хроника на рода – 3 големи фрагмента: І блок – историята на по-големия – Тихон, новобогаташ, не може да има деца
ІІ блок – живота на Козма (традиционния правдотърсач), пиянде
ІІІ блок – двамата братя заедно, сватбата на прислужницата
Символизация – селото -> цяла Русия, виелицата – хаоса; тотална деградация в руското общество, което не открива
смисъл в живота.
Козма – жалка играчка в ръцете на съдбата
Тихон – действен герой, _,,_,,_,,_,,_,,_,,_,,_,,
Руският човек е отчужден от историята. Ритмизирана проза. Съновници, игри на кости – търсене на отговори ->
безсмисления живот.
Творбата е голяма фреска. Според Бунин поема-повествование.
„Суходол” – сага за дворянския род Хрушчови. Суходол е имение до пресъхнала река. Всезнаещ повествовател.
Главната разказваща е бившата крепостна Наталия. Има и други разказвачи. Западналото имение пази очарование от
миналото – надволево/надвремево? идеализирано пространство.
Финалът – смъртта (примиряващите се сили)
Екзотични сюжети: „Братя” (1914) – о. Цейлон, будизма; герои – англичанин и рикша (дърпач на нещо като
колесница)
„Господинът от Сан Франциско” (1915) – милиардер пътува от Америка към Европа със съпругата си и дъщеря си.
Пътуват с голям лайнер към о. Капри, който е описан като някакъв голям оперен площад. Милиардера умира в
хотела. Следва история какво се случва с трупа на милиардера. -> Идеята за безпътицата.
Трагикомедия на човешкото съществуване. Съмнение на автора в развитието на цивилизацията. Разказ за сложното и
драматично взаимодействие на социалното и природно-драматичното в човешкия живот; за непознаваемостта на
Вселената. 2 групи мотиви - регламентираната монотонност на съществуването на господина.
- непредсказуемата стихия на живота.
И двете групи разполагат със система от образи и звукови повторения. Онова, което в началото на разказа се
възприема като социален критицизъм постепенно се издига до висотата на трагичното обобщение и внушава
авторовата мисъл за нищожността на човешкото съществуване и за величието и красотата на „живия” живот.
Социалното е представено чрез театралността.
Човешкото поведение – фалш, марионетност. Образи на бушуващия океан, бездънното море. Чрез тези образи на
пространствената безграничност се внушава тайнствената основа на живота.
Сигнали, тръби, гонгове – глас на борбата между човека и реалността.
Емигрантски период – „Животът на Арсениев” (1927) – фикционална автобиография; ретроспекция на миналото
на Русия, детството и юношеството на писателя; повест за живота на младия Арсениев, който напомня самия автор.
Повест, в която биографичното и фикционалното са взаимно свързани, преплетени. Повествование за творческата
личност, нейното формиране от началото на осъзнаването й като такава до разбирането за необратимата загуба на
миналото. Руски вариант на Пруст.
Литературният дуел на Бунин с Блок -> „Тъмни алеи”; любовта – ирационална стихия. Довежда до предел
стилистическата конвенция на любовта в Руската литература като разбулва табута като женското тяло и
сексуалността. Създава нов поетичен език, за да представи сексуалността на съвременния човек извън натурализма
на модернистите. Любовта е възможна само за миг, след това идва раздяла или смърт.
Среща –> сближаване –> връх на чувството –> раздяла/смърт.
Желанията мотивират, търсят смъртта.
Съдбата е непостижима за човешкия разум. Така, както тя не може да бъде разбрана, така и смъртта е безсмислена.
РУСКИ СИМВОЛИЗЪМ
Първият модернистичен жест в руската л-ра
Основополагащо е съчинението на Дмитрий Мережковски – „За причините на упадъка и новите течения в Руската
литература”
Новото идеално изкуство има три елемента:
- мистическо съдържание;
- символи;
- разширяване на худ. впечатлителност;
МОТИВНА РЕШЕТКА:
- демонизъм или дяволизъм, демонична окраска на злото, антиестетизъм и епатаж,
- раздвоения на лир. АЗ, двойничество, различни маски,
- затвореност, нарцисизъм, отчуждение, светът е лабиринт, животът – затвор, хората – пленени в клетка, в
собственото тяло – самота, егоцентризъм като проява на худ, природа,
- животът – тъмница или апология на силата на слънчевата светлина,
- идея за вечното връщане, безизходица, кръстопът – невъзможност да се избере един от двата пътя,
- умора, униние, невъзможност да се измъкнеш от ежедневието, тъждествено на пошлостта,
-немотивирани депресии,
- урбанистична тематика, дописване на Петербургския текст,
- лунен (той е безцветен, черно-бял, сив, сребърен, в който живеят сенки и безплътности. Чрез съня и мечтата
се преодолява пошлостта и отчаянието, естетизация на смъртта; мечтата, чудото, любовта биват жадувани, но
недостигнати. Героят е дяволически, артист и демиург; близък до нечистата сила, отчаянието, лудостта.) –
соларен свят.
Ерос/Танатос = Любов/Смърт
СИМВОЛИЗЪМ
І
І
/
1890 – 1900 1900 – 1910
Стари символисти: Млади символисти:
/ І
Д. Мережковски В. Брюсов Вячеслав Иванов
Зинаида Гипиус К. Балмонт Андрей Бели
Ф. Сологуб Ю. Варкосайтес Александър Блок
Те са за създаването на ново „идеално” изкуство, което отразява религиозно-мистично съдържание. Поезията
се превръща в търсене на мистичната същност на явленията и на тяхната религиозна основа.
Отказват се от религиозните търсения. Смятат, че символизмът е лит. школа, близка до импресионизма –
стреми се да фиксира текущия мит в перспективата на субективното съдържание. Поезията трябва да
прониква в тайния смисъл на явленията чрез намек. Създаване на особено поетическо настроение. Търсят се
съответствия между душевните преживявания на човека и реалния свят.
За тях символизмът не е само лит. настроение и изкуство, а умонастроение и начин на живот. Символизмът
се мисли като сакрализация на реалността, т.е. изкуство въплъщаващо идеалното в материалния живот,
преобразуващо живота (животостроителство). Символът не е само знак и намек за скрита същност, но и
„оръдие за преобразуване на света”, „образно понятие”, в което рационалното и чувственото са неразривно
свързани. Той трябва да изрази цялата пълнота на конкретния материален смисъл на явленията, както и
идеалния смисъл на същите тези явления. Този символизъм младите символисти наричат – символически
реализъм.
Символическият реализъм е противопоставен на „идеализма” и „идеалното изкуство” на старите
символисти, които са белязани с вярност не към смисъла на явленията, а към принципите на личното
творческо мислене.
Концепцията за преобразуването на живота диктува особен тип на символиста като личност, която се
реализира не само в творчеството, но и в реалната действителност, която твори своя Аз в лирически символ.
Творчеството се мисли като биография, а отделните книги като стъпки или звена в случването на тази
биография. Нови жанрови образувания – лирически цикъл, лирическата поема, лирическата книга.
ГИПИУС – извън конвенцията на женската поезия. Лирическият Аз няма индификация на женското начало.
Стиховете са разсъдъчни, белязани с афористичност, голяма част от тях са написани като изповед на определени
религиозни идеи. Адресирани са към разума на читателя, а не към чувствата му. Скука от реалния живот, прославен
свят на фантазиите, утешение в безстрастието, търсене на красотата в злото, униние, самота, себеобожествяване.
Взривява клишетата.
Стиховете й – изложения на отвлечени религиозни убеждения. Доминира религиозна гражданска проблематика.
Диалог и спор с вечността. Решават се въпроси на човешкото битие. Фиксирането на житейски впечатления и
чувства е несъществено. Музикален стих. Поетика на заклинанието, заговарянето.
БАЛМОНТ – чужд на мистиката и религиозните търсения. Образът на албатроса (победителя) двойник на
лирическия герой. Умореният герой се преражда в цялостна свободолюбива личност устремена към светлината,
огъня, слънцето – водещи символи в поезията. „Да бъдем като слънцето.” Космогония на света – СЛЪНЦЕТО.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 юни 2020 в 02:34 потребител
05 юни 2020 в 14:55 родител
02 юни 2020 в 11:12 студентка на 28 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2015
22 май 2020 в 13:57 в момента не учи на 43 години от Пловдив
23 апр 2020 в 00:29 студент на 22 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2020
06 фев 2020 в 22:15 студентка на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по медицина, специалност - Медицина, випуск 2020
21 яну 2020 в 22:16 потребител
 
Домашни по темата на материала
моля спешно е литература
добавена от atanaska.makedonska 26.03.2013
0
14
моля спешно е литература
добавена от atanaska.makedonska 26.03.2013
0
10
Метафорични изрази !!!
добавена от aleks.kylvachev 03.10.2012
0
34
"На прощаване в 1868 г "
добавена от kriska.piska.9 12.10.2013
1
15
домашна върху по жицата,помощщщщщ,моля виии!
добавена от champion_20 05.05.2013
1
17
Подобни материали
 

Образа на Акакий Акакиевич и тези като него.

26 яну 2009
·
244
·
2
·
386
·
358

Акакий Акакиевич е нарицание за “малък човек”. Той е обезличен още при раждането си,когато майка му му дава името на баща му, а не му измисля собственно...
 

История за любовта

23 окт 2006
·
690
·
2
·
287
·
886
·
1

История за любовта Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила...
 

Александър Сергеевич Пушкин

23 окт 2011
·
85
·
11
·
591
·
280

Презентация за живота и творчеството на руския поет...
 

Една невъзможна любов (Литературноинтерпретативно съчинение върху повеста „Крадеца на праскови” на Емилиян Станев)

29 май 2007
·
4,086
·
3
·
517
·
1,580
·
35

В повестта авторът разкрива трагедията на двама влюбени от различни националности-българка и сърбин, чиято любов е невъзможна сред ужасите на войната.Между тях стоят и психологически бариери.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
25
1
8 мин
17.08.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
1
2 мин
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Руска литература - ХХ век

Материал № 357085, от 11 юни 2009
Свален: 668 пъти
Прегледан: 703 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,481
Брой символи: 12,578

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Руска литература - ХХ век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
214 10

Ралица Тодорова Матеева
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  4 години
125 10

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения