Големина на текста:
Руска литература – преподавател Галина Петкова, 129 кабинет
Сравнителна характеристика между литературата от ХІХ и ХХ век:
ХІХ век: доминиращ жанр: роман
Худ. Свят: хаоса и безсмислицата са временни състояния; философия на надеждата. Триада – истина, добро, красота.
Християнската идея. Злото е безсилно пред доброто.
Сюжет и фабула: продъбжителност на разказа, последователност, ясна изразена сюжетност, причинно-следствена
връзка, завършеност – смърт или сватба. Митологическият сюжет на възкресението присъства. Сюжет на топоса на
пътя.
Място: град-село или град-град.
Персонажна система: излишният човек, жената-свещен храм (силната), малкият човек (типология на персонажите);
положително-прекрасният човек, мислещ персонаж.
Повествование: доминация на всезнаещия повествовател.
ХХ век: доминиращ жанр: разказ, новела, повест – отказ от големите, епични текстове.
Худ. Свят: Човешкото съществуване е безсмислено, катастрофичност на битието, изначална невъзможност за
щастие, предизвикана от самата същност на човека. Боготърсачество, богостроителство. (Поглед към източните
култури и религии.)
Сюжет и фабула: разказът получава статута на фрагмент, важна е промяната на героя, отстранена е експозицията
(при Бунин), фабулна незавършеност (отворени финали), отсъства линейният ход на действието, монтажна
структура, сглобяване на отделни блокове; сюжетът се движи не във времето, а за сметка на скоци, пропуски,
времеви връщания.
Персонажна система: разрушаване на типовете (този процес започва още при Толстой и завършва при Чехов),
неотделими от ситуацията, в която са вписани („Той” или „Тя”); психологизъм на героите; преплетени мисли и
чувства, възприятия и памет, съзнателно и несъзнателно; Мисленето – стихийно, не е подвластно на съзнателното
волево усилие, ето защо в текста присъстват различни потоци и мисли – онерични (сънищни) състояния – измерения,
които се мислят, за по-истински, разкриващи по-дълбоки пластове в човешкото състояние (лудост, сън, видение,
бълнуване, халюцинации). Търсене на метафизичния човек (умопостигаемия) -> Той, Тя, жена, мъж, брат ... Изчезва
антропоцентризма. Човекът е жалък и несъвършен, с неразбираема душа и несъвършена мисъл. Незначителен,
аморфен човек.
Повествование: отслабват позициите на повествователя; доминира „АЗ”-повествованието; субективното възприятие
на действителността се оказва единственото вярно. Творецът не обяснява живота, а се опитва да го разбере и ни
показва света такъв, какъвто той го вижда.
Леонид Андреев
(1871 - 1919)
Дописва експерименталната проблематика на Толстой и Достоевски. Отчужденост на човека от хода на
идторията. Краен трагичен изход на всичките му дела.
Героят на Леонид Андреев: антигерой, близък до героя демиург (модел на Ницше); търси умопостигаемия;
герой на ужаса, предела; положен е в крайни трагични ситуации, мъчителни философски дилеми, песимизъм и
разочарование от духовните ценности. Катастрофичност на битието. Патология, инстинкт – близко до модернизма.
Езикът: напрежение, риторични елементи, реалистична, експресионистична образност.
„Червеният смях” с подзаглавие: „Откъси от намерен ръкопис.” – няма преки детайли. 19 откъса, разказани от
двама братя. Отговор на въпроса: „Как се чувства един човек на фронта.” Доминиращи образи на червено и жълто.
І ва част: чувствата, разкази на големия брат (9 откъса) – мелодични, живописни картини на безсмислената война,
описани от ръката на малкия брат, от името на големия.
ІІ ра част: съжденията на малкия брат (9 + 1 откъса) – от името на малкия брат.
Метатекст -> фантазия на тема: Бъдещата война и бъдещият човек. Войната по принцип.
Мотиви: Ужас и безумие, цветя и рози.
Военните действия – алогични.
Народни картини – театрални.
Лудостта в творбата – форма на протест срещу войната. Начин на самоотстояване на достойнството,
самоуважението.
Фабула – емоц. Състояние на героите.
Последният откъс играе ролята на епилог. -> разкъсаност (откъси, а не глави), механично съединяване. Между
откъсите има слаба връзка. Те са относително самостоятелни.
Има поне четирима разказвачи, разказващи в „АЗ”-форма.
„Юда Искариотски” – 1907 година – етика и тактика на предателството. Придържа се към евангелския текст, но
сакралността е разколебана. Предателството като мисия.
Юда – двойнствена физика. Мъчително влюбен в Христос. Добър манипулатор. Общува с жените.
Дионис се разглежда като предтеча на Христос. (апология на стихиите).
- 1 –
Иван Бунин
(1870 – 1953)
Първият руски нобелист. Продължава екзистенциалната тематика. Дописва Тургенев и Толстой.
1890 – 1900 г. – ранни разкази – „Ябълки антоновки”
Разкази-епитафии, доминираща тъга по миналото и залезът на „дворянските гнезда” с поетизация на дворянския бит.
Характерна безфабулност, разкази градени върху спомена, паметта. Следване на възприятия в спомена. Вечното,
неподвластното на времето. Похвати на поезията. Синестезия – възпроизвеждане на съвкупност от различни
възприятия: зрителни, фонични, тактилни и др. Опит чрез синестезията да се открие свръхчувствителността.
Един лир. Герой – образ на повествователя.
След 1900 г. – „Село” 1910 г., „Суходол” – 1912 г.
„Село” – с. Дорновка (от дорак – глупак, малоумен, полудяващ) Сюжет: Тихон и Козма Красови – двама братя
Хроника на рода – 3 големи фрагмента: І блок – историята на по-големия – Тихон, новобогаташ, не може да има деца
ІІ блок – живота на Козма (традиционния правдотърсач), пиянде
ІІІ блок – двамата братя заедно, сватбата на прислужницата
Символизация – селото -> цяла Русия, виелицата – хаоса; тотална деградация в руското общество, което не открива
смисъл в живота.
Козма – жалка играчка в ръцете на съдбата
Тихон – действен герой, _,,_,,_,,_,,_,,_,,_,,_,,
Руският човек е отчужден от историята. Ритмизирана проза. Съновници, игри на кости – търсене на отговори ->
безсмисления живот.
Творбата е голяма фреска. Според Бунин поема-повествование.
„Суходол” – сага за дворянския род Хрушчови. Суходол е имение до пресъхнала река. Всезнаещ повествовател.
Главната разказваща е бившата крепостна Наталия. Има и други разказвачи. Западналото имение пази очарование от
миналото – надволево/надвремево? идеализирано пространство.
Финалът – смъртта (примиряващите се сили)
Екзотични сюжети: „Братя” (1914) – о. Цейлон, будизма; герои – англичанин и рикша (дърпач на нещо като
колесница)
„Господинът от Сан Франциско” (1915) – милиардер пътува от Америка към Европа със съпругата си и дъщеря си.
Пътуват с голям лайнер към о. Капри, който е описан като някакъв голям оперен площад. Милиардера умира в
хотела. Следва история какво се случва с трупа на милиардера. -> Идеята за безпътицата.
Трагикомедия на човешкото съществуване. Съмнение на автора в развитието на цивилизацията. Разказ за сложното и
драматично взаимодействие на социалното и природно-драматичното в човешкия живот; за непознаваемостта на
Вселената. 2 групи мотиви - регламентираната монотонност на съществуването на господина.
- непредсказуемата стихия на живота.
И двете групи разполагат със система от образи и звукови повторения. Онова, което в началото на разказа се
възприема като социален критицизъм постепенно се издига до висотата на трагичното обобщение и внушава
авторовата мисъл за нищожността на човешкото съществуване и за величието и красотата на „живия” живот.
Социалното е представено чрез театралността.
Човешкото поведение – фалш, марионетност. Образи на бушуващия океан, бездънното море. Чрез тези образи на
пространствената безграничност се внушава тайнствената основа на живота.
Сигнали, тръби, гонгове – глас на борбата между човека и реалността.
Емигрантски период – „Животът на Арсениев” (1927) – фикционална автобиография; ретроспекция на миналото
на Русия, детството и юношеството на писателя; повест за живота на младия Арсениев, който напомня самия автор.
Повест, в която биографичното и фикционалното са взаимно свързани, преплетени. Повествование за творческата
личност, нейното формиране от началото на осъзнаването й като такава до разбирането за необратимата загуба на
миналото. Руски вариант на Пруст.
Литературният дуел на Бунин с Блок -> „Тъмни алеи”; любовта – ирационална стихия. Довежда до предел
стилистическата конвенция на любовта в Руската литература като разбулва табута като женското тяло и
сексуалността. Създава нов поетичен език, за да представи сексуалността на съвременния човек извън натурализма
на модернистите. Любовта е възможна само за миг, след това идва раздяла или смърт.
Среща –> сближаване –> връх на чувството –> раздяла/смърт.
Желанията мотивират, търсят смъртта.
Съдбата е непостижима за човешкия разум. Така, както тя не може да бъде разбрана, така и смъртта е безсмислена.
РУСКИ СИМВОЛИЗЪМ
Първият модернистичен жест в руската л-ра
Основополагащо е съчинението на Дмитрий Мережковски – „За причините на упадъка и новите течения в Руската
литература”
Новото идеално изкуство има три елемента:
- мистическо съдържание;
- символи;
- разширяване на худ. впечатлителност;
МОТИВНА РЕШЕТКА:
- демонизъм или дяволизъм, демонична окраска на злото, антиестетизъм и епатаж,
- раздвоения на лир. АЗ, двойничество, различни маски,
- затвореност, нарцисизъм, отчуждение, светът е лабиринт, животът – затвор, хората – пленени в клетка, в
собственото тяло – самота, егоцентризъм като проява на худ, природа,
- животът – тъмница или апология на силата на слънчевата светлина,
- идея за вечното връщане, безизходица, кръстопът – невъзможност да се избере един от двата пътя,
- умора, униние, невъзможност да се измъкнеш от ежедневието, тъждествено на пошлостта,
-немотивирани депресии,
- урбанистична тематика, дописване на Петербургския текст,
- лунен (той е безцветен, черно-бял, сив, сребърен, в който живеят сенки и безплътности. Чрез съня и мечтата
се преодолява пошлостта и отчаянието, естетизация на смъртта; мечтата, чудото, любовта биват жадувани, но
недостигнати. Героят е дяволически, артист и демиург; близък до нечистата сила, отчаянието, лудостта.) –
соларен свят.
Ерос/Танатос = Любов/Смърт
СИМВОЛИЗЪМ
І
І
/
1890 – 1900 1900 – 1910
Стари символисти: Млади символисти:
/ І
Д. Мережковски В. Брюсов Вячеслав Иванов
Зинаида Гипиус К. Балмонт Андрей Бели
Ф. Сологуб Ю. Варкосайтес Александър Блок
Те са за създаването на ново „идеално” изкуство, което отразява религиозно-мистично съдържание. Поезията
се превръща в търсене на мистичната същност на явленията и на тяхната религиозна основа.
Отказват се от религиозните търсения. Смятат, че символизмът е лит. школа, близка до импресионизма –
стреми се да фиксира текущия мит в перспективата на субективното съдържание. Поезията трябва да
прониква в тайния смисъл на явленията чрез намек. Създаване на особено поетическо настроение. Търсят се
съответствия между душевните преживявания на човека и реалния свят.
За тях символизмът не е само лит. настроение и изкуство, а умонастроение и начин на живот. Символизмът
се мисли като сакрализация на реалността, т.е. изкуство въплъщаващо идеалното в материалния живот,
преобразуващо живота (животостроителство). Символът не е само знак и намек за скрита същност, но и
„оръдие за преобразуване на света”, „образно понятие”, в което рационалното и чувственото са неразривно
свързани. Той трябва да изрази цялата пълнота на конкретния материален смисъл на явленията, както и
идеалния смисъл на същите тези явления. Този символизъм младите символисти наричат – символически
реализъм.
Символическият реализъм е противопоставен на „идеализма” и „идеалното изкуство” на старите
символисти, които са белязани с вярност не към смисъла на явленията, а към принципите на личното
творческо мислене.
Концепцията за преобразуването на живота диктува особен тип на символиста като личност, която се
реализира не само в творчеството, но и в реалната действителност, която твори своя Аз в лирически символ.
Творчеството се мисли като биография, а отделните книги като стъпки или звена в случването на тази
биография. Нови жанрови образувания – лирически цикъл, лирическата поема, лирическата книга.
ГИПИУС – извън конвенцията на женската поезия. Лирическият Аз няма индификация на женското начало.
Стиховете са разсъдъчни, белязани с афористичност, голяма част от тях са написани като изповед на определени
религиозни идеи. Адресирани са към разума на читателя, а не към чувствата му. Скука от реалния живот, прославен
свят на фантазиите, утешение в безстрастието, търсене на красотата в злото, униние, самота, себеобожествяване.
Взривява клишетата.
Стиховете й – изложения на отвлечени религиозни убеждения. Доминира религиозна гражданска проблематика.
Диалог и спор с вечността. Решават се въпроси на човешкото битие. Фиксирането на житейски впечатления и
чувства е несъществено. Музикален стих. Поетика на заклинанието, заговарянето.
БАЛМОНТ – чужд на мистиката и религиозните търсения. Образът на албатроса (победителя) двойник на
лирическия герой. Умореният герой се преражда в цялостна свободолюбива личност устремена към светлината,
огъня, слънцето – водещи символи в поезията. „Да бъдем като слънцето.” Космогония на света – СЛЪНЦЕТО.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Руска литература - ХХ век

Лекции по Руска литература от ХХ век. Обхваща творчеството на Иван Бунин, Леонид Андреев и школата на символистите....
Изпратен от:
Fantomas4
на 2009-06-11
Добавен в:
Лекции
по Литература
Статистика:
668 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
моля спешно е литература
добавена от atanaska.makedonska 26.03.2013
0
14
моля спешно е литература
добавена от atanaska.makedonska 26.03.2013
0
10
Метафорични изрази !!!
добавена от aleks.kylvachev 03.10.2012
0
34
"На прощаване в 1868 г "
добавена от kriska.piska.9 12.10.2013
1
15
домашна върху по жицата,помощщщщщ,моля виии!
добавена от champion_20 05.05.2013
1
17
Подобни материали
 

Образа на Акакий Акакиевич и тези като него.

26 яну 2009
·
244
·
2
·
386
·
358

Акакий Акакиевич е нарицание за “малък човек”. Той е обезличен още при раждането си,когато майка му му дава името на баща му, а не му измисля собственно...
 

История за любовта

23 окт 2006
·
690
·
2
·
287
·
886
·
1

История за любовта Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила...
 

Една невъзможна любов (Литературноинтерпретативно съчинение върху повеста „Крадеца на праскови” на Емилиян Станев)

29 май 2007
·
4,086
·
3
·
517
·
1,580
·
35

В повестта авторът разкрива трагедията на двама влюбени от различни националности-българка и сърбин, чиято любов е невъзможна сред ужасите на войната.Между тях стоят и психологически бариери.
 

Александър Сергеевич Пушкин

23 окт 2011
·
85
·
11
·
591
·
280

Презентация за живота и творчеството на руския поет...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
13.08.2020
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
4 мин
24.01.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Руска литература - ХХ век

Материал № 357085, от 11 юни 2009
Свален: 668 пъти
Прегледан: 703 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,481
Брой символи: 12,578

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Руска литература - ХХ век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
213 10

Ралица Тодорова Матеева
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  4 години
125 10

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения