Големина на текста:
НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО
1.ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА НАРОДНИТЕ
ЧИТАЛИЩА
Родоначалниците, пионерите, първите, в която и област да са се
появили и появяват – социалната, икономическата, политическата,
културната и др. – носят аромата и очарованието на новаторство с по-
големи или с по-малки отражения: с ноцшонално или световно значение за
развитието на отделни народи или за цялото човечество.
С аромата и очарованието на първите, пионерите, и то в такава
благородна областкултурно-просветната – диша и делото на народните
читалища.
Народните читалища са създадени в условията на тежко робство. Те
продължават демократичните традиции на българската просвета и култура
от Средновековието в специфичните условия на Възраждането през ХІХ в.
Възникнали по подобие на културно-просветните организации в други
държави, читалищата придобиват български облик поради различните
условия, в които се създават в пределите на Османската империя, сред
поробеното българско население, което носи богати демократични
традиции и се бори за духовно и политическо освобождение.
Многообразните форми на работа ограмотяване, поритическа
просвета, сказки по нравствени и стопански въпроси, формиране на
национално самосъзнание и самочувствие чрез историческо познание,
задоволяване и развитие на творчески потребности чрез театъра, музиката,
художественото слово, музейната и събирателската дейност – са
подчинени на високите цели за духовно и политическо освобождение на
страната. Така още през освобожденския период читалищата се
утвърждават и като средища на националната революция.
Народните читалища, идеята за тях и самото им сътворяване не е
произволно хрумване на един или друт деец от далечината на нашето
робско минало, те не са случайно явление. Корените на това наше,
българско оригинално дело трябва да се търсят далеч пред 1856 г., преди
възникването на първите читалища в Свищов, Лом и Шумен, в редица
обективни и субективни фактори, органически и диалектически съчетани и
взаимодействащи, които започват да влияят благотворно за тяхното
възникване и развитие.
Обективните фактори, които действат с желязна необходимост,
започват да формират в поробените български земи онази социално-
обективна историческа подложка, която се явява благодатна почва за
развитиие и на политическите движения, и на културното развитие, и на
пробуждането на националното съзнание, и на други надстроечни явления.
Става дума за икономическите фактори – най-солидната основа за
развитието и на субективния и други фактори, които в една или друга
степен се включват в общото взаимодействие на цялостното развитие.
2.ПЪРВИ НАРОДНИ ЧИТАЛИЩА
Обективните и субективни предпоставки за възникване на народните
читалища дават своите плодове в специфичните условия на градовете
Свищов, Лом и Шумен, където се основават първите три читалища.
Свищов и Лом се утвърждават като оживени пристанищни центрове
за внос и износ на хранителни, манифактурни и други стоки по р. Дунав.В
тях се откриват параходни агенции, навлизат чужди капитали, част от
българското население забогатява, формират се капиталистически
отношения.
Свищов е средище на просветна дейност. В него работят за
духовното самоопределение на народа, за неговото “развитие в
образоваността” Неофит Бозвели, Емануил Васкидович, Христаки
Павлович. Те събират “вехти ръкописи”, издават книги, откриват училища,
подготвят български учители.
Знае се, че читалището развива не само масонска, но и
просветна,театрална и певческа дейност. В него се изнасяли сказки от
учители и образовани младежи, организирали се балове, вечеринки и
лотарии, които са подпомагали поддръжката на читалището.
В различните населени места читалищата се развиват съобразно
икономическото състояние и духа на населението. Така в копирната книга
за изходяща кореспонденция на “Зора” е отразено писмо от 14 октомври
1870 г., адресирано до Русенската градска община, в което се съобщава, че
градът се е сдобил с още едно огнище за светска просвета, наречено
“Празнично училище”. Спомоществования за новото училище чрез
читалището постъпили от видинския митрополит Антим І, /масон/,
архимандрит Теофилак, дякон Иларион и от други духовни лица и
граждани. Бащата на Ангел Кънчев, дюлгерин, стегнал сградата на Манол
Маринов, в която се помещавало тогава читалището, и я пригодил за
бъдещото училище, а за украсата му били закупени картини на Николай
Павлович и един портрет на Султан Азис, доставени чрез книжарницата на
Христо Г. Данов и сие в Русе.
2
Подтик за това благородно дело дало писмото на Цариградското
българско читалище, натоварено да събира сведения за всички културно-
просветни сдружения в страната. В него става дума и за празничните
училища в страната. Сведенията били материал за първия брой на сп.
Читалище.
Непосредствено след Кримската война Г.С. Раковски работи
активно за “народното просвещение”. Той се обръща към “приятелите от
Свищов” Цвятко Радославов и Гаврил Денков, дейци на бъдещото
читалище. Системата за “народното просвещение” според Г. С. Раковски
трябва да се ръководи от единен център, който той нарича “Дружество
словесности за просвещения нашево народа”. След войната Раковски е в
Сърбия. Към 1850-1852 г. сред членовете на “Дружеството на сръбската
словестност” и в печата се разисква идеята за разпостранение на знания и
просвета сред сръбското население, като към всяко училище се създава
читалище. Идеята не се осъществява до край и читалищното дело в Сърбия
остава на равнището на читални в някои по-големи селища – Белград,
Дубровник и др.
Читални и библиотеки се създават и в други държави преди Сърбия –
в Австрия, Англия, Германия. По тяхно подобие се откриват обществени
читални и в някои български селища – Лом, Трявна. Но нито сръбските
читалища, нито първите читални в България могат да се отъждествят с
народното читалище като самодейна културно-просветна организация със
свой устав,членове, изборно ръководство и система от дейности, една от
които е работата с книгата. Българското читалище е плод на търсене, на
заимстване и утвърждаване на най-пригодна организация за културно-
просветния живот на българите, които са под робство. То се характеризира
с някои подробности, които определят специфичния му облик:
1.Читалището е самодейна културно-просветна организация, свързана
с решаването на конкретноисторически задачи от българския народ,
а не от българската държава.
2. Читалището е демократична и доброволна арганизация – в него може
да членума всеки,който плаща членски внос и приема устава му;
ръководните органи на читалището са изборни, периодично
сменяеми и се отчитат пред своите членове и пред местното
население.
3.Читалището е средище на многообразна културно-просветна и
художествена дейност, която се развива на самодейна основа и е в
съответствие с конкретноисторическите задачи на българския народ.
Не е случайно, че през 150-годишната история на читалищата
тяхното качествено определение народни се запазва. Въз основа на тази
система от обективни, субективни и специфични условия се създават
първите български читалища.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 дек 2021 в 11:06 студентка на 45 години от София - Университет по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - Факултет по библиотекознание и културно наследство, специалност - Информационни фондове на културно историческото наслество, випуск 2017
 
Подобни материали
 

„Народно читалище „ЗОРА” в град Сливен в периода 1860-1910 г.” и „Регионална библиотека "Пенчо Славейков" – Варна”

24 яну 2008
·
160
·
15
·
3,614
·
156

Сливенското читалище Зора е основано през 1859г. от местните учители Сава Доброплодни, Иван Добровски и други тогавашни интелигентни граждани като д-р Г. В. Маркович, Стефан Г. Гидиков...
 

Читалището-люлка на българската духовност

Материал № 355749, от 10 юни 2009
Свален: 171 пъти
Прегледан: 164 пъти
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 2,365
Брой символи: 20,441

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Читалището-люлка на българската духовност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения