Големина на текста:
Въпрос № 8 – „Характеристика на политическия имидж. Подходи
и правила за изграждане на политически имидж. Видове
политически имидж.”
Американските икономисти Гарбнър и Леви въвеждат в науката понятието „имидж”
и означават „конкретен начин, по който една или друга стока се налага в съзнанието
на хората, които се нейни евентуални купувачи. То се отъждествява с облика на дадена
социална институция, личност, фирма, стока или услуга, респективно с представата,
която имат за нея заинтересованите делови среди. Терминът ИМИДЖ се възприема
като съвкупност от възприятия, впечатления, предубеждения, знания, идеи опит,
оценки и чувства, които формират общественото мнение или става дума за един
цялостен комплекс от представи и характеристики за някакъв конкретен субект, с
който се формира определено обществено съзнание и представа за неговата същност.
При изграждане на Имидж, главно място заемат емоциите, върху които се влияе, за да
се моделира определен тип обществено мнение с цел формиране на позитивен
имиджперсонален или колективен. Така се утвърждават желания привличащ
имидж, който представя в благоприятна светлина и с положителни качества съот-
ветната фирма, марка, стока или политическа партияполитик пред аудиторията.
Според американски специалисти, политическият имидж е едно голямо впеча-
тление, възникващо в главите на избирателите, когато мислят за някаква конкретна
политика. Според руския учен Малишевски, имидж е един предварителен образ на
кандидат-политиците, който усилено се пропагандира в общественото пространство
преди изборите. Според Д. Панайотов, имидж в политиката е проекция на роли,
задължения и нагласи, които олицетворяват групови и социални интереси и норми
традиции, идеи и политически ориентации. Според Т. Боруджиева, политическият
имидж е с сбор от всички положителни или отрицателни впечатления на клиентите
или потенциалните потребители за дадена фирма или нейните продукти, т.е за
политическите партии и техните лидери.
Персонален имидж – всеки един човек го изгражда и корпоративен имидж.
От позициите на политически маркетинг, създаването на политически имидж
обхваща един цялостен образ, който се движи по една възходяща линия, а именно:
първоначален образ, създаване на приемливо лице и формиране на окончателен
имидж. В този смисъл политическият имидж може да се дефинира като съвкупност от
най-различни позитивни и негативни, социални, политически, морални, личностни и
т.н впечатления, чрез които се формират целенасочени представи у хората и избира-
телите, спрямо едни или други субекти на политикаталидери, организации, партии и
т.н. Политическият имидж е сърцевината на политическия маркетинг доколкото в
него се съдържат определени общи изисквания, чрез които не само се формират
положителни представи за политиците, но и решително се влияе върху психиката и
чувствата на електората, за да му се внуши за кого да гласува.
Подходи и правила за формиране на политически имидж.
Известни са два основни подхода за политическия имидж. Първият изцяло зависи
от типа на предизборната кампания, а вторият е т.нар самостоятелен подход, когато
политикът сам извайва собствения си образ. При първия подход, според типа
предизборна кампания позитивен, негативен, смесен, се използват следните начини
за създаване на политически имидж ПИ:
-Формиране на политически образ;
-Употреба на ключови ценностни думи и класификации;
-Използване на авторитетни личности лидери на мнения;
-„Присламчване” към победителите;
-Системно наслагване на образи;
-Изпреварващо използване на информация и др.
1
Тези начини за формиране на И винаги се прилагат конкретно, тъй като всяка
предизборна кампания е различна и изисква диференцирано отношение. При втория
подход се използват следните начини и стратегии:
-Максимално доближаване до обществените очаквания;
-Промяна на ценностните нагласи на обществото;
-Изменения в съответстващия политически имидж.
Като част от политическата комуникация, правилата на ПИ се диференцират на два
основни типа: вербални и невербални.
Безусловното представяне на политическата комуникация е невъзможно. Трите
съставни фактора на вербалния комуникационен процес, без който няма успешна
комуникация са:
-Субект, който изпраща определена информация политически лидер, партия
или институция;
-Друг субект, която реално приема информацията избиратели, граждани;
-Социална среда, в която се оперира с представяната информация и която е под-
ложена на силно влияние от допълнителни фактори, способни да променят първо-
началната информация.
Това е такъв тип информация, която предполага използването на езика, речта за
конкретни политически цели според ролята им в обществото.
Кандидат – политиците трябва да владеят целия набор от лингвистични правила, за
да може вербалната комуникация да достигне политическите измерения. При тези
правила основното оръжие за въздействие върху електората от страна на кандидат-
политиците е политическият език. Преди всичко това е изящната словесност, богатия
речников фонд терминология, изкуството още да се борави с изразните средства:
метафори, епитети, сравнения, иронии, които реално отразяват позитивен или нега-
тивен имидж на съответния кандидат сред избирателите. За постигане на максимално
въздействие чрез вербалната комуникация, от най-голямо значение са личните
качества и умения на политика, който осъществява това с помощта на няколко опре-
делящи поведението му начина за общуване чрез магията на словото.
1. Политически език – цялата гама от синтактични, граматични, лексикални и
стилистични компоненти, които характеризират публичната изява на кандидат-
политика.
2. Публична политическа реч – специфична комуникация с избирателите, при
които се използват конкретни елементи за убеждаване като:
- Къси и съдържателн4и изречения без излишна фразеология;
- Добра артикулация без мънкане, т.е нормален и точен изказ, тренирана
приятна дикция, точна и ясна мисъл без усукани словосъчетания.
3. Политическа лексика – използване на ключови думи, които политикът винаги
използва: демокрация, свобода, ред, сигурност, социални интереси. Използването
на всички ключови думи според социалната ситуация в конкретната държава:
трябва да смятаме ............................................................
4. Политическо красноречие реторика - т.е съвкупност от разнообразни средст-
ва и форми за социално въздействие, служеща за устно разпространение на поли-
тическите знания и за убеждаване на аудиторията в подобна политическа кауза.
Практическата реализация на вербалните изисквания за политическата кампания
са ефективни при предварителна подготовка на кандидат – политиците от специа-
лизираните предизборни екипи.
Невербални правила на ПИ
2
Този тип комуникация акцентира върху външните страни на съответните канди-
дати при срещата им с избирателите несловесна комуникация, основана на други
форми на изразяване, целящи да въздействат емоционално на човека.
Професионалната невербална комуникация успешно замества думите с усмивката и
жестовете, говоренето с очите и гримасите и езикът с ръцете и раменете. Невербално,
несловесната комуникация може да внушава повече доверие, ако е добре обмислена и
привлекателна 55% от въздействието върху хората е чрез тялото, 38% от въздей-
ствието е възприемането на гласа, а 7% е словесният труд.
Толя Соицова, изучавайки ролята на тялото, регулира шест основни модалности на
извън езиковите форми на общуването:
? Параезикова модалност – означава „зад” или нещо, свързано с естествения
език, но не самите думи. Тоест, комуникация чрез интонация, паузи в речта, между-
метия, които нямат смисъл извън социалния контекст ах, ох, аха, смях, плач,
въздишки.
? Проксемика – комуникация чрез личностно поле, дистанция, територия и
подреждане на участниците във взаимодействие позиция за сядане на маси, избор
за сядане в аудитория.
? Двигателна модалност кинесика - комуникация чрез цялата двигателна
активност на човешкото тяло. Мимика – израз на лицето; пантомима – движение
на корпуса на тялото – ръцете, краката.
? Тактилна модалност – комуникация чрез допир и докосване, различни по
обхват и честота.
? Обонятелна модалност – комуникация чрез естествения мирис на човешкото
тяло. Обонятелните кодове са свързани с принадлежността на хората към различна
раса и етнос.
? Изкуствена цивилизационна модалност – комуникация чрез дрехи, накити,
очила, бастун, инвалиден стол.
Тези видове модалности на невербалната комуникация, особено след първата,
оказват голямо влияние върху формирането на политическия имидж. Тъй като един
дребен жест, усмивка, преобръщат събитията. Политиците трябва да владеят както
„езика на тялото”, така и „езика на жестовете”. От особено голямо значение и важност
са следните три:
Физическият вид – открояване на характеристиките на лицето, тъй като
чрез него се изразяват положителни и отрицателни нагласи;
Изказваните жестове – не трябва да се прекалява с тях. Следователно те
трябва да се прилагат сдържано;
Позата на тялото, която се отличава с три компонента:
-Биологични реакции на организма;
-Конкретна поза и ситуация;
-Културни традиции в дадено общество.
Тези съставни части на невербалната комуникация са валидни за всички, защото
ефектът ще е нулев, ако един човек е облечен официално с костюм и се среща с ауди-
тория, намираща се на полето и трябва да говори с нея за селската промишленост и за
нейното подобряване. Ефектът тук ще е отрицателен и няма да доведе до постигане на
поставената цел или цели.
Външните невербални правила са закон за политическия имидж ПИ и се раз-
глеждат в три насоки:
1. Изисквания за външния вид на кандидатите;
2. Правила за поведение пред телевизионна камера – реклама, послание;
3. Други изисквания, правила.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 мар 2020 в 20:26 ученик на 26 години от Плевен - СОУ "Иван Вазов", випуск 2012
18 фев 2020 в 10:42 студент на 24 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Връзки с обществеността, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Толерантността в българския политически живот

07 апр 2008
·
158
·
6
·
591
·
56

През своята дълго вековна история българския народ е дал убедителни доказателства и примери за търпимост, толерантност и отстъпчивост по отношение на останалите народи, дори и спрямо онези, с които е воювал...
 

Власт и политика

08 апр 2008
·
277
·
24
·
6,328
·
183

1.Обществена форма на власт – Тя в била характерна, присъща, на т.н. първобитното общество. Тогава хората са живеели на групи. Основната връзка между тях е била кръвната връзка. В първобитното общество решенията се вземат от всички участници на групата..
 

Политическите партии

14 апр 2008
·
259
·
6
·
1,090
·
111

Според съвременните науки за държавата и правото, държавата е политическа общност с определено държавно- политическо устройство и система от органи за управление, която притежава вътрешен и външен суверенитет.
 

Принципът на политическия плурализъм и многопартийността

22 апр 2008
·
107
·
3
·
607

В член 11 на Българската Конституция изрично е написано, че политическият живот се основава върху принципа на политическия плурализъм...
 

Политически партии

23 яну 2008
·
322
·
11
·
1,613
·
119
·
1

Политически партии. Генезис, функции и правна регламентация на дейността. Типология на политическите партии.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
178
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Изграждане на политически имидж

Материал № 354659, от 08 юни 2009
Свален: 766 пъти
Прегледан: 511 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Лекция
Брой страници: 6
Брой думи: 1,712
Брой символи: 14,853

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Изграждане на политически имидж"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения