Големина на текста:
14.ТЕМПЕРАМЕНТ И ХАРАКТЕР НА ЛИЧНОСТТА.
Своеобразният начин, по който протичат психичните процеси у отделните хора зависи не само от
условията, в които те живеят. До известна степен този начин се определя и от някои вродени природни особености
на човека. Природните особености от своя страна се формират под въздействие на наследствените фактори и
условията на вътреутробното развитие. Природните особености на човека определят главно начина, по който
протича психичната му дейност.
Една от природните особености, която най-ярко се отразява върху психичната дейност, и то не само
върху отделни нейни страни, а върху цялата психика на човека е типът на нервната система. Той се определя от
функционалната издръжливост на нервните клетки в кората на главния мозък и от начина, по който протичат
основните нервни процеси възбуждане и задържане. Типът нервна дейност от своя страна определя едно от
основните свойства на човешката личност – темперамента.
Темпераментът е такава проява на нервната дейност на човека, която засяга поведението и начина на
протичане на неговата психична дейност. Темпераментът не е тъждествен с типа нервна дейност. Той е само една
негова проява. За темперамента на човека съдим по особеностите на неговото поведение, които засягат динамиката
на поведението, начина на неговото протичане.
Още древногръцкият лекар Хипократ /460 – 372 г.пр.н.е./, изхождайки от своите наблюдения върху
външната страна на човешкото поведение, прави опит да обясни различичията между хората. Дали у един човек ще
преобладава една или друга особеност на поведението, Хипократ отнася към преобладаването на една или друга
течност в организма. Ако в организма преобладава кръвта /от сангвис - на гръцки език -кръв/, то индивидът е
сангвиник; ако е бялата жлъчка /холе/ - холерик; ако е черната жлъчка /мелаина холе/ - меланхолик и ако е
слюнката /флегма/ - флегматик.
Правени са опити да се обясни темперамента и с някои особеност в телесната структура на човека. Е.
Кречмер разделя темперамента според общата структура на човешкото тяло. Френската и италианската школи също
се опират на данни за човешкото телосложение. Една голяма част от психолозите – В.Вунд, А.Бине, К.Г.Юнг и др.
свеждат темперамента до начина на протичане на отделен психичен процес, най-вече – емоционален.
Свеждането на темперамента до начина на протичане на даден психичен процес, обяснението му с дадена
особеност на човешкия организъм водят до едностранчиво обяснение на тази основна черта на личността.
Темпераментът се проявява в начина на протичане не на отделни психични процеси, а в своеобразния начин на
протичане на цялата психична дейност на човека. Причината за това е типът нервна дейност. Такова обяснение на
темперамента дава И.П.Павлов. Главна роля в произхода на темперамента има не общата конституция на
организма, а общият тип нервна система.
Във всяка нервна клетка и в частност в кората на главния мозък се развиват два процеса: възбуждане
/деполяризация/ и задържане /хиперполяризация/. Деполяризацията намалява полярността на клетъчната мембрана
и се стига до нулев потенциал и инверсия на потенциала – йоните на Nа влизат в клетката. При хиперполяризацията
мембранният потенциал нараства, а йоните на Ка се движат отвътре навън. В кората на главния мозък става дума за
сумарно възбуждане и задържане. Възбуждането облекчава протичането както на условните, така и на безусловните
процеси, а задържането потиска развитието на рефлексната дейност.
Процесите имат следната характеристика:
1.Сила на изразеност – силата на нервните процеси се определя от издръжливостта на нервните клетки и се
проявява в интензивността и продължителността на нейната работоспособност. Според издръжливостта на
нервните клетки нервната система бива силна или слаба. Според относителната сила на процесите възбуждане и
задържане - нервната система бива уравновесена и неуравновесена;
2.Подвижност – възможност процесите бързо да се разпространяват и да обхванат съседни области на кората. Най-
ярката проява на това свойство е способността на нервната система бързо да реагира на смяната на дразнението със
смяна на нервния процес. Така нервната система се определя като бърза и подвижна или напротив – инертна. От
съчетанието на тези три особености на нервните процеси според Павлов могат да се получат 24 типа НД. Най-често
срещащите се обаче са тези четири типа, описани още от древността;
3.Възможност за взаимна индукция.
Тези характеристики определят висшата нервна дейност на индивида, неговата психична дейност /мислене, памет,
обучение, реч.../.
слабо изразениподвижни
корови процеси уравновесени
силно изразенинеподвижни
неуравновесен
САНГВИНИК – силен, уравновесен, подвижен тип нервна система;
Повишена реактивност, смее се на висок глас, жив и с голяма възбуда откликва на всичко, което привлича
вниманието му, жива мимика и изразителни движения, бързо съсредоточава своето внимание, понижена
сензитивност, висок праг на чувствителност, повишена активност, енергичен, работоспособен, активността и
реактивността са уравновесени, лесно се поддава на дисциплина, умее да сдържа проявите на чувствата си, бързи
движения, бърз темп на речта, бързо съсредоточава вниманието си, лесно и сполучливо се приспособява към
условията на живота, бърз и гъвкав ум, находчивост, висока пластичност, променливи чувства, настроения,
интереси и стремежи, лесно установява контакти с нови хора, екстравертен, най-бързо изработва условни рефлекси.
ХОЛЕРИК – силен, неуравновесен с доминиране на възбудните над задръжните процеси;
Слаба сензитивност, висока реактивност и активност като реактивността преобладава над активността, необуздан,
невъздържан, нетърпелив, избухлив, хора на афекта и на страстите, с голяма устойчивост на стремежи и интереси,
голяма настойчивост, затруднения в превключване на вниманието, бърз психически темп, трудно изработва
условни рефлекси и те не са стабилни.
ФЛЕГМАТИК – силен, уравновесен, подвижен;
Слаба сензитивност, слабо емоционален, трудно може да бъде разсмян, разгневен или опечален, спокоен, бедна
мимика, неизразителни движения, енергичен, висока работоспособност, голямата активност преобладава
значително над слабата реактивност, търпеливост, издръжливост, самообладание, бавен темп на движенията и
речта, не находчив, бавно съсредоточава вниманието си и трудно го превключва, ригиден, трудно променя
навиците си, интравертен, трудно осъществява контакт с нови хора, бавно изработва условни рефлекси, но те са
стабилни.
МЕЛАНХОЛИК – слаб тип нервна система;
Голямата реактивност, чувствителност на нервните клетки усилва у тези хора ориентировъчните рефлекси, които
по пътя на отрицателната индукция задържат новообразуваните временни връзки. Голяма сензитивност, невисоки
прагове на усещанията, извънредно докачлив, болезнено чувствителен, слаба реактивност, неизразителни мимика и
движения, тих глас, плаче тихо, рядко се смее на глас, понижена активност, неуверен в себе си, стеснителен,
неенергичен, ненастойчив, лесно се уморява, слабо работоспособен, вниманието му е неустойчиво и лесно се
отвлича, бавен психически темп, ригиден, интравертен, не прави разлика между въпрос и проблем, трудно
изработва условни рефлекси и те не са трайни.
Няма чист тип ВНД. Като какъв ще се прояви индивидът в дадена ситуация зависи от генетичната детерминираност
и от социалната среда.
Освен на базата на характеристиката на коровите процеси за индивида е характерно още и
преобладаващата сигнална система. Хората се делят на първо- и второсигнални. Съществува и смесен вид.
Следователно съществуват 12 типа ВНД.
ХАРАКТЕР
Характерът на човека е най-основното свойство на на човешката личност, което най-ярко изразява
особеностите й. Той включва в себе си множество черти, които се определят по отношението на човека към
обективната действителност.
И характерът и темпераментът се проявяват в поведението. Но докато темпераментът характеризира
начина, по който протича поведението на човека, характерът определя мотивите, които пораждат това поведение.
Затова често зад поведение, което външно протича по един и същ начин и е проява на един темперамент, се крие
различен характер. А една черта на характера, в зависимост от темперамента, може да бъде проявена по различен
начин.
Характерът и темпераментът са различни и по своя произход. Човек се ражда с определен темперамент. В
характера обаче се включват тия индивидуални особености на човешкото поведение, които се формират в живота
на човека под влияние на възпитателните условия и жизнения опит.
Начинът, по който се изграждат едни или други черти на характера, зависи до голяма степен от темперамента. От
друга страна, чертите на характера често скриват, маскират известни прояви на темперамента.
Под характер в психологията се разбира съвкупността от индивидуално – своеобразни психични
качества, които се проявяват в типични за дадена личност начини на дейност, проличават в типични обстоятелства
и се определят от отношенията на личностните черти към тези обстоятелства.
Чертите на характера могат да бъдат преценени с оглед на тяхното значение за обществото. Проявите на
характера винаги имат едно или друго значение за обществото и поради това – една или друга нравствена ценност.
Проявите на темперамента не могат да бъдат нравствено оценявани.
Една група черти на характера изразяват насочеността на човешката личност, нейните цели, идеали и интереси.
Насочеността се определя от своя страна от мирогледа. Мирогледът е система от знания, понятия и представи,
които човек има за света и от които той изхожда в преценката си за света.
В структурата на характера влизат индивидуални компоненти /убеждения, мироглед, качества на
паметта/, емоционални моменти /вкусове, настроения, страсти/, особености на темперамента. Най-съществено
място имат волевите компоненти. Волята е гръбнакът на характера.
Но никоя от тези компоненти не може да даде характера. Техните безкрайно разнообразни съчетания определят
големите различия в характерите на хората.
Чертите на характера са относително трайни, но едновременно с това трябва да се изтъкне и динамиката в процеса
на формирането на характера. Човек не се ражда с готов характер, той се изгражда в социалните взаимоотношения
под влияние на различни фактори. Някои хора се отличават с по-стабилен характер, а други – с непостоянен и
изменчив.
В постъпките се изявяват характерните особености на всеки човек, неговият егоизъм или алтруизъм,
индивидуализъм или колективизъм, дисциплинираност или неорганизираност и пр. Характерът се изявява и във
външния облик на човека – поза, мимики, жестове, поглед, стил на обличане.
При оценка на характера е важно да се имат предвид онези негови особености, които имат положително значение за
човека като член на обществото, а именно:
1.Установеност – изразява се в това, че у човека вече има определен характер, който води към една устойчива линия
в поведението; формирани са стабилни привички; има ясно определени цели и идеали в живота.
2.Цялостност – обуславя се от интегритета на личността; изразява се в пълна съгласуваност на поведението на
човека с неговите разбирания, единство на думите и делата, липса на противоречие между лични и обществени
интереси.
3.Сила – определя се от силата на волята; хората със силен характер се отличават с повишена активност и
деловитост; те изпълняват взетите решения и поетите задължения.
4.Твърдост – проявява се в настойчивостта и издръжливостта на човека при преследване на поставените цели.
5.Уравновесеност – проявява се в спокойното и еднакво отношение на човека към обикновените и извънредните
събития в живота; тя е важна предпоставка за саморегулиране на поведението.
6.Пълнота – обуславя се от оптималното съчетание на всички или повечето волеви качества – решителност,
деловитост, целенасоченост, плановост, въздържаност, самообладание, активност и пр.
Стойността на качествата на характера се определя от това, доколко те се проявяват у една морално възпитана
личност. От моралния облик на човека зависи в голяма степен стойността и на способностите, и на чертите и
качествата на характера. Този облик се определя от усвоените нравствени знания и понятия, от нравствените
чувства и оценки, от формираното нравствено съзнание и поведение, убеждения и стремежи. Важно участие имат и
нравствените чувства, неразривно свързани със социалните чувства. Това са чувството за дълг и отговорност, за
чест, справедливост, съвест, щастие.
Акцентирани черти на характера според К. Леонгард:
1.Екстравертен – отворен, словоохотлив, лесен контакт, обича слуховете и сплетните, лесно се влияе;
2.Интровертен – хладен, сдържан, упорит, трудно му се влияе, обърнат навътре към себе си;
3.Хипертимен – крайна екстравертност, изключително общителен, оптимист, оживен, енергичен, незадълбочен;
4.Дистимен – краен интроверт, херметизиран, мрачен, мълчалив, необщителен, мисли бавно, нравствен;
5.Циклотимен – комбинация между хипертимен и дистимен, бърза смяна на настроенията;
6.Педантичен – абсолютно точен, безкраен формалист, болезнено акуратен, стриктен;
7.Емотивен – раним, чувствителен, труден за контакт, нравствен, единствен от всички типажи – склонен да се
радва;
8.Екзалтиран – патетичен, с ярки чувства, искрен, обича споровете, лесно се отчайва;
9.Демонстративен – нужда от внимание, позьор, неискрен, властен, егоистичен, повърхностен;
10.Мнителен – обидчив, честолюбив, отмъстителен, самонадеян, конфликтен, подозрителен.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Темперамент и характер на личността.

Тема за държавен изпит - Своеобразният начин, по който протичат психичните процеси у отделните хора зависи не само от условията, в които те живеят...
Изпратен от:
metodi0057
на 2009-06-07
Добавен в:
Теми
по Психология
Статистика:
237 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
448
·
29
·
11,138
·
4

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Девиантно поведение

12 сеп 2009
·
175
·
5
·
766
·
201

Тук се отнасят убийствата и всички други действия които нарушават законите, но като девиантно поведение може да се разглежда неморалното поведение...
 

Качествата на моята памет

06 мар 2008
·
126
·
9
·
1,842
·
160
·
2

Паметта осигурява целостта на личността и нейната активност, единството на нейното минало, настояще и бъдеще. Успешното запаметяване се определя от предвиждащата оценка за значимостта на даденото съдържание за дейността...
 

Полицейска психология

27 ное 2008
·
163
·
2
·
319
·
75

Предмет на полицейската психология. Приложни аспекти. Връзка с другите клонове на психологията.
 

Тест по възрастова психология

24 яну 2009
·
190
·
7
·
510

Тест по възрастова психология по предмета психология на възрастите
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
372
1
14.02.2013
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
157
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Темперамент и характер на личността.

Материал № 353662, от 07 юни 2009
Свален: 237 пъти
Прегледан: 151 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 1,252
Брой символи: 10,807

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Темперамент и характер на личността."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
26

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
365

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения