Големина на текста:
Септемврийското въстание от 1923г. в българската литература
Сепремврийското въстание от 1923 год. като кървава буря премина през страната ни и
остави незаличими следи в душите на поколенията и до днес. Събитията около първото в
света антифашистко въстание продължават да занимават историци, социолози,
художници и литературни творци. Много писатели и поети от оная епоха с будна
гражданската съвест възпяха величието и саможертвата на оноя народ в
самоотвержената му борба срещу мракобосието и изоблечиха кървавите жертви при
потушаването на народния бунт.
Един от първите, който в своята поезия отрази онова бурно и смъртно време, беше
Асен Разцветников, създавайки цикъла “Жертвени клади”. В него са разкрити картините
на народната трагедия, говори се за хиляди жертви на безумните палачи, представена е
безутешната скръб на майките по избитите им синове и дъщери и се възвеличава
подвигът на загиналите в тази справедлива социална борба.
Сред творбите от цикъла особено се откроява баладата “Удавници”. Болката и
страданието от изживяния ужас поетът изразява от името на самите жертви.
Безмилостно избити и захвърлени от шлеповете във водите на родната река, те като
звезди намират своя покой на дъното, оставяйки своите майки напразно да бродят по
брега и да зоват свидните си рожби, потънали в безкрайна мъка и печал.
Подобно на Ботевите самодиви в баладата “Хаджи Димитър”, поетът въвежда водните
русалки, които утвърждават идеята за преклонението на цялата природа пред подвига на
героите.
Със завладяващ лиризъм и баладичност се прокарва идеята за безсмъртието на
загиналите и за приемствеността в справедливата им борба. Красивият идеал, подир
който мъртвите герои продължават да препускат, яхнали “призрачни бели коне”, няма да
бъде погребан. Той ще кристализира в “скъпоценни зърна”, които ще бъдат намерени от
познайни рибари и ще покълнат в душите на хиляди нови борци:
“И мигом ще звъннат в душите им нашите песни
и нашите надежди за слънце,простор, свобода...”
Това е поетично претворяване на вярата, че народът ще победи в свещенната борба
срещу капитализма.
Чудовищните злодейства на фашистките палачи са изобличени и остро заклеймени в
стихотворението “Каин”. Библейският братоубиец е осмислен от нова идея. Каин е
фашисткият войник, който дръзва да вдигне ръка срещу собсвения си брат по съдба.
Чудовищното престъпление палачите ще изкупуват с гузната си съвест, която още в този
миг ги подгонва от мястото на варварското убийство:
“Беше жестокост и тъпа, и странна.
Бяха смразени от ужас лица.
И по ножовете с писък възпламна
Кръв от набучените живи сърца.”
Изключително вълнуваща и наситена със суров драматизъм е тази картина. Двамата
войници тръпнат не само от изпития за смелост алкохол, но и от съзнанието за
чудовищността на престъплението си.
Напразно те бягат през полето. Каин тича блед и разрошен след тях, за да им напомня
докато са живи, че са подли убийци.
Злодействата на фашистите, мъката на народа е вярата в победата са основни
мотиви и в разказите от сборника “Ръж” на Ангел Каралийчев. Особено вълнуващ е
разказът “Няма го моят син”, който разкрива неизразимата скръб на стария баща по
единствения син, изчезнал и убит във въстанието. Върви старецът по пътищата да търси
куршумите и жестокостта на Каиновото племе, което кла и съсипа своя народ. Напразно
се мъчи съкрушеният баща да разбере смисъла на борбата, на жертвите от народа, на
идеалите на сина си. Той е понесъл в сърцето си не само своята, но и мъката на целия
изстрадал народ, която е като едно тежко непосилно чувство, което изтръгва от
измъчените му гърди болезнен вик:
“Хей, синами! Тук го искам!”
Този вик на протест е отправен към виновниците за несретната участ на народа, чиято
социална политика тласна масите в нова борба няколко десетитетия след
Освобождението от петвековно турско робство.
Изобличителният патос на писателите септемврийци достига най-голям връх в романа
“Хоро” на Антон Страшимиров. Негови са и паметните слова “Фашистите клаха народа си
така, както и турчин не го е клал”.
В центъра на романа е една сватба в дните на кървавия погром. Братът на булката
Мария – Сашо е убит, а изтерзаната от скръб девойка е заставена да се омъжи за
неговия убиец. Не можейки да издържи на това унижение, тя избягва през време на
сватбения гуляй, подпомогната от другарите на своя брат. Това дава основание на
пияните фашисти офицери отново да убиват невинни хора, които дори незнаят какво се е
случило. Между жертвите попада и старият опълченец дядо Рад. Грамада от трупове
застила мегдана в бялата септемврийска нощ, а убийците се сещат да съжеляват само за
непредвидената смърт на дядо Рад, който е бил извън списъка на кмета. Какъв парадокс!
Силата на напрежението и ужаса достига своя връх, когато озверелият полковник
Гнойнишки кара жените да плюят върху близките си и да играят хоро около труповете на
избитите си без съд и присъда, а главно и без вина свои мъже, братя и синове. В този
момент Капанката, полудяла от мъката по току-що убитите и мъж и син, страшна и
окървавена от бича на полковника, започва да играе кърваво хоро, крещейки неистово:
“Иху-ъ мори земъо, черна, прецукай се,
та ни погълни!”
В този миг на отчаяние хората виждат единсвено в смъртта своето спасение от
варварската жестокост и липсата на всяко човешко чувство на фашистките
мракобесници.
Романът “Хоро” е роман, който като оръдеен залп изстреля срещу фашистката
диктатура цялата омраза, прозрение и безгранична болка на писателя хуманист, а и на
целия български народ.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 яну 2020 в 23:06 потребител
20 окт 2019 в 13:02 в момента не учи на 36 години от Велико Търново
28 мар 2018 в 21:29 студент на 24 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Обществени науки, специалност - Българска филология, випуск 2019
27 юни 2017 в 14:04 ученик на 21 години от София - 035 СОУ "Добри Войников", випуск 2019
25 юни 2017 в 14:52 потребител на 30 години
15 юни 2017 в 18:17 ученичка от Хасково - ПГМЕТ "Стойчо и Кица Марчеви"
20 май 2017 в 09:52 студент на 38 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2016
27 дек 2016 в 17:28 потребител
 
Домашни по темата на материала
Песен и плач в баладата Хаджи Димитър(ЛИС)
добавена от diana.atanasova.104 10.01.2015
0
5
Какви са чувствата на майката в стихотворението
добавена от sevilay_sevgi 09.06.2013
1
23
имаме ли своето основание и днес да се чувстваме достойни българи
добавена от ilinka.shtiliqnova 09.04.2013
2
8
Подобни материали
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,867
·
2
·
267
·
1,221
·
6

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,227
·
3
·
485
·
1,150
·
1

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

29 мар 2006
·
3,505
·
1
·
457
·
631
·
1
·
2

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,053
·
2
·
732
·
889
·
3
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Образът на гергана - въплъщение на народния идеал за красота

27 дек 2006
·
5,133
·
2
·
361
·
958
·
20

Гергана е описана като обикновено момиче от народа. На нея са й присъщи привързаност към дом и родина , към близки и роден бит.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
4 мин
24.01.2020
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
29
1
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Септемврийското въстание от 1923г. в българската литература

Материал № 3516, от 06 май 2006
Свален: 552 пъти
Прегледан: 115 пъти
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 568
Брой символи: 4,456

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Септемврийското въстание от 1923г. в българскат ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
206 10

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
107 10

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения