Големина на текста:
„Смисъл и значение в изобразителното изкуство” на Ервин Панофски
Книгата на Ервин Панофски „Смисъл и значение в изобразителното
изкуство” представлява сборник от отделни самостоятелни статии, обединени от
смисловата си същност, които разглеждат както методологичните проблеми на
историята на изкуството, така и анализи за смисловото значение на
произведенията на изкуството.
Първите две уводни статии на книгата образуват нейния теоретичен
фундамент. „История на изкуството като хуманитарна дисциплина”, както и
„Иконография и иконология. Въведение в изкуството на Ренесанса”, са
посветени изцяло на теоретическите и методологическите проблеми на самата
дисциплина История н изкуството.
Уводът представлява една своебразна възхвала на хуманизма, разглеждан
като отношение, което се изгражда върху убеждението за достойнството на
човека. Панофски прави кратък исторически преглед на възникването и
възприемането на понятието „хуманизъм”. Думата humanitas има две значение –
първото произлиза от противопоставянето между човека и това, което е по-
малко човек, а второто – от противопоставянето между човека и онова, което е
повече от него. В първия случай humanitas означава ценност, а във втория –
ограничение.
Понятието humanitas като ценност е формулирано в кръга около Сципион,
а негов късен изразител е Цицерон. Под него се е разбирало качеството, което
разграничава човека не само от животните, но и от онзи, който принадлежи към
вида homo, но не заслужава името homo humanus, а именно този комуто липсват
уважение към нравствените ценности, образованост и вежливост, което според
Панофски може да се предаде с думата „култура”.
През средните векове качествата, които се обвързват с понятието
humanitas са крехкост и преходност, което вече се противопоставя повече на
божественото, отколкото на животинското или варварското.
Според Панофски хуманизмът се ражда от двузначната концепция, която
се образува през Ренесанса за понятието. Хуманизмът е поведение, което може
да се определи като убеждение за достойнството на човека, основаващо се върху
придържането към човешките ценности (разум и свобода) и в същото време
върху приемането на човешките ограничения (погрешимост и слабост),
вследствие на които се раждат отговорността и търпимостта.
Средновековната схоластика не прави разграничение между естествените
науки и т. нар. хуманитарни науки. Средновековието приема и развива
наследството от миналото, вместо да го проучва и възстановява. То копира
античните произведения на изкуството. Панофски съпоставя естествените и
хуманитарните науки , като според него първите се стремят да превърнат
хаотичното многообразие на природните явления в нещо, което може да се
нарече космос на природата, докато вторите се стремят да превърнат хаотичното
многообразие на свидетелствата за човешка дейност в нещо, което може да се
нарече космос на културата. Съществуват, обаче, няколко аналогии в
методологията – и в двата случая процесът на изследването започва с
наблюдение, при което и наблюдателят на природното явление
(„естествоизпитателят”), и хуманистът насочват вниманието си към определени
обекти, като по този начин се подчиняват на един принцип на предварителен
подбор, като при единия е продиктуван от дадена теория, а при другия – от една
обща историческа концепция.
Голямо внимание в тази статия Панофски отделя на формата и
съдържанието на една творба на изкуството като единно неотделимо цяло, които
осъществяват и изразяват смисъла и значението на даденото творение, а не на
някое друго. Историкът на изкуството, според автор, трябва да притежава усет,
чувство за изкуството, но същевременно трябва да има и необходимите знания и
широка културна подготовка – само тогава той ще може да се справя успешно с
научните си задачи.
Произведението на изкуството, според Панофски, не винаги се създава
изключително с цел да бъде обект на наслада или естетическо преживяване. Но
то винаги има естетическо значение, независимо от това дали има практическо
предназначение или не. Всеки предмет – природен или създаден от човека, може
да се преживява естетически. Но за разлика от предмета на природата, ри който
естетическото преживяване е лично решение, при предмета създаден от човека е
заложено „намерението” – той или изисква или не да бъде преживян
естетически.
Панофски разделя създадените от човека предмети, които не изискват да
бъдат преживявани естетически, т.е практическите, на две категории – средства
за комуникация и апарати или инструменти. В средството за комуникация е
заложено „намерението” то да съобщава понятия, а в инструмента или апарата –
да изпълнява определена функция. Авторът причислява и предметите, които
изискват естетическо преживяване, т.е. произведенията на изкуството, към една
от тези две категории, като например стихотворението или историческата
картина, които в известен смисъл са средство за комуникация.
Важен елемент на произведението на изкуството е формата, която
понякога засенчва интересът към идеята за създаване на произведението.
Съотношението между „идея” и „форма” разкрива „съдържанието” на
произведението.
Според Панофски всяко произведение на изкуството се състои от три
елемента: материална форма, идея (те. Сюжетът в изобразителните изкуства) и
съдържание. Единството на тези три елемента се осъществява в естетическото
преживяване и се сливат в „естетическата наслада от изкуството”.
Пресъздаващото преживяване на едно произведение на изкуството зависи не
само от природната чувствителност и визуалната обученост на зрителя, но и
неговата духовна култура. Не съществува напълно „наивен” зрител. Той има
способността не само да се наслаждава на произведението на изкуството, но и
несъзнателно да го оценява и тълкува. За разлика от него историкът на
изкуството има съзнание за конкретната ситуация. той не може да опише
обектите без да реконструира художествените намерения с термини, които

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ервин Панофски - "Смисъл и значение в изобразителното изкуство"

Книгата на Ервин Панофски „Смисъл и значение в изобразителното изкуство” представлява сборник от отделни самостоятелни статии, обединени от смисловата си същност, които разглеждат както методологичните проблеми на историята на изкуството....
Изпратен от:
janadie
на 2009-06-02
Добавен в:
Доклади
по Изобр. изкуство
Статистика:
89 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Изобр. изкуство
Основи на изобразителното изкуство - част 2
изпитен тест по Изобр. изкуство за Студенти от 2 курс
Тесстът съдържа 45 въпроса от затворен тип, всеки от които изисква един верен отговор.
(За отличници)
45
20.02.2015
Основи на изобразителното изкуство - част 1
изпитен тест по Изобр. изкуство за Студенти от 2 курс
Тесстът съдържа 45 въпроса от затворен тип, всеки от които изисква един верен отговор.
(Труден)
45
9
1
6 мин
20.02.2015
» виж всички онлайн тестове по изобр. изкуство

Ервин Панофски - "Смисъл и значение в изобразителното изкуство"

Материал № 350054, от 02 юни 2009
Свален: 89 пъти
Прегледан: 93 пъти
Качен от:
Предмет: Изобр. изкуство
Тип: Доклад
Брой страници: 7
Брой думи: 1,115
Брой символи: 10,145

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ервин Панофски - "Смисъл и значение в изобразит ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ина Николова
преподава по Изобр. изкуство
в град София
с опит от  3 години
1 172 28

Марина Пейчева
преподава по Изобр. изкуство
в град София
с опит от  5 години
91 28

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения