Големина на текста:
Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев
България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо
Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той
беше потребен за революцията и тя го създаде. Христо Ботев е между тези исторически
личности, които определят насоките на националното развитие, възпитават поколенията,
предвръщат се в нравствен критерий на епохата.
В самото начало на новата българска поезия той се извиси като най-висок нейн
връх, все още не е достигнат от никой друг. Поетическото му творчество не е голямо по
ебем, но с богатство на образите, със силата на чувството и с дълбочината на мисълта си
то остава ненадминато в нашата литаратура. Той е недосегаемият поетически гений на
българската нация.
Излезли от глъбините на изстрадалата народна душа, Ботевите песни събират в
едно неизплаканата робска печал, могъщото дихане на борбата, неудържимият устрем на
българина към свободата, съзнанието за дълг към отечеството, пред който неме и
любовта. Тайната на непреходното очарование на неговата поезия не се крие само в
това, че песента и революционното дело вървят ръка за ръка, яе със самата си героична
смърт той реализира собствените си поетически видения. Поезия на големите идеи на
времето, тя е и поезия на големите чувства, на неоценените художествени стойности, на
широкия поетически кръгозор.
Разнообразни са чувствата, които се сипят в душата на поета: скръб, радост,
върторг, негодуване, ала едно остава неотменно и Ботев владее изкуството да ни го
внуши и с огнена сила, и с непосредствената имтимност пред бореца: преклонението му.
Онова, което прави Ботевите герои достойни за преклонение, е дълбоката
органична връзка с родното, безграничната им любов към родината, готовността за
саможертва в името на свободата.
Личноста на бореца в стиховете на Ботев претърпява една метаморфоза, която го
издига от обикновенният хайдутин в “Хайдути” през осъзнатата необходимост за свобода
в “На прощаване” до ясния конкрете образ на бореца за свобода и социална правда в
“Хаджи Димитър”,”Моята молитва”, “Обесването на Васил Левски”.
Подвига на хайдутина Ботев възпява в поемата “Хайдути”. Тук той се връща към
чувствата и поривите на своята ранна младост, припомня си юнашките песни, които е
слушал от своята майка, и разказите за вехти хайдути, за да създаде образа на Чавдар
войвода-борец за правда, “страшен за чорбаджий и турци” и закрилник на бедният народ.
В този разказ Христо Ботев е изобразил на образа на хайдутина, закрилник на народа,
нарисувал е ярки черти на бореца, който въстава срещу неправдата. Той е там по
волните хайдушки пътеки, из балкана.
Още в началото на поемата явучи идеята за величието на хайдутина. Поетът е
възхитен от хайдутина, у когото патриотизмът е всеотдайност, упорство, сила, душевно
благородство,красота. Той възхвалява личните качества на българина: физическа
хубост,разум и смелост. За да внуши представата за величие на героя, поетът въвежда
образът на природата. Славата на Чавдар се носи широко, възпяват го гори и планини,
полета и долони:
...от Бяло море до Дунав
по румелийските полеат...
Смелото, будно дете, осъзнава за своето хайдушко призвание. То е потомък на
хайдутин и възстава решително срещу тежкото си битие, носено от силни бунтовни
пориви:
...При татка искам да ида,
при татка, в Стара планина.
В това стихотворение поетът е създал първият си герой, човешки земен и
противоречив. Този малък наследник на хайдути е символ на духовно могъщество.
Стихотворението е изпълнено с драматизъм, родило се от наболялата душа на
поета. В него има само мъжествена болка и дълбоко преклонение пред подвига на
народните хайдути.
Още в ранните стихове на Христо Ботев възниква темата за трудността на
борбата, за мъчния подвиг на личността, която решава историческа задача. Той е усетил
пряко реалността и е имал съзнанието за единството в подвига на трагичното и
героичното.
Подвигът на бунтовника революционер в стихотворението “На прощаване” е по-
висща проява в сравнение с подвига на хайдутина. Революционерът е съзнателен борец,
който не само отмъщава, но се стреми да постигне освобождението на народа. Готов е да
жертвува живота си за народната свобода. Героят е бунтовник, защото не може да търпи
насилията и издевателствата над бащиният дом
...затуй, че клетник не трая
пред турци глава не скланя,
сюромашко тегло да гледа
/На прощаване/
Как потът е неравен в изживяванията си, в които се сменят радост с протест, вяра
с бунт и негодуване, орлов подем с драматична покруса. Как силни са негодуващите
тонове в стиховете на гнева и отрицанието и как е залюшнат неговият дух в друга
крайност, когато проявява нежни чувства, възторжени състояния, родени от мисълта за
красотата и подвига на героя.
В “На прощаване” поетът претворява своето настояще и изгражда нов образ на
борец на хъша патриот, на емигранта революционер, който не прекланя глава пред
националният поробител и има една цел: борбата за превда и за свобода и един път:
свобода или смърт юнашка.
В стихотворението се разкриват напълно душевното състояние, характерът,
дълбокият патриотизъм на лирическият герой. Образът му се изгражда постепенно, всеки
момент от композицията го обогатява, все повече ни облъхва и завладява богатството на
душевния му живот, красотата на жизненият му подвиг. Появяват се онези стихове, в
които радостта и възторгът не погасват, но в които драматичната идея за страшното по
пътя на героя е ясно изявена. Ала това светло, вдъхновено видение бързо отлита.
Появява се и онзи удивителен край на жертвено удовлетворение, наградено с преценката
на народа:
“ Но...стига ми тая награда
да каже нявга народът
умря сиромах за правда
за правда и за свобода...”
Мисълта непрекъснато лети към героичното битие, към голямата заветна цел-
борбата или смъртта като последна проява на изпълнен дълг пред народа.
За себс си е на ясно. Един ден народът може да го спомене с добра дума, само
ако умре в “редовете на борбата”. Вътрешният свят на лирическия герой в творбата
отразява душевността на поета - неговите революционни възгледи и борческа готовност,
неговата любов и омраза. В “На прощаване” поетът рисува образи и картини с голяма
изобразителна мощ, разкрива душевните състояния с проникновението на сърцевед.
Ботев черпи от богатия извор на народния език, от говоримата народна реч и от езика,
стила, поетиката на народната песен и създава истински образец на поетическо
майсторство.
Ботевият герой умее да почувствува своето призвание в името на борбата за
свобода и човешко щастие. И не само да го почувствува, но и да го намери.
Най-висша проява на духовните сили на човека е борбата за всеобща свобода на
нашия народ и на цялото човечество. До създаването на такъв образ Ботев достига в
стихотворения като “Хаджи Димитър”, “Обесването на Васил Левски”, “Моята молитва”.
Един поет с голямо сърце и с големи чувства написва призивна песен към всички
борци за човешка свобода и щастие, внушавайки ни идеята за безсмъртието, на онзи,
който се бори и загива за родината си. В стихотворението “Хаджи Димитър” са въплътени
безсмъртните революционни стремежи на епохата. Героят тук се издига решително над
личността на хайдутина и личността на бунтовника със своят общочовешки идеал. Ботев
облича безсмъртието на героичният подвиг в магична дреха на поезията. Той е прозрял
голямата висша истина: “неможе да умре в сърцето на народа, този който е дал живота
си за неговата свобода”. В “Хаджи Димитър” Ботев създава най-яркия образ в нашата
доосвобожденска поезия-образа на революционера, отдал всичко на род и родина.
Трудно е да се отдели творецът от героя на баладата.
2
Подвигът на българския войвода, загинал на Бузлуджа, е издигнат на една висота,
където загубва чертите на мястот и времето, слива се с всички прославени или
безименни герои на свободата, превръща се в символ.
Ботев е нарисувал героя не в разгара на битката, а след нейния край, но дори и
сега величествената тишина след боя, той пак не може унесено да затвори очи със
спокойното съзнание за изпълнения дълг. Революционерът пъшка - повече от яд,
отколкото от болка. Берецът проклина не защото умира, а защото неможе да продължи
борабата. И до последния си миг продължава да бъде борец.
Напрежението на болката достига краен предел. Вълната на чувството напира с
върховна сила, издига се над чувсвата на скръб и болка, над обикновените човешки
преживяваания, във висините на великото и безсмъртното. Свободата е условие за
достоен човешки живот. И безсмъртието на подвига в борбата за свобода е един от
основните мотиви в поезията на Ботев. Няма по-щастлив миг в живота на революционера
от пълното всеотдаване, от раздялата с онова, което е най-висша радост в живота.
Балканът запява величествена хайдушка песен. Поетът утвърждава мисълта за
красотата на подвига саможертва, красотата ма смъртта за свобода на народа и
човечеството.
Тази истина знае мислителят, ала нея поетът разбира подобре - той я чувствува
със сърцето си. В баладата “Хаджи Димитър”, както и в самия живот, Ботев завинаги е
слял поезия и подвиг в едно. Всичко, даже земята и небето - тези изначални природни
стихии се прекланят пред героя, приласкават го, вещаят му безсмъртие.
Ботев, възпял подвига на Хаджи Димитър в забележителната си балада, пише
“Обесването на Васил Левски” за да възпее подвига и на другия велик син на България.
Елегията е не само трагичен вопъл-израз на всенародна скръб за Апостола, но и
възхвала на неговата личност, на неговия подвиг и дело, и своебразен символ - образът
на героя се превръща в символ на борбата за свобода. В стихотворението за Левски
Ботев търси величието на неговия образ. В тази странна елегия-ода за Апостола, в тази
странна ода-елегия за Родината, Ботев е същият неповторим поет на своята епоха.
Апостолът е неделим от своята Родина, от съдбата на България. Героят на Ботев
изведнъж е добил за нас една съвсем реална представа в лицето на Левски. Той е
символ на свободата на своят народ. Никой не може да отдели Апостола от родината.
Такава голяма скръб може да бъде предизвикана само от смъртта на
необикновена, изключителна личност, каквато е Левски. И в скръбта на народа за героя
ние чувствуваме величието и красотата на подвига и светлината на неговото безсмъртие.
В “Моята молитва” личността постига себе си. Стихотворението е манифест на
борбата срещу религиозните заблуди, тържествен поетичен химн на човешкия разум.
Това е сърдечна и дълбоко интимна изповед на революционера за неговата безпределна
любов към народа, към делото на революцията, на свободата.
Ботев чувствува бога в себе си, защото сам е един от боговете, слязъл на земята
и въплътил в себе си революционния идеал за жертвеготовността пред олтара на
свободата. Идеята за подвига е издигната най-високо в стихотворението “Моята
молитва”. Тук е най-силна всеотдайността и жертвеготовността на геров, най-възвишени
са неговите идеали. Преди Ботев никой не е описал така подвига и смъртта саможертва.
Никой не е посветил толкова произведения на загиващия в борбата за народа и
човечеството. Никокюй не е изразил така копнежа по върховното щастие-участието в
борбата.
Старата сентенция, че над истински прекрасното времето е безсилно е правдива
и е издържала проверката на времето. Ботев остана безсмъртен във времето. Той се
превърна в еталон на всички наши национални добродетели. И когато искаме да оценим
най-високо и най-благородно една борба, един подвиг, една поезия, или един живот, ние
казваме просто - БОТЕВСКИ.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
Изпратен от:

на 2006-05-06
Добавен в:
ЛИС
по Възрожденска литература
Статистика:
2,203 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,222
·
3
·
194
·
379
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Творчеството на Ботев

09 дек 2007
·
398
·
3
·
788
·
472
·
3

В човешката история преди всички велики събития е бил правен важен и съдбоносен избор. Пълководци, политици, хора със всевъзможни занимания са заставали на брега на Рубикон. Много от тях са...
 

Живеем в земята на Ботев

01 фев 2009
·
68
·
2
·
164
·
229
·
1

Спорно е да твърдим, че живеем в земята на Ботев. В действителност ние живеем на основата на тази българска земя, но дотолкова сме изкривили образа й, че дори големият български поет не би познал родната си страна...
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,907
·
2
·
232
·
1,040
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Свободата като избор в творчеството на Ботев

22 фев 2006
·
3,309
·
3
·
302
·
3

През ренесанса и Просвещението една от най-големите ценности е свободата.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

Материал № 3497, от 06 май 2006
Свален: 2,203 пъти
Прегледан: 722 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 3
Брой думи: 1,138
Брой символи: 9,298

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Подвигът на бореца за народна свобода в поезият ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения