Големина на текста:
Нации и национализми в Европа през 19. век
Една от най – разпространените и влиятелни доктрини в историята и в
хуманитаристиката като цяло е, че всички хора са обособени в групи, наречени
нации. Етническа и философска по своята природа, тази доктрина е изходна точка
за идеологията на национализма. Членовете на нацията споделят една обща
идентичност, която е обусловена най – често от общия произход по отношение на
прадеди, потекло, потомство. Нацията се простира през поколенията, включвайки
мъртвите като равностойни свои членове: миналите събития са рамкирани в нейния
контекст (типичен пример е позоваването на “нашите воини” в конфликти от преди
стотици години). В този смисъл, макар и не толкова ясно, нацията включва и
бъдещите поколения.
Целта на нацията като социално – икономическа, културно – политическа и духовна
общност е създаването на своя – национална – държава, изработването на
надетнически културни и политически традиции. Държавата е призвана да поеме
грижата за своята нация, да завърши процеса на нейното собствено трансформиране
в “суперетнос” (множество взаимосвързани народности, отнасящи се една към
друга с положителна комплементарност).
Тук е мястото да се посочат разликите между такива взаимосвързани, но не
идентични понятия, като “нация” и “народност”. Народността, изразяваща
етническа общност, представлява само един от факторите на нацията. Тя има
тясното значение на съвкупност от генетически характеристики и природни условия
на бита, водещи до диференциране на една първична група от друга. Нацията е по
сложно и по – късно образувание. Ако народности (в смисъл на етноси) е имало на
протежението на цялата световна история, то нациите като такива се формират едва
в периода на Новото време, като процеса продължава и в най – новата история.
При все това, особено в теорията на правото, двете понятия се припокриват. В
конституционното право на англо – и романоезичните държави “нация” има
значение на “държава”, “общество”, “съвкупност от всички граждани”. В
славянските езици също до голяма степен съществува знак на равенство между
“нация” и “народ”.
Нацията и национализмът (сборът от идеи, засягащи нацията) не само са продукт на
модерните времена, но и са движещата сила за почти всички процеси и събития от
Френската революция насам. Оттогава доктрина и идеология преминават през
всички континенти на земното кълбо: според класика на изследванията на
национализма Бенедикт Андерсън първи възникват латиноамериканските нации, в
резултат на борбата им срещу испанската корона, непосредствено след тях, в края
на 18 в. са САЩ и Франция (като следва да се отбележи, че именно по време на
революцията в последната понятието “нация” изкристализира в съвременното си
значение), в началото на 19 в. възниква германския национализъм, следван от
гръцкия и скандинавските ( 20 – те години на века), италианския (1830 – те); в 1850
– 1900 г. нации и национализми се разпростират в Източна Европа, както и в Индия,
а исторически най – млади са в Азия и Африка (виетнамци и камбоджанци – не
преди 1930 – 1950 г.).
Като първоначално европейски феномен, надхвърлил в последствие своите граници,
1
национализмът се появява в два противоположни варианта. Единият от тях,
държавният или гражданският национализъм, е подкрепян от управляващите
върхушки на вече съществуващите държави. Другият, народният или етническият
национализъм, е подтикван от исканията на общностите, живеещи в тези държави, и
в този смисъл е насочен срещу политиката на правителствата. В това отношение
някои историци противопоставят процеса на “държавното строителство” с този на
“националното изграждане”. Основната разлика се намира в източника на идеите и
действието. Държавният национализъм е иницииран “на върха”, сред политическия
елит, който се опитва да проектира своите ценности надолу в обществото.
Народният национализъм започва в “низините”, на дъното, стремейки се да
привлече масова подкрепа, преди да опита да повлияе върху съществуващия ред
или направо да го отхвърли. Друго важно разграничение се прави между мирния
културен национализъм от Хердеров тип, който е ограничен до пропагандирането и
съхраняването на културата на една национална общност, и агресивния
политически национализъм, претендиращ за правото на самоопределение, за да
постигне националната държава.
Съществуват толкова много теории за същността на нациите, колкото са и
теоретиците. “Нацията е душа, според Ренан, духовен принцип. Тя се състои от две
неща. Едното е общото наследство от богати спомени за миналото. Другото е
настоящият консенсус, волята да се живее заедно…”. За да се постигне този
консенсус, много членове на нацията ще трябва да забравят потисничествата и
несправедливостите, които някога са ги разделяли. “Актът на забравянето, и някой
дори може да каже на историческата фалшификация, са необходими фактори за
създаването на нациите”.
Държавният национализъм, който е насърчаван от интересите на управляващия
елит, е добре илюстриран в случая с Великобритания. През 1707 г., когато е
положено началото на Обединеното кралство, не съществува британска нация.
Хората от британските острови се смятали за англичани, уелсци, шотландци или
ирландци. С годините обаче разпространението на доминантната английска култура
и поощряването на нейните лоялни протестантски и англоговорящи носители
постепенно консолидира силно чувство за преобладаваща британска идентичност.
През 19 в., когато либералната върхушка започва да подпомага масовото
образование, неанглийските култури се задушават активно. От всички “британци”
се очаква да проявяват лоялност към символите на новата националност – да
говорят стандартен английски и да пеят кралския химн “Боже, пази краля” (1745 г.)
и да уважават Юниън Джак (1801 г.). По този начин новата британска нация е
създадена успешно, а нейните по – стари компонентни народности, макар и не
заличени, са подчинени до статуса на второстепенни партньори.
Една обща характеристика на държавните национализми лежи в практиката им на
изравняване на концепциите за “гражданство” и “националност”. В официалната
британска употреба националността означава гражданство, тоест нещо, гарантирано
от британския закон. В американската употреба “нациите” се изравняват със
страните или с политическите държави. Подобна терминология често обърква
проблемите (може би преднамерено). Тя отчасти е отговорна за грешки, като тази
например, че всички обитатели на Руската империя или на Съветския съюз са
2
руснаци. Държавният национализъм приема, че правителствата определят
националността, и ненавижда идеята, че нациите могат да създават свои държави
(т.е. да дестабилизират настоящата власт). Повечето европейски правителства
проявяват стремеж да засилят националното сцепление сред своите граждани или
поданици – чрез церемонии, чрез символично изкуство, чрез интерпретации на
историята и преди всичко посредством системата на образованието и поощряването
на една обща култура. През 19 в., когато почти в цяла Европа се въвежда всеобщото
начално образование, никъде не можело да бъде избегнат критичния избор на езика
или езиците, на които да се обучават децата. Единствено Османската империя,
която по начало гарантирала автономност на санкционираните от правителството й
малцинствени групи, не се опитва да наложи обща държавна култура. Австро –
Унгария изоставя опитите си след 1867 г., залята от противоречиви вълни на
народен национализъм.
Народният национализъм, който израснал от низините, е посаден по същия начин
като толкова много други идейни семена в почвата на династическите държави и
мултиетническите империи от онази епоха. Намерил своите аргументи в доктрината
на Русо за народния суверенитет, той приема, че най – подходящият форум за
упражняване на общата воля ще бъде осиурен от националната или етническата
общност, а не от изкуствените граници на съществуващите държави. Той създава
сложна митология, където “кръвта” на нацията е сложно смесена с “почвата” на
националната територия. Следователно, ако италианците живеели на територията на
половин дузина държави от Швейцария до Сицилия, се приема, че справедливостта
за италианската нация включва премахването на тези държави и тяхното заместване
с едно обединено Италианско кралство. Разбира се, дори във века на национализма
всеки по – разумен привърженик на идеологията осъзнавал, че съществуването на
напълно оформена нация, на пълно съзнание за еднородна национална култура
принадлежи до голяма степен на царството на мечтите. След като италианската
държава се създава, много италиански лидери си дават сметката, че ще трябва да
последват примера на други правителства и да използват силата на държавата, за да
консолидират културата и съзнанието на нейните граждани. Както отбелязва
писателят и политикът Масимо д’Азелио на откриването на една парламентарна
сесия в обединена Италия през 1861 г.: “Сега, когато създадохме Италия, ние трябва
да започнем да създаваме италианци”.
Дебатът за националността през 19 в. е доминиран главно от убеждението, че
европейските народи могат да бъдат разделени на “исторически” и “неисторически”
нации. Идеята идва най – напред от немския философ Хегел. Тя е възприета от
социалните дарвинисти, които гледали на конкуренцията между нациите като на
еволюционен процес, в който някои са годни за независимо оцеляване, а други -
обречени на изчезване. При Маркс от своя страна на преден план излиза
икономическият фактор. Критериите естествено варират и списъците на
потенциалните национални държави по това време се различават драстично. Най –
общо се възприема, че установените Велики сили – Франция, Британия, Прусия,
Австрия и Русия – притежават историческа съдба, както и държавите, които те вече
са признали – Испания, Португалия, Белгия, Нидерландия, Швеция, Дания и
Гърция. Основните национални претенденти са италианците, германците и
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Нации и Национализъм в Европа през 19век

Мателиалът е предназначен за 9 клас. Разказващ за национализмът в Европа през 19 век...
Изпратен от:
Irena
на 2009-05-29
Добавен в:
Уроци
по История
Статистика:
122 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Крумовата династия 9- 10 век
добавена от tjeliaskova 20.11.2018
0
10
Спешно ми трябва отговор на исторически въпрос!
добавена от zabavn1a 21.03.2017
0
5
Спешно е!!! Много Ви моля да ми помогнете!
добавена от venity_1999 06.12.2014
0
10
история - държави и общество /1870 - 1914/
добавена от bizzle469 14.06.2016
1
14
Държави в източна европа
добавена от harii.krusharov 18.06.2013
1
8
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
269
·
15
·
3,439
·
374

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
329

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
183
·
60
·
27,404
·
426
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
544
·
8
·
3,650
·
496
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
554
·
26
·
6,983
·
629

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Егейските цивилизации
тематичен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е тематичен и въпросите са свързани с проверка на знанията на учениците след урока. Включени са само въпроси с един верен отговор.
(Труден)
15
2
1
1 мин
18.07.2019
Тест за животa и делото на Дейвид Ливингстън
любознателен тест по История за
Този тест е предназначен за бъде развлекателен и ползотворен в това, да предаде историята на живота на един голям мисионер, докоснал сърцата на много хора, както в Англия и Африка, така и по света. Той не цели оценяването на компетентности и знания, а по-скоро задоволяване любопитството на всеки, който желае да научи нещо за личността на Дейвид Ливингстън.
(За отличници)
18
1
1
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по история

Нации и Национализъм в Европа през 19век

Материал № 347582, от 29 май 2009
Свален: 122 пъти
Прегледан: 209 пъти
Предмет: История
Тип: Урок
Брой страници: 7
Брой думи: 2,076
Брой символи: 18,098

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нации и Национализъм в Европа през 19век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения