Големина на текста:
1.Предмет- Социалната
психология търси да обясни
индивидуалното поведение и
процесите на мислене, като
ползва социалното обкръжение
на индивида.СП се интересува
от това как индивида действа в
група, доколко приема или не
стереотипите в тази група.
Доколко прилича или се
отличава от другите. Според
Г.Олпорт – социалната
психология е наука за
изследване на емоционалните,
мисловните и поведенческите
отговори на индивида, който е
стимулиран от влиянието на
човешкото обкръжение.
Социалната психология изучава
индивида в социалния контекст.
Социалната психология
наука за конфликта между
индивида и обществото/
индивида и групата, лидер и
група, малцинство и множество/
2.Развитие на социалната
психология- След Реформацията
когато всичко човешката
свобода започва да се схваща
като ценност се създава
необходимост от друго
обяснение на човешкото
поведение. Това стимулира
развитието на социалната
психология. В резултат на
експерименти се установява, че
познавателните процеси и
целият сензорен апарат действат
различно, когато те действат в
присъствието на други хора.
Социалната психология
установява, че познанието на
действието е възможно само, ако
е налице междуличностно
пресътворяване на реалността.
Социалната психология е
отражение на социални
проблеми. Началото на
социалната психология датира
от началото на 20г. на 20век.
Тогава предмет на интерес е
промяната на социалните
нагласи и общественото мнение.
По време на Втората Световна
война интерес е представлявал,
промяна на социалните нагласи,
които се отнасят до
пропагандата, морала във
войската и интеграцията между
малцинствата г от военна
групировка. Това стимулира
изучаването на въпросите за
лидерството, въпросите за
подчинението, за използването
на наказанието, за
авторитаризма. 60г във връзка с
движението за правата на
човека, стават популярни
изследванията на
предразсъдъците, авторитарната
личност. В периода 50-60г в
САЩ става модерно
изследването на конформизма.
Науката за решаването на
конфликти, за вземането на
решения, за приписване на
обяснение, на определено
наблюдавано поведение,
игровия подход и други. През
70-80г в САЩ, войната във
Виетнам, интерес представляват
проблемите свързани с
агресията, насилието и
социалното подчинение.
Феминистките движения
провокират интерес към
сексизма и половоролевите
модели. . В края на 80г
проблемите на Аза- самооценка,
самоконнтрол,
самовъзприемане,
самопризнание. 90г изтласкват
въпроса за старостта и
остаряването, за психичното
здраве и други проблеми. В
последните години интереса към
социалната психология нараства
при изследване
взаимоотношенията между
хората в тяхната естествена
среда. Основния проблем е
околната среда, здраве, право,
управлението, комуникации,
риска и други. Днес социалната
психология е установила много
от закономерностите в
човешкото поведение. Как
хората се осъзнават като
индивиди, как си помагат,
допълват вредят, но
междусъзнанието за нещата и
неговото прилагане, съществува
сериозна дистанция.
№2. Изследователски методи
в СП Има две основни групи
методи:
А)Описателни –процедури за
измерване и фиксиране на
поведението, чувствата, се
свеждат до естествени
наблюдения, изследване на
архиви, документи.
Б) Експериментални- процедури
за разкриване на причините за
поведението
Описателни методи–
Методът на наблюдение- най-
прекият начин да се научи нещо
за живота на индивида или
групата Включват се малко
участници. Хипотезите, които
произтичат от него, могат добре
да насочат обективни явления в
тяхната цялост. Неудобството
при наблюдение се състои и в
това, че обикновените личности,
които са включени в него, знаят
че са наблюдавани, и не се
държат както обикновено.
АНКЕТА най разпространената
форма за изследване в
социалната психология. С нейна
помощ се задават въпроси на
широки репрезентативни
извадки от населението..
Съществуват два момента:
-Изработване на анкетна карта
-Подбор на респондентите.
Въпросите включени в
анкетната карта, да са пряко
насочени към изследвания
проблем, да са ясни, еднозначни
и разбираеми. тя зависи от това
до колко информацията е
подробна, конкретна и точна.
Важна е компетентността и
обективността на
интерпретатора.
Психологически тест –най-
мощен метод в психологията.
Той е инструмент за оценка на
различни способности, знания,
мотивация, поведение.
Критериите за теста са
надеждности – теста да измерва
едно и също нещо, и валидност в
степента в която измерва това,
което трябва да се мери.
1)наблюдение – структурирано
(целенасочено, има етапи, знаем
какво наблюдаваме и търсим),
неструктурирано,непосредствено
(сетивно),опосредствено(апаратн
о);2)лабораторен експеримент:
независимапроменлива;
зависима променлива; контрол
на условията; вариране на
независимата или зависимата
променлива; контролна група с
която се сравняват резултатите;
експериментална група;
планиране; маскиране на
изследваните цели (подставени
лица); фалшива информация;
3) естествен експеримент;
4) интервю – метод при който се
събира информация в
диалогична форма. Въпросите в
интервюто не трябва да са общи.
Те биват отворени - с произволен
отговор и затворени – с
предварително фиксирани
отговори. 5) анкетен метод –
предварителна теза и въпросите
да се отнасят за понятийни
причини. Изискванията при
въпросите трябва да са: ясни и
точни; да не са двусмислени; да
не съдържа отговора в себе си;
да не съдържа отговора в себе
си; 6) теста – решаване на
проблемна задача.
3.Експериментален метод-
опасения в участниците, той има
за цел да провокира поредица от
реакции при предварителни
фиксирани условия.
Изследователите се намесват и
манипулират някои аспекти.
Променливата, която
експериментатора манипулира
се нарича независима
променлива.Променливата която
се повлиява от това е зависима
променлива. Често за добрата
организация е необходим
асистент-който знае какво да
прави, но не е осведомен за
хипотезата и очакваните
резултати. Информационните
дефицити са необходими при
провеждането на експеримента.
Пречки при експеримента е че
изследваните знаят, че са обект
на наблюдение. За това говорим
за етика в изследванията.
Ролевата игра е пример за
експериментална ситуация.
№3 Теории за личността в
социалната психология.
Личност е основна категория в
СП. Индивид – човекът като
представител на биолг.вид
хомосапиенс, подчертават се
биолог. характеристики.
Особености –
реалност,неповторимост,цялостн
ост.Личността като основна
категория в СП има пред вид
всички социални качества и
характеристики, които човека е
придобил по време на своята
дейност. В психологията
личността визира човека като
носител на съзнание и като
активен субект на определена
социална дейност. Съществена
категория с личността е аз-
концепцията, която изразява
гледната точка на субекта към
самия себе си. Ние първо
формираме представата си за
другите хора и на тази база
формираме представата за себе
си.
Теории за човешката личност.
У.Джеймс – пространна теория
за личността. Структурата на
Аза. 1.Телесно аз, -материалното
аз на човека.2. духовно Аз –
нашето мислене чувства, за това
което сме.3.Социално Аз –
множество социални Аза, във
връзка с ролите, които човек
изпълнява.
З.Фройд- човешката личност се
състои от 3 основни компонента.
1.Супер его –изискванията,
които налага обществото,
модели на поведение 2. Его –
същността на човека, неговата
природа 3. То – тъмните,
подсъзнателни импулси,
Курт Левин – Личността е
диференцирана и се състои от
няколко пласта. Вписани една в
друга няколко елипси и тяхното
пространство се образуват
пластовете на личността. 1.Най-
външен пласт – видимите зони –
моторика, движения, жестове,
тембър, всичко което се вижда
2.Вътрешен пласт – интереси,
потребности, навици, привички
3. Най-вътрешен пласт – ядрото
на личността, мотивационната
сфера и мотив. Ядро. Това е най-
скритата част на личността,
която може и да не се
разкрие.Всеки човек живее в
собствено психично поле, а не в
абстрактен свят.
Хуманистична психология –
Маслоу. Пирамида на
потребностите. 1. Физиологични
потребности 2. Безопасност,
сигурност3. Любов и
принадлежност 4. Оценка – от
себе си и от другите 5.
Себеактуализация Роджърс
центрирана към клиента
терапия. Човек притежава
потребност от положително
отношение към себе си от страна
на другите. Най-голяма
мотивираща сила е импулса към
актуализиране на себе си.
Себеактуализацията се
подпомага от социалната
ситуации, характеризиращи се с
безусловно положително
приемане.
Развитие на социалния Аз.
Аз концепцията като предмет на
СП изследване организира
нашето мислене и управлява
нашето поведение. Има няколко
фактора които я определят:
1. Ролите, които играем
2.Социалните идентификации
които формираме.
3. Сравненията с околните
4.Нашите успехи и неуспехи
5. Мненията на другите за нас
6. Културата към която
принадлежим.
№4 Социализация на
личността Основният начин, по
който се научаваме как да се
вместим в човешкото общество е
социализацията, която винаги е
част от някаква културна
среда.Водеща задача на
социализацията е
междупоколенческо предаване
на културата.Наборът от
стандарти, които дефинират
социализацията в дадено
общество се обобщава в
неговата култура. Тези
стандартизирани правила на
поведение (формални-закони и
неформални-обичаи, традиции)
се наричат социални санкции. Те
включват стандартите за
награждаване или наказване на
социално одобряваното или соц.
неприемливото поведение.
Всяка група, общество или
социална система контролира
поведението на своите членове
чрез стандарти, норми и правила
на поведение. Тяхната цел е да
подържат стабилното й
съществуване. Социализацията е
начинът, по който обществото
постига контрол върху
индивида. Ценностите и целите -
са социално заучени.Типовете
поведение - целите са оформени
от социализацията. Начинът,
по който човек организира
социалния си опит и разбира
своя свят, символите на езика,
които използва, за да общува са
преподадени. Дори
себеуважението и себеоценката
са социализирани. Възпитанието
на личността -Ако между детето
и възрастния или обществото
като цяло съществува
социализация то имплицитно
присъства и възпитание.
Възпитанието носи
педагогически организирано
въздействие върху субекта на
дейността, в което има и
елементи на
социализация.Очевидно
социализацията е сложен процес
на включване на човек в
социалната практика, усвояване
на обществения опит,
придобиването на социални
качества и черти, както и
реализация на същността на
индивида чрез изпълняването на
конкретни роли в практическата
дейност и взаимодействието с
другите. На основание на всичко
казано до тук следва, че
социализацията е сложно
соц.псих. явление, което е и
процес и начин и резултат за
формирането на личността в
процеса на общуването и
дейността. Този процес е
многообразен,активен и
непрекъснат, продължаващ през
целия живот. Социализирайки се
в една група, човек може да се
окаже неспособен да се
социализира в друга.
Социализацията - е усвояването
на нормите в групата. Соц.
личност може да участва в
съгласувани с групата действия
на основа или съобразявайки се
с конвенционалните норми за
групата. ИНСТИТУТИ ЗА
СОЦИАЛИЗАЦИЯ -форма на
приобщаване: 1. Общество :
въздействие чрез неговата
субкултура - непосредствено
или опосредствено.Нормите и
ценностите се усвояват чрез
знаковата система.2.
Конкретните групи, чрез които
личността се приобщава към
системите от норми и ценности
СЕМЕЙСТВО, ДОУЧИЛИЩНИ
и училищни институти. СФЕРИ
на социализация. три сфери на
живота, в които протича процеса
на социализация.: това са
дейността, общуването и
самосъзнанието. ДЕЙНОСТ :
разширява своите дейности,
усвоява се нови ОБЩУВАНЕ : В
контекста на социализацията
общуването получава разширено
тълкуване - като комуникация,
интеракцмя (взаимодействие),
взаимовъзприятие и
взаимооценка. Значително място
в социализацията играе
изграждането на отношение към
света - позиции, нагласи,
ценности . Други структури са :
заблужденията,
предразсъдъците, неверни
оценки.
№6 Социални нагласи
I. Нагласа на личността -
същност, дефиниции, синоними
Нагласа- "временно състояние,
което предразполага човека към
определена реакция или клас от
реакции" или "състояние на
готовност, основано на минал
опит, което направлява,
деформира или по някакъв друг
начин въздейства върху
поведението на хората" .
Дж. Олпорт:"Психично и нервно
състояние на готовност,
организирано чрез опита,
оказващо целенасочено или
динамично влияние върху
реакциите на индивида спрямо
всички обекти и ситуации,
имащи отношение към това
състояние" .Нагласата зависи от:
• евентуалните задачи пред
личността • особеностите и
характеристиките на нейната
психика• нейните
потребности• нейния опит•
традициите в социума•
съществуващите условия•
социалния контекст•
тенденциите в социалната
ситуация и др.
Нагласата съществува като
психична реалност в
настоящето, но е насочена към
бъдещето.
Социалната нагласа.
Характерното за социалната
нагласа е че е пряко или
косвено свързана със социалната
психика. Засяга обществени
когниции, обществени емоции,
обществени чувства, обществено
поведение и др.Социалността на
социалната нагласа произхожда
и от визирането като неин обект
на социални факти;- Например,
социални са нашите нагласи към
ксенофобията, евтаназията,
абортите, т.н.
Видове социални нагласи.
Типични социални нагласи- два
типа:
личностни нагласи, които са
образувание на индивидуалната
психика
типични социални нагласи,
които вече са типичен
социалнопсихичен феномен.
националната нагласа,
Етническата нагласа
,културалните нагласи,
Нравствените, Религиозните
нагласи
Социална нагласа и социално
поведение
Социалното поведение е
обусловено от личността, от
самата социална група и от
обстоятелствата.Целта на
социалното поведение е да
удовлетвори най-различни
личностни и групови
потребности. Има адаптивно
предназначение.Отдавна е
известно, че нагласите влияят
върху социалното поведение на
хората.Но също така е известно,
че в много случаи, въпреки
очакванията ни, те в никаква
степен не се отразяват на нашите
постъпки
Хората не постъпват според
нагласите си. Даже нещо повече,
нагласите в своята самостойност
никак не могат да въздействат на
постъпките ни и чрез тях
въобще не можем да изменим
поведението си. Пример за това
са: продължаващото
тютюнопушене при много хора,
които имат нагласа и желаят да
се откажат от него;
зависимостите, вредните
привички, маниите и др.Върху
социалното поведение влияят
други фактори: интересите,
целите, мотивите и т.н., които са
в сферата на личностното
съзнание, плюс емоциите и
привичките.
"Кога и как социалните нагласи
влияят върху социалното
поведение?"
-Една нагласа ще повлияе върху
една постъпка, ако е силна,
продължителна, устойчива.
-тя трябва да е с голяма
личностна и социална
значимост.
-Трябва и да е "заведена" по
някакъв начин до съзнанието.
- Трябва да се включат и
афективните ресурси -емоции,
чувства, страсти
5. Социална перцепция
Общуването е основно средство
за координация на
взаимодействието, респективно
за осъществяване на съвместна
дейност. То представлява обмен
на информация, чиято цел е
регулация на взаимодействието
в контекста на сложните си
отношения.. В общуването могат
да се установят три взаимно
свързани аспекта: перцептивен –
представляващ взаимното
възприемане на общуващите и
установяване на взаимно
разбиране; - комуникативен –
процес на обмяна на
информация между общуващите
страни; - интерактивен –
отнасящ се до организацията на
взаимодействието между
общуващите индивиди.
.Перцепция – отнася се до
възприятието, до
непосредственото отражение на
действителността от
чувствените органи. За
изясняване на социалната
перцепция представляват
интерес два допълващи се
възгледа: първият я
интерпретира като възприятие
на социални обекти – хора,
социални групи, институции,
големи социални общности;
вторият подчертава социалната
детерминация на перцептивните
процеси в смисъл на влияние на
социалните фактори – нагласи
на индивида, възприятията на
околните и т.н. върху
избирателността, съдържанието,
оценката за истинност.
Социалната перцепция
стартира от непосредственото
възприятие на външно
наблюдаеми признаци на
социалните обекти(външност,
маниери, поведение, реч и др.)
ту е процес на избирателно
отражение. Причина за това
могат да бъдат потребности,
желания, нагласи, минал опит и
др. индивидът възприема онова,
което е значимо за него, и
омаловажава онова, което е не
значимо. Социалната перцепция
е процес на интерпретация.
Мислещия човек обмисля
образите съобразно миналия си
опит и знания и привнася в тях
уникални значения. Социалната
перцепция е израз на един
двустранен проективен акт. Това
е проекцията на другите върху
възприемащия ги индивид. Този
процес на проектиране се
наблюдава при явлението
референтност. При него
индивидът се отъждествява с
представата си за очакванията на
друг социален субект към него и
на тази база изгражда идеал за
себе си, формира оценките за
собствената си личност..Теория
за социалното сравняване на
Л.Фестинген- Когато индивидът
няма обективен критерии за
оценка валидността на своите
вярвания, той прибягва към
социално сравняване – по скоро
с подобните на себе си,
отколкото с различните.
Личността се опира, колкото на
собствените си сетива, толкова и
на социалния си опит.
Проекцията на индивидуалната
нагласа върху възприемането на
другите е свързана с множество
специфични феномени:
Идентификация, Емпатия- тя е
особен начин на разбиране на
другия чрез съпреживяване; тя е
не само явление но и качество на
личността Заразяването При
заразяването се предават
предимно емоционални
състояния. Внушението –
Внушението се е превърнало в
средство за манипулиране на
отделния индивид и на големи
социални групи извън субекта..
Социалната категоризация ––
Най- общо може да се каже, че
социалната перцепция е нивото
на началното влизане във
взаимодействие (общуване) с
други хора, при което се
приемат и обработват
невербални сигнали.
№7 Модели и норми на
поведение Основните
социалните регулатори на
поведението са моделите,
нормите и ролите.
I. МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ
-.Моделът е завършена
категория на поведението на
членовете на една общност в
дадена ситуация.
Една част от моделите, човек
усвоява наготово от околните,
заради тяхната ефективност и
приложимост, но и поради липса
на собствени модели - Това са
социалните модели на
поведение. Какви са неговите
характеристики?
-Те имат общностен произход и
са резултат от дълга еволюция.
-Той не е абсолютен, но е
практичен.
-Той е желателен , защото
спестява усилия
-Много от моделите са наши
индивидуални находки.
Близки категории до модела са
нормите и традициите и за
различията
Моделите се раждат в контакта
на индивида с обкръжаващата
среда, но и имат обратното
въздействие върху личността и
представите й за света. Много от
моделите на поведение не се
осъзнават.Ето няколко примера:
Един от първите модели, които
човек усвоява от детството е на
подпомаган, да търси помощ и
закрила. Устойчивостта на този
модел е забележителна. В
затруднение хората се сещат за
бога, сред страдащите има
повече вярващи, отколкото сред
доволстващите.В ситуация на
криза се актуализира и друг
модел - на послушание , хората
стават по-склонни да се
съобразяват със съветите на
близките си.Моделите имат
обратното въздействие върху
личността и представите й за
света.В по-голямата част от
случаите моделите са социално
възпроизводими. Именно те с
тяхната регулираща функция на
поведението са предмет на
социалната психология.
:Моделът е свързан с
потребностите.
Моделът има когнитивен аспект,
отнасящ се до знанието за
дължимото поведение, което е
социално приемливо, има
социален прием.Моделът има
прогностичен аспект, отнасящ се
до предварително набелязания
резултат, като предчувствие от
предишния опита на човек.
2. НОРМИ Голяма част от
съвместния опит на хората,
който добива голямо значение се
превръща в норма. Нормата, в
соц п-я се разглежда като
стандарт, правило, социално
желателно поведение.Първото,
което откриваме в нормата е
социалния модел на поведение.
Между тях има съществено
родство. Нормите са онези
модели, които са от значение не
само за отделния индивид, но и
за функционирането на цялата
общност.
Нормата е:
1. Социален модел, доказан в
практиката на дадена общност,
2. стандарт, тя е еднакво
задължителна за всички и е
инструмент на справедливостта.
Тези й характеристики са
основание за високо ценностно
отношение към нея. Когато това
отношение е масово, налице е
масов мотив за спазването й,
възтановяване на
справедливостта.
Отклоненията от нормата
пораждат санкции, заради
отклоняващото се
поведение.Взаимният контрол е
в основата на нормативната
санкция.Нормата слага ред
чрез правилото, фиксирано
в нейното съдържание..
Субектът на нормата - тава са
другите. Като средство за
социална регулация в сравнение
с моделите, нормите са по-
усложнени. Наличието на
санкции и външени субекти ги
превръща в по-твърда и
репресивна форма на социален
контрол.
ВИДОВЕ НОРМИ Деление на
нормите на общи и ролеви
№8 Социални роли на
личността /социални, ролеви и
междуличностни отношения/
Отношенията, при които хората
общуват по между си в процеса
на производство се наричат
производствени отношения.
Производствените отношения
са: 1) обективни отношения -
производствените отношения не
зависят от субективните
предпочитания на хората; 2)
материални отношения – става
въпрос за парично-стокови
отношения между хората.
Социалните (обществени)
отношения са съвкупност от
идеологически, правни,
морални, религиозни
отношения, в които влизат
помежду си хората и социалните
групи. Социалните отношения
зависят от производствените
отношения. Те не
надстройват/определят от тях.
Социалните отношения са:
1) обективни отношения както и
производствените, тъй като се
надстройват над тях;
2) идеални отношения, тъй като
се надстройват над
материалните.
Всички тези отношения са
отношения между хората и
социалните групи. От гледна
точка на тези типове отношения
хората се разкриват като
изпълнители на предварително
предписани роли. За да изпълни
със съдържание социалните и
производствени отношения
човек изпълнява предварително
предписана роля, например
банкер, управител на фирма и
т.н. Освен в социални и
производствени отношения
хората ` и в ролеви отношения.
Те влизат в ролеви отношения,
за да могат да изпълнят със
съдържание социалните и
производствени отношения.
Освен тези обективни социални,
производствени и ролеви
отношения съществуват и
междуличностни отношения. По
своята същност това са
субективни личностни
отношения на
предпочитание/непредпочитание
, харесване/нехаресване,
симпатия/антипатия, в които
влизат хората помежду си в
процеса на своята дейност. Те са
от емоционално-психологическо
естество поради което не са
обективни. Тези отношения
зависят от самият човек. Самите
междуличностни отношения са
тези, които позволяват да се
изпълняват съответните роли. И
обратното – благодарение на
съществуването на социалните и
ролеви отношения се
разгръщат и междуличностните
отношения. Следователно
социалните отношения не могат
да съществуват без
междуличностните отношения.
Реален израз на връзката между
социалните и
междуличностните отношения е
общуването. Извън него е
невъзможно съществуването на
тези отношения. Именно живият
контакт между хората прави
възможно съществуването на
социалните и междуличностните
отношения.
№11 Лидерство и лидерски
стилове Ефективността на
организацията зависи от лидера.
говори се за лидер и мениджър.
Не всеки лидер е мениджър и
обратното. Лидерът увлича след
себе си хората, докато
менъджерът има специално
образование. Лидера може и да е
мениджър. Има 3 основни
теории:1) Теория за великия
човек - Лидерите имат типични
черти, които ги отличават от
другите хора,от последователите
им. Те имат набор от черти и
качества благодарение на които
стават лидери. Изследванията
доказват категорично тази
теория, но лидерите имат
няколко специфични качества,
които им помагат (потребност от
власт, постижения, доминиране,
способност за самоконтрол,
голяма самоувереност);
2) Ситуативни теории –
ситуацията е от решаващо
значение за възникване на
лидера, ситуацията трябва да я
има, за да се изяви лидера; 3)
Съчетание от теорията за
великия човек и ситуативната
теория – лидери са онези, които
имат съответните качества и ги
проявяват в определени
ситуации.Стилове на
ръководство: 1) Вероятностна
теория на Фийдлър (изследва
съответствието между лидера и
и значимите му качества и
съответната ситуация). Според
него най-важното нещо за всеки
лидер е отношението му към
аутсайдера в групата (най-
неуспешният, непредпочитан
човек). На тази основа Фийдлър
обособява два типа лидери, при
които доминират два типа
отношения (ориентация към
аутсайдера): 1 – лидери, които го
възприемат в отрицателна
светлина и имат отрицателно
отношение към него са лидери,
които имат ориентация към
задачите, изпълнението,
структурата на групата,
ефективността. 2 – Този тип
лидери се характеризират с
положително отношение към
аутсайдерите и ги приемат в
положителна светлина
(съчувстват му). Тези дименсии
стават основа при изследването
на лидерството. Те се отнасят
както за чертите на лидера, така
и за ситуацията. Фийдлър не
постурира кой от двата типа е
по-добър. Трябва да се отчете и
ситуацията, в която лидера
управлява, за да видим дали той
е ефективен, дали има
ситуационен контрол, който от
своя страна може да е висок –
когато лидера абсолютно
контролира ситуацията, хората,
организацията; нисък – когато
лидера не може да контролира
каквото и да е; и среден. В
резултат на изследванията са
Фийдлър разбира, че
насочеността към задачите
трябва да е съчетана с много
нисък/висок контрол, за да е
ефективен лидера. Когато
ситуативният контрол е на
средно равнище най-ефективен е
стилът “насоченст към
човека”.2) Теория на
когнитивните ресурси –
интелигентността не е 100%
гаранция за лидерство. Зависи
от: 1) степен на директивност на
лидерите ( директивност –
възможност на лидера да дава
заповеди непрекъснато, пряко да
участва в управлението) –
авторите доказват, че при висока
интелигентност и директивност
лидерите са ефективни. Ако е
ниска директивната ситуация по
ефективни са ниско
интелигентните лидери. 2)
степен на стреса, който
предизвиква ситуацията – най –
добре е средното равнище на
стреса - ситуации с висок стрес
са по-подходящи за ниско
интелигентните лидери.
Интелигентните лидери са ниско
ефективни във висока стресова
ситуация и по-ефективни при
нисък стрес.
№Малки социални групи –
Според вида на
взаимодействието групите биват
дисперсните групи- членовете
общуват рядко или не се
познават, макар и разпръснати,
носят много общи белези.В
контактните групи хората се
намират в пряка комуникативна
връзка един с друг.По степен на
вътрешна конституираност
-номинални и реални
В номиналните групи мярката
за принадлежност се свежда до
това, доколко отделният член
носи нейните белези.Членовете
са несвързани помежду си в
единен агрегат.В реалните
групи членовете са обединени от
обща дейност и са функцинално
взаимозависим. Такива групи
имат изградена структура на
взаимодействията, в тях
протичат процеси на
взаимовлияние и комуникации.
Членовете им имат общи цели и
задачи,. Всички групови
обединения изработват свои
норми и еталони на поведение.
Освен това, в групата се
формират общи духовни и
материални потребности,
интереси, идеали, които
регулират поведението и
дейността на хората.
Изучаването на групата -
предполага да се изследва от
позициите на общата дейност,
груповите интереси, норми
потребности, , ценности и цели.
Големина на малката група.До
ден днешен определяне на
размерите на малката група, на
нейните грани е проблематично.
Числото на членовете и се
колебае от 2 до 7 .Много
изследователи считат , че 10 и
20 и 30 човека са малка група
Дефиниране на групата
Групата са 2 ма или повече
свободно взаимодействуващи,
общуващи индивиди, които
преследват общи цели,спазват
споделени норми, имат обща
идентичност .Счита се, че при
нетрадиционни дейности,
изискващи решаването на
сложни професионални задачи,
групи до 5-7 човека могат да
вземат качествени решения,
при това с консенсус.
Класификационни критерии и
видове групи.По отношение
разделянето на групите по
видове, се използват различни
класификационни критерии.
Така в зависимост от пола,
групите биват или еднородни -
мъжки и дамски, или
смесени.Според броя на
участниците, в групите най-
общо се делят на малки -30
контактни групи, средни 60 и
големи 90 човека.
Подходът на функционалните
роли подчертава значението на
вътрешногруповото
възприемане -процесите на
социална перцепция в рамките
на дадена групова структура, за
оформянето на ролевата й
структура. Какво представляват
функционалните роли според
този нов подход? Те могат да се
разделят на два вида категории.
Едната обхваща адаптираните
членове, макар и в различна
степен, или такива, които са
успели да се вградят в групата,
идентифицират се с нея, т.е.
имат чувство за принадлежност
към групата, и едновременно с
това са приети от другите.
Хората, които обхваща тази
категория се наричат инсайдери
.Другият вид описва
индивидите, които не са успели
да се адаптират, или просто не
са приети от другите членове на
групата, или са били изолирани
от тях, -аутсайдери.Още по-
конкретно, категориите на
функционалните роли могат да
се опишат като
1. „Звезда- човекът или много
малък брой хора от групата,
които са приети от всички
останали.2. „Свръзка"
мениджърите - „свързват"
отделните фракции или
подгрупи, 3. „Мост" - връзка
между две подгрупи или две
вътрешногрупови фракции,
4. „Пазач на вратата"
взаимодействия на групата с
други групи
5. „Аутсайдер"
10.Социално влияние –
конформизъм, подчинение,
иновация.Конформизъм
-влияние на групата върху
индивида.Конформизъм-едно
лице променя позицията си по
посока на позицията на групата,
защото иска да е в съгласие с
нея.
фактори, които влияят върху
конформизма:
1 .Характеристика на индивида,
който е изложен на натиска на
групата
2.Характеристика на групата
3. Отношението между индивид
и група
1.Характеристика на
индивида.Особено внимание се
обръщат на две- националност и
пол .Националност-, Втората
личностна характеристика е
полът. Жените се комформират
повече от мъжете, когато
стимулите са мъжки-
ориентирани към познания и
възможности на мъжете Мъжете
се комформират повече, когато
стимулите са женски Двата пола
се комформират еднакво когато
стимулите са неутрални.Друг
фактор, е :Размера на групата
ПОДЧИНЕНИЕТО За
подчинение може да се говори,
когато индивида променя своето
поведение на някой законен
авторитет. Подчинението и
конформизмът си приличат по
това , че и двете са форми на
социално влияние. Стенли
Милграм е правил поредица от
опити , които остават в
психологията класически, както
и опитите на Аш за
конформизма.
Експерименталната процедура
на Милграм е поредица от
електрически шокове, които
един индивид прилага на друг
под заповед на авторитет.
Милграм изказва
предположението, че 1.
близоста на жертвата в
пространството е важен фактор в
поведението. Степента на
подчинение намалява , ако
жертвата се приближава до
субекта.2. Власт на
авторитета Един физически
присъстващ авторитет постига
по-голямо подчинение,
отколкото, ако дава заповедите
си по телефона. Защо едно
изследвано лице се подчинява
на авторитет?
Когато едно лице се намира в
автономно положение и се счита
за отговорно за постъпките си,
съвестта му ръководи
поведението. Но когато
получава заповеди като агент,
счита, че авторитетите
отговарят за постъпките му.
Дали конфор. и подчинението са
добри или лоши, зависи от
познаването на специфични
фактори в дадена ситуация.
Други форми на социално
влияние е Иновация, влияние на
малцинството. Какво е едно
малцинство като източник на
влияние? Иновацията е процес
на социално влияние, което идва
от едно малцинство или
индивид, полагащи усилия да
въведат нови идеи, нови начини
за мислене и поведение или да
изменят старите идеи....
-Малцинството по количествени
данни е по-малко от половината
фракция, цяло, гещал., които
споделят съждения, идеи,
ценности, поведения,
различаващи се от
мнозинството.
-Малцинството няма нито
численост, нито власт, нито
компетентност да наложи
гледната си точка на по-
значителната част.
-3а да може едно малцинство да
бъде потенциален източник на
влияние, то трябва да дефинира
добре гледната си точка, която е
в несъгласие с доминиращата
норма.
То трябва да увеличава своята
забелижимост и да накара
мнозинството да признае
съществуването му. То не трябва
да пренебрегва никакво усилие,
за да бъде чуто, забелязано,
признато. Само така може да
провокира промени и да увлича
другите да споделят гледната му
точка.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по социална психология

Пищови по социална психология при доц.Розина Попова...
Изпратен от:
Иво Ташев
на 2009-05-29
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
604 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социална психология

23 ное 2008
·
372
·
8
·
1,799
·
356
·
2

Социалната психология изучава фактът, че голяма част от нашите социални възприятия повече зависят от тълкуването на дадена ситуация, отколкото от самата тази ситуация.
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
444
·
29
·
11,138
·
685
·
3

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Социална психология

26 сеп 2008
·
213
·
2
·
529
·
64
·
2

Социалната и общата психология и тяхното обособяване през вековете. Обшуване и комуникации, приобщаване и разединяване и взаимовръзката между тях.
 

Девиантно поведение

12 сеп 2009
·
175
·
5
·
766
·
200

Тук се отнасят убийствата и всички други действия които нарушават законите, но като девиантно поведение може да се разглежда неморалното поведение...
 

Качествата на моята памет

06 мар 2008
·
124
·
9
·
1,842
·
158

Паметта осигурява целостта на личността и нейната активност, единството на нейното минало, настояще и бъдеще. Успешното запаметяване се определя от предвиждащата оценка за значимостта на даденото съдържание за дейността...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
242
1
1 мин
29.11.2013
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
620
2
16.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Пищови по социална психология

Материал № 347528, от 29 май 2009
Свален: 604 пъти
Прегледан: 426 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 2,908
Брой символи: 25,618

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по социална психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
445 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения