Комплектуване на фондовете: определение и видове, източници и начини на
комплектуване. Оказване на фонда; причини за увреждане на документите;
условия за тяхното опазване; международна и национална програма
Определение. Видове източници и начини за комплектуване
Да се комплектува фонда на дадена библиотека, означава да се набави онова
количество книги и други печатни и непечатни материали, които са нужни за нейното
правило функциониране, за успешната й работа с читатели. Тъй като ежедневно на
книжния пазар се появяват все по-нови печатни издания, то комплектуването на
фонда се свежда, не само до неговото първоначално създаване, а и до текущото му
попълване с нова литература. Годишно у нас излизат около 4000 нови заглавия на
книги (извън периодичните и другите видове издания), а в света – около 400 000 –
500 000 заглавия. За да се комплектува фонда, така че най-добре да удовлетворява
нуждите на нейните читатели, трябва да се извършва подбор на излизащата
литература, като се изхожда от конкретните условия, при които библиотеката
работи. С течение на времето във всяка библиотека фондът остарява, износва се
физически и морално. В такъв случай ненужната литература излишно задръства фонда
и го прави неоперативен, което пречи на лесното и бързо удовлетворяване на
читателските търсения. Излишната непрофилна и остаряла литература затруднява
цялостната работа на библиотеката, пречи на активното използване на фонда. Затова
процесът на комплектуване се явява двустранен процес.
Начини за комплектуване
Комплектуването е система от процеси, чрез които се създава текущо попълване на
фонда на дадена библиотека в съответствие с нейния профил и задачи. Това означава,
че трябва системно да се издирват, подбират и набавят необходимите за
библиотеката материали, а физически и морално остарелите да се почистват от фонда.
Тази част от процеса „комплектуване”, при която се създава и текущо се попълва
фондът на дадена библиотека се нарича ПЪРВИЧЕН ПОДБОР. Едновременно с това
библиотечния фонд трябва да се освобождава системно от остарялата и загубила
научна стойност литература, което представлява втори момент от комплектуването,
той се нарича ВТОРИЧЕН ПОДБОР или РЕКОМПЛЕКТУВАНЕ. Затова процесът
„комплектуване” има следните характерни черти: той е постоянен двустранен
процес, почиващ на научни основи, изграден на планови начала.
Опазване на фонда; причини за увреждане на документите; условия за тяхното
опазване; международна и национална програма
Библиотеката разполага с програма за опазване на библиотечните документи: камери,
инсталации, бар кодове и т.н.
Физико-химични фактори влияят на библиотечните документи и те са подложени на
стареене. Това не може да се контролира, но може да се забави стареенето. Важно е да
се следи: температура, влажност, светлина, атмосферни газове, химична
натовареност. Библиотечните документи са направени от органични и неорганични
материали. Няма случай от похабяване на библиотечни фонд само от един фактор.
1
Изменението на всеки един от факторите води до рушене качеството на фонда.
Целулозата е основен елемент на хартията. Здравината на целулозата зависи от 7% до
11% влажност във влакното. Газовете също влияят неблагоприятно: серни съединения,
бензинови пари, кислород. От тях хартията се втвърдява и руши. Въздушната среда в
библиотечните помещения също е изключително важна. Азота, кислорода,
въглеродния диоксит, водните пари, въглищния прах, хидрокарбонатите и др. са
пагубни за фонда.
Важна е и относителната влажност в помещенията. Хартиените носители се
разрушават от състава на лепилата, които се използват за направата на хартията.
Здравината на всяка книга се увеличава 7 пъти, когато се съхранява при температура
18
о
± 2
о
С и при влажност 35% ± 7%.
Видове повреди на библиотечния фонд
?на подвързията – изкривяване, разширяване, отделяне от книжното тяло
(мухлясване), плесенясване, пресъхване. Развиват се микроорганизми, променя се
киселинността на хартията. Тогава те изглежда потъмняла, изтъняла и крехка. Започва
да се руши, в резултат на лошото съхранение;
?плесенясване на книжното тяло – от влажност, намокряне. Хартията се
оцветява, в резултат на плесенните гъбички;
?слепване на книжното тяло (на страниците) – трайно и почти необратимо
явление. Дължи се на намокряне и съхранението й след това в затворено състояние;
?повреда от насекоми – действат разрушително, когато са голям брой (насекоми,
снасящи яйцата си, гризачи и др.);
Спазването на санитарно-хигиенните условия предотвратяват нашествието на
насекоми. Както и спазването на условията за съхранение на фонда допринася за
удължаване живота на документите. Забавянето на стареенето им зависи от
създаването на благоприятни условия за тяхното съхранение. Има библиотечни
норми, норми за транспорт на документите, норми за съхранение, норми за
поддръжка на оптимален микроклимат и определен хигиенно-санитарен режим.
Съществуват и условия за книгохранилищата:
?към климатичните и екологични особености на района, в който се намира
(изисквания към земния участък). Проверява се за подпочвени води, какво е
разстоянието от другите сгради, както и състоянието на канализацията;
?дефиниран подход при съхраняването на периодизацията на изданията – по вид,
по формат;
?поддържане на оптимален микроклимат в помещенията;
?въздухообменът трябва да се регулира на един час;
?следи се за съотношение на изкуствена и естествена светлина. Пряката слънчева
светлина изсушава материали и те стават ронливи;
?баланс на отоплението за всички отдели.
Използват се редица уреди на регулиране на климата: вентилатори, калорифери,
електроувлажнители.
Международна и национална програма
UNESKO е международна организационна култура на ООН.
IFLA е международна библиотечна асоциация.
2
Изводи от изследователската част на проекта за национална програма за
опазване на библиотечния фонд (общи изисквания към книгохранилищата):
1)книжни носители. Най-голямо значение за опазването на библиотечните
фондове имат физическите качества на носителя и условията на съхраняване.
Основния проблем при съхраняването са специфичните условия на хартията,
свързани с нейното производство. При некнижните носители проблем е
моралното и физическото остаряване на апаратурата за тяхното опазване и
употреба;
2)прилагането на специални техники на реставрация и консервация може да
стане реално само в големите библиотеки;
3)оценката на фондовете като обект на мерките за опазване трябва да се
подчиняват на критерии свързани с икономическата ефективност, значимостта и
определено от чистотата на ползването и функционалното предназначение на
библиотеката.
3
