Големина на текста:
Тема № 15
Мотивацията като
психично явление
Потребност от действия +
желание да бъде извършено това
действие и начинът, по който то
може да бъде извършено
образуват мотива на всяко едно
човешко действие. Липсата на
мотив прави невъзможно
извършването на действие.
Мотивът има няколко съставки:
- потребност от извърш. на
действия- те могат да бъдат
вътрешни или органични, или
външни, социални. Съотв. и
мотивите се разделят на
вътрешно-детерминирани и
външно-детерминирани. Обикн.
вътр.-дет. се появяват най-рано в
хода на псих. развитие, защото
детето се ражда с опр. орган.
потребности. След отва се
появяват и соц.дет. мотиви.
- знание за обекта на
задоволяване на потр.-стта. Този
компонент се изгражда
постепенно във възр. развитие на
човека.
- знание за начина, по който може
да бъде задоволена
дад.потребност. всичко това обр.
стр-рата на мотива.
Желанието за задоволяване на
потр.-стта в псих-ята се нар.
афективно отн-е към обекта на
потр-ст. Ако това афект.отн-е
липсва, мотивът не действа.
Съществуват разл.вид. мотиви:
1.Според потребностите – външни
и вътрешни.
2. Преки и косвени- при преките
предметът на задоволяване на
потр.-стта е включен в самия
мотив. При косвените- един мотив
поражда друг мотив. В развитата
чов. Личност косвените мотиви са
много и се образ.цели вериги от
мотиви. Това обуславя
сложността на чов.соц.
поведение.
3.Действени (актуални) и
потенциални мотиви- Действените
са тези, които действат в
момента, в който се намира човек.
В същото време има и др.мотиви,
но те в дад.момент не могат да
действат.(напр. Получ.на високи
оценки).
В псих-ята се употр. Понятието
мотивационна сфера на
личността т.е. съвкупността от
всички мотиви. Приема се, че в
центъра стоят най-действените
мотиви, а другите - в
периферията. След време
местата ще се разменят.
Мотивите се появяват рано в хода
на индивидуалното развитие, тъй
като човек има потр-сти още след
самото раждане, но за да се
формират мотиви въз основа на
потр-стите е необх. да се развие
съзнанието и затова за мотиви
може да се говори след 2-та
година. В хода на общуване се
обр. по-сложни соц.мотиви. Тка
постепенно започва да се
формира мотивацията на човека.
В хода на развитието на
личността мотив-та става все по-
сложна, тъй като се развиват все
повече соц.потребности.
съответно се появяват и нови
мотиви, като през цялата детска
възраст най- действени за детето
са игровите мотиви. С
постъпването в уч-ще се появяват
вече учебните мотиви, свързани с
обучението. Те започват да
изместват игровите в центъра на
мотив.сфера, но те не загубват
своята действеност. През
периода на пубертета се развиват
много личностни мотиви, вече не
свързани с обучението. Уч.мотиви
действат до завършване на
образованието. След това вече в
центъра на мотивационната
сфера попадат житейските
мотиви, като те са разл.видове.
Има такива, които са свързани с
бита и семейството. Важна роля
имат и професионалните мотиви,
тъй като са свързани с
т.нар.соц.статус на личността и с
прехраната на човека. Също
важен момент е излизането в
пенсия. Тук професионалните
мотиви отпадат. Остават само
тясножитейските.
Тема № 16
Мотиви за участие в
учебната дейност
Те могат да бъдат
различни:
І-ят тип са свързани с
интереса към самата
уч.д-ст. Те са свързани
със способностите. Това
оформя и много
действени мотиви за
учене. Този вид мотиви
обуславят много активна
уч.д-ст, тъй като това са
преки мотиви. Наблюдава
се тенденция, в която в
хода на уч.д-ст
интересите му към
отделните предмети
могат значително да се
променят.
ІІ-ят тип мотиви са
свързани със соц.оценка.
Обикн.силният ученик се
ползва с престиж сред
съучениците си, в кръга
на познатите. Всичко
това поражда такъв тип
мотиви, свързани главно
с оценките. В по-голяма
част се оказва, че
мотивът са именно
оценките. Този мотив в
редица случаи се оказва
много действен. Но в
същото време той
поражда някои
неблагоприятни
тенденции (преписване).
Косвена мотивация-
бъдещето на ученика.
Оказва се, че
изучаването на
опр.предмети е
предпоставка по-нататък
за реализирането на
целите на този ученик.
Този вид мотиви действа
разл.при разл.ученици.
при тези, които имат
силна воля, той действа
положително; при тези,
които имат слаба воля,
настъпва отчаяние и
мотивът става слабо
действащ. Тези мотиви
са положителни т.е. те
подтикват към учебната
д-ст с оглед на
получаване на някакво
удовлетворение на едни
или др.потребности.
Има обаче и мотиви,
които са свързани с
отриц.емоции. напр.страх
от наказание при слаб
успех, страх от
подигравки. Този вид
мотивация понякога може
да се окаже много
действена, особено при
по-малките ученици. Тя
обаче е неполезна от
псих. гл.т., защото е
свързана с изпитване на
крайно неприятни
чувства. Така се изгражда
отриц.отнош. към уч-та д-
ст изобщо. По този начин
се подтиска
интелект.възможности на
ученика.
Мотивацията за уч.д-ст е
много сложна. Тя обикн.
включва разл. видове
мотиви едновременно.
Мени се с оглед на
възрастта. При по-
малките ученици най-
голяма роля играят
похвалите. При по-
големите започва да
преобладава
мотивацията, свързана с
оценките и вече в
опр.периоди от
развитието се появяват и
този вид мотиви,
свързани с
перспективите.
Има един особен вид
мотив, свързан с
отношението към
учителя. Има тенденции,
че полож. отношение към
учителя се пренася и към
неговия предмет и
обратно.
Тема № 17
Формиране на мотивите и
установъчните отнош. на
подрастващите и юношите
Формирането на мотивите
започва още в ранна
възраст. В детската възраст
мотивите са предимно
битови и игрови. За
формирането на
мотивацията много силно
влияят възрастните хора.
Тази тенденция се запазва
до началото на
пубертетната възраст.
Пуб.възраст за повечето
деца в наше време протича
в уч-ще т.е. с навлизане на
пубертета важна роля има
учебната д-ст. Поради
промяната в личността
учебните мотиви вече не са
единствените. Започва да
се формира активно
мотивац.ия, която е
свързана с отнош-ята на
детето с околните, най-вече
с възрастните. Тези мотиви
стават по-действени,
отколкото тези, свързани с
учители и родители.
Формира се самостоятелна
личностна мотивация. Тази
мотивация става много по-
сложна т.е. броят на
мотивите става все по-
голям. Много съществени
са мотивите от чисто соц.х-
р, т.е. може да се мотивира
ученикът от някакви
житейски планове, които
има (авторитет м/у
връстниците си). Има
мотиви, свързани с личните
отношения, с планове за
упражняване на някаква
професия, които при някои
ученици са действени
мотиви. При други не са
действени. Изобщо в тази
възраст мотивационната
сфера на човека се
усложнява, почти колкото
при възрастния човек.
Съответно от там и
психиката, и начина на
поведение се променя.
Постепенно се доближава
до този на възрастните.
Във връзка с мотивацията
се намира формирането на
т.нар. устъновъчни
отношения или нагласи на
личността. Те са по
същество готовност в опр.
Ситуация да се реагира по
опр. начин. По този начин
човек добива и своята
индивидуално особеност
(опр-ст). Нагласите
започват да се формират
още в детската възраст, но
в периода на пубертета те
се увеличават и по този
начин влияят на личността.
Колкото по-голям става,
толкова по-малко се нуждае
от възпитател. Нови
установъчни отнош.се
формират през целия живот
на човека. Осн.част от
установките се формират
през пубертетната възраст.
Поведението придобива
устойчив х-р. До голяма
степен роля играе
интелекта на човека. При
хора с по-развит интелект
това става по-рано, а с
другите по-късно. В/у
формирането на мотивите
много силно влияние оказва
соц.среда. Тя има
опр.ценности, които се усвояват
от отделната личност и съотв. в
разл. етапи на развитие на
обществото и мотивац.стр-ра се
изгражда по съвсем разл. н-н. С
течение на времето мотивацията
на отделната личност се
променя. Сега оценката се прави
по неговата образованост.
Мотивац. стр-ра е детерминирана
и от вътр. и от външните
движещи сили. Именно тук тези
сили преливат една в друга.
Соц.въздействие действа
едновременно с физиолог.
съзряване, така създава мотиви.
Тема № 20
Възпитанието и
обучението като ф-ри за
ф-не на личността
Целенасочената соц-я на
личността се осъщ.посредством
възпитанието и обучението. Под
възпитание се разбира вид
чов.д-ст, насочена към
преподаване и усвояване на
знания и формиране на
свързаните с тях умения и
навици. Възпитанието като чов.д-
ст се извършва главно в
семейството и в уч-то. Възп-то е
много тясно свързано със
стихийната соц-я и много трудно
може да се разграничи от нея,
докато обучението има много
строги форми, методи и ср-ва и
ясно се разграничава от стих.
соц-я. Възпитат.въздействие в/у
детето започва от най-ранна
детска възраст и то главно ч/з
организиране на самия ред в
живота на детето. По-нататък,
когато детето започва да развива
съзнание, около него трябва да
се създаде една нормална соц.
среда т.е. много важно е
поведението на родителите,
важен е примерът на
възрастните хора, които
заобикалят детето, защото то по
силата на естеств.психол.
механизъм възприема тяхното
поведение. По-нататък може да
се използват и словесни методи
на възпитание. Спомага
склонността на детето да задава
въпроси, което е
естеств.псих.особеност на всяко
дете. Създава се възможнаст за
диалог м/у детето и възрастните
хора, при който да се изясняват
разл.понятия. Възпитанието се
дели на няколко вида:
Нравствено- свързано с
изграждане на правълни отнош.
м/у човека и другите хора;
Естетическо- изграждане към
красивото;
Физическо- изгражд. на
физ.сили;
Умствено- целенасочено
развитие на умствените
възможности на човека.
Тези видове възпит.се осъщ.
като едно цяло. Това се отнас.
спец. за предучилищна възраст,
когато детето се възпитава
главно в сем-то. Когато то
постъпи в уч-ще процесът на
възпит.се усложнява, защото
започват да действат два
възпит.източника- сем-то и уч-
щето. Разл.-те видове
възпитания до голяма степен се
осъщ.ч/з обуч.по разл.предмети.
в училищния период от
развитието на човека се изв.
осн.част от формирането на
неговата личност. Обучението
въздейства в/у личността п/з
точно опр.период от време.
Обучението е една много строго
опр. д-ст. Тя има точно
опр.учебно съдържание,което
трябва да бъде усвоено. То се
идзв.с точно опр.методи и
протича в точно опр.периоди от
време. Обучението има важна
роля за развитието на личността.
На първо място тук се развива
интелектът на човека. На второ
място – волеви процеси на
личността. При усвояв.на
учубното съдържание се
развиват и нравств.,
естетическите, физическите кач-
ва на личността. Цялото
обучение съдейства за
умственото развитие на човека.
Възпитанието и обучението са
тясно свързани д-сти, които не
могат да бъдат разграничени
една от друга. Всички тези д-сти
са типични за детската и
ученическата възраст. След това
следва зрялата възраст.
Възпитанието и обучението
трябва да се изв. в рамките на
този период, в друг случай
протичат непълноценно.
Тема № 21
Психологически
особености
Отн-ята м/у учители и
ученици имат двойствен х-
р. От 1 страна м/у тях има
м/уличностно общуване,
така, както има м/у всички
хора. От др. страна отнош-
та м/у тях са официално
регламентирани от
правилници и закони,
които действат в училище.
Тези два типа отн-я
непрекъснато се
преплитат и си
взаимодействат. Когото
уч-ците са все още деца,
уч-лят изцяло определя
как ще протичат отн-та м/у
уч-ците. Когато те
пораснат се развиват като
личности и все повече
започват да играят
активна роля с
учителя.Следователно той
трябва повече да се
съобразява с личностните
особености на учениците
си. Точно тук се проявява
едно св-во на учителя
нар.педагогически такт.
Това е умението да се
съчетават
регламентираните педаг.
отнош. с
нерегламентираните чисто
чов.отнош-я към
учениците. Изграждането
с педогог.такт е свързано
с няколко изисквания: на І-
во място учителят трябва
да опознае собствената си
личност и да открие кои са
отриц.страни в нея, които
пречат за правилно отн-е
с уч-ците. Това умение се
нар. рефлексия.
Рефлексията е
възприемане на самия
себе си и адекватно
отчитане на
собств.способности на
човека. Това обаче не е
еднакво възможно за
всички хора. Умението да
се самооценяваш се
развива успоредно със
съзряването на личността.
И затова обикн.то започва
да се развива в
младежката и си
доразвива в зрялата
възраст. Като компонент
на педаг.такт се включва
умението за опознаване
на уч-ците. Това умение
има вродени компоненти,
а от др.страна се развива
в хода на практикуване на
професията. Тук трябва
да се откроят
особеностите на уч-ците,
които имат отн-е към
учителя. ІІІ-ят компонент
на педог.такт е
развиването на умения за
правилно реагиране в
условията на педог.д-ст.
това е най-трудната д-ст,
която уч-лят трябва да
извърши, за да стане
добър учител.
Изграждането на педаг.
такт е трудно. То
представлява един вид
самовъзпитание и затова
е свързано с множество
усилия. Всъщност
педаг.такт до голяма
степен опр. и успеха в
педаг.д-ст. учителят
трябва да има предвид, че
учениците изпитват
потребност да се чувстват
големи в тази възраст.
Съответно и той да се
отнася с тях като по-
големи хора, да уважава
мнението им, да приучи
техните интереси.
Учителят трябва да се
старае да стимулира
учениците си. Но той не
може да индивидуализира
отн-ята и работата си с
всички ученици
поотделно. Освен това
има специфични случаи,
възникв.на конфликтни
отн-я м/у ученици и
учители.
Тема № 24
Психолог. особености на отн-
ето група-личност в средна и
горна училищна възраст
Във всички видове групи
съществува т.нар. вътр.-
групова йерархия. Тази
йерархия озн., че едни от
членовете на групата се
ползват с предпочитанията
на останалите, имат повече
интерес, симпатии към
някои от членовете, повече
желание за общ-не с тях.
Докато обратно, към други
нямат желание за
общуване. Ако се касае за
неформ.група, тези, които
имат нисък статус, с
течение на времето отпадат
от групата. Формалните
обаче имат един постоянен
състав. Там и тези, които
имат нисък соц.статус не
могат спонтанно да
напуснат. За изследване
стр-та на форм.групи може
да се изп.един метод, нар.
социометрия. Изп.се за
изследване на отн-ята в
малки групи. Трябва да се
изследват всички членове
до един. Изготвя се т.нар.
социометрична карта.
Социометрични критерии-
положителни и отриц. След
като се направят
социометр.карти, се изготвя
т.нар. социометрична
матрица, след което се
броят изборите на всеки
поотделно и се написват в
таблица. По тази таблица се
отчитат отн-та вътре в
групата. По този н-н може
да се разбере кои уч-ци
имат най-силно влияние в
групата.
В пубертета има ясно
осъзнато лидерство, което
понякога създава
конфликти. Показател за
лиделство са успеха,
външният вид, физ.сила.
също така има и изолирани.
Причината най-вече е слаб
успех, външен вид,
особености на х-ра. Отн-ята
в групите се опр. от
особеностите на х-ра. Това
е изключително сложно до
прогнозиране.
Обикн.приятелските групи
се създават на базата на
сходни интереси, х-ри.
Всички тези неформални
отн-я в групата влияят в/у
нейната соц.активност.
Възникването на
неблагоприятни отн-я, има
връзка от една страна на
родителите, и от друга на
учителите. Родителите
винаги са склонни да заемат
страната на децата си. Ето
защо в такива случаи най-
важна роля има учителят.
Той трябва да бъде
подготвен педагогически, да
бъде обективен т.е. да няма
лични пристрастия към
отделните уч-ци. Това
изисква много добър
педаг.такт. това е едно от
най-трудните неща, които
има да върши учителя в
педагогическата си работа.
Тема № 4
Психологически
особености на играта в
училищна възраст
Играта като човешка
дейност има специфични
особености :
1. Тя е спонтанна
възникваща дейност т.е.
възниква по силата на
вътрешна потребност на
човека и не е необходимо
някакво външно
въздействие за да играе
детето. В
предучилищната възраст
играта е основната д/ст
на детето, а когато то
постъпи в училище,
учебната д/ст постепенно
започва да измества
играта, обаче това не
става изведнъж. По
специално в началото
играта има основно
значение за детето,
постепенно обаче с
израстването и
навлизането на
пубертетната възраст,
характера започва да се
променя. В тази възраст
най – често се играят
спортните игри – това е
яслата – тези игри са от
значение за физическото
развитие. В същото
време те влияят и върху
психиката на човека.
Създават се редица
качества на характера,
които са пряко свързани
със спорта, като всеки
спорт развива различни
качества. Поначало
спортуването в тази
възраст е полезно,
необходимо, но за
съжаление в някои
случаи интересът към
спорта изместват всички
останали интереси и това
е вредно явление, тъй
като пречи за умственото
развитие. И такива
случаи има доста.
Интересът към учението
е много нисък в
сравнение с интересът
към спорта и това е
отрицателно.
2. Други игри в ранния
период – 5 – 6 клас се
играят сюжетно – ролеви
игри. Те постепенно
заемат по – задно място,
но те все още са
актуални за децата. В
наше време тези игри са
компютъризирани – и се
играят от малки и големи.
Тези игри са полезни в
умерена степен, но за
съжаление и тук се
наблюдават явления на
компютърните игри ,
които са много вредни и
за съжаление това
явление е много трудно
за преодоляване в
някои игри има
професионализиране.
3. Други игри
в училищна възраст са
интелектуалните игри.
Тези игри са свързани с
училищното обучение и
спомагат за умственото
развитие на човека. Тези
игри са най – различни –
гатанки, кръстословици,
содуко и други за
развитието на мисленето.
Играта с постепенното
съзряване на личността
губи своето решаващо
значение- при
формирането им. има
психологически комфорт
– запълване на време и
играта се превръща при
възрастните като
развлечение, без да има
важно формиращо
въздействие върху
психиката.
Тема № 5
Психологически
особености на ученето в
училищна възраст
Ученето може да бъде :
1вид – спонтанно учене, което да
протича винаги в човешкия живот,
като човек непосредствено в хода
на социалната дейност и
социалното общуване, човек
непосредствено усвоявам
някакво ново знание.
2 вид – това е организираното
учене – това е учението, което се
извършва , като състава на част
от обучението, при което има
предварителни програми –
методика на обучението и
специално подготвен човек,
наречен учител, който преподава
и учениците учат под неговото
ръководство. Това учение се
извършва в училище. Именно
него ще разглеждаме по
подробно.
Организираното учене се
характеризира със специфични
особености.
1. То не е спонтанна дейност за
разлика от играта, то започва по
силата на необходимостта , тъй
като знаем, че обучението в
училище е задължително, почти
във всички страни по света.
На 2 място – организираното
учене, протича по точно
определени правила, които
правила се определят отново от
учителя – по това пак се
различава от играта , тъй като
там те си определят самите
играещи.
Друга особеност на ученето, е че
то протича в точно определени
периоди от време.
При ученето не се разчита само
на желанието на ученика, за да
се извършва самата дейност, а
трябва да се употребяват усилия
на волята, за да протича
учението и тогава когато ученика
няма желание да учи. При всички
тези особености, организираното
учене наподобява трудовата
дейност. И съответно на това,
участието в организираното
учене е подготовка по нататък за
участие в трудовата дейност.
Съответно училището е
подготовка за живота.
Психологическите особености на
учене в училище е свързано с
мотивация на учене. Има
различни мотиви, които
определят участието на ученика в
учебната дейност.
На първо място на човека
естествено е присъща така
наречената познавателна
потребност, която е просто
естествена, присъща на човека.
Придобиване на знания – тази
потребност се проявява по –рано
от постъпването в училище. Имат
познавателна потребност.
Организираното чене се
мотивира от тази познавателна
потребност. Организираното
учене не дава знанията, в такъв
хаотичен вид, както е при
детските въпроси. Съответно на
това, често пъти се получава така
че знанията в училище не
удовлетворяват
непосредствените интереси на
учениците. Това разбира се е
един сложен предмет. Всъщност
обучението в училище не може
да се мотивира само от
интересите на учениците.
Съответно тука се появяват често
пъти конфликти между ученици и
учители, ученици и родители,
защото по – малките ученици
искат да учат само по някой
предмет, които са им интересни,
а учителите искат всичко.
Осъзнаване на задължението да
се учи, това е един много
сериозен мотив, но той се
развива постепенно с възрастта.
И при по – малките този мотив е
по – малко действен, то е повече
да те похвалят вкъщи, в училище.
А при по – големите се свързва
вече за планове за бъдеще.
Например в 7 клас мисли вече
къде да учи, за висше…
Разбира се има интерес към
самият учебен предмет, свързан
най – вече със способностите.
Има приятни изживявания, има
интерес към съответната област
и е лесно. Не се налагат да се
влагат много усилия. Лесно
усвоява – бързо напредва. Но
този мотив не винаги е траен. При
израстването интересите много
често се сменят. За това само на
тази мотивация не бива да се
възлага, тя може да се промени.
В хода на българското учене –
учението променя значението за
цялостния психологичен етап на
личността. В началното училище,
то постепенно измества играта,
най – голямо значение заема от 4
– 5 клас до 9 – 10 клас ( в средна
училищна възраст ). се формира
и личността, през този възрастов
период. По – късно вече в
различните случаи, правят си
житейски планове. Някои
продължават да следват, но
други нямат такова желание
и постепенно учението
отива на заден план. За
онези които не продължават след
Тема № 6
Психологически особености
на трудовата
дейност в училищна възраст
От психологическа гледна
точка трудовата дейност се
характеризира с целта си,
защото целта за този, който
работи е материално
възнаграждение. Този, който
работи не се мотивира от
вътрешно личностни мотиви,
а от един външен мотив,
какъвто е получаването на
материалното
възнаграждение. Трудовата
дейност се характеризира с
точната си организация по
време и по място, тоест
работи се точно определено
място в точно определено
време. За да може да бъде
упражнявана тази дейност
изисква съзряване на
индивида, тоест човек трябва
да достигне определена
степан на физическо развитие
и определена степен на
психическо развитие,за да
може да я упражнява. В
България законодателството е
установена граница 16 години,
за да може човек да
упражнява трудовата дейност
и за да постъпва на работа.
Има случаи при които някои
деца започват да упражняват
тази дейност по – рано. Това
се отнася особено за селските
области, където децата трябва
да помагат в своите
семейства.
Освен това учениците помагат
за издръжката на семействата
си, като работят. И най – сетне
има такава категория – деца о
младежи престават да ходят
на училище и се опитват да
работят нещо. Всички тези
трудови дейности се
упражняват в училищна
възраст. Те нямат връзка с
учебната дейност и по – скоро
пречат. Независимо от това
трудовата дейност има
формиращи въздействие
върху личността още от
училищната възраст. По –
сложен въпрос е въпросът за
съединяването на обучението
с трудовата дейност. Такива
опити са проявени в различно
време. Пръв от известните
педагози , който е опитвал
такова съчетание е Йохан
Хенре Пестолаци. Живял е
първите години на XIX век. За
него е характерно, че е бил и
педагог и психолог в известна
степен . но той си е поставил
като задача в дейността си да
помага на децата, които са без
родители, които града по
улиците.той е организирал и
институт за тях. Децата не
могат да разчитат на
издръжка, и той се е стараел и
да ги научи на определен
занаят – дърводелство,
животновъдство, шивачество,
гледачество, перачество за да
могат да печелят прехраната
си. И ръчен труд е въведено от
Пестолаци. И същевременно
той си е поставил за цел да се
преодолеят лошите качества
от улицата просене ,
крадене. И най – накрая има
простичка цел изработеното
да се продава за да имат
издръжката от института.
Това винаги се е използвало,
че в училище не може да се
съчетават едновременно учене
и трудовата дейност.
Възможно в да има само подготовка
за трудова дейност или ако се
организира трудова дейност,
учебника да остане на заден план.
По – особено е случая с
професионалните училища. И
съответно на това в тях се извършва
определена трудова дейност, която
обаче няма цел получаване на пари,
а има цел пак обучение. Формиране
на умения за професията която се
усвоява. Това е така наречения
учебен труд, който се различава от
истинската трудова дейност, защото
се мотивира пак от учебни мотиви
( има пак оценки ). И съответно на
това по същество, по скоро
наподобява учебната дейност.
Тема № 7
Възприятни процеси в
психиката.Усещане,
възприемане, представа
Има 3 познавателни
процеса :
1) усещане;2) възприятие;
3) представа.
Всички възприятни
процеси се извършват с
човешките сетива.
Съответно и самите
процеси могат да се
квалифицират и чрез
сетивата, които си
осъществяват. Усещанията
са винаги свързани само с
1 сетиво ? зрителни,
вкусови, осъзнавателни,
слухово, двигателни.
Вътрешни или органи
усещания – глад, жажда,
болки. Те дават
информация в психиката
само за едно свойство на
възприемания обект.
Усещанията могат да се
разделят и по самото си
съдържание, тоест има
термични усещания – за
топло и студено, усещане
за шум. Вкусови – сладко,
солено, кисело, горчиво.
Зрителни за форма,
цветове. Усещания има 2
000 000 ( цветове ).
Възприятията понякога
могат да бъдат и от самия
човек, може да възприема
и самия себе си, както
външния си вид , така и
психичното си състояние,
личностните си особености
, такъв вид възприятия се
наричат рефлексии, когато
човек възприема себе си.
Представата е вече образ
на нещо, което
възприемано и което е
останало запазено в
психиката на човек.
Представите се делят
според сетивата като
възприятията, което говори
за зрителни представи.
Това обаче не е най –
главното за представата.
Най – главното е тяхната
степен на общност. По
този начин представите се
делят на единични и
обобщени. Като между
тези степени има
междинни състояния –
обобщени и по – малко
обобщени. Единичната
представа възниква в
резултат от запомнянето
на един възприятен образ
– видял е нещо, чул го е и
го е запомнил. Това е
единичната представа. С
течение на живота си човек
възприема различни
обекти, които са близки, по
форма, по съдържание, и
съответно на това
представата за стол се
обогатява с нови белези –
дървен стол, тапицирана
табуретка и представата
му за стол се обогатява,
става по - обобщена.
Става крах от единичната
към обобщената
представа. В човешкото
съзнание отделните
представи могат да
асоциират, тоест да се
свързват една с друга,
това дава възможност
човешкия опит да образува
една цялост.
основното да учат , ученето
представя да действа върху
личността. в точно определен
период от постъпването на
училище до завършването на
тези които продължават, за тях
също спира някога.
Ученето въздейства чрез
усвояване на знания, което се
формира интелектуалната сфера
на личността. И всъщност това
формира не може да стане по
друг начин и затова именно
ученето е задължително.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по педагогическа психология

Това са пищови по педагогическа психология. Има материали по всички въпроси от конспекта, синтезирани...
Изпратен от:
Гергана Мутафова
учител на 2009-05-27
Добавен в:
Теми
по Педагогическа психология
Статистика:
483 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
положителното и отрицателното въздействие на компютърните игри върху социализацията на децата
добавена от elitsa.hadzhikoleva 03.11.2014
0
12
Отношение на ученика към учебната дейност
добавена от Svetla_Lilova 29.01.2019
6
17
Подобни материали
 

Педагогическа психология

30 яну 2008
·
588
·
4
·
1,008
·
248

Педагогическата психология е наука, която изучава как хората се обучават в съответната учебна среда, ефективността от различните намеси в обучението, психологията на обучението и социалната психология на училищата и другите подобни организации...
 

Професионални личностни качества и педагогическо майсторство на учителя

14 юни 2008
·
416
·
3
·
304
·
362
·
1

Гностичната дейност на учителя се характеризира с умението да се анализират средствата за въздействие върху учениците ; да се изучава тяхната индивидуалност ; техните възможности и други...
 

Вниманието


Определение – вниманието е насочеността на психичната дейност и на нейната съсредоточеност върху обекта, който има за личността определена значимост – устойчива или ситуативна...
 

Педагогическа Психология

17 яну 2008
·
6,900
·
402
·
57,297
·
6,677
·
24
·
3
·

Неиздаден все още учебник по Педагогическа психология на проф. П.Николов от катедрата по Психология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Учебникът покрива целия изучаван материал по дадения проблем.
 

Теми по педагогическа психология

11 фев 2008
·
542
·
5
·
2,275
·
346
·
1
·
1

Разработени пищови по педагогическа психология за студенти Начална училищна педагогика.
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Пищови по педагогическа психология

Материал № 346136, от 27 май 2009
Свален: 483 пъти
Прегледан: 492 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Тема
Брой страници: 11
Брой думи: 7,626
Брой символи: 62,738

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по педагогическа психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения