Големина на текста:
ГЕРГАНА БОГДАНОВА ГЕНЧЕВА,
специалност „Право“, І курс, редовно обучение, фак. № 57271
м. Април 2007, гр. София
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Увод
II. Изложение
1. Понятие
2. Исторически обзор
3. Юридически характеристики на конституцията
4. Същност и съдържание на конституцията
5. Конституцията от 1991 година – настоящата Конституция на Република България
6. Конституционният съд и неговата дейност
7. Национално и наднационално (наддържавно) битие на конституцията
III. Изводи, до които достигнах при работата си върху темата
IV. Заключение
V. Библиография
I. Увод
Дълбоките политически процеси, които протичат в нашето общество от 1989г. до сега и
националните ни цели и стремежи към европейска интеграция извеждат на преден план
въпроса за фундамента, на който се опираме в обществено-политически план, за да ги
постигнем. При преминаването ни от тоталитаризъм към демократично общество се
наложиха изменения във философията на основните юридически актове, което доведе и
до появата на интерес към въпроса за конституцията и нейното място в системата на
националното право днес.
Този въпрос, поставен неотдавна, изисква от нас подробно разглеждане на социално-
политическата действителност, ролята на гражданското общество,
взаимообусловеността между реда и сигурността от една страна и правото – от друга и
насоките на развитие на Бълария след влизането й в Европейския съюз. Тези
своеобразни „ядра” на проблема ни помагат да разберем същността на конституцията и
първенстващата й роля на гарант за нормалното социално съществуване и социалния
мир.
Преди всичко трябва да се отбележи, че идеята за конституцията (конституционализма)
и в последствие нейното фактическо осъществяване (конституционноправната
нормативна уредба) са плод на опита на човечеството, резултат от продължителното и
нелеко дирене на възможно най-добрия начин за регулиране на междуличностните
отношения. Конституцията изглежда се оказва, ако не съвършена то поне максимално
ефективна рамка на поведението. Като модел в съвремието тя е знак за разумно
осмисляне на основните въпроси в обществото, за поставяне на ясна граница на
допустимо и недопустимо поведение, знак за възприемане на човеките права и свободи
като най-висше благо.
Въпросът за конституцията буди интерес и е винаги актуален, защото е свързан
непосредствено със свободата на личността. От своя страна свободата е може би най-
противоречивата философска категория. Свободата – иманентно присъщо, априорно
качество на човек или придобивано след осъзнаване на действителността? Свободата –
мощ и настъпление на човека в света или освобождение и постигане на хармония?
Шанс или проклятие? ... Но все пак, колкото и различни гледни точки да са
представени , винаги намираме нещо устойчиво във възгледите на философи и
мислители от всички епохи – свободата е избор. Свобода значи да можеш сам да
определиш как да живееш и какво да правиш. Свобода значи и да понасяш
последствията на своя избор. Ако отидем по-далеч в разсъжденията виждаме свободата
и като въпрос на избор, т.е. да се самоопределиш като свободен или роб също е право и
трябва да се уважава.
Така, влагайки този смисъл в понятието „свобода” различните общества го пренасят от
отделната личност към общността като цяло, за да вплетат индивидуалните избори в
една обща съдба, в един общ избор. Свободта на човека остава негова собствена
свобода, но свободата на всички хора заедно (граждани) започва да се обособява като
сфера на гражданския интерес.
Не е възможно да се съди за степента на гражданското общество и правовата държава,
ако не се вземе под внимание целият комплекс от конституционни права и свободи на
гражданите. Техният обем и същност са мерило за развитието на демокрацията, за
демократичния характер на държавната власт и са предпоставка за участие на
гражданите в нейното осъществяване.
При авторитарно-тоталитарните политичски режими, потискащи гражданското
общество, е естествен стремежът към създаване на конституции, които да служат за
закрепване на тоталитарната власт над обществото. При демократическите
политически режими се създават конституции, даващи на първо място гаранции за
юридическата свобода на гражданското общество, откъдето следва и демократичния
характер на регулирането на държавно-политическите отношения.
За да се отговори на обективните потребности на нашето общество днес, на същността
на извършващите се в него реални промени, е необходимо да бъде създадена
конституция, полагаща на първо място юридическите основи на свободното
гражданско общество. Конституцията трябва да установи и гарантира юридичската
мяра на неговата обективно необходима свобода.
Тъй като гражданското общество е преди всичко сферата на личните интереси, то за да
е конституцията действително гражданска, е необходимо естествените права на
личността не само да излязат на предн план, но и да заемат централно място в нея. В
позитвното право и в конституцията трябва да се отразяват и гаранитрат всички
естествени права на личността в сферата на гражданското общество. Това са правата,
които произтичат от самата природа на гражданското общество, от естеството на
обществените отношения, от които то се формира. В конституцията трябва да се
положат основите на връзката между естествените права на личността и позитивното
право. По този начин естествените права получават санкцията на позитивното право.
Единствено при наличие на естествени права и свободно гражданско общество,
гарантирани конституционно, можем да говорим за правовост на обществото. От своя
страна правовостта е най-непосредствения израз на обективно необходимата равна
мяра на свобода на личността и нейните общности.
Юридическата форма на свобода на личността като основна форма на социална свобода
трябва да пронизва от край до край цялостното конституционно устройство на
обществото. Свободата е неотменимото свойство на граждасното общество, което
означава, че в неговата основа, а от тук и в основата на неговата държавна
организираност, трябва да стои свободата на личността.
По този начин конституцията получава същността и съдържанието на основна харта на
свободата на личността във всички области на обществения живот. Това е първата и
основополагаща характеристика. Всички останали нейни качества се наслагват върху
тази първична основа. Всички те в една или друга степен са обусловени от това нейно
основно качество. Само по този начин, като основна харта на свободата, тя може да
положи конституционните основи на приобщаването ни към правните системи на
свободните страни, към позитивното право на съвременните цивилизации.
II. Изложение
1. Понятие
Целите на теоретичния анализ на същността, характеристиките, историчекото развитие
и приложението на основния закон изисква още в началото да бъде дадено еднозначно
и синтезирано определение за конституция. Тъй като понятията са абстрактни,
мисловни образи, които служат за разграничаването на предметите според техните
отличителни характеристики, в определението трябва да бъдат посочени именно онези
белези на конституцията, които едновременно я доближават до останалите източници
на правото и я разграничават от тях. Така ясно осезаема ще стане разликата между
конституция, закони, подзаконови нормативни актове и т.н. Освен това в тези първи
стъпки на запознаване с конституцията не бива да пропускаме да отбележим, че точно
понятието е това, което служи за изходен пункт и опора на нашата цялостна работа.
Понятието задава общите белези, тези елементи, които задължително трябва да
включва всяка една конституция, на които обществото трябва да се опира в своето
битие. Конституцията като понятие изключва възможността тя да бъде определяна само
като конституция на САЩ, Франция, или България. Конституцията е основен закон,
той включва определени характеристики и моменти, с които всяка държава се
съобразява. Разбира се, страната има свобода да реши самостоятелно определени
въпроси от държавно-правно естество, но като цяло тя никога
не може да излезе грубо и драстично отвъд рамките, дадени от понятието.
Съвременната конституция стои най-близо до същността на правото – неговите идеали
и ценности, затова в конституцията са записани идеални ценности – правата на човека,
интересите на народа, правовата държава ... Конституцията поначало се явява страж на
реда и сигурността, антипод на хаоса – това е правило ! Ако не се спази то, нарушават
се устоите на съвместния живот и закон на всички закони става пpоизволът.
Конституцията е вид източник на правото, приет непосредствено от народа или от
орган на учредителната власт , който регулира основните въпроси на устройството на
обществото и държавата, съдържа правни норми и принципи, които имат
непосредствено действие и въховенство в системата на правото. (Р. Ташев)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 юни 2019 в 22:16 в момента не учи на 69 години от София
29 яну 2018 в 20:48 ученичка на 36 години от Монтана - ФСГ "Васил Левски", випуск 2001
01 дек 2017 в 00:35 студентка на 43 години от Бургас - БСУ, факулетет - цюн, специалност - Финанси, випуск 2013
13 юни 2017 в 07:48 в момента не учи на 28 години от София
31 май 2017 в 11:48 студент на 21 години от София - УНСС, факулетет - Юридически, специалност - Право, випуск 2019
29 яну 2017 в 14:40 ученик на 23 години от Правец - УКТЦ по МТТ, випуск 2014
04 юли 2016 в 21:53 ученичка на 25 години от София - 001 АЕГ, випуск 2013
26 май 2016 в 18:43 студент на 23 години от София - УНСС, факулетет - Юридически, специалност - Право, випуск 2017
25 май 2016 в 21:40 студент на 37 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, випуск 2019
 
Подобни материали
 

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита

08 май 2008
·
480
·
33
·
6,838
·
288

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита. История на ангажирането на ЕС с ПЧ.
 

Възникване на идеята за правата на човека

29 яну 2008
·
935
·
12
·
2,271
·
698
·
2

Правата на човека по своята същност се свързват със запазването на основните и най-важни притежания на човешката личност – живота, здравето, достойнството на човек. Понятието "права на човека" присъства в юридическото мислене от векове...
 

Правата на човека - произход и развитие

17 фев 2009
·
342
·
13
·
2,146
·
217

Произход, равитие, защита и контрол на правата на човека.
 

МПП

11 май 2009
·
76
·
14
·
5,273
·
66

МПП е международно-междудържавно право.Това е с-ма от правила които уреждат отношенията между субектите на международното право...
 

Видове задължения на гражданите

29 дек 2008
·
35
·
2
·
305
·
21

Ако се направи съпоставка между основните права и свободи на гражданите, ще се стигне до извода, че первите са основно застъпени в Конституцията. Правата и свободите са надеждно защитени, но не по-мако внимание трябва да се обърне на задълженията...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Търговско и Финансово право за студенти
тематичен тест по Право за Студенти
Тестът обхваща въпроси от търговско и финансово право - 15 въпроса, някои от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
49
1
1 мин
28.10.2016
10 въпроса от основи на правото
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тест по основи на правото, с който можете да проверите знанията си. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
5
1
4 мин
06.06.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Конституция

Материал № 345688, от 26 май 2009
Свален: 130 пъти
Прегледан: 107 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 26
Брой думи: 6,625
Брой символи: 61,790

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституция"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения