Човекът е специфична жива форма. Според христианството той е единство от тяло, душа и дух.
Като жива форма човек е смъртен. Но той е съзнателен и самосъзнателен. Така той знае за
смъртността си и това определя неговия живот. Човек е свободен. Той избира и решава как да
живее в света, който намира, и как да го оформи като човешки свят. Той е отговорен за свойте
действия. Самосъзнанието, езикът, обществото, способността за труд – това са основните
качества на човека.
Свободата е определение на същността на човека. Тя се развива върху спонтанността на
живота. Свободата на крайното разумно същество е избор, риск и отговорност. Човек не
разбира да се роди като човек и да умре. Но той определя сам как да живее и какво да прави. И
неизбежно понася последствията от този избор. Свободата е и гражданска като право.
Тялото е пространствено-времева форма. Живото тяло е единица живот. Така то е индивид
(лат. неделим). Човешкото тяло е одушевено. Душата (психиката) е невидимата сърцевина на
човека. Тялото на човека е високо организирано живо цяло. То е уникално: надарено е с високо
развит мозък и ловки ръце. Човекът е изправен и това го отличава от другите същества на тази
планета. Човешкото тяло според христианството е храм за душата. То трябва да се пази като
дар. Самоубийството и убийството са най-големия грях. Душата се смята за безсмъртна и след
смъртта на тялото поема отвъден път към другите светове.
Езикът е система от знаци и правила за тяхната употреба, които човешките общности
използват, за да изразят света в процеса на своя общ живот.
Символут е знак-образ, който носи обществен смисъл: трансцендентна сила, божество, тотем,
свят. Произход, родословие. Мощен фокус на много значения и смисли. Може да се тълкува
различно. Религията е пълна със символи. Показват принадлежност към общността. Такива са
фирмения знак, емблемата, гербът, знамето, химнът; кръстът, виното и хлябът (в
христианството), месецът – в исляма, мандалата – в будизма.
Общността е естествено и спонтанно човешко обединение. Общността е органична, обществото
е механично. Общността е народът, обществото е сдружение. Хората живеят заедно като
семейство и групи семейства (клан, племе, народ). Общностите иматсвой език, обичаи,
традиции и своя култура. Те създават социални институции, за да регулират своя колективен
живот. Това значи вече общество с присъщите му власт, норми, съд, комуникации,
производство.
Под „култура” разбираме свят, пронизан от човешката мисъл. Всяко творение носи свой
смисъл, с който е замислено, направено, използвано или тълкувано. Това може да бъде
машината с нейното предназначение, текстът с неговото значение или смисълът с неговия
смисъл. Култутрата се корени и битува в езика. Всяка форма на културата има свой изкуствен
език: художествен образ, научно понятие, религиозен култ, етическа норма. Културата се
разгръща като необхватно множество създания – „артефакти”.
Историята е време, изпълнено със събития. Същността на историята – това е същността на
времето. Времето властва над всичко в този свят. Историята е разфръщане на човешката
свобода. Тя има начало и вероятно край. Но бъдещето е неизвество.
130
11
