ШУ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
гр. Шумен
ПРЕДДИПЛОМНА РАБОТА
по
методика на обучението по литература
2006 год.
гр. Шумен
Героите в “Старопланински легенди” – между романтиката и реалността
Според свидетелства на негови съвременници Йордан Йовков създава
своите творби при пълна изолация от околния свят. Затворените врати,
затъмнените прозорци, недопускането на никакъв външен шум, помагат на
големия творец да се откъсне от суетата на делника. Но творческият процес при
Йовков безспорно носи и друго, по-особено измерение. Писателят остава насаме
със спомените и впечатленията си, пренася се назад във времето, в света на
1
романтиката и красотата, така различен от сивото ежедневие. Там – в
неизбродния свят на авторовото съзнание, се съчетават история и легенда,
истина и художествена фикция и се раждат най-поетичните разкази в
българската литература. Сборниците “Женско сърце”, “Вечери в Антимовския
хан” и най-вече “Старопланински легенди” носят неподправената атмосфера на
един отминал и романтичен художествен свят.
Сборникът “Старопланински легенди” е уникална художествена сплав
между романтика и реалност. Историческата истина за времето безспорно
присъства в художествената тъкан на произведението. В творбите вярно са
отразени определящите исторически събития не само в Добруджа и Стара
планина, но и по цялата българска земя в темпоралните граници на епохата
преди Освобождението. На страниците на “Старопланински легенди” оживява
волният свят на хайдутите (“Шибил”, “Овчарова жалба”, “На Игликина
поляна”), кърджалийските размирици в смутното време на безвластие
(“Индже”), борбата на българите за свобода (“Юнашки глави”). В разказите
правдиво е отразена красотата на родната природа и бита на отминалото време,
обичаите и нравите на пъстрата смесица от етноси – българи, турци, цигани,
власи (“Кошута”, “Постолови воденици”, “Божура”, “През чумавото”). Но
проекцията на действителността на Йовковите разкази е художествено
одухотворена, обвита с ореола на приключенията и романтиката. Героите от
“Старопланински легенди” носят изключителен романтичен заряд. Героините са
неустоимо красиви, чаровни, витални и страстни. Мъжете в сборника са
истински монолитни личности – храбри, решителни, готови на жертва и
саможертва. Чувствата, които изпитват в сборника, са силни и крайни. Любовта
и враждата са винаги до смърт, приятелството и дългът могат да бъдат защитени
с цената на живота, но не и с цената на безчестието. Йовковите герои не са
непогрешими, но са обаятелни дори в сторените земни грехове.
“Старопланински легенди” е светът на миналото, но погледнат през уникалната
призма на любовта и красотата.
Според писателя женската красота и очарование са онзи елемент от света
на прекрасното, на който можем да се насладим и в реалността. Героините на
Йовков не само запалват в мъжките сърца пламъка на любовта, но и живеят по
нейните закони. Рада – жена, дете и “дявол”, с моминската си невинност и
игриви очи успява да покори душата на коравия хайдутин Шибил. Войводата,
неведнъж срещал смъртта, нарушавал писани и неписани правила, се оказва
безсилен пред топлата грижа и симпатия, изписани в моминските очи. Със
своята остра игла щерката на Велико Кехая не само закърпва ръкава му, но и
пронизва сърцето му със сладката болка на любовната омая.
Пауна от разказа “Индже” също печели сърцето на героя благодарение на
необикновеното си романтично обаяние. В страшните мигове на плячка и кръв,
на насилие и безчестие в Жеруна, тя спира възхитения си поглед към стройния,
мъжествен предводител на кърджалиите. Шибил е познавал много жени, водени
при него от хората му, разплакани и треперещи, но за пръв път го разтърсва
тръпката на споделената любов, на тайната да обичаш и да бъдеш обичан.
Жизнена, страстна, жадна за живот и любов е и Женда – централният
персонаж в разказа “Постолови воденици”. Тя не желае да приеме обречената
2
роля на болногледачка за своя сакат съпруг – воденичаря Върбан: “Не съм
господ душа да му дам!”. Поривът й към ласките и насладите на любовта,
неповторимата й чувствителност я карат да прекрачи установените норми на
патриархалния морал. Любовната интрига с козаря Марин и с богатия
керванджия ще завърши трагично. Младият й живот ще бъде покосен от
ревността на изоставения любовник и от назиданието на писателя моралист. Но
поривът към пълнокръвен живот и истинска любов на героинята предизвикват
симпатии у читателя.
Не по-малко магнетична е и прелестта на Ранка. Нейната свенлива хубост
ще предизвика не само желанието на “султана” Емин да я открадне и направи
своя жена. За спечелването на любовта й в романтично и смъртоносно
приключение, в пожара на любовното съперничество, ще изгорят хайдутинът
Косан и лицемерният калугер Драгота. За хаджи Емин, Ранка ще си остане
безценното притежание на живота му и той ще пази своето съкровище от
красота и нежност дълги години зад стените на конака. За да я освободи оттам
едва при смъртта на майка й, придружавана, според фолклорното
световъзприемане, от “най-вярната стража” – двамата им синове.
Своята разнолика магия носят Дойна и Димана от разказа”Кошута”. Двете
героини олицетворяват не просто различния облик на женската красота, а
тъмната и светлата половина от човешката душа. “Дойна или Димана”, “русата
или чернооката”, доброто или злото ще се борят за надмощие в съзнанието на
главния герой Стефан.
Женската същност според концепцията на писателя е не само синоним на
любовта, а и на верността към любимия човек. Така Тиха от разказа “През
чумавото” не е забравила своите чувства към загиналия в странство Величко.
Когато нейният любим се връща болен и блед, носещ със себе си страшния
призрак на болестта, дори майка му ще избяга от него. Но не и Тиха, която ще
облекчи болката му и ще го приласкае.
Мъжките образи в “Старопланински легенди” също носят опоетизиран,
неустоимо привлекателен романтичен ореол. Героите на сборника са не просто
физически силни, могъщи, красиви. Те са изключителни личности, живеещи по
законите на честта и дадената клетва. Чувствата и страстите, които ги
завладяват, са крайни, изпепеляващи, неподвластни на общоприетите норми.
Такъв е Шибил – “страшен, хубав”. Той подозира, че заптиетата, дето го
търсят “под дърво и камък”, няма да простят. Но слиза от планината, воден от
една любов, по-силна от хайдушката клетва и от здравия разум. Изоставен от
побратимите си хайдути, предаден от турското коварство и българския робски
страх, той вярва във верността само на един човек. Затова след първия
издайнически залп Шибил хвърля броеницата – залог от бея, но запазва до
сърцето карамфила на Рада. И неговата вяра в тайнството на любовта не остава
излъгана. За да докоснат протегнатите си ръце двамата влюбени, да поемат
избавлението на куршумите в сетния си земен миг и да възнесат душите си
заедно в отвъдното.
Изключително романтичен, неконвенционален е образът на Стефан в
разказа “Овчарова жалба”. У героя традиционната представа за физическа сила
на персонажа е заменена от духовна твърдост, съчетана с тънка чувствителност.
3
197
9
610
