Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
Големина на текста:
“Какво ще ни дадеш историйо...?“
История!? Седем букви събрани на едно – но дали е просто дума или
наука, или същността за миналото, от което идваме, или просто вчера?
Разсъждавайки върху този въпрос малко хора биха го характеризирали
просто като дума, тези които се сблъскват с нея като материя биха
заложили на наука, за някои тя просто е вчера, но точно в нея се крие
онова минало, което ни предхожда, онова начало на народа ни, което да ни
напомня от къде идваме и да ни поучава на къде да вървим. Езикът и
историята са двете най-големи духовни опори на един народ. Затова не
само Паисий ни учи да знаем своя род и език. Това не са просто знания за
миналото, отразявани чрез едно от средствата за общуване. Това са
осезаеми сили – най-солидната основа за действие в настоящето и
провиждане в бъдещето.
България – малка страна с голямо и велико минало, българския народ –
изстрадал, но и побеждаващ. Дали това се крие в “пожълтелите страници”,
дали това е наследството, което имаме и което търсим? Какво сме
получили и какво ще оставим? Какво са ни завещали и какво ще завещаем?
Ще се поучим ли от грешките си...?
Преди повече от хилядолетие в сърцето на Балканите се ражда една
държава, която приема името България. Тя започва да оказва много силно
влияние върху развитието на Югоизточна Европа. Драматичните събития,
които се редят непрекъснато правят народа й много устойчив и достоен да
защитава накърнената национална кауза, която се явява най-висша ценност
в живота на човека. През всички години на изпитания, българите воюват
срещу окупаторите си не само с оръжие, а и чрез неуморния си дух. Те
пишат и пеят песни, в които родината е издигната на апотеоз; смеят се и
плачат по седянки и винаги дружно се обединяват срещу подтисниците.
Този неуморен ентусиазъм удивлява дори вече значително напредналата в
политическото си и културно развитие Западна цивилизация. Днес, за нас
самите е чудно как българите съумяват за съхранят обичта си по окаяната
родина, дори когато времето сякаш спира да тече, а именно в периода на
петвековното турско робство. Точно тогава сякаш цялата енергия на
българите се събира и започват да се пишат възторжени послания за
значимите предци, целящи да разбудят “позаспалата” историческа памет и
неуморно прокарват убеждението, че България пак ще бъде свободна, ако
хората се обединят. Тези идеи сплотяват народа и той започва да вярва в
уникалността на държавата си, която заслужава да живее свободно не по-
малко от която и да било друга. Българи се раждат и умират за България,
бият се до последни сили с всякакъв вид оръжие. Всичко това дава своя
плод и след пет века страната ни отново оживява. Името на България пак
се появява на географската карта. Историята се завърта и всичко става
почти като преди, но хората се променят. Все по-малко стават ревностните
1
покровители на народа , които дерзаят за неговото възкресение. На мода е
вече друга култура, коята европейските държави бързо са усвоили. Това е
една глобализирана материална култура.Тази глобализация обаче не води
или поне не съвсем до глобализация на духовната култура.България
започва да се асоцира към модерния свят, следвайки опита на Западна
Европа. Но това не дава желания ефект. Темпераментът на българина се
оказва не достатъчно “глобализиран” и непригоден към “модерния свят”.
Българинът става смешен и трагичен. Най-яркият образец в този смисал е
“злият гений на свободна България” – Бай Ганьо. Вече шаблонното
понятие, че той е един оживял литературен герой не звучи достатъчно
изчерпателно. Този образ-символ на натуралната българщина тръгна “по
Европата” и със своя ярък ориенталски колорит разсмя и разплака
обезличената, “превърната в чаркове на машината за правене на пари
тълпа”. Изключително оригинален дори до налудничевост бай Ганьо пръв
си призна, че патриотизмът е абсолютен “бошлаф”, ако от него няма
“келепир”. Днес всички толкова много приличаме на Бай Ганьо.
Българинът, попаднал в друга държава често се срамува да спомене
националността си, за да не бъде отритнат. Сякаш все по брутално
физиономията на България пред европейската интелигенция заприличва на
карикатура. Така всеки българин тръгнал да се “европеизира” , започва все
повече да се чувства като абсолютен бай Ганю, който е осъден да бъде
усмян и превърнат в хумористичен герой. Именно за това българинът,
който днес тръгва да се европеизира постепенно забравя към какво
принадлежи. Забравя, че България не е само родина на Бай Ганьо, а и на
тези милиони юнаци, които написаха с кръвта солидна история, която дори
и на тази матеариализирана Европа би прозвучала сантиментално. Какво
ни дава историята тогава? Дали тези образи, от които се срамуваме или
онези герои, с които се гордеем?
Историята е необятна, колкото и клиширано да звучи, тя ни дава всичко
независимо добро или лошо. В българската история епизодите се редят
един след друг и ние от дистанцията на времето сами за себе си трябва да
направим извода дали е положително или отрицателно за да преценим как
да напишем днешната ни история.
Всеизвестен е стремежът на някои народи да обесняват и да си
приписват чужда митология и история. Може би историята е тази, която
най-много страда от стремежа “да се тегли чергата към себе си”. Дали чрез
преиначаването, дали чрез присвояване или унищожаване на паметници и
писмените свидетелства на “другите”, това е област в която се води
настървена битка за идентичност. Но изглежда от всички народи, ние,
българите сме най-великодушни и щедри. Вероятно защото сме сътворили
предостатъчно история, сме готови да забравим големи части от нея и я
оставяме на всички “желаещи”. Търпим, дори когато един външен
министър каже: “Какво правят тези българи тук? Защо не си отидат в
2
Азия?” Търпим когато късат части от народа ни, когато ни пишат речници
и граматика, когато ги карат да изучават говор, който би накарал дедите ни
да се чудят или да се ядосват. На всичкото отгоре, по логоката на днешната
всеобща пазарност, оставяме да вадят на международните сергии не само
нашата археологическа, т.е. материално, но и нашата историческа, т.е.
духовна собственост. Но защо другите трябва да берат плодовете от
нашата собствена градина? Не сме ли заслужили ние самите да направим
това? Явно просто не знаем, че не винаги чуждото е по сладко от
собственото. Ако полагаме достатъчно старание и в нашата градина ще
поникнат сладки плодове. О, Българийо , драга , мила! Всички те обичаме
на думи, ти живееш в сърцата ни, но не ни служиш с респекта си пред
напредналия свят. Така ние си слагаме по едно перде пред очите си и
тръгваме да търсим личната си легенда някъде, където ще я намерим. О,
Българийо, драга, мила! Как силно копнея да се изкрещя, за да ме чуят
всички, че ти не си сама и да попитам защо всички те забравиха. Само се
чудя, кой ще бъде новият Вазов, който да напише “Епопея на забравените”,
за да измие очите на българина та той отново да прогледне? Или това ще
си остане само илюзия и ще се питаме налудничево без сами да открием
отговора:
Какво ще ни дадеш историйо
от пожълтелите си страници...
Изготвил: Гергана Будакова
III-та група
Ф.№ 24297
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Какво ще ни дадеш историйо

Какво ще ни даде историята храбрите и печални образи от миналото...
Изпратен от:
Гергана Емилова
на 2009-05-19
Добавен в:
Есета
по История
Статистика:
54 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
какво ще предложат българите на другите емропейци
добавена от ipek_2000 28.05.2014
1
4
 
Онлайн тестове по История
Тест по История и цивилизация за 7-ми клас върху Древен Рим
междинен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за ученици от 7-ми клас. Темата е Древен Рим и е подходяща за междинна проверка на знанията. Съдържа 20 въпроса, всеки един от тях има само по един верен отговор.
(Труден)
20
9
1
3 мин
25.07.2018
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Много лесен)
24
1
1
2 мин
02.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Какво ще ни дадеш историйо

Материал № 341273, от 19 май 2009
Свален: 54 пъти
Прегледан: 72 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 447
Брой символи: 3,487

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Какво ще ни дадеш историйо"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
55

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
183

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения