Големина на текста:
Създаване и укрепване на българската държава
Създаването на БД в земите северно от Стара планина е едно от най-значимите
събития в историята на Европейския Югоизток в прехода от Античност към
Средновековие. Възникването й не е случаен акт или изолирано явление. То е
естествен завършек на продължителни обществено-икономически и политически
процеси, разтърсили Югоизточна Европа в епохата на Великото преселение на
народите. Образувала се като съюз между прабългарската номадска култура и
земеделската култура на славяните, върху земи, където се родили, процъфтели и
достигнали естествения си залез тракийската, елинската и римската цивилизация,
БД има изключително важно значение за формирането на българската народност и
раждането и образуването на средновековната българска култура.
Една от основните линии в развитието на балканските взаимоотношения през
Средновековието е съперничеството между Б-я и В-я. Като наследник на римската
държавна традиция, византийската империя се превръща в модел, който
„варварите”, след заселването си в териториите на Европейския Югоизток, започват
постепенно да възприемат в една или друга степен, изграждайки собствената си
държавност. Така появата на БД слага траен отпечатък и предопределя за много
векове напред историческите борби в балканските земи.
Проблемите за създаването и укрепването на БД намират научно обяснение в
трудовете на редица наши и чуждестранни учени. Измежду тях могат да бъдат
споменати изследванията на Васил Златарски – „История на българската държава
през средните векове”, и на Петър Мутафчиев – „История на българския народ”. На
„първобългарите” посвещават много от своите трудове Веселин Бешевлиев и Иван
Венедиков. Голяма част от по-късните проучвания са обобщени в издадената
многотомна История на България (т. II), а в по-ново време могат да се отбележат
трудовете на Петър Петров, Иван Божилов, Йордан Андреев, Иван Лазаров и др.
Учените обръщат особено внимание на причините, условията и факторите за
създаването на БД, тъй като то поставя началото на коренен прелом в цялостното
политическо, икономическо и културно развитие на Балканския п-в. През първата
половина на VIв. политическата, социалната и етническата обстановка на
Балканите е твърде сложна. Като цяло етническият състав на населението в
балканските земи през разглеждания период се отличава с голяма пъстрота. В
северозападните краища на полуострова преобладават илирите, в южните краища-
гърците, а целият източен дял е населен с траки. При тази обстановка започват
нападенията на славяните, които заедно с прабългарите играят основна роля
протичащите процеси. Поради това е необходимо да се проследят накратко
превратностите в историческата им съдба преди идването им на териториите на
бившата Източна Римска империя, за да се види по какъв път и на каква основа
става възможно тяхното обединение за съвместен и организиран държавен живот.
Славяните принадлежат към индоевропейската езикова и етническа общност,
към която спадат и народите, говорещи германски, романски, ирански, келтски и
други езици. Разпадането на индоевропейската общност става IVхил. пр.Н. е., а
окончателното обособяване на славянската общност – към IIхил.пр.Н.е.
Праславяните обитават централната част на Източна Европа между р. Одер на
запад, реките Висла и Днепър на изток, Балтийско море на север и Карпатските
планини на юг.
Първи сведения за славяните се срещат в съчиненията на древногръцките
автори Херодот VI в. пр.Н. е. и Софокъл – V в.пр.Н.е., където се споменават под
имената неври, бодини и енети.
По – обстойни сведения дават римските автори Плиний Стари, Тацит и
Птолемей. Те единодушно назовават славяните с името „венети” или „венеди”.
Плиний Стари (I в.от н.е.) в своята „Естествена история” отбелязва, че венетите
обитават земите на изток от германците, до р. Висла. Тацит (I – II в.) потвърждава
думите му и допълва, че източни съседи на венетите са сарматските племена.
Птолемей (II в.) пише, че венетите населяват цялото крайбрежие на Балтийско
море и поради това се нарича Венетски залив.
От старите автори най-пълни сведения за славяните дава готският историк
Йорданес – ср. на VI в. Неговите сведения са основание някои историци да
разглеждат антите и славините като два клона на славянските племена, обозначени
с името венети. Други историци, опирайки се на същите сведения, смятат, че
Йорданес разграничава венетите от антите и славините, и че огромната славянска
маса се разпада IV – V в. на три дяла със свои собствени имена: западен – венети,
южен – славини и източен – анти.
С оглед на разглеждането на проблема интерес представляват славянските
племена от групата на южните славяни – славините, които населяват старата
римска провинция Панония между р.Дунав, Карпатите и част от Южна Украйна. По
външен вид, език, религиозни вярвания и бит анти и славини, както личи от
сведенията на византийския историограф Прокопий, са твърде близки помежду си.
В своята прародина в продължение на много векове славяните се занимават
със земеделие, скотовъдство, лов и риболов и водят оседнал начин на живот.
Развиват и някои занаяти като ковачество, грънчарство, дърводелство, кожарство и
др.
Селищата на славяните са разположени край гори, блата, реки и езера.
Основният строй се характеризира с господство на родовата община, начело със
старейшина. Събранието на мъжете, годни да носят оръжие – „вече”, е висшият
орган на публичната власт. Няколко родови общини образуват племе, управлявано
от княз, чиято власт не е пожизнена и наследствена. Съществува и съвет на
старейшините, който има съвещателни функции.Славянското общество е разделено
на свободни селяни - общинници и родово-племенна аристокрация. Прокопий
Кесарийски нарича обществения живот на славяните „демокрация”, но влага
отрицателен смисъл в думата, тъй като под това разбира безделие, докато според
Псевдомаврикий той може да се охарактеризира като „анархия”, т.е. безвластие.
Според повечето автори от онази епоха славяните са храбри войници. В
„Деянията на св. Димитър Солунски” откриваме информация за начина им на
воюване. Византийският историк Псевдомаврикий в „Стратегикон” описва бойния
им ред, от което се разбира, че славяните разчитат на изненадата и клинообразния
строй като конницата е слабо застъпена.
По отношение на религиозните вярвания те са многобожници. Почитат на
първо място бога на гръмотевицата, известен с името Перун. Други техни богове са
Дажбог, Волос или Велес, Лада и др. Политеизмът се свързва с начина им на живот,
като близостта на славяните до природата ги кара да почитат и множество
песонифицирани природни явления. Те вярват в задгробния живот. Основен
погребален ритуал е трупоизгарянето. Погребенията се придружават с особени
ритуали като тризна (военно състезание) и страва (богато угощение).
През IV в. славяните започват да се придвижват на запад, юг и изток.
Основните мотиви за това разселване са два – вътрешни и външни. Първите се
дължат на разложението на родовообщинния строй, увеличаването на населението,
нуждата от повече и по-плодородни земи. Към външните причини се отнасят
големите промени в Югоизточна Европа, свързани с т.нар. Велико преселение на
народите и с оттеглянето на границите на Римската империя на Дунава. Така най-
примамлив обект стават балканските владения на византийската империя, към
които славяните все по-често започват да отправят поглед.
Първите нападения срещу В-я датират от кр. на V и началото на VI в. до 80-те
години на VI в. и имат за цел грабежи. През 512г. император Анастасий (491-518)
издава заповед да бъде издигната специална крепостна стена от Деркос на Черно
море до Силиврия на Мраморно море, за да защитава близките подстъпи на
столицата Константинопол от варварите. Прокопий обаче признава, че дори
Дългата стена не може да спре чуждите нашествия.
Особено интензивни са славянските нашествия на юг от р. Дунав при
император Юстиниан I Велики (527-565), който си поставя за цел с всички средства
да защити балканските граници на империята. Императорът предприема
извънредни мерки за защита на балканските земи и започва изграждането на
укрепителни пояси на Дунавската граница, по протежението на Стара планина, в
планините на Епир и Македония и Родопския масив. Данни за това намираме в
съчинението на Прокопий „За строежите”. Но въпреки това устремът на
славянските племена става все по-неудържим. Почти всяка година, както съобщава
Прокопий, нашествениците преминават Дунав и проникват дълбоко на юг в
пределите на В-я.
Този натиск принуждава Юстиниан I да предприеме специални мерки за
защита на дунавската граница и на останалите балкански земи, които се изразяват в
опити чрез дипломация. Така например императорът привлича на служба във
византийската войска славянина Хилвудий. Докато той е стратег на войските в
Тракия, нападенията на славяните са прекъснати, но след смъртта му вече няма кой
да спре войнствените варвари. Нито изградените крепости, нито опитите чрез
дипломация обаче жънат успех. Тогава, за да неутрализира войнствените си съседи,
В-я започва да привлича на своя страна някои племена и да ги противопоставя на
други. За известно време принципът „разделяй и владей” е сполучлив. Между
славини и анти избухват вражди, а освен това аварите поставят под своя власт
значителна част от славяните, което също спира нападенията им между 558 и 578г.
През 80-те години на VI в. до началото на VII в. славините подновяват
нашествията си към имперските територии. Това е вторият период от славянската
експанзия. Докато първоначално нахлуващите варвари се задоволяват с отвличане
на разнообразна плячка, през втората половина на VI в. славяните започват трайно
да се заселват в овладените територии. В продължение на около един век, без да
срещат сериозна съпротива, те заемат почти целия Балкански п-в, като проникват
на юг до Беломорското крайбрежие и до Пелопонес, а на запад – до Адриатическото
крайбрежие. Извор за славянските заселвания и нападения има в „Чудесата на св.
Димитър Солунски”.
След началото до към средата на VII в. започва и масовата колонизация на
Балканския п-в. Предприемат се и пет обсади на Солун – втория по значение град в
империята, но той остава като „остров сред славянско море”.Една част от славяните,
принадлежащи към т.нар. българска група, се заселват в областите Мизия, Тракия и
Македония, а в северозападната част на полуострова се установяват т.нар. сърбо -
хърватска племенна група.
За разположението на някои славянски племена на територията на Балканите
се черпят сведения главно от достигналите до наши дни извори. Така например
„седемте славянски племена” се заселват в земите северно от Хемус, а източно от тях
живеят северите, като на запад стигат сигурно до р. Искър. По долините на реките
Морава и Тимок се заселват съответно моравяни и тимочани. Смоляните и
драговитите обитават Родопската област. Средна и Южна Македония са населени с
част от племената струмци, сагудати, берзити, ринхини, верзити и др.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 авг 2022 в 07:03 потребител
 
Подобни материали
 

Политическо и културно могъщество на България при управлението на цар Симеон

22 апр 2006
·
422
·
10
·
1,893
·
100
·
2

В края на IX век България достига кулминацията на своята трансформация от варварски военно-племенен съюз в средновековна европейска държава.
 

Византия през 7 век

08 яну 2009
·
72
·
7
·
1,487
·
64
·

В начало на VІІ в. във византийските владения на Балканския полуостров се създала обстановка, която способствала за коренната промяна на етническата му картина. След вековна борба с варварския свят Византия загубила контрол върху Долен Дунав...
 

Създаване и укрепване на българската държава до началото на IX в

15 май 2007
·
186
·
17
·
3,301
·
104

Великото преселение на народите и продължилите етнически, социално-икономически и политически процеси в историята на Балканския полуостров при прехода от Античност към Средновековие...
 

Славяни и прабългари

18 сеп 2007
·
164
·
5
·
902
·
71
·
1

Ранна история и разселване. Произход и етнокултурни особености. Бит и поминък. Обществена структура. Религиозни вярвания.
 

Българи и славяни - потомци на скити и сармати

14 фев 2008
·
46
·
11
·
2,842
·
27

Гледни точки на Трог Помпей, писател от 1 век пр. Хр., пророк Йеремия, Езекил, монголската теория, Фот, Херодот и други.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
28
1
13.08.2019
Изходно ниво по история за 8-ми клас
изходен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изходно ниво, изработен е по новата учебна програма за 8-ми клас по "История и цивилизации". Всеки въпрос в него има само един верен отговор.
(Лесен)
17
59
1
1 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Създаване и укрепване на българската държава

Материал № 339109, от 16 май 2009
Свален: 128 пъти
Прегледан: 271 пъти
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 18
Брой думи: 6,011
Брой символи: 51,894

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Създаване и укрепване на българската държава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Евалина Емилова
преподава по Английски език
в град Червен бряг
с опит от  1 години

Джансел Абтула
преподава по История
в град
2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения