Големина на текста:
Карл Густав Юнг е роден през 1875 год. в градчето Кесвил, Швейцария. След
като завършва медицина и психиатрия се запознава със Зигмунд Фройд. Тази
среща оказва трайно влияние върху развитието на Юнг. Той става един от най-
талантливите сътрудници на Фройд. През 1909 год. заедно посещават САЩ,
където психоанализата бързо придобива изключителна популярност. Сред
психоаналитичната общност се затвърждава убеждението, че именно това е
бъдещия наследник на Фройд. Нещо повече - когато през 1911 год. се формира
Международното психоаналитично дружество, именно Карл Густав Юнг е
избран за негов първи президент. Още на следващата година обаче, Юнг, заедно с
Алфред Адлер и Вилхелм Щекел, напускат и Фройд, и Дружеството, като са
обявени за "дисиденти" на психоанализата. Смята се, че Юнг не е бил съгласен с
опитите на Фройд да превърне човешката сексуалност в основна научна
парадигма на психоанализатае.Важно е че зад тези често изтъквани аргументи
стои една много по-дълбока причина, която намира израз в самото творчество на
Карл Густав Юнг.
Освен това за Юнг от съществено значение са и отговорите на въпросите "какво
става със съдържанията на съзнанието, когато преминат в несъзнаваното?" . А
също така, "дали те се променят качествено или просто само сменят
местоположението си?". Според Зигмунд Фройд, единствената промяна е, че тези
съдържания вече не са свързани със съзнанието. Но Юнг смята, че "състоянието
на съдържанията на несъзнаваното не е напълно идентично със състоянието на
осъзнатост на същите". Ето защо, натоварените с афект комплекси не се променят
в несъзнаваното.Юнг смята, че комплексът придобива такива архаични форми,
защото слиза в най-старата несъзнавана част на психиката, която не е резултат
от личния опит на индивида, тоест не е лично несъзнавано. Именно тук можем да
открием и основната разлика между психоанализата и аналитичната психология,
да открием действителната причина за разрива между Зигмунд Фройд и Карл
Густав Юнг.
Юнг твърди , че една голяма част от несъзнаваното е лично и то е резултат от
индивидуалната история на личността. Той е съгласен с Фройд, че личното
несъзнавано се състои от подтиснати инфантилни желания, от подтиснати
спомени, мисли, идеи, но и от несъзнателно възприети сетивни образи. С други
думи, личното несъзнавано е един склад на всичко, което слиза от съзнанието. В
същото време обаче, категоричен е Юнг, под този пласт на личното
несъзнавано стои още един, по-дълбок пласт на несъзнаваната психика. С
други думи, съществуват и съдържания на несъзнаваното, които не могат да се
обяснят само с личния опит на индивида.
Този по-дълбок пласт на несъзнаваното е резултат от историческия
опит на общността, в която пребивава личността, и Юнг го нарича колективно
несъзнавано.Следователно, именно върху изследователския акцент, който
психоанализата и аналитичната психология поставят относно изследването на
несъзнаваното психично, може да бъде разбрана както разликата между тях,
така и основната причина за разрива между Зигмунд Фройд и Карл Густав
Юнг. Ако за Фройд този акцент наистина е преди всичко по отношение на
съдържанията на индивидуалното несъзнавано, независимо от концепцията за
табуто, то за Юнг този акцент е предимно по отношение на измеренията на
колективното несъзнавано. Това е, в крайна сметка, което различава единия от
другия, психоанализата от аналитичната психология.
Карл Густав Юнг смята, че архетипа представлява нещо като първичен
образ или категория, вроден образец на мислене, който се запълва и доразвива от
съдържания на личното несъзнавано. Той не е вродена идея, а по-скоро вродена
склонност към тази идея. Юнг настоява, че не трябва да се обърква архетипа с
архетипния образ. Архетипът е матрицата, която произвежда архетипни образи
като използва за материал и съдържанията на личното несъзнавано: "Архетипът -
пише Юнг, - е чиста, неизкривена природа, която кара човека да произнася думи и
да извършва действия, чието значение е несъзнавано за него". Архетипът е
типична форма на поведение, който веднаж осъзнат се представя като идея и
образ подобно на всичко, което става съдържание на съзнанието.
В процеса на усвояването на несъзнаваното, според Юнг, настъпват
много интересни промени в личността. Той изследва двата крайни типа
реакции - прекомерното самочувствие и пълната безпомощност на Аз-а. Хората
от първия тип са индивиди, които силно надценяват своята власт над
несъзнаваното. Те вярват, че са разбрали всичко, че са наясно със себе си.
Чувстват се сигурни и уверени. Докато, другият тип хора реагират по точно
обратния начин — те изглеждат смазани от несъзнавания материал, който се
излива върху тях. Те приличат на личности, напълно абдикирали от
управлението на собствената си психика, сякаш са се изоставили безпомощно
на произвола на несъзнаваните съдържания. В действителност обаче, смята
Юнг, високото самочувствие на първите всъщност е израз на една дълбока
безпомощност на личността. Високото самочувствие е една компенсация на тази
безпомощност пред избълващия несъзнаван материал. При втория тип личности
се оказва, че става въпрос за хора със силна воля за власт и голямо желание за
овладяване на несъзнавания материал. При тях липсата на увереност и
абдикацията от управлението на собствения живот са една компенсация на
несъзнаваната воля за власт. Това, разбира се, са двете крайности в
процеса на осъзнаването на значенията, идващи от колективното несъзнавано
-между тях има цяла палитра от междинни състояния.
Изследвайки историческото рагръщане на архетипите Карл Густав Юнг пише:
"Несъзнаваното не ни докосва, преди да сме то -да станем несъзнавани за себе
си. Това е извечната опасност, инстинктивно познавана и вдъхваща страх на
примитивния човек, който сам стои твърде близко до тази дилема. На
индивидуално ниво, анализирайки колективното несъзнавано, личността се
докосва до най-стария и страшен сблъсък на психиката - борбата между
доброто /морала/ и злото /нагоните и инстинктите/. Така човек може да се окаже в
ситуацията на един разпънат Прометей или Христос, като по този начин се
чувства равен с тях в страданието си, реализирайки собственото си психично
раздуване. То или инфлацията, представляват разширяване на границите на
личността повече, отколкото би трябвало в действителност. С откриването на
тази нова реалност в себе си, колективното несъзнавано, личността сякаш открива
отговора на всички проблеми. Чрез подобно психично раздуване до голяма
степен се увеличават границите на личността — те започват да се разпростират
отвъд реалните размери на човешката психика. В този смисъл както
самоувереността, така и депресията, изразяват несигурността на личността
относно собствените й граници. Този, който е прекалено самоуверен и
постоянно убеждава всички останали в правотата и универсалността на неговите
нови познания, по този начин прикрива своята слабоосъзната несигурност. Само
убеждавайки агресивно другите, той се предпазва от собствените си съмнения.
Когато човек е убеден в правотата си, спокойно може да изслуша и други мнения,
без да се страхува, че ще му навредят. Но, ако дълбоко в себе си е несигурен,
той агресивно ще защитава своите позиции, стигайки до фанатизъм.
Известен и изхода, който Карл Густав Юнг предлага, а именно, че за развитието
на личността е абсолютно необходимо нейното строго отделяне от колективната
психика, а частичната или непълна диференциация води до непосредственото
претопяване на индивида в колектива. Защото "идентифицирането - подчертава
Юнг, - с колективната психика винаги довежда до едно чувство за
универсална валидност "богоподобност", - което напълно игнорира
всички различия между индивидуалната и колективната психика.
И така, като осъзнава възможните недоразумения спрямо аналитичната
психология и нейната теоретична психологическа база, а именно колективното
несъзнавано и архетипите, Карл Густав Юнг се спира на два основни
предразсъдъка към нея.
Първият е свързан с погрешното схващане, че с понятието за архетипа се
обозначава нещо вродено, но разбирано само като физиологически или най-
вече биологически факт. Архетипите всъщност са дълбинни несъзнавани
колективни психични феномени, които се предават от поколение на поколение в
човешката история, или на несъзнателно психично ниво изобщо, или чрез
тяхното закрепвани в определени символи - било религиозни или
митологични, било в приказките и преданията, фолклора и т.н. Именно по
този начин, архетипите се явяват и несъзнавани общностни психични
регулатори на колективното и индивидуалното поведение.
Втория предразсъдък е свързан с широко разпространеното предубеждение, че
психологията на несъзнаваните процеси е един вид философия, която трябва да
обяснява митологемите. В отговор на това, още в лекциите си през 1937 год.,
проф. Карл Густав Юнг споделя: "Макар че често ме наричат философ, аз
съм един емпирик... Всъщност, аз съм убеден, че опит без рефлексия не е
възможен".
В заключение можем да кажем , че за всеки непредупреден читател не може да
не прави впечатление богатата ерудиция и компетентност, с които се
характеризира творчеството на Карл Густав Юнг. Онова, което за нас е важно,
се свежда до факта, че след езика, митовете и обичаите на Вундт, колективните
представи на Дюркем и табуто на Фройд, архетипите на колективното
несъзнавано на Юнг се представят като също такива общностни психични
структури, регулиращи индивидуалното и общностното поведение.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Архетипите на колективното несъзнавано като общностни психични структури

Аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Архетипите на колективното несъзнавано като общностни психични структури....
Изпратен от:
jоhn.h
на 2009-05-14
Добавен в:
Реферати
по Етнопсихология
Статистика:
161 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Човешката цивилизация между две войни

20 окт 2008
·
17
·
2
·
355

Първата световна война води до бързото захвърляне на старите политически и икономически модели от 19 в. Намесата на държавата в икономиката заедно с уапдъка на либералните партии води до избледняванетна либералните идеи за автономията на индивида...
 

История на модата след Студената Война

10 май 2009
·
36
·
4
·
875
·

Втората световна война ( 1939 – 1945 ) дава силно отражение на модата след нея. Под влияние на армейските униформи панталонът започва да става популярен сред жените. Недостигът на материали по време на войната...
 

Архетипите на колективното несъзнавано като общностни психични структури

19 май 2015
·
16
·
8
·
2,079
·
17

Аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Най-дълбокото и недостъпно ниво на психиката – колективното или трансперсонално несъзнавано – най-необичайния, противоречив, според някои критици – най-ексцентричен аспект на теорията на Юнг....
 

Аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Архетипите на колективното несъзнавано като общностни психични структури

Материал № 337901, от 14 май 2009
Свален: 161 пъти
Прегледан: 191 пъти
Качен от:
Предмет: Етнопсихология
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 914
Брой символи: 7,920

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аналитичната психология на Карл Густав Юнг. Арх ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения