Големина на текста:
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ”
БЛАГОЕВГРАД
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОРА
ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ ЯВОРОВ –
„ХАЙДУТИН” В НОВОТО ВРЕМЕ
Изготвил: Бехра Ахмед Осман, ПОБЕЧЕ 3,
фак. номер:0639008
Проверил: Д-р Елена Азманова-Рударска
Пейо Яворов е една от най-ярките звезди на литературната сцена на българската
литература. Той започва да твори във време, в което България е вече под влияние на
модернистичните европейски литературни течения и кръгът „Мисъл” вече е явление.
Част от това явление става и самият Яворов и то без да стреми към това. Яворовото
творчество е „свежият въздух”, от който има нужда българската литература след
възрожденската литература и Вазов, които са наситени с горест и фолклорни елементи,
и,разбира се, Пенчо Славейков – романтичният дъх в тежките следосвобожденски
години. Бидейки първият, който пише символистична литература, Яворов
същевременно носи много от чертите на възрожденската литература.
Ненапразно той е посочван като най-верния последовател на Ботев. Не само в
литературата, а на „бойното поле”, където се води борба между Турция, Гърция и
Сърбия за Македония. Освен творец, Яворов е четник, преживял три похода за свобода
в Македония. Самият Яворов също може да бъде наречен явление, защото той е
феномен в българската литература – една чувствителна душа, усещаща вибрациите на
времето във въздуха и същевременно четник, който е в най-горещите точки на
събитията. Яворов е противоречиво литературно явление. И тази противоречивост е
отразена в начина, по който изследователите определят неговото място в българската
литература и четат неговите текстове. За едни той е “последен възрожденец” , за други
“предсимволист” и “символист”.
Символизмът като течение се появява в България в началото на ХХ век, а Пенчо
Славейков и кръгът „Мисъл” са междинната връзка между Вазов и символистите. Но
Яворов е този, който дава път и шир на символизма в България. Свободният му стих и
интимните настроения в поезията му са най-изразителните елменти на символизма у
него.
Кое е онова пространство, без което не можем да си представим един хайдутин? Това
е планината – майката, убежището, покровителката. Пейо Яворов е магът на
космичното визионерство. Дори само тези популярни заглавия доказват, че творецът
виртуозно употребява поетическото пространство за многопланово разгръщане и
уплътняване на своите социални, национални и философско-екзистенциални идеи.
Името му обаче почти не се споменава, когато става въпрос за изображението на
планината в българската литература, освен когато се цитира регионалноколоритния
топоним „леле, моя ти, Пирин планино“ в „Хайдушки песни“, редом с другите атрибути
на хайдушкото битие. Освен с физиологични и социални характеристики, образът на
планината е натоварен и с чисто психични компоненти. Според Яворовите „Хайдушки
копнения“ планината е мислещо и чувстващо същество, обладаващо различни
психични състояния. Специфичният психичен статус на планинската поетика се
натрупва в поредица от психоними и синтагми, психичните означения са вградени дори
във фонемните групи - така например небесата се мръщят или са умислени, или се
снишават в тревожно дебнене; луната е ту безучастно усмихната, ту разтяга
предателска усмивка; усоите подемат стенание; чува се глух стон, далечно ехо от виене
на вълк; ропотът на потоците е тъжен, реката стене; напевът на гората е тъжен,
вечерният зефир въздъхва, слънцето е обърнало гръб на земята, пещерното ехо е
нервозно, а цялата природа е притаила дъх заедно с комитите. Стенание, стон, дебнене,
тъжовност, ропот, оплакване, снишаване, въздъхване, притаяване, предателско
ехидство и нервозност са психични реакции на живо, чувствително същество. Но то е
такова в умонастроението и в душевните нагласи на твореца. Тоталното
психологизиране извежда планинската природа от чисто географските й функции и я
превръща в познатия символистичен „пейзаж на душата“.
Не би трябвало да прозвучи неочаквано, че П. Яворов се доближава до поетиката на
символизма още през 1902-1903 г., по време на четническите си скиталчества. Чрез
одухотворяването на планинската природа П. Яворов изразява не само героиката на
борбата за свобода, но и трагизма на робството. Първият, цитиран най-горе,
импресионистичен пейзаж на Разлога, където се събират трите планини - Рила, Пирин и
Родопите, има неочаквано продължение и завършва така: „Аз посочих на Делчева,
изправен до мене: „Виж, Македония ни посреща в траур!“. В основата на този
събирателен образ стои естественият природен акт - вечерната мъгла, която според
поета „покрива и черния пирински масив, и белите рилски гърди с тъмнопрозрачно
було“. Ето как живописният фон, издържан в мрачната гама на свечеряването, се
трансформира в грандиозен символ - превръща се в гигантски траурен воал, заметнат
върху скръбното лице на Македония, и така прераства в обобщение за трагизма на
робската участ. Не харамията, не мемоаристът, а единствено поетът е в състояние да
разчете космичните явления като знаци на националноисторическото битие. Само той
може да сведе в общ смислов порядък типологично оразличени категории, понеже
проецира върху света субективните си интенции, специално настроени да дирят и
изразяват трагичността на битието. В поетиката на П. Яворов планината е многомерно,
сложно и динамично пространство, съчетание на живописно-образна пластика и
звукова реалност, космическа география и историческа арена, духовна безбрежност,
екзистенциално поле и митологичен първообраз. Имаме основание да мислим, че
неговият дух, живот и творчество в по-нататъшния му път не само са свързани, но са и
обусловени от завладяващия спомен за неотразимото величие на югозападните
български планини и ненапразно натам е отправена последната му мисъл преди
смъртта - към Македония.
„Последен възрожденец” – това е едно от определенията на критиката за Яворов.
Възрожденско е у него пламът, с който той пише вестниците си. Четейки статиите му
във вестник „Свобода или смърт”, „Илинден” и „Автономия”, читателят се пренася в
друга епоха – епохата на пробуждане на българския народ, когато идеята за
национална свобода е вече узряла. Стилът му на писане не се отличва по нищо от стила
на Раковски, Ботев или Каравелов – напоени са с покруса, ирония и негодувание
спрямо политиката на нашите съседи към тьнещия в робство български народ. И
Яворов като Раковски, Каравелов и Ботев, е убеден, че посочва небратските постъпки
на хора, недорасли за държавническите постове, които заемат.
Определян като такъв, Яворов и сам е изразявал преклонението си пред Ботев.
При един коментар за „малкия” и „големия” творец между поета и Михаил Кремен,
Яворов казва: „"Вярно е, че високите планини са понякога недостъпни. Кой може да
стигне например Ботев?...” това става във време, в което Трагичното усещане за зев, за
дисконтинуитет в националната съдба, за категорична свършеност на един висш еон,
населен с гиганти, и смяната му с епоха на джуджета създава натрапливо усещане за
ценностен вакуум, който изисква да бъде запълнен. Митът е отстъпил място на
митологията. При Яворов идентификацията с мита, белязана със специфична
соматична изстъпленост, с неистова жажда за буквално, телесно - не естетическо -
сбъдване на митичната парадигма. Случването на палингенезата се търси в
соматичната му тоталност, на равнището на автобиографията; желанието да се
повтори клишето "Ботев" почти не намира изява в творчеството. В своята старателно
правена, "приготовлявана" автобиография Яворов се опитва да реанимира архетипа
на поета-герой, борец за свобода, заедно с целия съпътстващ идеологически
аксесоариум: изгубената Родина, която трябва да бъде отново добита с оръжие в ръка;
универсалната пространствена и темпорална граница между ниското, битовото Тук-
битие и идеологически високото Там-битие на героиката и смъртта - граница, която
трябва да бъде прекосена. На Яворов не му е достатъчна имагинерната идентификация

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Противоречивият Яворов "Хайдутин" в новото време

Пейо Яворов е една от най-ярките звезди на литературната сцена на българската литература. Той започва да твори във време, в което България е вече под влияние на модернистичните европейски литературни течения и кръгът „Мисъл” вече е явление...
Изпратен от:
dadi6kom
на 2009-05-13
Добавен в:
Курсови работи
по Нова българска литература
Статистика:
43 сваляния
виж още
 
 

Противоречивият Яворов "Хайдутин" в новото време

Материал № 337005, от 13 май 2009
Свален: 43 пъти
Прегледан: 44 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Христо Ботев
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,493
Брой символи: 12,657

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Противоречивият Яворов "Хайдутин" в новото време"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
262 39


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения