Големина на текста:
Еволюция на управленската мисъл. Основни школи в
управленската теория и практика
Някои исторически източници на съвременната управленска мисъл
Управлението съществува от най-древни времена. Без специализирани действия по
организация на работите и надзор над изпълнението не би било възможно осъществяването на
такива крупни проекти като строителството на египетските пирамиди или на великата китайска
стена. Но едва през последните няколко столетия, и най-вече през ХХ век, когато възникват
крупните бизнес организации, започва провеждането на системни изследвания по проблемите
на мениджмънта, тези проблеми се оформят като специализиран отрасъл на знанието и
управлението става формално изучавана научна дисциплина.
Множество автори разглеждат възникналата в края на ХVІІІ век индустриална
революция като фактор с най-значимо влияние върху съвременното развитие на
управленската практика и теория. Индустриалната революция позволява трансформирането на
обществото от аграрно към индустриално. Основно постижение на тази революция е
въвеждането на фабричната система на производство, характеризираща се с разделение и
специализация на труда, както и с последващата постепенна замяна на ръчния труд с машинен.
Доколкото мениджмънтът може да се дефинира като координация на човешки и други ресурси
с цел решаване на поставените организационни задачи, с нарастването на разделението на
труда в организациите мениджмънтът става необходим за координация на различните задачи
и операции.
Огромните икономически предимства на разделението и специализацията на труда са
описани най-детайлно от Адам Смит в неговия епохален труд „Трудът на нациите” (1776).
Като използва за пример производството на карфици, Смит посочва, че 10 работника, всеки от
които изпълнява конкретна задача, могат да произведат около 48 хиляди карфици на ден. При
това, ако всеки работник работи самостоятелно и трябва сам да изтегля телта, да я огъва и
разрязва, да заостря карфицата, да поставя главичка на карфицата, той би правил ежедневно
само около 10–на карфици. На тази база Смит прави извода, че разделението на труда води до
повишаване на неговата производителност, развива навиците и повишава ловкостта на всеки
работник, икономисва времето, което обикновено се губи при преминаването от една операция
към друга, способства за създаването на ново оборудване, както и за внедряване на
иновационни идеи за икономии на материали и работна сила.
Бързото разпостранение на фабричното производство радикално променя всички сфери
на живота. Според Тофлър „многото различни елементи оформят една система: масово
производство, масово потребление, масово образование, средства за масова информация,
обслужвани от специализирани институции – училища, корпорации и политически партии”.
Тези промени не винаги са с положителен знак. Монотонната, еднообразна и продължителна
работа във фабриките довежда до голяма физическа и психическа умора и до отчуждение на
работника от трудовия процес. Смит осъзнава това, но предполага, че социалните предимства
на тази система на специализация, намиращи израз в значителен ръст на съвкупното богатство,
превишава отрицателните последствия за отделните работници. При тази система на
производство собствениците, които са и предприемачи, и мениджъри, са заинтересовани от
максимална интензификация на производствените процеси чрез увеличаване на работния ден,
намаляване на заплащането на труда, намаляване на времето за производство, дори когато това
води до намаляване на качеството. В началния период от възникването на фабричната система
наемните работници нямат никаква законова защита срещу злоупотребите от страна на
мениджърите-собственици, нямат и права организирано да се борят за подобряване на
условията на труд. Само от добрата воля на мениджъра-собственик зависи по-доброто
отношение към заетите работници. Като пример в това отношение може да се посочи дейността
на Роберт Оуен (1771 – 1858).
1
В своята книга „Големите идеи в мениджмънта” Паркинсон, Рустоумджи и Сапр
наричат Робърт Оуен „първият в света просветен мениджър”. През 1800 година Робърт Оуен
закупува тъкачна фабрика в Ню Ленарк – Шотландия, в която работят около 2000 души като
500 от тях са деца, и я ръководи по такъв начин, че предприятието придобива световна
известност. Управлението на Оуен, известно като просветено патерналистко управление, е
свързано със създаване на благоприятни условия за работа и живот на работниците. Оуен
забранява наемането на деца под 10 годишна възраст и намалява работния ден от 14 на 10 часа.
Осигурява жилища за работниците, безплатно образование за техните деца и селски магазин, в
който стоките се продават по тяхната себестойност. Оуен е известен и със своята оригинална
система за оценка и стимулиране качеството на труда. На всяко работно место се поставя
устройство (цветно кубче), което нагледно показва нивото на производителност и качеството
на работа на съответния работник. Резултатът е, че всички работници постигат добро или
много добро качество на работа. Всички тези преобразования допринасят за многократно
нарастване на печалбите на собственика. Своите възгледи за влиянието на обучението и на
обкръжението върху човека Оуен споделя в книгата си „Нов възглед за обществото”. За
съжаление, обаче, неговият пример не намира много последователи.
Често цитирана публикация от началния етап на индустриалната революция е книгата
на английския математик Чарлз Бабидж (1792-1871) „Икономика на машините и на
промишлените предприятия” (1832). В нея се съдържат множество разсъждения за значението
на инструментите, за разположението на предприятията, за използването на сметачни машини,
работещи с перфорирани карти (Бабидж е е изобретател на т.н. „аналитична машина”, която се
счита за предшественик на цифрово-изчислителните машини). Основно внимание е отделено на
предимствата на специализацията и разделението на труда. Бабидж систематизира редица
положителни характеристики на специализацията. По-важните от тях са следните:
специализацията позволява намаляване на времето, необходимо за усвояване на дадена
професия; специализацията намалява разхода на материали, неоходими за изготвяне на
продукцията по време на обучението; специализацията води до намаляване на времето, което се
губи при преминаване от една операция или отделно задание към друго; специализацията
позволява да се постигне високо ниво на квалификация; специализацията стимулира
трудоикономисващите иновации – специалистът, който става екперт в изпълнението на една
единствена задача, с по-голяма вероятност може да изобрети инструмент или способ,
позволяващ да се усъвършенствува неговия труд; специализацията позволява по-добре да се
приспособят майсторството и физическите способности на индивида към конкретното задание.
Друг по-известен автор от началния период на промишлената революция е Андрю
Юр.Книгата на родения в Шотландия Юр „Философия на производството” (1835) се преценява
от някои теоретици като „апология на фабриката и на фабричното производство” и се
класифицира като „една от най-значителните книги, написани за фабричната система в
Англия”. Книгата съдържа множество данни за британските работници – средна възраст,
заетост по категории работници, начин на живот извън работата, здравно състояние (Юр по
професия е лекар) и други. Основната теза на Юр е, че причина за множеството проблеми с
работниците е недостатъчната механизация на труда. Според Юр работниците в
механизираните заводи с парни машини са по-удоволетворени от своята работа, тъй като те не
са заети с тежък физически труд и могат да си осигурят по-висок от минималния стандарт на
съществуване. Следователно, от особена важност е замяната на ръчния труд с машинен, тъй
като машините позволяват да се намали уморителния труд, да се отстрани еднообразието на
труда и да се повиши стандарта на живот.
Както се вижда през началния период на създаването на фабричната система на
производство теоретиците отделят основно внимание по-скоро на нейните предимства в
сравнение със системата на занаятчийското производство, отколкото на въпросите на
ефективността и адекватната организация на работите. По-късно мащабното строителство на
железопътни пътища в САЩ извежда на преден план необходимостта от точни графици,
стройна организационна структура, осигуряване на определена степен на безопасност на труда.
Според Чандлър именно появата на железопътни пътища, на телеграф и на големи количества
въглища довеждат в края на ХІХ и началото на ХХ век до възникването на съвременното
американско предприемачество. Новите технологии правят възможни по-високи темпове и
2
обеми на производство и на придвижване на продуктите и предизвикват необходимост от
създаването на управленска иерархия за надзор, контрол и координация на новите процеси на
производство и разпределение. Стремително се увеличава броят на крупните предприятия и
броят на заетите в тях и усъвършенстването на методите на управление става неотложна задача.
През 1911 година излиза книгата с най-голямо влияние върху развитието на теорията и
практиката на управлението - книгата на Фредерик Тейлър „Принципи на научното
управление”. Множество автори приемат 1911 година за година на създаването на
съвременната теория на управлението.
Школа на научното управление
Основоположник на школата на научното управление е Фредерик Тейлър (1856-1915).
В литературата могат да се срещнат противоположни оценки за приноса на Тейлър за
развитието на управленската теория и практика. Питър Дракър в своята книга
„Посткапиталистическо общество” посочва, че Дарвин, Маркс и Фройд са мислителите, които
се приемат за създатели на модерния свят. Но, казва Питър Дракър, ако на този свят има малко
справедливост на мястото на Маркс би следвало да се постави Тейлър, тъй като той за пръв път
прилага познанието към работния процес и допринася за това производителността на труда
да започне да расте с 3,5 до 4 на сто годишно. Това осигурява нарастване на
производителността на труда във всички напреднали държави за периода от създаването на
теорията на Тейлър до наши дни над 50 пъти, което на свой ред е един от основните фактори за
нарастване на стандарта на живот. Питър Дракър посочва още, че благодарение на аксиомата на
Тейлър, че всяка ръчна работа – квалифицирана или неквалифицирана, би могла да се
анализира и организира като се използва знанието, САЩ печелят Втората световна война. При
започването на войната САЩ не разполагат нито с търговски кораби за прехвърляне на
войниците в Европа, нито с ескадрени миноносци за защита на тези войници. Прилагането на
идеите на Тейлър за научното управление в организацията на труда, позволява да се осигури
обучението на съвършенно неквалифицирани работници за 60 до 90 дни (вместо за четири
години, каквито са предвижданията на експертите от Германия) и да се организира конвейрно
производство с много по-добро качество на продукцията, от това, което някога е постигано в
Германия.
Тейлър е роден през 1856 година. От 1874 до 1878 година се занимава с физически труд
и усвояване на професия – през този период той на базата на собствения опит вниква във
взаимоотношенията между управляващи и работници. През 1883 година получава магистърска
степен в инженерен факултет. Тейлър има патентовани над 100 изобретения и разработки в
областта на машиностроенето и е член, а за извесно време и председател, на Американското
общество на инженерите-механици, на сбирките на което изнася редица доклади.
В своята книга „Научна организация на труда” Тейлър определя като главна задача на
управлението на предприятието осигуряването на максимална печалба за предприемача
едновременно с максимално благосъстояние за всеки зает работник. Максималното
благосъстояние на всеки работник, според Тейлър, означава не само по-високо възнаграждение,
но и „развитие на всеки работник до максималната достъпна за него степен на
производителността, която би му позволила да предоставя труд от най-високо вачество, в
рамките на неговите естествени способности”. Като се противопоставя на преобладаващото
мнение за неизбежността на антагонизма между интересите на предприемачите и работниците,
Тейлър подчертава, че не е възможно да се постигне нарастване на благосъстоянието на
предприемачите в дългосрочен план, ако то не е съпроводено с нарастване на благосъстоянието
на работниците. Постигането на тази цел предполага да се създадат условия всяка машина и
всеки работик в предприятието да дават максималния възможен продукт т.е. максималното
благосъстояние може да бъде осъществено само в резултат на максимална производителност.
Тейлър доказва, че антагонизмът в интересите на работници и собственици не е необходим.
Интересите на работниците могат да бъдат удоволетворени, ако работната им заплата расте,
когато те постигат по-висока производителност. Достатъчно е, ръстът на производителността
на труда да изпреварва ръста на работната заплата, за да може и собственика- предприемач да
увеличава своите доходи.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Еволюция на управленската мисъл

Управлението съществува от най-древни времена. Без специализирани действия по организация на работите и надзор над изпълнението не би било възможно осъществяването на такива крупни...
Изпратен от:
paradox333
на 2009-05-12
Добавен в:
Доклади
по Стопанска дейност на фирмата
Статистика:
172 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Стопанска дейност на фирмата
Анализ на стопанската дейност
изпитен тест по Стопанска дейност на фирмата за Студенти от 4 курс
Примерен изпитен тест по Анализ на стопанската дейност. Въпросите са съставени по лекциите на доц. д-р Николай Тенев, ПУ "Паисий Хилендарски", всеки от тях изисква един верен отговор.
(Лесен)
18
67
1
2 мин
27.05.2015
Тест по управление на конкурентоспособността за 5-ти курс
междинен тест по Стопанска дейност на фирмата за Студенти от 5 курс
Тест за текущ контрол при доц. Ненов по предмета Управление на конкурентоспособността. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
15
1
1
8 мин
20.08.2014
» виж всички онлайн тестове по стопанска дейност на фирмата

Еволюция на управленската мисъл

Материал № 336368, от 12 май 2009
Свален: 172 пъти
Прегледан: 166 пъти
Качен от:
Предмет: Стопанска дейност на фирмата, Икономика
Тип: Доклад
Брой страници: 24
Брой думи: 9,192
Брой символи: 84,179

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Еволюция на управленската мисъл"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения