Ваня Петрова
преподава по Педагогика
в град София
Големина на текста:
РЕФОРМАТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПАЗАРА НА ТРУДА
/ Доклад на президента на България /
След средата на осемдесетте години на миналия век започна да става ясно, че
общественият модел на т.н. "реален социализъм" е изчерпан и води до задънена улица. В
поредица от инициативи и действия на управляващите комунистически партии пролича
намерението да се търси плавен път за конвергенция със западния модел на пазарните
демокрации. Тези инициативи и действия не можаха да изпълнят замисъла на авторите си, а
всъщност послужиха като катализатор на бързи и необратими разрушителни процеси,
формално започнали с падането на Берлинската стена. На мястото на комунистическите
тоталитарни режими в различните страни със различна скорост и успех се създаваха и
установяваха демократични и пазарни правила, които доведоха до днешния ден, когато осем
от бившите страни от социалистическия лагер вече станаха пълноправни членове на
Европейския съюз, България и Румъния получиха дата за приемане в Съюза през 2007 година,
а Русия и повечето бивши съветски републики продължават необратимия път към западния
политически и икономически модел на държавата.
Фундаменталната промяна на обществените отношения в България през последните
петнадесет години започна от въвеждането на многопартийна система, свободни избори,
независимост на властите, свобода на словото и печата, постепенно оттегляне на държавата от
собствеността върху средствата за производство, въвеждане на свободни пазарни правила.
Промени се социалният и пенсионният модел, започна фундаментална реформа в
здравеопазването. Успоредно с това се развиваше нова външна и отбранителна политика,
основана на солидарността на евроатлантическия алианс и европейската интеграция.
Това встъпление повтаря общоизвестни факти, но е необходимо, за да стане ясно, че на
практика единствената сфера, в която почти не бяха извършени реформи, е българското
образование. Причините за това са комплексни. Образованието е консервативна система,
съпротивляваща се на всякакви наложени отвън матрици; същевременно не съществува
единен западноевропейски или американски модел, който да може да се копира буквално. В
първите години на прехода образованието не беше приоритет на реформата и затова, защото
действащата образователна система продължаваше, продължава и до днес да осигурява
някакво горе- долу приемливо ниво на подготвеност на излизащите от нея.
Ефектът от закъснението на реформата в образованието започна да се забелязва отчетливо от
българското общество през последните няколко години. Много от проблемите се очертават
релефно от състоянието на самата образователна система. Те са изследвани в многобройни
доклади и стратегии, обсъждани са на конференции и симпозиуми, за решаването им се
предлагат законодателни и административни решения.
Целта на настоящия доклад е да погледне на необходимостта от образователна реформа откъм
проблемите и предизвикателствата извън образователната система и да се опита да очертае
необходимите промени в образованието, налагащи се от търсенето на нов и по-качествен
образователен продукт в реалния свят.
Локализирани и изследвани са няколко елемента от развитието на обществото, които налагат
дълбоки промени в образователната ни система. Те са:
Демографското състояние и развитие на нацията
Мястото на България в глобализиращата се икономика
Развитието на икономиката, базирана на знанието, през 21 век
Предизвикателствата на единния пазар на труда в Европейския съюз
Социалните функции на образованието
На тази основа докладът прави опит да очертае новите функции и роля на образователната
система и да предложи политики и конкретни действия, за да може българското образование
да осигури в разумно кратка перспектива човешкия и интелектуалния ресурс, необходим за да
може страната ни да се справи с предизвикателствата на настоящето и на следващите
десетилетия.
За целите на изследването бяха проведени поредица от интервюта с отговорни личности в
държавното управление, публичната администрация, образователната система, бизнеса.
Използувани са голям брой статистически и сравнителни цифрови данни, които очертават
ясно проблемите, пораждани от отсъствието на реформи в нашето образование, а също така
дават възможност да се направи сравнение с други страни, с които бихме искали да се
сравняваме в днешния и утрешния ден.
Първата глава на предложения текст е посветена на демографските тенденции и
проблемите на обществото, свързани с образованието и професионалната квалификация.
Изследвана е двупосочната връзка и взаимното влияние между активно протичащите
демографски процеси в страната от една страна, и, степента, качеството и обхвата на
образованието и интереса към него на хората от различните социални, етнически, възрастови,
регионални и професионални групи в нашето общество.
Втората глава обединява темите за мястото на българската икономика в обединена Европа
и актуалния въпрос за ролята на икономиката, базирана на знанието, и нейната роля за
повишаване конкурентно- способността на българските фирми и оттам качеството на живота
на българските граждани. В този процес на интеграция в единния европейски пазар и тежката
конкуренция, с която ще се сблъскват всички български производители, търговци,
предприемачи и ангажираните сферата на услугите, базисното, специализираното и особено
непрекъснато продължаващото образование за всички се приема като основа на успеха и
прогреса.
Третата глава на доклада е насочена пряко към развиващия се пазар на труда у нас, към
единния пазар на труда в Европейския съюз, както и към все повече отварящия се глобален
пазар на труда. Бързата, ефективната и правилно насочената реформа в образованието ще
даде на българските граждани възможност да бъдат равноправни, търсени и добре платени
участници в този пазар на труда, който с развитието на икономиката, базирана на знанието,
все повече се превръща в конкурентна борба не на работна сила, а на усвоена компетентност.
Четвъртата глава е посветена на социалните функции на образованието и представлява
един преглед на досегашната роля и бъдещите възможности на образователната система да
играе роля в обществото ни. Ясната дефиниция на социалната функция на образованието е
това, което може да даде отговор и на въпросите за необходимостта и задачите на
образователната реформа у нас, доколкото нуждата от такава реформа е очевидна поради
пълното несъответствие между функцията, която образованието е призвано да изпълнява в
съвременните условия, и заварените структури, предназначени да изпълняват съвършено
различни функции.
Докладът предлага не само анализ на съществуващите проблеми, но и предложения за
нови политики и конкретни действия. Заради специфичния ракурс, от който са изследвани
проблемите на образованието, тези идеи са насочени не само към специализираните държавни
институции от образователната сфера, но и към тези, от които зависи изработването и
прилагането на политиките в икономическата сфера на живота ни – законодателите,
централната и местната администрация, работодателите, синдикатите, семействата,
неправителствените организации.
I. "Образование и пазар на труда – изискванията на работодателите"
1 . Степен на удовлетвореност от качеството на образование в България
Съществуват две конкуриращи се тези по въпроса за връзката "образование – пазар на труда".
Първата, че образованието значително изостава от нуждите на модернизиращата се
икономика и втората, че България има добри традиции в образованието, но поради ниското
технологично равнище на голяма част от действащите в страната фирми, слабите им
възможности за иновации, както и поради безработицата, добре подготвените работници и
служители не могат да намерят отговарящата на квалификацията и специализацията им
реализация.
Сравнението между гледните точки на наетите и на работодателите показва, че съществуват
значими разминавания в това отношение.
40% от анкетираните работодатели смятат, че подготовката, получена в средните
специализирани училища /техникуми/ отговаря на нуждите на работодателите, а 37 на сто от
младежите със средно и основно образование, смятат, че подготовката, получена в средните
специализирани училища /техникуми/ отговаря на нуждите на работодателите в България.
По отношение на висшето образование определено съществува високо равнище на
напрежение и в следващите години може да се очаква или нарастване на миграцията сред
младите висшисти, или по-сериозен натиск върху пазара на труда за намирането на
подходяща работа. Разбира се, остава открит въпросът, дали получаваното висше образование
дава онези качества, знания и умения, които са реално необходими на развиващата се
българска икономика. И същевременно – фактор ли е то за развитието на българската
икономика? За тази цел са разгледани практиките при наемането на служителите и ролята на
образователния фактор в тях.
2 . Проблеми при наемането на служители. Ролята на образователния фактор
На въпроса "Лесно ли намирате необходимите Ви специалисти за работа във вашата фирма
/организация/?" 71 на сто от държавните фирми отговарят утвърдително. При частните фирми
този процент е 51. Трудности при набирането на необходимите специалисти имат 26% от
държавните фирми и 46 на сто от частните.
Тези мнения се влияят силно от сферата и сектора на дейност на фирмите. Най-трудно
намират работна ръка фирмите от производствената сфера, информационните технологии и
телекомуникациите, строителството и най-вече – фирмите от частния сектор, доколкото
преобладаващата част от хората предпочитат работата в държавния сектор, макар той вече
чувствително да изостава по брой на заетите от частния.
Сред най-сериозните проблеми при подготовката на хората, търсещи работа в съответните
фирми, 44.5 на сто от работодателите посочват липсата на трудови навици, 44.1 % - слабата
квалификация, 34.8% - липсата на отговорност и взискателност, 32.1% - нереалистичните
изисквания за съотношението труд- плащане, 30.1% - липсата на издръжливост и търпение,
28.3% - откъснатост на кандидатстващите за работа от реалните условия на труд, 26.9% -
липсата или наличието на слаба трудова дисциплина, 20.3% - липса на специалисти за
конкретната дейност на фирмата, 19.7% - остарели знания, неприложими със съвременния
свят, 13.8% - прекалено абстрактни и теоретични знания, 10.3% - не владеене на чужди езици
и 10.3% - неумение за работа с компютър.
Както ясно се вижда, работодателите идентифицират основните проблеми в подготовката в
три посоки:
Образователно- квалификационна – недостатъчна подготовка по основната
специалност, слаба квалификация, липса на опит
Качества на работната сила – слаба мотивация и дисциплина
Финансова – изисквания за възнаграждение
Прави впечатление фактът, че по- съвременните изисквания към качеството на работната сила
- като наличие на компютърни умения, владеене на чужд език, умение за работа в екип,
модерни знания, не са посочени сред най-съществените проблеми пред работодателите.
За жалост този факт се дължи не на достатъчното предлагане, а на все още слабото развитие и
ниски изисквания на преобладаващата част от българските фирми. Тъкмо поради това е
налице и твърде висок дял заети с ниско образование и квалификация, получаващи ниско

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Реформата в българското образование и пазара на труда

Курсоватат работа съдържа 16 страници.В нея са описани от какви промени се нуждае българското образование, какви са изискванията на работодателите. От какви специалисти има нужда за в бъдеще...
Изпратен от:
koteto8506
на 2009-05-11
Добавен в:
Курсови работи
по Други
Статистика:
88 сваляния
виж още
 
 

Реформата в българското образование и пазара на труда

Материал № 335599, от 11 май 2009
Свален: 88 пъти
Прегледан: 107 пъти
Качен от:
Предмет: Други
Тип: Курсова работа
Брой страници: 16
Брой думи: 5,562
Брой символи: 50,880

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Реформата в българското образование и пазара на ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ваня Петрова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  35 години
66

Таня Тодорова
преподава по Други
в град Пловдив
с опит от  2 години
211 50

виж още преподаватели...
Последно видяха материала