TРАКИЙСКИ УНИВЕРС ИТЕТ - СТАРА ЗАГОРА
Медицински факултет
ПО
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
На тема: Замърсяване на почвите с тежки метали
Изготвил:
Факултетен №
Специалност:
- 2 -
Реферат по “Опазване на околната среда”
Почвата е най-повърхностния слой на литосферата. При неправилна
експлотация почвата безвъзвратно се унищожава. Поради фкта, че тук протичат
най-разнообразни физични, химични и биологични процеси, всяко едно
замърсяване на почвата води до тяхното нарушаване. Под „замърсяване на
почвата” се разбира нарушаване и влошаване на структурата, химичния състав и
плодородието на почвата вследствие на попадане в нея на физични или химични
вещества: твърди отпадъци, промишлен прах, химични и радиоактивни вещества,
пестициди, изкуствени торове (в по-големи количества от необходимите за
растенията) и др. В настоящия реферат е засегнат в частност проблема за
замърсяването на почвата с тежки метали. Те биват две основни групи:
1. Есенциални тежки метали – такива са медта /Cu/, молибдена,
цинкът/Zn/, кобалта/Co/. Наричат се още микроелементи и когато говорим за
замърсяване на почвата с тези елементи имаме предвид тяхното натрупване в
големи количества – нарушение на естествените им концентрации. Когато
замърсяването се със свойствени за почвата метали, критерий е естественият
природен фон, който се определя от геофизичните условия на средата. А под
природен фон от тежки метали разбираме съдържанието на метали в почвата,
обусловени от местните природни фактори.
2. Токсични тежки метали – растенията нямат нужда от тях. Ако тези
метали са в нормални концентрации, растенията не се влияят от тях, но в големи
концентрации те стават фитотоксични. Такива са - оловото, кадмият, живакът,
цезият.
Почви с малко съдържание на тежки метали се определят като
незамърсени, тъй като повечето от тях са необходими за растенията или не се
използват от тях и съответно не им влияят. Когато тяхното съдържание нарастне,
те започват да оказват вредно влияние както върху растенията, така и върху
човека.
По степен на замърсяване почвите се разделят на:
1. Силно замърсени – съдържанието на елементите надвишава няколко
пъти ПДК, в резултат на което се влошават свойствата на почвата
2. Средно замърсени – съдържанието на елементите в почвата
надвишава ПДК, но то не води до промяна на свойствата на почвата
3. Слабо замърсени – съдържанието на елементите е между фоновото
и пределно допустимо съдържание/ПДК/.
При оценка на замърсяването на почвата по български държавен стандарт/
БДС/ се определят основните групи замърсяващи вещества, които променят
киселинно-алкалните и окислително-ридукционните условия. В резултат на това те
влошават качествата на почвата.
Замърсените с тежки метали земи и почви в България са детайлно
проучени и картирани по степени и зони на замърсяване, на ниво собственик.
Замърсяванията са с локален характер в проблемни “екологични райони”, в които
всички компоненти са обект на специално наблюдение и контрол.
Общата площ на замърсените земи над ПДК (пределно допустими
концентрации) възлиза на 43660 ha, което представлява 0.7 % от земеделските
територии на страната. Основен източник на замърсяване са големите промишлени
предприятия за черни и цветни метали и дейностите по добив и обогатяване на
руди, които се явяват източник на замърсяване посредством отпадъчните води и
хвостохранилищата за депониране на отпадъци от първичната преработка.
- 3 -
Реферат по “Опазване на околната среда”
Замърсяването на почвите е резултат от неекологосъобразната им експлоатация,
недостатъчни и неефективни пречиствателни съоръжения и занижен екологичен
контрол.
По отношение замърсяването на почвите от точкови източници, емитиращи
тежки метали, наблюдението е ориентирано предимно около големи промишлени
замърсители на черната и цветна металургия, ТЕЦ, Нефтохим, басейна "Марица-
Изток" и др. Някои от тях не са директни източници, но съпътстващите им
производства емитират най- вече прахово тежки метали.
Наблюдението се осъществява върху 100 броя почвени пункта.
Обща тенденция за физико- химичното състояние на почвите, замърсени с тежки
метали и металоиди през 1997 год., в сравнение с 1996год., е в запазване
качеството на почвите, ограничаване и преустановяване на замърсяванията в някои
случаи. Причините са както внедрените нови технологии на производство и
очистване, така и намаленото производство. Наблюденията ще продължат в гъста
мрежа около големите замърсители до окончателното преустановяване на
замърсяванията. В зависимост от постъпващата информация за емитирани тежки
метали и металоиди във въздуха, плътността на мрежата в рисковите райони ще
расте или намалява.
Значителните размери на площите, заети с лозя и овощни градини, 6% от
обработваемата земя на страната- приблизително около 226 хил.хa, от една
страна, и достъпността (лесно за употреба и евтино) и традициите в използването
на подобен род препарати от друга страна, предполага темп на обогатяване на
почвите най- вече с мед и цинк.
Най- широко разпространение имат бордолезовия разтвор и неговите
съвременни аналози с по- широк спектър на действие, каквито са органоцинковите
препарати- Циманат, Пероцин и различни смески върху Zn, Mn, Cu. В този смисъл,
наблюдението с цел контрол замърсяванията на почвите от химизация, е
съсредоточено изцяло върху лозови и овощни градини.
Наблюдението се осъществява върху 99 броя почвени пункта, разположени
в лозя, млади и стари (над 10год.), овощни градини и изоставени/ изкоренени
масиви.
Изчисленията показват, че годишният прираст на мед в почвата при
лозовите насаждения може да достигне до 5- 7 мг/кг Cu в почвата, а подобен
прираст за киселите почви за първите 10 години вече предполага надвишаване на
допустимата норма за мед.
При овощните насаждения натрупването се оценява значително по- ниско,
но дори и такива количества, особено при кисели почви, създават сериозни
проблеми, когато трайните насаждения бъдат заменени с едногодишни.
При картиранията по този източник на замърсяване се оказа, че данните се
характеризират с голяма вариационна ширина, дължаща се на значителните
различия в геохимичния фон, възрастта на насажденията, производствената
история на полетата и различията в системността на прилаганите растително-
защитни мероприятия по места. Оценка на тяхното състояние може да бъде
отнесено и приложено като средни величини към други площи, които също са
предмет на химизация.
Тревога буди факта, че се срещат случаи на млади лозя, чиито почви са
вече обогатени с мед. Това потвърждава констатацията, че наред с периодичното
252
53
