Големина на текста:
Хамлет - Трагизмът на ренесансовата личност
Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първия - период
на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал,
на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света,
и втория, наречен сполучливо криза на хуманизма, характеризиращ се
с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за
установяване на ред, хармония и висока нравственост.
Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир Хамлет.
Трагизмът на на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия
сблъсък м/у ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната
действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен
израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в
произведението чрез образите на самия Хамлет, а и на неговата любима Офелия.
Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и невероятно
бързата женитба на майка му - овдовялата кралица. за неговия роден чичо -
новия крал Клавдий. Този факт обърква принца, разочарова го, но неговият поглед
прониква още по-дълбоко в живота на Елсинорския двор. След срещата и
разговора си с духа на стария крал, при който се изясняват причините, участниците и се
очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от настоящия
крал.
За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен
няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на
личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща.
Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие,
III сцена.
Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по
способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен!
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на
света! Идеал на всичко живо!
Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението
на героя, че всичко това за него е квинтесенция на праха, че
друг такъв едва ли вече ще срещне в живота си.
Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от
детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от
поведението на неговата майка. Гертруда като че ли е забравила наскоро починалия си
силно любящ съпруг. Тя е точно на мястото си в своя Елсинор -
свят на лиемерие братоубийство и пошлост, свят тъмница. В този свят непрекъснато
търсят забавления и устройват шумни пирове, сякаш опитвайки се да потънат
в забрава, да заглушат гласа на съвестта, връщащ ги към истината.
Хамлет е безкрайно разочарован от своята майка. Отношението му към нея на моменти
граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е от любов жесток.
С упреците си към Гертруда синът й като че ли опитва да накара нейната съвест да се
разбунтува, да я поттикне към покаяние, за да се спаси от срама и от греха
на прелюбодеянието. Такава е целта на думите му особено в сцената с портретите.
Шанс за възвръщане към достойното човешко съществуване героят дава и на останалите
герои - на Полонии чрез иронията и сарказма си към неговото
хамелеонство в прочутия диалог за формата на облаците, и на Офелия, сочейки й пътя
към манастира...
Противоречиво е отношението на главния герой към любимата девойка. За нея той,
отпътувалият преди време от Елсинор обичан и очакван момък, единственият,
с когото тя се вижда в сънищата и в мечтите си, е идеал за нравственост и красота.
Виждайки промяната, настъпила в него, неможейки да си обясни причините,
които са я породили, Офелия е лишена от възможността да стане другар и съмишленик
на Хамлет. Огромната й любов към него, отблъсквана всячески от принца,
кръвта на баща й, Полоний, ролята, която самата принудително поема в двореца,
довеждат девойката до лудост. Еднакво трагична е нейната съдба с на съдбата
на Хамлет. Дори - още повече. Защото, докато той има възможност да действа, докато
той вече е наясно с истинското лице на обществото и на събитията, Офелия,
възпитана по принципите на средновековната нравственост в подчинение на родителите
и на по-висшестоящите, не е в състояние да достигне сама до истината.
Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на
порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин
Шекспир като че ли спасява своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на
лудостта е спасение и за самия Хамлет, тя му позволява да действа безнаказано,
а и му осигурява така необходимото време за размисъл и за вземане на така важното за
героя решение по повод отмъщението.
Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет
сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност,
независимо от условията, в които е попаднал.
Героят многократно има възможност да отмъсти със смъртта на убиеца на своя баща,
краля на Дания. Но кървавото отмъщение може да бъде цел само за
средновековния човек, какъвто Хамлет не е. Той иска възмездие, а не смърт. Ето защо,
преди да посегне към меча, принцът използва оръжието на словото, на
театралното изкуство, което нанася по-дълбоки рани и носи по-пълно удовлетворение.
Забележителни са неговите монолози и особено прочутият
Да бъдеш или не..., в който героят като че ли, разсъждавайки за ценността и смисъла на
човешкия живот, за пореден път утвърждава ренесансовия принцип за
висшата ценност, каквато е живота.
По време на сценичното действие много от героите намират своя край. В последните
сцени на V действие театралната сцена е осеяна с трупове -
Лаерт, Клавдий, Гертруда, самия Хамлет.
Според естетите смъртта на носителя на прекрасното, на идеала, е висш израз на
трагичното. И въпреки че Шекспир се опитва да завърши своята трагедия с
известен оптимизъм чрез оцеляването на единствения докрай останал верен на Хамлет и
на ренесансовия идеал персонаж - Хорацио, зрителят не може да се
освободи от състраданието към трагичната участ на един от най-прекрасните образи в
световната литература - принц Хамлет - потопен в скръб, облечен винаги в
черно, чийто светъл ренесансов свят е жестоко разбит при трагичния си конфликт с
гнилия свят ма средновековна Дания.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
inesivailovaborisova написа на 19 фев 2009 ОТГОВОРИ
ученичка на 38 години
stoqn1314 написа на 26 май 2008 ОТГОВОРИ
ученик на 17 години от Пещера , СОУ "Св. Климент Охридски"
тва Е ЕСЕ
kastelmareze написа на 16 дек 2007 ОТГОВОРИ
ученик
а тфа кфо е? есе ли
nyamazna4enie написа на 06 дек 2007 ОТГОВОРИ
ученик
ебахму майката и туй ли не може да се тегли веееееееее
vviillyy написа на 02 дек 2007 ОТГОВОРИ
ученик
да ве и това не мога го дръпна
soulhunter написа на 02 дек 2007 ОТГОВОРИ
ученик
Качете свои материали в Pomagalo.com За всеки качен материал получавате безплатен абонамент за 1 месец. За всеки следващ материал получавате по още 30 дни. така сащо става само че трябва да ти одоб...Виж още
soulhunter написа на 02 дек 2007 ОТГОВОРИ
ученик
Качете свои материали в Pomagalo.com За всеки качен материал получавате безплатен абонамент за 1 месец. За всеки следващ материал получавате по още 30 дни. така сащо става само че трябва да ти одоб...Виж още
soulhunter написа на 02 дек 2007 ОТГОВОРИ
ученик
За неограничен достъп от 30 дни: 1. Изпратете SMS с текст PMG на номер 1910 2. Ще получите код, който да въведете във формата по-долу, за да активирате абонамента си веднага. * При пробле...Виж още
wolfer написа на 06 май 2007 ОТГОВОРИ
учител
хохоххххх ич ви нема уапета мисерниииии
wolfer написа на 06 май 2007 ОТГОВОРИ
учител
хохоххххх ич ви нема уапета мисерниииии
 
Подобни материали
 

Дядо Горио


Описание на героите в Дядо Горио от Оноре дъо Балзак.
 

Ги дьо Мопасан - "Бел Ами "


І І Жанр: Романа принадлежи към литературния род „епос” Визуализира се едно общество на върха на пирамидалната структура,на което са паричните и породилите се от тях отношения,а долу в основата са забравените ценности и морал... І І І Тема:”Бел Ами” ра
 

"Дядо Горио" – реалистична картина на времето

02 дек 2007
·
1,468
·
2
·
675
·
524
·
2
·

В "Дядо Горио" Балзак отразява най – големия порок на обществото – парите. Пред себе си авторът вижда как старото възприемане за
 

Образът на дядо Горио


Образът на дядо Горио в романа "Дядо Горио" от Оноре дьо Балзак.
 

Пътят към висшето общество - амбиции и нравствено поражение, според романа „Бел ами”


В творбата си „Бел ами”, Мопасан изразява негодуванието си срещу новите ценности и невъзможността човек да реализира копнежа си за истинско щастие.
 
Онлайн тестове по Западноевропейска литература
Тест по Западноевропейска литература за 10-ти клас - Романтизъм и Модернизъм
изпитен тест по Западноевропейска литература за Ученици от 10 клас
Тестът включва 18 въпроса за Романтизъм и Модернизъм, най-вече над авторите Балзак, Мопасан, Бодлер, Рембо. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Лесен)
18
11
1
6 мин
19.03.2014
Тест по западноевропейска литература
любознателен тест по Западноевропейска литература за Студенти от 5 курс
Тестът ще ви помогне да проверите знанията си по ЗЕЛ, като в него са засегнати най-основните изучавани произведения във висшите учебни заведения. Някои въпроси са по-специфични и изискват по-широк спектър от познания, за да се отговори правилно. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
20
1
2 мин
15.08.2013
» виж всички онлайн тестове по западноевропейска литература

Хамлет - трагизмът на ренесансовата личност

Материал № 3343, от 02 май 2006
Свален: 8,448 пъти
Прегледан: 862 пъти
Предмет: Западноевропейска литература, Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 607
Брой символи: 5,052

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Хамлет - трагизмът на ренесансовата личност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения